Проф. Вл.Чуков за novini.bg: Новата Студена война повиши цената на Турция.....САЩ отказаха подкрепа на EastMed
Анализ за novini.bg на проф. Владимир Чуков, прочут арабист, академични учител и академик в региона на политиката на Близкия Изток и исляма.
Конфликтът сред Запада и Русия се задълбочава и Украйна се трансформира в епицентър на напрежението. Има няколко последвали или следващи спешни обстановки, в които Русия навлиза с цялостна мощ. На първо място са събитията в Казахстан, над който Москва разпростра своя чадър посредством ОДКС, командвайки нейните миротворци. На второ място, се чака през 2022 година да избухне замразеният спор в Приднестровието. Тази непризната от нито една страна /в това число и от Русия/ се простира на 4163 кв. км сред Украйна и Молдова Интересното е, че митническите пунктове на тази страна с двете й съседки се управляват от EUBAM - European Union Border Assistance Mission to Moldova and Ukraine, без тези страни да са членове на Европейски Съюз. Ръководител на тази локална митническа организация в качеството му на общоприет секретар на Службата на Европейски Съюз за външно деяние е някогашният началник на ОССЕ в Сърбия италианецът Стефано Санино.
Експерти допускат, че Франция има особено внимание към този съветски мултилингвистичен /руски, румънски и украински са формалните езици/ протекторат.
Причина е, че в три села се приказва френски език, защото в тях са останали гренадири на Наполеон, които са се оженили за локални дами. Там се намира и село Паркани, което се води за най-старото и най-голямо българско населено място, отвън територията на Република България /10 500 души/. Основано е през 1770 година от българи от Поморие и Оряхово.
В тази светлина всяка една от противоборстващите страни се пробва да притегли Турция на своя страна.
Това накара предходната седмица Вашингтон да разгласи, че отдръпва поддръжката си за енергийния план EastMed. Преди Ройтерс да удостовери новината, в гръцката преса се появи известие, че Съединените щати са уведомили държавното управление на Атина, че не поддържат разширението на газопровода „ Източно Средиземноморие “. По създание той е план на самобитен газов конгрес от източносредиземноморски страни, в който се включиха Израел, Египет, палестинската автономност, Кипър, Гърция, Йордания и Франция. Траекторията на газопровода от морските залежи Левиатан и Тамар, които са на 130 км от крайбрежията на Израел, е през Кипър, Крит, а оттова до Италия и европейската газопреносна система. Повече от явно, че EastMed е план, целящ да изолира Турция. Амбициите бяха да се построи тръба от 5 000 км за пет години и струваща 5 милиарда $. Впоследствие обаче сметката набъбна до 8 милиарда.
Причините, които акцентира Вашингтон са „ стопански и екологични ", само че също по този начин и събитието „ че плануваният газопровод сред Израел, Кипър и Гърция се превръщал в източник на напрежение в Източното Средиземноморие “. В изявление за локални медии турският президент Ердоган уточни, че Анкара „ към момента се интересува “ от превозването на израелски газ до Европа през Турция, добавяйки: „ Ако [израелският газ-бел.авт.] бъде изнасян за Европа, това ще бъде само през Турция. Има ли вяра в този момент? Можем да седнем и да поговорим.” В тази светлина той разгласи, че води договаряния с израелския си сътрудник Исак Херцог и отбелязва, че последният може да посети Турция.
Още през 2016 година двете страни обсъждаха тази опция, само че договарянията се провалиха след политическо напрежение сред Израел и Турция. По време на ръководството на Доналд Тръмп американската администрация поддържа плана "EastMed ", планирайки превоза на израелския газ до европейския консуматор посредством Кипър и Гърция.
Отношенията на Турция със Запада са неделими от връзките й с Израел.
Това се дължи на обстоятелството, че Анкара преглежда еврейската страна като част от западната геополитическа архитектура. В този подтекст и след поредност от известия за доближаване сред Тел Авив и Анкара през последните месеци, изпъкна мощното медийно озвучаване на срещата на Ердоган с „ Коалицията на равините в ислямските страни “. Особено забавно звучи изпращането на депеша на съболезнования от Ердоган във връзка кончината на майката на израелския президент Исак Херцог. В списанието на турските евреи «Шалом» се появи негово изявление, в което той хвали «невероятните обществени начинания, които е осъществила Ора Херцог в услуга на жителите на страната Израел.»
В момента оптимистичното въодушевление на Ердоган се усеща в изказването му, че:
„ не може да вършим политика, като се бием или се караме. Трябва да осъществяваме политиката в изискванията на мир. "
В същото време в Тел Авив обявиха, че стоплянето на връзките с Турция няма да бъдат за сметка на Гърция и Кипър.
Анкара разбра, че не трябва да надува фанфарите на успеха, защото смяната на позицията на Вашингтон не се дължи на нейната политика, а на спора в Украйна. В тази логическа връзка Турция демонстративно съобщи, че продължава договарянията с Атина за туширане на напрежението с ясното схващане, че няма да има позитивни резултати. Тактически Анкара не реагира остро, когато нейният съдружник Катар се контракти с Exxon Mobile да стартират изследвания в ИИЗ на Кипър. Турският външен министър Мевлют Чавушоглу сподели, че страната му е получила гаранции, че сондажите няма да нарушат границите на ИИЗ на Турция.
В този подтекст Мехмет Али Гюлер от вестник Джумхуриет има вяра, че ключът към разбирането на американската спънка против EastMed се крие в споделена към този момент позиция от заместник-ръководителя на «Руския фонд за национална енергийна сигурност» Алексей Гривич.
Последният е на мнение, че «американският флирт с Турция” се дължи на ясната преценка на Вашингтон е, че Украйна е бъдещият център на конфликта с Русия. В тази светлина Вашингтон търси съдружници, изключително на фона на непоклатимия /засега/ тандем Русия-Китай. В тази колизия Съединени американски щати осъзнават, че без помощта на Европейски Съюз, Турция и ненапълно Индия борбата ще бъде доста сложна. Местни специалисти разсъждават върху обстоятелството по какъв начин би реагирала Русия откакто Китай подписа преди дни съглашение с Башар Асад в границите на плана «един пояс, един път». Става въпрос за Сирия, която се възприема от Русия като неин политико-икономически бастион.
В тази светлина Ердоган усети увеличението на своята тежест. В наличието на поканените от него посланици на страните-членки на Европейски Съюз турският президент още веднъж напомни, че главен приоритет на неговата страна е пълноправното участие в Европейски Съюз. На дипломатите им беше казано, че Турция е главната причина за преодоляването на казуса с бежанците, както и намаляването на ескалацията на тероризма по европейските улици. По време на срещата Ердоган остро разкритикува някои европейски страни, акцентирайки Гърция и Кипър, които съгласно него саботирали договарянията за разрешаването на проблемите сред Турция и Европейски Съюз. В края на своето въведение Ердоган декларира великодушно: «Въпреки цялата неправда, на която сме били подложени, нашият стратегически приоритет остава Европейски Съюз. От позиция на географията, историята и хората, Турция е част от европейския континент и нейната цел сигурно е пълноправно участие в Европейски Съюз “.
Чисто статистически Европейски Съюз остава най-големият търговски сътрудник на Турция, като близо половината от износа й е ориентиран към обособените страни-членки. През 2021 година експортът възлиза на 93,1 милиарда $, от общо 225,3 милиарда $. Това съставлява 41,3% от него. Ако се добави към тази статистика и износът на Турция за някогашния член на Европейски Съюз - Англия, който е 13,7 милиарда $, дялът на Европейски Съюз доближава 47,4%. Същата мощно причинност отразя и размерът на вложенията. За интервала 2016-202 година директните европейски вложения за Турция са 21,3 милиарда $ от общо 33,3 милиарда $. Това прави 64,5%.
Пулсиращият спор в Украйна е напът да преначертае външнополитическите цели на огромните играчи.
Сякаш преориентирането на Съединени американски щати към Азия към този момент се отсрочва. Турция със своята роля в Съюза на тюркските страни, само че и с напредването на построяването на Истанбулския канал /алтернативен на Босфора/, върху който няма да се ползват рестриктивните мерки на съглашението от Монтрьо е една от печелившите страни. По-скоро става въпрос за Ердоган, който евентуално ще се опита да осребри променената геополитическа обстановка посредством вътрешнополитически бонуси на фона на рухналата турска стопанска система. Последните социологически проучвания демонстрират, че в случай че изборите за президент и парламент бяха извършени в този момент, то Ердоган ще загуби, а неговата ръководеща коалиция с националистите на Бахчели ще отидат в съпротива. Те обаче са следващата година и до тогава има прекалено много вода да изтече.
Конфликтът сред Запада и Русия се задълбочава и Украйна се трансформира в епицентър на напрежението. Има няколко последвали или следващи спешни обстановки, в които Русия навлиза с цялостна мощ. На първо място са събитията в Казахстан, над който Москва разпростра своя чадър посредством ОДКС, командвайки нейните миротворци. На второ място, се чака през 2022 година да избухне замразеният спор в Приднестровието. Тази непризната от нито една страна /в това число и от Русия/ се простира на 4163 кв. км сред Украйна и Молдова Интересното е, че митническите пунктове на тази страна с двете й съседки се управляват от EUBAM - European Union Border Assistance Mission to Moldova and Ukraine, без тези страни да са членове на Европейски Съюз. Ръководител на тази локална митническа организация в качеството му на общоприет секретар на Службата на Европейски Съюз за външно деяние е някогашният началник на ОССЕ в Сърбия италианецът Стефано Санино.
Експерти допускат, че Франция има особено внимание към този съветски мултилингвистичен /руски, румънски и украински са формалните езици/ протекторат.
Причина е, че в три села се приказва френски език, защото в тях са останали гренадири на Наполеон, които са се оженили за локални дами. Там се намира и село Паркани, което се води за най-старото и най-голямо българско населено място, отвън територията на Република България /10 500 души/. Основано е през 1770 година от българи от Поморие и Оряхово.
В тази светлина всяка една от противоборстващите страни се пробва да притегли Турция на своя страна.
Това накара предходната седмица Вашингтон да разгласи, че отдръпва поддръжката си за енергийния план EastMed. Преди Ройтерс да удостовери новината, в гръцката преса се появи известие, че Съединените щати са уведомили държавното управление на Атина, че не поддържат разширението на газопровода „ Източно Средиземноморие “. По създание той е план на самобитен газов конгрес от източносредиземноморски страни, в който се включиха Израел, Египет, палестинската автономност, Кипър, Гърция, Йордания и Франция. Траекторията на газопровода от морските залежи Левиатан и Тамар, които са на 130 км от крайбрежията на Израел, е през Кипър, Крит, а оттова до Италия и европейската газопреносна система. Повече от явно, че EastMed е план, целящ да изолира Турция. Амбициите бяха да се построи тръба от 5 000 км за пет години и струваща 5 милиарда $. Впоследствие обаче сметката набъбна до 8 милиарда.
Причините, които акцентира Вашингтон са „ стопански и екологични ", само че също по този начин и събитието „ че плануваният газопровод сред Израел, Кипър и Гърция се превръщал в източник на напрежение в Източното Средиземноморие “. В изявление за локални медии турският президент Ердоган уточни, че Анкара „ към момента се интересува “ от превозването на израелски газ до Европа през Турция, добавяйки: „ Ако [израелският газ-бел.авт.] бъде изнасян за Европа, това ще бъде само през Турция. Има ли вяра в този момент? Можем да седнем и да поговорим.” В тази светлина той разгласи, че води договаряния с израелския си сътрудник Исак Херцог и отбелязва, че последният може да посети Турция.
Още през 2016 година двете страни обсъждаха тази опция, само че договарянията се провалиха след политическо напрежение сред Израел и Турция. По време на ръководството на Доналд Тръмп американската администрация поддържа плана "EastMed ", планирайки превоза на израелския газ до европейския консуматор посредством Кипър и Гърция.
Отношенията на Турция със Запада са неделими от връзките й с Израел.
Това се дължи на обстоятелството, че Анкара преглежда еврейската страна като част от западната геополитическа архитектура. В този подтекст и след поредност от известия за доближаване сред Тел Авив и Анкара през последните месеци, изпъкна мощното медийно озвучаване на срещата на Ердоган с „ Коалицията на равините в ислямските страни “. Особено забавно звучи изпращането на депеша на съболезнования от Ердоган във връзка кончината на майката на израелския президент Исак Херцог. В списанието на турските евреи «Шалом» се появи негово изявление, в което той хвали «невероятните обществени начинания, които е осъществила Ора Херцог в услуга на жителите на страната Израел.»
В момента оптимистичното въодушевление на Ердоган се усеща в изказването му, че:
„ не може да вършим политика, като се бием или се караме. Трябва да осъществяваме политиката в изискванията на мир. "
В същото време в Тел Авив обявиха, че стоплянето на връзките с Турция няма да бъдат за сметка на Гърция и Кипър.
Анкара разбра, че не трябва да надува фанфарите на успеха, защото смяната на позицията на Вашингтон не се дължи на нейната политика, а на спора в Украйна. В тази логическа връзка Турция демонстративно съобщи, че продължава договарянията с Атина за туширане на напрежението с ясното схващане, че няма да има позитивни резултати. Тактически Анкара не реагира остро, когато нейният съдружник Катар се контракти с Exxon Mobile да стартират изследвания в ИИЗ на Кипър. Турският външен министър Мевлют Чавушоглу сподели, че страната му е получила гаранции, че сондажите няма да нарушат границите на ИИЗ на Турция.
В този подтекст Мехмет Али Гюлер от вестник Джумхуриет има вяра, че ключът към разбирането на американската спънка против EastMed се крие в споделена към този момент позиция от заместник-ръководителя на «Руския фонд за национална енергийна сигурност» Алексей Гривич.
Последният е на мнение, че «американският флирт с Турция” се дължи на ясната преценка на Вашингтон е, че Украйна е бъдещият център на конфликта с Русия. В тази светлина Вашингтон търси съдружници, изключително на фона на непоклатимия /засега/ тандем Русия-Китай. В тази колизия Съединени американски щати осъзнават, че без помощта на Европейски Съюз, Турция и ненапълно Индия борбата ще бъде доста сложна. Местни специалисти разсъждават върху обстоятелството по какъв начин би реагирала Русия откакто Китай подписа преди дни съглашение с Башар Асад в границите на плана «един пояс, един път». Става въпрос за Сирия, която се възприема от Русия като неин политико-икономически бастион.
В тази светлина Ердоган усети увеличението на своята тежест. В наличието на поканените от него посланици на страните-членки на Европейски Съюз турският президент още веднъж напомни, че главен приоритет на неговата страна е пълноправното участие в Европейски Съюз. На дипломатите им беше казано, че Турция е главната причина за преодоляването на казуса с бежанците, както и намаляването на ескалацията на тероризма по европейските улици. По време на срещата Ердоган остро разкритикува някои европейски страни, акцентирайки Гърция и Кипър, които съгласно него саботирали договарянията за разрешаването на проблемите сред Турция и Европейски Съюз. В края на своето въведение Ердоган декларира великодушно: «Въпреки цялата неправда, на която сме били подложени, нашият стратегически приоритет остава Европейски Съюз. От позиция на географията, историята и хората, Турция е част от европейския континент и нейната цел сигурно е пълноправно участие в Европейски Съюз “.
Чисто статистически Европейски Съюз остава най-големият търговски сътрудник на Турция, като близо половината от износа й е ориентиран към обособените страни-членки. През 2021 година експортът възлиза на 93,1 милиарда $, от общо 225,3 милиарда $. Това съставлява 41,3% от него. Ако се добави към тази статистика и износът на Турция за някогашния член на Европейски Съюз - Англия, който е 13,7 милиарда $, дялът на Европейски Съюз доближава 47,4%. Същата мощно причинност отразя и размерът на вложенията. За интервала 2016-202 година директните европейски вложения за Турция са 21,3 милиарда $ от общо 33,3 милиарда $. Това прави 64,5%.
Пулсиращият спор в Украйна е напът да преначертае външнополитическите цели на огромните играчи.
Сякаш преориентирането на Съединени американски щати към Азия към този момент се отсрочва. Турция със своята роля в Съюза на тюркските страни, само че и с напредването на построяването на Истанбулския канал /алтернативен на Босфора/, върху който няма да се ползват рестриктивните мерки на съглашението от Монтрьо е една от печелившите страни. По-скоро става въпрос за Ердоган, който евентуално ще се опита да осребри променената геополитическа обстановка посредством вътрешнополитически бонуси на фона на рухналата турска стопанска система. Последните социологически проучвания демонстрират, че в случай че изборите за президент и парламент бяха извършени в този момент, то Ердоган ще загуби, а неговата ръководеща коалиция с националистите на Бахчели ще отидат в съпротива. Те обаче са следващата година и до тогава има прекалено много вода да изтече.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ