България и търговската война на Турция - заплаха или възможност?
Анализ на Адриан Николов от Института за пазарна стопанска система
2018-та евентуално ще остане в новата икономическа история като годината на комерсиалните войни и непрекъснатата замяна на стопански закани. Последната страна, озовала се във водовъртежа от ескалиращи мита и високопарни изявления, преобладаващ комерсиалната политика на Съединени американски щати през последните месеци, е Турция. За разлика обаче от търканията с Китай, страните от NAFTA и Иран, този спор може да има по-силно отражение както на Балканите, по този начин и съответно в България.
Поредната митническа борба
Без да се впускаме в детайлности, мотивът за размяната на залпове сред Вашингтон и Анкара беше задържането на американски свещеник в Турция, упрекнат в шпионаж и тероризъм още през 2016 година и отводът на управляващите да го освободят. По-рано Турция към този момент беше въвела насрещни мита в отговор на повишението на тези върху внасяните в Съединени американски щати алуминий и стомана. Последната седмица обаче администрацията на Доналд Тръмп реши, че политическата рецесия сред двете страни следва да се разрасне и в посока на икономическо противоборство и разгласи нарастване на митата върху металите от Турция. В отговор президентът Реджеп Ердоган разгласи внезапно повишение на митата върху вноса на американски коли и алкохол, и в случай че съдим по държанието на американската администрация в последните няколко търговски спора, ескалацията няма да спре дотук. В политически проект борбата с Турция наподобява рискова. Въпреки че страната е членка на НАТО, а стопанската система ѝ е мощно обърната на запад, през последните години Ердоган флиртува с Москва и нескончаем търговски спор може да я тласне още по-близко в съветската орбита.
Ефектите върху България
Геополитиката и следствията от нея настрани, тази нова борба може да има обилни последствия за българската стопанска система, защото Турция е измежду най-големите ни търговски сътрудници, а и значима дестинация за български туризъм. За 2017-та година съгласно данните на Българска народна банка Турция е четвъртият по величина пазар за българския експорт, нареждащ се зад Германия, Италия и Румъния и отчитащ общ размер на износа от 2,1 милиарда евро. Този размер е релативно непрекъснат, като е повишен с 3,7% по отношение на 2013 година, само че страната като цяло държи устойчиво четвъртата си позиция през целия интервал. Вносът от Турция от своя страна за същия интервал е повишен доста –от 1,4 милиарда евро до 1,9 милиарда евро или с 36%. Тъй като един от най-значителните резултати от турската рецесия е внезапното обезценяване на лирата по отношение на $ и еврото, тя заплашва да промени комерсиалния баланс, защото вносът от Турция става доста по-евтин, а износът за южната ни съседка – много по-скъп. Трябва да имаме поради обаче, че обезценяването на турската валута стартира още при започване на годината, и затова е допустимо да проверим съществуването на подобен резултат в данните за комерсиалния баланс по месеци, показани на графиката по-долу.
Месечните данни ясно демонстрират въздействието на обезценяването на турската валута както в растежа на вноса от Турция, по този начин и в спада на износа на България към този пазар. Българският експорт спада с 18% за първите 6 месеца в левово изражение (според данните на НСИ), само че за сметка на това вносът на турски артикули бележи едни от най-високите си стойности през първото тримесечие на 2018 година Видно е, че обезценяването на лирата от последните няколко месеца се е отразила на комерсиалния продан сред двете страни и това ще продължи да се вижда и в данните за летните месеци, поради това, че темпът на обезценяване се форсира през август. Отчитайки това е в реда на нещата да чакаме превръщане на салдото и даже генериране на търговски недостиг там, където до неотдавна е имало забележителен остатък.
Тъй като Турция е втората най-важна туристическа дестинация за България, в реда на нещата е да чакаме и промени в изискванията за туризъм това лято. Според данните на Национален статистически институт предходната година 1,311 милиона българи са пътували до Турция; повече пътувания има само в Гърция (1,341 милиона души). Различна е обаче повода за пътешестване – до момента в който съвсем всички визити в Гърция са за отмора или по работа, то в Турция водещата причина е в категорията „ други “, което най-вероятно касае хора с двойно поданство, които пътуват сред двете страни. Що се отнася до туристите обаче (за януари-юни 2018 година те са съвсем 58 хиляди души) резултатът от по-евтината лира допуска и повишение на атрактивността на Турция като туристическа дестинация.
За разлика от релативно уравновесената търговия сред Турция и България, директните задгранични вложения сред двете страни са съвсем извънредно от Турция към България. Към края на първото тримесечие на 2018 година, вложенията с струпване от Турция в България доближават 819 милиона евро, до момента в който тези на България в Турция са едвам 47 милиона евро.
Разликата сред вложенията в двете страни са повече от очевидни; макар че през последните няколко тримесечия тези на Турция в България леко понижават, общата наклонност е към сензитивен растеж. Ако икономическата рецесия в страната продължи, надалеч не е изключено в бъдеще даже повече компании да се преориентират към прехвърлянето на активността си от другата страна на границата. По тази причина не е невероятно неустойчивостта в Турция да докара до спомагателен растеж на вложенията у нас, както това се случи с редица гръцки бизнеси в разгара на рецесията в Гърция.
Изборът пред Турция
Причините на задълбочаващата се икономическа рецесия в Турция следва да се търсят надалеч по-назад. Наивно е да се счита, че въвеждането на няколко мита и последвалата бурна пазарна реакция са в корена ѝ. Ерозията на демократичните институции и икономическата независимост, утежняването на бизнес средата и повишението на корупцията непроменяемо се отразяват отрицателно както на развиването на стопанската система, по този начин и на външнополитическите връзки. По тази причина все по-бързо централизиращият се режим на Реждеп Ердоган е изправен пред избор – дали да продължи по пътя на обедняващите и провалящи се диктатури или да се върне по пътя към евроатлантическа интеграция, по който страната се е движила десетилетия наред.
Редактор: Деница Райкова
2018-та евентуално ще остане в новата икономическа история като годината на комерсиалните войни и непрекъснатата замяна на стопански закани. Последната страна, озовала се във водовъртежа от ескалиращи мита и високопарни изявления, преобладаващ комерсиалната политика на Съединени американски щати през последните месеци, е Турция. За разлика обаче от търканията с Китай, страните от NAFTA и Иран, този спор може да има по-силно отражение както на Балканите, по този начин и съответно в България.
Поредната митническа борба
Без да се впускаме в детайлности, мотивът за размяната на залпове сред Вашингтон и Анкара беше задържането на американски свещеник в Турция, упрекнат в шпионаж и тероризъм още през 2016 година и отводът на управляващите да го освободят. По-рано Турция към този момент беше въвела насрещни мита в отговор на повишението на тези върху внасяните в Съединени американски щати алуминий и стомана. Последната седмица обаче администрацията на Доналд Тръмп реши, че политическата рецесия сред двете страни следва да се разрасне и в посока на икономическо противоборство и разгласи нарастване на митата върху металите от Турция. В отговор президентът Реджеп Ердоган разгласи внезапно повишение на митата върху вноса на американски коли и алкохол, и в случай че съдим по държанието на американската администрация в последните няколко търговски спора, ескалацията няма да спре дотук. В политически проект борбата с Турция наподобява рискова. Въпреки че страната е членка на НАТО, а стопанската система ѝ е мощно обърната на запад, през последните години Ердоган флиртува с Москва и нескончаем търговски спор може да я тласне още по-близко в съветската орбита.
Ефектите върху България
Геополитиката и следствията от нея настрани, тази нова борба може да има обилни последствия за българската стопанска система, защото Турция е измежду най-големите ни търговски сътрудници, а и значима дестинация за български туризъм. За 2017-та година съгласно данните на Българска народна банка Турция е четвъртият по величина пазар за българския експорт, нареждащ се зад Германия, Италия и Румъния и отчитащ общ размер на износа от 2,1 милиарда евро. Този размер е релативно непрекъснат, като е повишен с 3,7% по отношение на 2013 година, само че страната като цяло държи устойчиво четвъртата си позиция през целия интервал. Вносът от Турция от своя страна за същия интервал е повишен доста –от 1,4 милиарда евро до 1,9 милиарда евро или с 36%. Тъй като един от най-значителните резултати от турската рецесия е внезапното обезценяване на лирата по отношение на $ и еврото, тя заплашва да промени комерсиалния баланс, защото вносът от Турция става доста по-евтин, а износът за южната ни съседка – много по-скъп. Трябва да имаме поради обаче, че обезценяването на турската валута стартира още при започване на годината, и затова е допустимо да проверим съществуването на подобен резултат в данните за комерсиалния баланс по месеци, показани на графиката по-долу.
Месечните данни ясно демонстрират въздействието на обезценяването на турската валута както в растежа на вноса от Турция, по този начин и в спада на износа на България към този пазар. Българският експорт спада с 18% за първите 6 месеца в левово изражение (според данните на НСИ), само че за сметка на това вносът на турски артикули бележи едни от най-високите си стойности през първото тримесечие на 2018 година Видно е, че обезценяването на лирата от последните няколко месеца се е отразила на комерсиалния продан сред двете страни и това ще продължи да се вижда и в данните за летните месеци, поради това, че темпът на обезценяване се форсира през август. Отчитайки това е в реда на нещата да чакаме превръщане на салдото и даже генериране на търговски недостиг там, където до неотдавна е имало забележителен остатък.
Тъй като Турция е втората най-важна туристическа дестинация за България, в реда на нещата е да чакаме и промени в изискванията за туризъм това лято. Според данните на Национален статистически институт предходната година 1,311 милиона българи са пътували до Турция; повече пътувания има само в Гърция (1,341 милиона души). Различна е обаче повода за пътешестване – до момента в който съвсем всички визити в Гърция са за отмора или по работа, то в Турция водещата причина е в категорията „ други “, което най-вероятно касае хора с двойно поданство, които пътуват сред двете страни. Що се отнася до туристите обаче (за януари-юни 2018 година те са съвсем 58 хиляди души) резултатът от по-евтината лира допуска и повишение на атрактивността на Турция като туристическа дестинация.
За разлика от релативно уравновесената търговия сред Турция и България, директните задгранични вложения сред двете страни са съвсем извънредно от Турция към България. Към края на първото тримесечие на 2018 година, вложенията с струпване от Турция в България доближават 819 милиона евро, до момента в който тези на България в Турция са едвам 47 милиона евро.
Разликата сред вложенията в двете страни са повече от очевидни; макар че през последните няколко тримесечия тези на Турция в България леко понижават, общата наклонност е към сензитивен растеж. Ако икономическата рецесия в страната продължи, надалеч не е изключено в бъдеще даже повече компании да се преориентират към прехвърлянето на активността си от другата страна на границата. По тази причина не е невероятно неустойчивостта в Турция да докара до спомагателен растеж на вложенията у нас, както това се случи с редица гръцки бизнеси в разгара на рецесията в Гърция.
Изборът пред Турция
Причините на задълбочаващата се икономическа рецесия в Турция следва да се търсят надалеч по-назад. Наивно е да се счита, че въвеждането на няколко мита и последвалата бурна пазарна реакция са в корена ѝ. Ерозията на демократичните институции и икономическата независимост, утежняването на бизнес средата и повишението на корупцията непроменяемо се отразяват отрицателно както на развиването на стопанската система, по този начин и на външнополитическите връзки. По тази причина все по-бързо централизиращият се режим на Реждеп Ердоган е изправен пред избор – дали да продължи по пътя на обедняващите и провалящи се диктатури или да се върне по пътя към евроатлантическа интеграция, по който страната се е движила десетилетия наред.
Редактор: Деница Райкова
Източник: expert.bg
КОМЕНТАРИ