Анаконда
Анакондата е най-голямата змия на планетата. Анакондата е фамозна със способността си да гълтам едри животни. Тя е един от най-опасните хищници. От епохи Анакондата е свързвана със страховити митове.
История на Анаконда
Анакондите са се появили на планетата ни преди към 100 милиона години. Анакондите живеят единствено в Южна Америка. Те могат да се срещнат на целия континент, както и на остров Тринидад. Анакондата живее единствено в топли тропически места и в никакъв случай не се качва към планините. Анакондата живее в реки и блата и в никакъв случай не се отдалечава доста от брега, където причаква плячката си. От епохи Анакондата се е считала за злокобно творение, което е плашело хората. Някои индиански племена са считали Анакондата за провидение и са я наричали Майката на водите. Анакондата и през днешния ден всява смут у хората, когато влизат в дълбоки реки. Въпреки това локалните поданици вървят на лов за Анаконди.
Характеристики на Анаконда
Съществуват няколко типа Анаконди. Най-голяма е елементарната Анаконда, наричана още Зелена Анаконда и Гигантска Анаконда. Има и други типове Анаконди - Парагвайска и Бенийска, само че те са доста едва изучени и рядко се срещат. Анакондата има дребна глава и дълго тяло, което е извънредно мускулесто. Тялото на Анакондата е дълго към 6 метра. Срещат се Анаконди, които са дълги по 10 метра. Най-дългата Анаконда, измервана до момента, е била дълга 11, 43 метра. Анакондата доближава до 200-250 кг тегло. Тя е най-тежката змия на планетата. Тялото на Анакондата е покрито с люспи, които са кафеникави и зеленикави, срещат се и Анаконди с черни люспи.
По тялото на Анакондата има доста петна. На гърба те са продълговати и тъмни, на корема са по-малки, светли, с мрачен кант. Бенийската Анаконда е с оцветяване като на Гигантската Анаконда, а Парагвайската е с жълто тяло и сини петна. Женските Анаконди са доста по-едри, в сравнение с мъжките. Анакондата няма клепачи, вместо това очите и са покрити с неподвижни транспарантни люспи. Анакондата не мига, по тази причина съгласно някои митове тя може да хипнотизира плячката си. Преди да смени кожата си, Анакондата престава да вижда, тъй като люспите, които покриват очите ѝ, стават мътни. Анакондата има остри зъби, с които захапва плячката, с цел да ѝ е по-удобно да я държи, до момента в който я души.
С какво се храни Анаконда
Анакондата се храни с животни. Тя хваща живи животни и в никакъв случай не се храни с мърша. Анакондата лови плячката си, като я причаква край брега или я преследва. Когато хване плячката си, Анакондата се обгръща към тялото ѝ и ненадейно я стиска по този начин, че счупва всичките ѝ кости и я задушава. След това Анакондата гълтам жертвата си. Анакондата рядко се храни с едри животни. Обичайната храна на анакондата са дребни гризачи, млади крокодили, костенурки, по-малки змии, водоплаващи птици. По-рядко се случва Анакондата да нападне възрастен крокодил или дребно копитно животно, както и ягуар или дива котка.
Понякога Анакондата атакува селскостопански животни, които са оставени без контрол, и тогава се храни с домашни кози, разнообразни свине и телета. Едрите копитни като домашни крави и конете не могат да бъдат погълнати от Анаконда. По-едрите животни се смилат в стомаха на Анакондата за няколко дни, само че запасът от хранителни субстанции ѝ стига за два-три месеца, по тази причина Анакондата се храни рядко. Анакондата има доста разтеглива уста с помощта на еластична връзка, която съединява дясната и лявата половина на долната ѝ челюст. Тези две половинки са съединени с черепа благодарение на особени кости, които се движат като пантите на врата.
Поради тази причина Анакондата може да глътне животно, което е доста по-голямо от нея. Когато яде яйца на птици, Анакондата ги гълтам цели, а по-късно стиска мощно мускулите на тялото си и счупва черупката на яйцето, след което я изплюва. Понякога може да се случи гладна женска Анаконда да изяде мъжки, само че това е огромна необичайност. Анакондата избира да ловува през нощта, само че в случай че е била гладна прекалено много време, излиза на лов и денем. Анакондата може да изкара доста месеци, без да се храни, така и така да аргументи солидни вреди на здравето ѝ.
Размножаване на Анаконда
Размножаването на Анакондите става през април и май. Мъжкарят намира женската, само че към нея към този момент има преплетени доста други мъжкари. Кълбото от змии стои неразплетено в продължение на няколко дни. В това време мъжкарите се бият за женската, като стискат и отпускат мускулите на тялото си. По този метод по-силните мъжкари избутват от кълбото по-слабите. След като мъжкарят, който е най-силен, в профил по-слабите, той стартира да гали женската със специфични нокти, като звукът от допира с люспите на женската е доста мощен. След това обаче женската се чифтосва и с други мъжкари. Чифтосването при анакондите става под водата или наоколо до нея. Женската е бременна към 7 месеца.
Анакондата не снася яйца като множеството змии, а ражда живи дребни Анаконди. Една женска ражда до 44 дребни, всяко от които е дълго от 50 до 80 сантиметра. Веднага след раждането си Анакондите могат да плуват добре и стартират да си търсят храна, защото майката не се грижи за тях. Анакондите се хранят първоначално с дребни рибки, жабки и други дребни водни създания. Малките Анаконди стават лесна плячка на хищници и даже на личните си родители. Врагове на младите Анаконди са змии, крокодили, ягуари и пуми. Но Анакондите, които съумеят да доживеят до зрелост, живеят нехайно, защото нямат естествени врагове.
Любопитни обстоятелства за Анаконда
Интересен факт е, че Анакондата има два бели дроба, за разлика от останалите змии, които имат единствено един бял дроб. Анакондата има тазови кости.
Анакондата излъчва доста неприятна миризма, която се усеща на огромно разстояние. Анакондата води уединен метод на живот и се среща рядко. Анакондата е пасивна, тя съвсем от самото начало си лежи на брега или лази по дърветата, които порастват край брега. Анакондата е доста добър плувец и се гмурка, като може да стои много дълго под водата, без да се подава над повърхността.
Анакондата сменя кожата си под водата, като се търка в корени на растения, с цел да се отърве от остарялата си кожа.
Анакондата не е отровна змия.
Не е ясно какъв брой живеят Анакондите в дивата природа, защото те са доста едва изучени. В злочестина Анакондата живее по към 6 години. Анакондата е мечтан експонат както за зоопаркове, по този начин и за частни колекционери.
Звуците, които се популяризират по въздуха, не могат да бъдат чути елементарно от Анакондата. Тя усеща вибрациите с цялото си тяло и благодарение на скелета си ги възприемат с нервната си система. Анакондата има доста сензитивен гръбнак, който се състои от доста прешлени. Някои Анаконди имат гръбнак, който се състои от над 400 прешлена.
Интересна специфичност на Анакондата, която я отличава от другите типове змии, са специфичните загради на носа ѝ, които затварят изцяло ноздрите ѝ по време на гмуркане.
Анакондата не прекарва целия си живот във водата. Когато е слънчево, Анакондата изпълзява на брега, с цел да се припича на слънце. Когато водоемите пресъхват, Анакондата стартира да си търси нов водоем, където изчаква сухия интервал, и по-късно се връща назад в своя водоем. Ако обаче Анакондата не може да открие водоем наоколо, тя се заравя в тинята и заспива. Анакондата се разсънва от този сън, едвам когато стартира сезонът на дъждовете.
Много Анаконди умират, тъй като месото им се цени поради усета му, а от кожата им се вършат най-различни аксесоари. Затова в природата все по-рядко може да се срещне Анаконда.
Анакондата е извънредно бърза във водата и под водата, само че на сушата е много по-бавна и тромава поради огромното си тегло. Анакондата плува, като държи главата си над водата.
Опасности от Анаконда
Анакондата е известна като див звяр, който атакува хора, само че това се случва извънредно рядко. В случаите, когато Анаконда е нападнала човек, нормално той е бил отвън обитаемо място и не е забелязал хищника и по някакъв метод го е тормозил. Анакондата може с лекост да обърне лодка с хората в нея. Ако Анакондата усети приближаването на човек, тя незабавно ще се отдалечи в противоположната посока, защото не желае да се сблъсква с хората.
