Кървавите петна по Торинската плащаница изглеждат напълно фалшиви
Анализ на кръвта по Торинската плащаница - християнска светиня от ленено платно, в която съгласно преданието Йосиф от Ариматея увил тялото на Иисус Христос след неговото разпятие – демонстрира, че тези петна не биха могли да бъдат оставени от тяло, лежащо върху самата тъкан, написа Science Alert.
Двама учени откриват, че следите от кръв, оставени по ленената материя, са несъвместими една с друга. Някои биха могли да бъдат вследствие само от човек, изравен в изправена позиция, до момента в който други са изцяло нереалистични.
Научните разбори към момента не са намерили отговор на въпроса по какъв начин е допустимо да бъде основано изображението върху плащаницата. Няколко червеникави петна, консистентни с рани, нанесени от разпъването на кръст, съдържат жлезен оксид. Те може да са разследване или от пигмент, или от кръв.
Радиовъглеродното датиране на тъканта демонстрира, че тя е основана сред 1260 и 1380 година
Откритията са оповестени в Journal of Forensic Sciences .
Припомняме ви, че съгласно венецианския историк и реставратор Лучано Бузо става въпрос за автентично създание на италианския художник и " татко " на ренесансовото изкуство Джото ди Бондоне.
Специалистът твърди, че е намерил подписа на Джото, прикрит в лицето и ръцете на отпечатания лик на Христос. Той бил в цвят сепия, сходен на този на тъканта, а с изключение на него била изписано и цифрата 15, съобщи YTRO. Според учения, то сочи към годината 1315, когато художникът е получил поръчка да сътвори тъкмо копие на свещената светиня.
Ако в действителност е съществувал оригинал, до този миг той би трябвало да е бил мощно развален през вековете, когато е бил разнасян из Светите земи и Европа.
Лучано Бузо счита, че хипотезата му, че плащаницата е основана през 1315 година, е съгласно въглеродните проучвания, направени през последните десетилетия. Те датират Торинската светиня към началото на 14. век.
Според историка, истинската светиня в действителност е съществувала, само че е изтляла с времето или е била изгубена или изгорена към датата, когато художникът е получил поръчката.
След няколкомесечни проучвания ученият стигнал до извода, че подписът и числата, закодирани в платното, свидетелстват за желанието на Джото да означи присъединяване си в основаването му. Не е по никакъв начин чудно църквата да е решила да употребява точно този художник за такава значима цел, защото Джото е бил един от най-известните и уважавани създатели на времето си.
Предишните изследвания не са попаднали на скритите знаци, тъй като те са нанесени със комплицирани и неразбираеми мазки, съвсем невидими за невъоръженото око, счита Бузо. Неговата догадка може още веднъж да отключи многовековните разногласия за оригиналността на реликвата, на която е отпечатан човек с дълги коси и брада.
Пазителят на Торинската плащаница - проф. Бруно Барберис, се отнесе скептично към концепцията на Бузо. " Първо, физичните и химически опити демонстрираха, че следите на платното не са нанесени с багра. Второ, доста учени са изследвали увеличени изображения на плащеницата и също са виждали неща, които в действителност ги няма там - трънен венец, думи на арамейски, гръцки и латински. Все едно да гледаш луната и да виждаш там очи, уста и нос ", счита Барберис.
Реликвата е докарана за първи път в Европа след кръстоносните походи. Според една доктрина, през 13-14. в. нейни пазители са били рицарите от Ордена на тамплиерите. През 1453 година тя е закупена от херцог Лудвиг І Савойски, а по-късно се е съхранявала в град Шамбери, където пострадва от пожар през 1532 година През 1578 година е пренесена в Торино, където се пази и до през днешния ден. Плащеницата е благосъстоятелност на Ватикана.
През 80-те години на предишния век английски експерти я учат благодарение на въглероден резонанс, който ги кара да я разгласят за феодален фалшификат. По-късно тези резултати са оспорени и опровергани от самите създатели на изследването.
