Жените отсрамват българския спорт вече почти две десетилетия
" Ами май дамите ще отсрамят България на тази олимпиада... "
Такова съмнение изрази с необятна усмивка олимпийската вицешампионка в стрелбата с пневматичен револвер от 10 м Антоанета Костадинова при прибирането си от Токио предходната седмица. И е доста права състезателката от Търговище, и не напълно. Защото дамите в действителност отсрамват България освен на XXXII летни игри, а изобщо на най-големия състезателен конгрес през последните близо две десетилетия.
В японската столица 35-годишната Костадинова извоюва 225-ия орден в олимпийската история на страната ни, а след нея боксьорката Стойка Кръстева, боркините Тайбе Юсеин и Евелина Николова, каратистката Ивет Горанова и ансамбълът по художествена гимнастика донесоха 226-ия, 227-ия, 228-ия, 229-ия и 230-ия. Слаба разтуха за мъжката чест на нацията ни е, че от тези оценки едвам 1/4 са извоювани от дами - представителките ни от нежния пол имат 63 медала на олимпиади (общо летни и зимни).
Но тъжната истина е, че славните дни на българските мъже в надпреварите под петте преплетени кръга се трансформират във все по-избледняващ спомен. Някога емблема за мощ, воля, темперамент, несклоняем дух - през последните десетилетия все по-малко наши състезатели от мощния пол намират място в международния хайлайф, а
триумфите им на олимпийските игри на практика изчезнаха
Благодарение на живелия в София швейцарски преподавател по гимнастика Шарл Шампо България взе участие още на първите модерни игри - в Атина през 1896 година След това страната ни се показва на още три летни и три зимни олимпиади с напълно мъжки тимове - надлежно в Париж `24, Амстердам `28 и Берлин `36 и в Гармиш-Партенкирхен `36, Санкт Мориц `48 и Осло `52.
Дебютът на българската жена на олимпийски игри е през лятото на 1952 година в Хелзинки (където Борис Георгиев-Моката печели въобще първия български орден - бронз в бокса). Във финландската столица вземат участие 9 наши състезателки - 8 гимнастички и една лекоатлетка - Цветана Берковска. Все отново мъже печелят всичките 32 медала за България (включително 7 златни) на първите пет олимпиади, в които имаме и дамско наличие (Хелзинки `52, Мелбърн `56, Рим `60, Токио `64, Мексико `68).
Българският пробив за нежния пол на олимпийския конгрес е сбъднат едвам на игрите в Мюнхен `72. Тогава Диана Йоргова (скок на дължина) и Йорданка Благоева (скок на височина) извоюват сребърни оценки, а Иванка Христова (тласкане на гюле) и Василка Стоева (мятане на диск) взимат бронзови в леката атлетика.
Първите златни медали за България, извоювани от дами, пък са от идната олимпиада. В Монреал `76 с исторически трофеи побеждават Иванка Христова (гюле) и два именити тандема в българското гребане - Светла Оцетова и Здравка Йорданова в двойка скул и Сийка Келбечева и Стоянка Груйчева в двойка без рулеви.
Въпреки това огромните звезди на българския спорт в тези времена са все
мъже, чиито имена звучат стряскащо и през днешния ден
- Боян Радев, Петър Киров, Норайр Нурикян... Към оня миг България е завоювала общо 75 олимпийски медала, от които единствено 12 са на женския фронт.
При идващите си две появи на лятна олимпиада страната ни печели с един орден повече, в сравнение с всички предходни игри, взети дружно - общо 76 оценки в Москва `80 и Сеул `88 (в Лос Анджелис `84 не участваме от взаимност с Съюз на съветските социалистически републики, бойкотиращ форума в САЩ). На зимните игри в Лейк Плесид `80 пък Иван Лебанов извоюва първия и единствен за дълго време български олимпийски орден от " белите " спортове - в ски бягането.
През 80-те приносът на дамите към този момент става по-осезаем, като 23 от медалите ни в Съветския съюз и Южна Корея са извоювани в женски дисциплини - т.е. съвсем 1/3. По това време изгряват звездите на Стефка Костадинова, Йорданка Донкова, Таня Богомилова, Ваня Гешева, Весела Лечева. И техните имена още тогава са синоним на спортна популярност, паралелно до величия като Петър Лесов, Янко Русев, Христо Марков, Ивайло Маринов, Атанас Комшев...
И по този начин стигаме до времената след така наречен демократични промени, довели до последователното цялостно обезличаване на мъжкия спорт в България и изместването на фокуса на вяра за положително показване напълно към нежния пол. Самият факт, че от осемте издания на летните олимпийски игри след 1990 година страната ни е спечелила общо 73 медала (включително актуалните шест), е задоволително сладкодумен за цялостния декаданс на спорта у нас. А като се добави, че всички 5 медала от зимните игри в края на ХХ и началото на XXI век бяха извоювани от дами (Екатерина Дафовска, Ирина Никулчина и Евгения Раданова),
картинката става напълно тъжна за мъжките дисциплини
Последните огромни герои на българския спорт от мощния пол блеснаха през 90-те години и при започване на новото хилядолетие. Николай Бухалов и Иван Иванов " позлатиха " българското присъединяване в Барселона `92, Даниел Петров и Валентин Йорданов взеха трофеи в Атланта `96 (заедно със Стефка Костадинова), Гълъбин Боевски, Армен Назарян и Таню Киряков победиха в Сидни 2000 (заедно с Тереза Маринова и Мария Гроздева), а Милен Добрев стъпи на най-високото ходило в Атина `04 (заедно с Мария Гроздева).
Именно починалият щангист от Пловдив, отишъл си без време едвам на 35 години през 2015-а, е последният български мъж, станал олимпийски първенец. Преди 17 години. Изобщо последният наш състезател от мощния пол, заслужил орден на най-големия състезателен конгрес, пък е боксьорът Тервел Пулев, спечелил бронз в Лондон `12. Преди 9 години.
От игрите в Пекин `08 насам България е спечелила всичко на всичко 17 медала, от които 13 са заслуга на дами, в това число последните четири олимпийски трофеи - на Румяна Нейкова в гребането на скиф в Китай и на Ивет Горанова в каратето, на Стойка Кръстева в бокса и на ансамбъла по художествена гимнастика в Япония. Освен това Токио 2020 се трансформира във втората поредна олимпиада, на която оценки за страната ни завоюваха единствено дами.
В Рио `16 това бяха Мирела Демирева (сребро в скока на височина), Елица Янкова (бронз в борбата) и ансамбълът (бронз в многобоя). Сега са " бронзовите " Тайбе Юсеин и Евелина Николова, " сребърната " Антоанета Костадинова и " златните " Ивет Горанова, Стойка Кръстева и квинтетът Симона Дянкова, Стефани Кирякова, Мадлен Радуканова, Лаура Траатс и Ерика Зафирова.
А мъжете... На този стадий мъжете могат единствено да се възхищават. И да натрупат спортна завист, която вероятно да се материализира в Париж `24.
Такова съмнение изрази с необятна усмивка олимпийската вицешампионка в стрелбата с пневматичен револвер от 10 м Антоанета Костадинова при прибирането си от Токио предходната седмица. И е доста права състезателката от Търговище, и не напълно. Защото дамите в действителност отсрамват България освен на XXXII летни игри, а изобщо на най-големия състезателен конгрес през последните близо две десетилетия.
В японската столица 35-годишната Костадинова извоюва 225-ия орден в олимпийската история на страната ни, а след нея боксьорката Стойка Кръстева, боркините Тайбе Юсеин и Евелина Николова, каратистката Ивет Горанова и ансамбълът по художествена гимнастика донесоха 226-ия, 227-ия, 228-ия, 229-ия и 230-ия. Слаба разтуха за мъжката чест на нацията ни е, че от тези оценки едвам 1/4 са извоювани от дами - представителките ни от нежния пол имат 63 медала на олимпиади (общо летни и зимни).
Но тъжната истина е, че славните дни на българските мъже в надпреварите под петте преплетени кръга се трансформират във все по-избледняващ спомен. Някога емблема за мощ, воля, темперамент, несклоняем дух - през последните десетилетия все по-малко наши състезатели от мощния пол намират място в международния хайлайф, а
триумфите им на олимпийските игри на практика изчезнаха
Благодарение на живелия в София швейцарски преподавател по гимнастика Шарл Шампо България взе участие още на първите модерни игри - в Атина през 1896 година След това страната ни се показва на още три летни и три зимни олимпиади с напълно мъжки тимове - надлежно в Париж `24, Амстердам `28 и Берлин `36 и в Гармиш-Партенкирхен `36, Санкт Мориц `48 и Осло `52.
Дебютът на българската жена на олимпийски игри е през лятото на 1952 година в Хелзинки (където Борис Георгиев-Моката печели въобще първия български орден - бронз в бокса). Във финландската столица вземат участие 9 наши състезателки - 8 гимнастички и една лекоатлетка - Цветана Берковска. Все отново мъже печелят всичките 32 медала за България (включително 7 златни) на първите пет олимпиади, в които имаме и дамско наличие (Хелзинки `52, Мелбърн `56, Рим `60, Токио `64, Мексико `68).
Българският пробив за нежния пол на олимпийския конгрес е сбъднат едвам на игрите в Мюнхен `72. Тогава Диана Йоргова (скок на дължина) и Йорданка Благоева (скок на височина) извоюват сребърни оценки, а Иванка Христова (тласкане на гюле) и Василка Стоева (мятане на диск) взимат бронзови в леката атлетика.
Първите златни медали за България, извоювани от дами, пък са от идната олимпиада. В Монреал `76 с исторически трофеи побеждават Иванка Христова (гюле) и два именити тандема в българското гребане - Светла Оцетова и Здравка Йорданова в двойка скул и Сийка Келбечева и Стоянка Груйчева в двойка без рулеви.
Въпреки това огромните звезди на българския спорт в тези времена са все
мъже, чиито имена звучат стряскащо и през днешния ден
- Боян Радев, Петър Киров, Норайр Нурикян... Към оня миг България е завоювала общо 75 олимпийски медала, от които единствено 12 са на женския фронт.
При идващите си две появи на лятна олимпиада страната ни печели с един орден повече, в сравнение с всички предходни игри, взети дружно - общо 76 оценки в Москва `80 и Сеул `88 (в Лос Анджелис `84 не участваме от взаимност с Съюз на съветските социалистически републики, бойкотиращ форума в САЩ). На зимните игри в Лейк Плесид `80 пък Иван Лебанов извоюва първия и единствен за дълго време български олимпийски орден от " белите " спортове - в ски бягането.
През 80-те приносът на дамите към този момент става по-осезаем, като 23 от медалите ни в Съветския съюз и Южна Корея са извоювани в женски дисциплини - т.е. съвсем 1/3. По това време изгряват звездите на Стефка Костадинова, Йорданка Донкова, Таня Богомилова, Ваня Гешева, Весела Лечева. И техните имена още тогава са синоним на спортна популярност, паралелно до величия като Петър Лесов, Янко Русев, Христо Марков, Ивайло Маринов, Атанас Комшев...
И по този начин стигаме до времената след така наречен демократични промени, довели до последователното цялостно обезличаване на мъжкия спорт в България и изместването на фокуса на вяра за положително показване напълно към нежния пол. Самият факт, че от осемте издания на летните олимпийски игри след 1990 година страната ни е спечелила общо 73 медала (включително актуалните шест), е задоволително сладкодумен за цялостния декаданс на спорта у нас. А като се добави, че всички 5 медала от зимните игри в края на ХХ и началото на XXI век бяха извоювани от дами (Екатерина Дафовска, Ирина Никулчина и Евгения Раданова),
картинката става напълно тъжна за мъжките дисциплини
Последните огромни герои на българския спорт от мощния пол блеснаха през 90-те години и при започване на новото хилядолетие. Николай Бухалов и Иван Иванов " позлатиха " българското присъединяване в Барселона `92, Даниел Петров и Валентин Йорданов взеха трофеи в Атланта `96 (заедно със Стефка Костадинова), Гълъбин Боевски, Армен Назарян и Таню Киряков победиха в Сидни 2000 (заедно с Тереза Маринова и Мария Гроздева), а Милен Добрев стъпи на най-високото ходило в Атина `04 (заедно с Мария Гроздева).
Именно починалият щангист от Пловдив, отишъл си без време едвам на 35 години през 2015-а, е последният български мъж, станал олимпийски първенец. Преди 17 години. Изобщо последният наш състезател от мощния пол, заслужил орден на най-големия състезателен конгрес, пък е боксьорът Тервел Пулев, спечелил бронз в Лондон `12. Преди 9 години.
От игрите в Пекин `08 насам България е спечелила всичко на всичко 17 медала, от които 13 са заслуга на дами, в това число последните четири олимпийски трофеи - на Румяна Нейкова в гребането на скиф в Китай и на Ивет Горанова в каратето, на Стойка Кръстева в бокса и на ансамбъла по художествена гимнастика в Япония. Освен това Токио 2020 се трансформира във втората поредна олимпиада, на която оценки за страната ни завоюваха единствено дами.
В Рио `16 това бяха Мирела Демирева (сребро в скока на височина), Елица Янкова (бронз в борбата) и ансамбълът (бронз в многобоя). Сега са " бронзовите " Тайбе Юсеин и Евелина Николова, " сребърната " Антоанета Костадинова и " златните " Ивет Горанова, Стойка Кръстева и квинтетът Симона Дянкова, Стефани Кирякова, Мадлен Радуканова, Лаура Траатс и Ерика Зафирова.
А мъжете... На този стадий мъжете могат единствено да се възхищават. И да натрупат спортна завист, която вероятно да се материализира в Париж `24.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ