Американците и англичаните са били решени да воюват с нацистка

...
Американците и англичаните са били решени да воюват с нацистка
Коментари Харесай

Сталин спасява Англия и САЩ от разгром в Ардените

Американците и англичаните са били решени да водят война с нацистка Германия до последния руски боец. Това цинично духовитост не провокира смях, а неразбиране, примесено с омерзение. Поне у мен. Но в случай че прочетете текстовете, които ви предлагаме през днешния ден, ще се убедите сами, че то май си е самата истина. Хайде да изречем неразрешената в историята думичка " в случай че ". Ако Червената войска, откакто прогони германците от цялата си територия, се беше окопала на границата си с Полша и не беше траяла своя надвит ход към Берлин, с цел да " пороби " пътьом източноевропейските страни, какъв брой милиона още британски, американски и европейски момчета и девойки с униформа щяха да загинат, освен това без каквато и да е гаранция за победа над немския фашизъм?

Англо-американските войски по този начин я закършват при немската контраофанзива на Ардените след десанта в Нормандия (на който в този момент внушават под път и над път, че се дължала успеха във Втората международна война), че в случай че маршал Сталин не откликва на горещата молба на Чърчил през януари 1945 година да стартира неотложно нахлуване на Запад при извънредно неприятно и неуместно време, е било допустимо германците да провокират поврат във войната с непредвидими последствия. И още - вижда се какъв брой несправедливи са обвиняванията, че маршал Рокосовски не се бил притекъл на помощ на въстаниците от Варшавското въстание през август-септември 1944 година, откакто четири месеца по-късно неговите обезкръвени армии към момента не са изцяло подготвени за ново нахлуване. Но те потеглят, с цел да оказват помощ на англо-американците!

Как се " не помнят " такива простички обстоятелства, разказани в детайли и в записките на Чърчил, та се стига да печалната резолюция " За смисъла на европейската памет за бъдещето на Европа ", която бе призната на 19 септември т.г. от Европейския парламент с внушително, че чак позорно болшинство? В нея е записано:

"...2. акцентира, че Втората международна война, най-разрушителната война в историята на Европа, стартира като непосреден резултат от придобилия печална популярност контракт за ненападение сред нацисткия режим и Съветския съюз от 23 август 1939 година, също по този начин прочут като пакт " Молотов-Рибентроп "

5. приканва страните членки към ясна и учредена на правила оценка на закононарушенията и актовете на експанзия, осъществени от тоталитарните комунистически режими и нацисткия режим...

И като се развихриха политици, специалисти, политолози, публицисти... Абе, драги госпожички и господинчовци, с изключение на инструкцията, която ви се спуска от новите " владетели на света ", вие нищо друго ли не четете? Вижте се какви сте ги сътворили:

Washington Examiner: Русия пренаписва историята на Втората международна война

Кариса Нитше, Център за нова американска сигурност: " Опитът на Русия да пренапише историята на ВСВ се вписва прелестно в прокарването на теорията на Русия, че Западът я е обкръжил от всички страни "...

Джеймс Карафано, Фонд Heritage: " Те (руснаците - б.а.) работят отвред. Те в дословен смисъл спонсорират фашистки групи и по едно и също време с това насочат остри обществени рецензии към европейците и всички останали за търпимото отношение към фашистите, за насърчаването на фашизма, с цел да наподобява, че единствено руснаците се борят с фашизма ".

Явно цялостна склероза ги е хванала, щом са не запомнили оценките в персоналното обръщение на Чърчил до маршал Сталин от 23 февруари 1945 година, когато Червената войска чества двадесет и седмата си годишнина: " Бъдещите генерации ще признаят своя дълг към Червената войска по този начин несъмнено, както вършим ние, които доживяхме да бъдем очевидци на тези превъзходни победи. Моля Вас (Сталин - б.а.), великия началник на великата войска, да я приветствате от мое име " И думи на Рузвелт цитираме за " поробването " на Балканите от Червената войска. И написаното от маршал Рокосовски по какъв начин и при какви крайни условия Червената войска е тръгнала напред, с цел да помогне на закъсалите съдружници при Ардените. Милиони американци и англичани са избавени от крах, само че умират милиони руснаци. Нека напомним това на днешния ден, който през 1917 година промени историята на света, само че в този момент е пропуснат от нас, че и от руснаците.

Из глава ХVІІ " Контраудар в Ардените "

Министър-председателят (Чърчил - б.а.) до президента Рузвелт,

6 декември 1944 година

6. Добре че сега руснаците са на наша страна. Трябва да забележим какво ще свършат те. Разполагаме с обещанието на Сталин за зимна акция, която съгласно мен би трябвало да стартира през януари. По продължение на целия си голям фронт той към този момент сякаш събира сили и се приготвя, макар че единствено три-четири немски дивизии бяха изпратени да пресрещнат Айзенхауер. Не съм в положение да преценява последните му офанзиви на югозапад от Будапеща. Но, можем, най-малко по този начин си мисля, да чакаме повече помощ от това и от други съветски дейности, в сравнение с до неотдавна.

Президентът Рузвелт до министър-председателя

10 декември 1944 година

...Никога не съм вярвал, че без съветска помощ ще успеем да пленим огромна част от немските войски на Балканите.

На съветския фронт също би трябвало да вземем поради неприятното време. Засега руснаците дават своя принос. Това, несъмнено, вие знаете по-добре от мен.

[Чърчил]: Очакваше ни тежък удар. След 6 дни стартира рецесията. Съюзническото решение да се удари Аахен на север, както и през Елзас на юг, доста отслаби нашия център. В арденския бранш остана един-единствен корпус - Осми американски, състоящ се от четири дивизии, който трябваше да брани фронт с дължина седемдесет километра. Рискът беше очакван и умишлено подхванат, само че следствията се оказаха тежки, макар че можеха да бъдат и още по-тежки... Германците имаха предпочитание да осъществят един в действителност огромен проект...

Въпреки че времето и силата на офанзивата изненадаха съюзническото основно командване, нейното значение и цел не бяха нито за момент омаловажени...

През това време Айзенхауер и неговият личен състав чакаха с неспокойствие да научат дали руснаците ще могат да създадат нещо, с което да облекчат натиска против нас на Западния фронт... За да можем да сложим въпроса пред руските началник-щабове по допустимо най-ефикасния метод, Айзенхауер беше изпратил своя заместител, маршала от авиацията Тедър, със специфична задача. Лошото време обаче го забави доста. Щом чух за това, незабавно споделих на Айзенхауер: " Ако зародят някакви спънки от страна на личния състав, мисля, че бих могъл да се обадя непосредствено на Сталин. Да опитам ли? " Той кимна утвърдително и аз изпратих следната депеша:

Министър-председателят до маршал Сталин

6 януари 1945 година

Битката на Западния фронт е доста тежка и всеки момент се чакат значими решения от страна на съюзническото основно командване... Ще ви бъда доста признателен, в случай че ме осведомите дали ще можем да разчитаме на огромна съветска атака на фронта по р[ека] Висла или където и да било другаде през януари. Няма да предам тази свръхсекретна информация на различен, с изключение на фелдмаршал Брук и военачалник Айзенхауер, и то под цялостна загадка. Смятам, че въпросът е незабавен.

Уинстън Чърчил, Мемоари, том 6, Книгоиздателска къща " Труд ", 1995 година

Лично и строго секретно от премиера Й. В.Сталин до министър-председателя година У.Чърчил

Посланието Ви от 6 януари 1945 година получих на 7 януари вечерта. За страдание основният маршал на авиацията година Тедър още не е дошъл в Москва.

Много значимо е да използваме нашето предимство в артилерията и авиацията срещу германците. При тях се изисква ясно време за авиацията и да няма ниски мъгли, които пречат на артилерията да водят нацелен огън. Ние се готвим за нахлуване, обаче в този момент времето не е удобно за нашето нахлуване. Но като имаме поради ситуацията на нашите съдружници на Западния фронт, щабът на Върховното основно командване реши да приключи с усилени темпове подготовката и, без да се преценява с времето, да открие необятни настъпателни дейности срещу германците по целия централен фронт не по-късно от втората половина на януари. Можете да не се съмнявате, че ще създадем всичко, което може да се направи, с цел да окажем подпомагане на нашите славни съюзнически войски.

7 януари 1945 година

Преписка на ръководителя на министерския съвет на Съюз на съветските социалистически републики с президентите на Съединени американски щати и министър-председателите на Англия по време на Великата отечествена война 1941-1945, Партиздат, 1983 година

Министър-председателят до маршал Сталин

9 януари 1945 година

1. Много съм ви признателен за положителната новина. Вече я препратих на военачалник Айзенхауер - единствено и само на него. Дано Бог помогне на благородното Ви дело.

2. Войната на Западния фронт не върви доста зле. По всяка възможност немският чеп ще бъде погубен, само че с цената на доста тежки загуби. Това е борба най-вече на американците. Техните бойци са в действителност чудесни, борят се мъжки, въпреки и с цената на доста жертви. Хвърляме в багра каквото можем. Новината, която ни изпращате, ще окуражи доста военачалник Айзенхауер, тъй като ще се успокои, че немските подкрепления ще бъдат разграничени на две - сред нашите два пламтящи фронта. Битката на Запад ще бъде продължителна съгласно мнението на генералите, които дават отговор за нея.

[Чърчил]: Цитирам тази замяна на телеграми като образец за скоростта, с която можеше да се прави работа по върховете на съюзническото командване, а също по този начин и тъй като решението на руснаците да ускорят голямата си атака бе положително дело, което без подозрение изискваше огромни човешки жертви. Айзенхауер в действителност остана доста удовлетворен от вестта, която му изпратих...

Това бе последната атака на съперника по време на войната. Навремето тя ни аргументи много огромно безпокойствие. Настъплението ни бе забавено, само че в последна сметка това закъснение се оказа в наша изгода... В момента на изненадата Айзенхауер и неговите командири реагираха стремително, само че те ще се съгласят, че огромната заслуга е другаде. Думите на Монтгомъри я разкриват: " Битката за Ардените беше извоювана на първо място от непоколебимия военен дух на американския боец. "

Уинстън Чърчил, Мемоари, том 6, КК " Труд ", 1995 година

Лично и строго секретно от премиера Й. В. Сталин до министър-председателя година У. Чърчил

Днес имах диалог с маршал Тедър и съпътстващите го генерали. Струва ми се, че се получи много цялостна информация, за което маршал Тедър несъмнено ще ви доложи... Трябва да кажа, че маршал Тедър ми направи доста положително усещане.

Въпреки неподходящото време, настъплението на руските войски се развива по начертания проект. Приведени са в придвижване войските на целия централен фронт - от Карпатите до Балтийско море. Германците се съпротивяват лудо, само че са принудени да отстъпват. Надявам се, че това събитие ще улесни и форсира набелязаното от военачалник Айзенхауер нахлуване на западния фронт.

15 януари 1945 година

Лично и строго секретно обръщение от година Чърчил до маршал Сталин

Много ви благодаря за посланието и доста се веселя, че маршалът от авиацията Тедър ви е направил толкоз удобно усещане.

От името на държавното управление на Негово величество и от все сърце желая да Ви изкажа нашата признателност и да ви поздравя по случай гигантското нахлуване, което сте почнали на Източния фронт...

Секретно и персонално обръщение от година Чърчил до маршал Сталин

...Възхитени сме от вашите славни победи над общия зложелател и от мощните сили, които сте му противопоставили. Приемете нашата гореща признателност и поздравления по случай историческите подвизи.

27 януари 1945 година

Лично обръщение за маршал Сталин от година Чърчил

Получено на 23 февруари 1945 година

Червената войска чества двадесет и седмата си годишнина с успех, който провокира безграничното удивление на нейните съдружници и който реши участта на немския милитаризъм. Бъдещите генерации ще признаят своя дълг към Червената войска по този начин несъмнено, както вършим ние, които доживяхме да бъдем очевидци на тези превъзходни победи. Моля Вас, великия началник на великата войска, да я приветствате от мое име през днешния ден, пред прага на окончателната победа.

Преписка на ръководителя на министерския съвет на Съюз на съветските социалистически републики с президентите на Съединени американски щати и министър-председателите на Англия по време на Великата отечествена война 1941-1945, Партиздат, 1983 година

Из записките на маршал К. Рокосовски:

Срокът за началото на интервенцията наближаваше, а оставаше още доста работа. Трябваше да пристигна попълнение. То се бавеше някъде по пътя заради претоварване на железопътния превоз. И тъкмо тогава ненадейно се получи предписание на Върховното основно командване, с което началото на настъплението се определяше с шест дни по-рано. Това се правеше по молба на съдружниците, които изпаднали в Ардените в тежко състояние.

В осъществяване на съюзническия си дълг руското държавно управление заповяда на армията си да премине в нахлуване, с цел да отърве от неволя американските и британските войски. А какъв брой ни бяха нужни тези 6 дни за довеждане докрай на подготовката! Но нямаше какво да се прави. Трябваше да настъпваме. Не стигаше това, само че времето ни създаваше спомагателни компликации. Гъста мъгла застла покрайнината и ние се лишихме от поддръжката на авиацията, която с мощните си удари би ни помогнала толкоз за подавяне съпротивата на врага. Наложи се бързо да се създадат съществени ремонти в проекта за настъплението. Сега цялата вяра възложихме на артилерията. Свикнали бяхме към този момент артилеристите да ни измъкват в сложни моменти.

Времето за началото на настъплението бе несъмнено твърдо от Върховното основно командване: за 2-ри и 1-ви Белоруски фронт - сутринта на 14 януари, за 1-ви Украински - два дни по-рано, на 12 януари...

На 14 януари, няколко часа преди началото на артилерийската подготовка, аз, членовете на военния съвет, командващите артилерията, бронетанковите войски, въздушната войска, началникът на инженерните войски на фронта пристигнахме на наблюдателния пункт. Вече се бе разсъмнало, само че не се виждаше нищо: всичко бе прикрито зад завесата от мъгла и влажен сняг. Времето бе непоносимо, а синоптиците не обещаваха никакво усъвършенстване... Добре, че не разчитахме доста на авиацията, въпреки че до последния час хранехме вяра да използваме и нея...

В избраното време заповядах да се даде сигнал. Няколко хиляди оръдия и минохвъргачки, стотици реактивни установки откриха огън...

За три дни напрегнати боеве войските на 2-ри Белоруски фронт пробиха защитата на съперника по цялото продължение...

Събитията се развиваха в сходство с директивата на Върховното основно командване.

Маршал Константин Рокосовски, " Войнишки дълг ", Държавно военно издателство, 1970 година

Източник: duma.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР