Постсъветското домино
Анализът е препубликуван от.
Обвързаността на страните в днешния свят е такава, че всяка груба (и най-много военна) интервенция може да провокира спор с непредвидими последствия. По силата на линейна градация всяка намеса води до идната, което, увеличавайки силата на предходното влияние, предвещава сериозен разпад. В актуалната геополитическа доктрина това се назовава " резултат на доминото " - както плочките на доминото падайки, събарят идващите в редицата.
Звучи като " игрови резултат ", само че в действителност отбелязва началото на война с необратими последствия ( " резултатът на доминото " се е употребявал като пояснение за войната във Виетнам, целяща възпирането на комунизма от страна на Съединени американски щати, за нахлуването на руските войски в Афганистан, ускорило разпада на Съюз на съветските социалистически републики, за споровете в Близкия изток и т.н.).
Ултиматумът на Путин
На 19 декември 2021 година Путинова Русия сложи ултиматум на Запада: да спре всяко разширение на НАТО - най-много в посока на Украйна, което би означавало провал на северноатлантическия пакт като военно-политическо обединяване на страни, групово отстояващи своята независимост и свободно вземащи решенията си; и, второ, алиансът да се изтегли " в дълбочина ", надалеч от съветските граници, което на процедура би сложило редица страни-членки на алианса в обстановката на директна опасност, защото следователно не им остава друго с изключение на да се уповават на " честната дума на Путин " (а " прецедентът с Крим " е пред очите на всички; Украйна бе първият пострадал от неспазените гаранции, дадени в миналото от Москва).
Сметките на Путин не са чак толкоз комплицирани и това се видя на договарянията в Женева. Целта е - при вероятно парализиране на НАТО - да се дестабилизира Европа, да се натрие носа на Съединени американски щати поради разпада на Съюз на съветските социалистически републики (преди 30 години) и да се разпокъса Украйна. По този метод " постсъветския свят " ще се върне не просто към руската си аура, а напряко към имперското минало на царска Русия.
" Ние сме един народ " - се декларира в публикация, носеща подписа на Владимир Путин, която видя бял свят през юли 2021 година Има се поради, несъмнено, " единството " на народите на Русия и Украйна.
Путин не е " първопроходец " в концепциите за такава " обща история ". Преди него още Екатерина Велика си служи с термина " Новороссия ", изличаващ паметта на украинците, а след нея Николай I употребява формулата за " тройния народ " (руси, украинци, белоруси).
Интересно е по какъв начин един полковник от някогашния Съюз на съветските социалистически републики, школуван от Комитет за Държавна сигурност (на СССР), се оказа толкоз " царски " във възгледите си . И освен това, мощно " вчетен " в дневниците на военачалник Деникин, бащата на " бялото придвижване ". През 2009 година след знаковото препогребване (или " връщане в Родината " ) на " белоемигранти " в Донския манастир (генералите Деникин и Капел, писателя Иван Шмельов, философа Иван Илин) Путин внезапно се обръща към публицистите с въпроса: " Чели ли сте дневниците на Деникин? Много забавни неща има там... "
Никой от тях не е очаквал чак подобен интерес към идейното завещание на лидера на " бялото придвижване ", само че скоро загадката се разбулва. Оказва се, че Деникин не е могъл да елементарни на болшевиките най-много това, че са основали " обособена Украйна ". И надлежно Путин, по авансово квалифицирано листче, има мотив да заприказва за връзките сред " огромната и дребната Русия ", заявявайки, че " връзките сред Москва и Киев са вътрешно дело на самата Русия ". Навремето тези негови думи провокираха същински скандал в Украйна и дадоха явен знак за имперските мечти на " новия Владимир Мономах ".
Ако погледнем на всички това с днешна дата, то звучи още по-безпощадно ясно. " Путин не желае Донбас, той желае Украйна " - безапелационен е Джеймс Шер, прочут експерт по Русия от изследователския център " Чатам хаус " в Лондон. И в случай че я " получи ", ще запази атрибутите на украинската самостоятелност, само че те ще бъдат изпразнени от всяко съответно наличие. На дневен ред е концепцията, че " съветската цивилизация " трансцендира юридическите граници на Русия, връщайки се към изконните ѝ лимити. Това сега е държавна идея, подкрепена със средствата на превъоръжена и актуализирана войска и една напълно полицейска страна.
Ето за какво, с цел да се победят " външните врагове ", първо трябваше да се отстрани всяка съпротива вътре в страната , написа Франсоаз Том, известна с анализите си на политиката на Кремъл. И това към този момент се случи (Ходорковски, Каспаров, Навални, Шендерович); закрита бе и знаковата организация " Мемориал ", направила толкоз доста за паметта на жертвите на сталинизма.
Натрапва се чувството, че Путин " прочиства " страната, сходно на Сталин , който посредством процесите през 1937-1938 година или с антисемитските разобличения на " космополитите " от началото на 50-те години се е готвел за нова война. Да не приказваме за невероятната медийна агитация, на която е подложено съветското население през последните десетилетия.
И отново, в случай че се върнем към дневниците на Антон Деникин, очевидно обичани на Путин , вътре откриваме един забавен термин - " Балканизацията на Русия ", изкован от генерала през 1946 година в меморандум, изпратен до държавните управления на Англия и Съединени американски щати. Термин, който в последно време постоянно се употребява от управляващите в Кремъл.
Балканизацията на Русия против финландизацията?
Ето какво схваща под този термин самият Деникин, настоявайки да не се смесва Съюз на съветските социалистически републики с Русия, руската власт с съветския народ, палача с жертвата. И въпреки всичко:
" Ако стартира война против Русия, за нейното делене или балканизация (Украйна, Кавказ), или за откъсването на съветски земи, то съветският народ ще се надигне, възприемайки такава война като Отечествена война. "
След войната против Грузия и намесите в " близката чужбина " виждаме, че нищо от " доктрината Деникин " не е изоставено, нито пък е забравено . Към което в този момент несъмнено се прибавят и реминисценциите с " финландизацията ". Не единствено поради дългото " опекунство " към тази европейска страна от страна на Кремъл, само че и поради експанзията против нея през 1939-1940 година Откъдето и да се погледна, тази " забравена война " е " копие под индиго " на нападението на Хитлер против Полша в първия ден на септември на същата тази 1939 година, дало началото на Втората международна война. В резултат на което страните на двамата " сиамски близнаци " (Хитлер и Сталин) са били изключени от тогавашното Общество на Народите в Женева (прототип на Организация на обединените нации,) като " държави-агресори ".
А Съединени американски щати постановат на Съюз на съветските социалистически републики тежки " стопански наказания ". Оказва се обаче, че различен " правилен другар ", а точно Хитлер доставя на " дружеския Съюз на съветските социалистически републики " техническото съоръжение в подмяна на горива и стратегически първични материали. Как нещата се повтарят...
Каква е била повода за тази война? Сталин желал да се " измести границата ", тъй като минавала рисково покрай Ленинград. А и нали в последна сметка Финландия била " близка чужбина ", за какво в нея да няма " свои бази " (което пък изрично било отхвърлено от свободолюбивите финландци)...
Сега при Путин разногласието е още веднъж за " границата " и нейното " запазване ". А Русия от дълго време има сухопътна граница с НАТО (балтийските страни, Полша, Норвегия), има и граница по море със Съединени американски щати. Защо внезапно Украйна се трансформира в подобен " граничен проблем ", както в миналото е била Финландия?
Между другото през същата тази 1940 година България е необикновен обект на увещавания от страна на Москва, с цел да подписа " пакт за взаимопомощ ". Така се стига до фамозната " Соболева акция " (по името на руския емисар, пристигнал да приготви договора), в резултат на която България би трябвало да даде пристанищата на Варна и Бургас за военни бази на руския флот, а " сигурността " вътре в страната би била обезпечена от съответния контингент на войските на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР). Можем да си представим какво е щяло да се случи в България тогава (същото като в Литва, Латвия или Естония, където целият локален политически и интелектуален хайлайф е " прочистен " в напълно къси срокове).
Българската дилемаС код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
И тогава, дано напомним, възторжени прародители на днешните " копеечници " са правели подписки по " Соболевата акция ", с цел да подсигуряваме границите си посредством Червената войска. Ако това бе станало, то след 22 юни 1941 година територията на България щеше да се трансформира в сцена на бойните дейности сред Хитлер и Сталин. Показателно е, че още тогава Москва не се е церемонила изключително с " близката чужбина ", нито с автономността на страните, попадащи в тази сфера.
Казахстанската плочка от доминото
Ако има нещо, което обаче може да възпре Путин, това е революцията, която внезапно заля Казахстан. Макар и потушена небрежно и със силови способи, тя провокира голяма паника в Русия, а и в цялото постсъветско пространство.
Стана по този начин, че първата геополитическа спазъм за 2022 година се развихри точно в Казахстан, а не в Украйна. За Путин Казахастан е голям геополитически залог , освен поради горивата и естествените изкопаеми, само че и тъй като в режима, основан от Нурсултан Назърбаев, той съзира бленувания модел на " постсъветското ", препращащ директно към времената на Съюз на съветските социалистически републики.
Около 3,5 млн. руснаци живеят в Казахстан, което е близо една пета от популацията. Русия употребява космодрума в Байконур, изпитва в казахските степи тактическите си оръжия. Ето за какво Казахстан би трябвало непременно да бъде удържан в орбитата на Москва. Така се стигна и до прословутото нахлуване на войски на " Организацията на контракта за групова сигурност " (ОДКБ), които трябваше да спасят съветския проконсул на място - президента Касим-Жомарт Токаев. На всички обаче е ясно, че мярката е краткотрайна. Населението на Казахстан е мощно разслоено, на място ври и кипи към локални националистически, а и ислямистки групировки.
В момента Путин би трябвало да потушава тази рецесия. Ще тръгне ли тогава да нападна Украйна , събаряйки още " плочки от постсъветското домино ", чийто " резултат " би могъл да има отзив до самата Москва? Поне с днешна дата това наподобява малко евентуално. Стига Москва да спре да получава " захарчета " в договарянията си с демократичния свят.
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Обвързаността на страните в днешния свят е такава, че всяка груба (и най-много военна) интервенция може да провокира спор с непредвидими последствия. По силата на линейна градация всяка намеса води до идната, което, увеличавайки силата на предходното влияние, предвещава сериозен разпад. В актуалната геополитическа доктрина това се назовава " резултат на доминото " - както плочките на доминото падайки, събарят идващите в редицата.
Звучи като " игрови резултат ", само че в действителност отбелязва началото на война с необратими последствия ( " резултатът на доминото " се е употребявал като пояснение за войната във Виетнам, целяща възпирането на комунизма от страна на Съединени американски щати, за нахлуването на руските войски в Афганистан, ускорило разпада на Съюз на съветските социалистически републики, за споровете в Близкия изток и т.н.).
Ултиматумът на Путин
На 19 декември 2021 година Путинова Русия сложи ултиматум на Запада: да спре всяко разширение на НАТО - най-много в посока на Украйна, което би означавало провал на северноатлантическия пакт като военно-политическо обединяване на страни, групово отстояващи своята независимост и свободно вземащи решенията си; и, второ, алиансът да се изтегли " в дълбочина ", надалеч от съветските граници, което на процедура би сложило редица страни-членки на алианса в обстановката на директна опасност, защото следователно не им остава друго с изключение на да се уповават на " честната дума на Путин " (а " прецедентът с Крим " е пред очите на всички; Украйна бе първият пострадал от неспазените гаранции, дадени в миналото от Москва).
Сметките на Путин не са чак толкоз комплицирани и това се видя на договарянията в Женева. Целта е - при вероятно парализиране на НАТО - да се дестабилизира Европа, да се натрие носа на Съединени американски щати поради разпада на Съюз на съветските социалистически републики (преди 30 години) и да се разпокъса Украйна. По този метод " постсъветския свят " ще се върне не просто към руската си аура, а напряко към имперското минало на царска Русия.
" Ние сме един народ " - се декларира в публикация, носеща подписа на Владимир Путин, която видя бял свят през юли 2021 година Има се поради, несъмнено, " единството " на народите на Русия и Украйна.
Путин не е " първопроходец " в концепциите за такава " обща история ". Преди него още Екатерина Велика си служи с термина " Новороссия ", изличаващ паметта на украинците, а след нея Николай I употребява формулата за " тройния народ " (руси, украинци, белоруси).
Интересно е по какъв начин един полковник от някогашния Съюз на съветските социалистически републики, школуван от Комитет за Държавна сигурност (на СССР), се оказа толкоз " царски " във възгледите си . И освен това, мощно " вчетен " в дневниците на военачалник Деникин, бащата на " бялото придвижване ". През 2009 година след знаковото препогребване (или " връщане в Родината " ) на " белоемигранти " в Донския манастир (генералите Деникин и Капел, писателя Иван Шмельов, философа Иван Илин) Путин внезапно се обръща към публицистите с въпроса: " Чели ли сте дневниците на Деникин? Много забавни неща има там... "
Никой от тях не е очаквал чак подобен интерес към идейното завещание на лидера на " бялото придвижване ", само че скоро загадката се разбулва. Оказва се, че Деникин не е могъл да елементарни на болшевиките най-много това, че са основали " обособена Украйна ". И надлежно Путин, по авансово квалифицирано листче, има мотив да заприказва за връзките сред " огромната и дребната Русия ", заявявайки, че " връзките сред Москва и Киев са вътрешно дело на самата Русия ". Навремето тези негови думи провокираха същински скандал в Украйна и дадоха явен знак за имперските мечти на " новия Владимир Мономах ".
Ако погледнем на всички това с днешна дата, то звучи още по-безпощадно ясно. " Путин не желае Донбас, той желае Украйна " - безапелационен е Джеймс Шер, прочут експерт по Русия от изследователския център " Чатам хаус " в Лондон. И в случай че я " получи ", ще запази атрибутите на украинската самостоятелност, само че те ще бъдат изпразнени от всяко съответно наличие. На дневен ред е концепцията, че " съветската цивилизация " трансцендира юридическите граници на Русия, връщайки се към изконните ѝ лимити. Това сега е държавна идея, подкрепена със средствата на превъоръжена и актуализирана войска и една напълно полицейска страна.
Ето за какво, с цел да се победят " външните врагове ", първо трябваше да се отстрани всяка съпротива вътре в страната , написа Франсоаз Том, известна с анализите си на политиката на Кремъл. И това към този момент се случи (Ходорковски, Каспаров, Навални, Шендерович); закрита бе и знаковата организация " Мемориал ", направила толкоз доста за паметта на жертвите на сталинизма.
Натрапва се чувството, че Путин " прочиства " страната, сходно на Сталин , който посредством процесите през 1937-1938 година или с антисемитските разобличения на " космополитите " от началото на 50-те години се е готвел за нова война. Да не приказваме за невероятната медийна агитация, на която е подложено съветското население през последните десетилетия.
И отново, в случай че се върнем към дневниците на Антон Деникин, очевидно обичани на Путин , вътре откриваме един забавен термин - " Балканизацията на Русия ", изкован от генерала през 1946 година в меморандум, изпратен до държавните управления на Англия и Съединени американски щати. Термин, който в последно време постоянно се употребява от управляващите в Кремъл.
Балканизацията на Русия против финландизацията?
Ето какво схваща под този термин самият Деникин, настоявайки да не се смесва Съюз на съветските социалистически републики с Русия, руската власт с съветския народ, палача с жертвата. И въпреки всичко:
" Ако стартира война против Русия, за нейното делене или балканизация (Украйна, Кавказ), или за откъсването на съветски земи, то съветският народ ще се надигне, възприемайки такава война като Отечествена война. "
След войната против Грузия и намесите в " близката чужбина " виждаме, че нищо от " доктрината Деникин " не е изоставено, нито пък е забравено . Към което в този момент несъмнено се прибавят и реминисценциите с " финландизацията ". Не единствено поради дългото " опекунство " към тази европейска страна от страна на Кремъл, само че и поради експанзията против нея през 1939-1940 година Откъдето и да се погледна, тази " забравена война " е " копие под индиго " на нападението на Хитлер против Полша в първия ден на септември на същата тази 1939 година, дало началото на Втората международна война. В резултат на което страните на двамата " сиамски близнаци " (Хитлер и Сталин) са били изключени от тогавашното Общество на Народите в Женева (прототип на Организация на обединените нации,) като " държави-агресори ".
А Съединени американски щати постановат на Съюз на съветските социалистически републики тежки " стопански наказания ". Оказва се обаче, че различен " правилен другар ", а точно Хитлер доставя на " дружеския Съюз на съветските социалистически републики " техническото съоръжение в подмяна на горива и стратегически първични материали. Как нещата се повтарят...
Каква е била повода за тази война? Сталин желал да се " измести границата ", тъй като минавала рисково покрай Ленинград. А и нали в последна сметка Финландия била " близка чужбина ", за какво в нея да няма " свои бази " (което пък изрично било отхвърлено от свободолюбивите финландци)...
Сега при Путин разногласието е още веднъж за " границата " и нейното " запазване ". А Русия от дълго време има сухопътна граница с НАТО (балтийските страни, Полша, Норвегия), има и граница по море със Съединени американски щати. Защо внезапно Украйна се трансформира в подобен " граничен проблем ", както в миналото е била Финландия?
Между другото през същата тази 1940 година България е необикновен обект на увещавания от страна на Москва, с цел да подписа " пакт за взаимопомощ ". Така се стига до фамозната " Соболева акция " (по името на руския емисар, пристигнал да приготви договора), в резултат на която България би трябвало да даде пристанищата на Варна и Бургас за военни бази на руския флот, а " сигурността " вътре в страната би била обезпечена от съответния контингент на войските на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР). Можем да си представим какво е щяло да се случи в България тогава (същото като в Литва, Латвия или Естония, където целият локален политически и интелектуален хайлайф е " прочистен " в напълно къси срокове).
И тогава, дано напомним, възторжени прародители на днешните " копеечници " са правели подписки по " Соболевата акция ", с цел да подсигуряваме границите си посредством Червената войска. Ако това бе станало, то след 22 юни 1941 година територията на България щеше да се трансформира в сцена на бойните дейности сред Хитлер и Сталин. Показателно е, че още тогава Москва не се е церемонила изключително с " близката чужбина ", нито с автономността на страните, попадащи в тази сфера.
Казахстанската плочка от доминото
Ако има нещо, което обаче може да възпре Путин, това е революцията, която внезапно заля Казахстан. Макар и потушена небрежно и със силови способи, тя провокира голяма паника в Русия, а и в цялото постсъветско пространство.
Стана по този начин, че първата геополитическа спазъм за 2022 година се развихри точно в Казахстан, а не в Украйна. За Путин Казахастан е голям геополитически залог , освен поради горивата и естествените изкопаеми, само че и тъй като в режима, основан от Нурсултан Назърбаев, той съзира бленувания модел на " постсъветското ", препращащ директно към времената на Съюз на съветските социалистически републики.
Около 3,5 млн. руснаци живеят в Казахстан, което е близо една пета от популацията. Русия употребява космодрума в Байконур, изпитва в казахските степи тактическите си оръжия. Ето за какво Казахстан би трябвало непременно да бъде удържан в орбитата на Москва. Така се стигна и до прословутото нахлуване на войски на " Организацията на контракта за групова сигурност " (ОДКБ), които трябваше да спасят съветския проконсул на място - президента Касим-Жомарт Токаев. На всички обаче е ясно, че мярката е краткотрайна. Населението на Казахстан е мощно разслоено, на място ври и кипи към локални националистически, а и ислямистки групировки.
В момента Путин би трябвало да потушава тази рецесия. Ще тръгне ли тогава да нападна Украйна , събаряйки още " плочки от постсъветското домино ", чийто " резултат " би могъл да има отзив до самата Москва? Поне с днешна дата това наподобява малко евентуално. Стига Москва да спре да получава " захарчета " в договарянията си с демократичния свят.
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ