Констанце Щелценмюлер: Германия ще понесе най-голямата тежест от санкции срещу Русия
Американският президент Джо Байдън за повторно даде доверие в задатък на Германия. Когато предишното лято Ангела Меркел отиде във Вашингтон на прощална аудиенция, Байдън се съгласи на „ Вашингтонската декларация “, с която на процедура остави ориста на газопровода „ Северен поток 2 “ напълно в ръцете на Германия. Въпреки мощното си възмущение от засилващата се взаимозависимост от съветските газови доставки. Когато тази седмица Джо Байдън одобри наследника на Меркел в Белия дом, още веднъж изигра ролята на подкрепящия огромен брат, който брани по-малкото братче от хищническите въпроси на публицистите за неуверената позиция на германците на прага на съветско навлизане в Украйна, за отхвърли да се откажат незабавно от „ Северен поток 2 “ и за отхвърли да доставят оръжия на Киев. „ Германия дава най-голямата икономическа помощ за Украйна “, отбрани Байдън Олаф Шолц.
Докато Джо Байдън се пробва да се покаже като водач на НАТО и да сплоти редиците в Алианса против Владимир Путин, в Берлин се притесняват, че ескалацията на напрежението ще нанесе трайни политически, само че и стопански вреди на Европа.
Разочарованието на Съединени американски щати от Германия разяснява пред БНР анализаторът Констанце Щелценмюлер от института Брукингс във Вашингтон :
" Мисля, че сега това се трансформира. И това се дължи на визитата на канцлера във Вашингтон. До преди тази аудиенция американците с право смятаха, че в Германия царува безпорядък. Усещаше се разминаване сред обособените партии в ръководещата коалиция. Нещо повече - като че ли министърът на защитата и министърът на външните работи показваха по-ясна позиция спрямо канцлера.
Такива неща не остават незабелязани и естествено породиха рецензия и подозрения в лоялността на Германия. Това направи визитата на канцлера в Белия дом още по-важно - Шолц беседва с президента, даде изявление за CNN и се срещна със сенатори ".
Разбират ли американците европейските си сътрудници, и съответно германците, които са обвързани с съдружни сътрудници и с общи позиции и решения на Европейски Съюз, и по тази причина не могат да взимат еднолични решения в този, само че и в други спорове?
Благодаря за въпроса, тъй като тук, във Вашингтон, извозвам доста време в пояснения, че парламентарната народна власт се разграничава от президентската република. Че канцлерът няма неограничена власт и че би трябвало да се преценява с партията си и парламентарната група. Към това би трябвало да прибавя, че Олаф Шолц е неотдавна канцлер, освен това за първи път оглавява тройна коалиция, която към момента не е намерила заварката си.
Да си призная, аз също подлагах на критика канцлера за мълчанието му. Наистина беше извънредно време да пристигна във Вашингтон и да проговори.
В същото време мисля, че в Съединените щати има неправилна преценка за някои неща. Винаги съм била доста скептична към газопровода „ Северен поток 2 “, само че мисля, че американците са захласнати от тази тематика.
Тази тематика би трябвало да я преглеждаме в подтекста на явно подготвян доста недопечен пакет от наказания против Русия. Америка и Европа договарят от месеци и е пределно ясно, че Германия ще понесе най-голямата тежест от тези наказания.
Спирането на газопровода " Северен поток 2 " с изключение на стопански последствия от неналичието на газ за промишлеността на Германия, ще има правни последствия.
Мълчанието на канцлера, който даже не произнесе името на газопровода, може да се изясни тъкмо с това. Ако държавното управление откаже лиценз на " Северен поток 2 ", би трябвало да заплати голямо обезщетение на шестте компании, които вземат участие в консорциума. Само две от тези шест компании са немски. Германското законодателство е изключително сурово в такива случаи, които се преглеждат като насилствена национализация. Няма съд, който да не осъди страната.
Единственият излаз за Германия да се откаже от " Северен поток 2 " е форсмажорното събитие на военни дейности на Русия в Украйна.
Много ли е мъчно за немския канцлер Олаф Шолц да признае геополитическата неточност, която позволи Германия с плана за втора тръба под Балтийско море?
Германия не реши вярно геополитическата обстановка и последствията от решението в интерес на втората тръба под Балтийско море, и сама се вкара в този капан. Цялата тактика за развиване на енергетиката е сбъркана, тъй като заложи напълно на саморегулацията на пазара. Германия смяташе, че руснаците ще се придържат към подписаните контракти. И наивно вярвахме, че можем доста скоро да преминем напълно към възобновими енергоизточници.
Сега към този момент знаем, че нито едно от тези догатки не дава отговор на действителността. Не можем бързо да превключим на възобновими енергоизточници. Отказът от нуклеарните централи ни донесе взаимозависимост от въглища и газ. А руснаците употребяват обстановката с празните газохранилища измежду зима и гигантското търсене на газ в Китай, с цел да ни изнудват с изкуствено подържан дефицит на газ и високи цени.
Всичко това можеше да се планува. Неудобно ми е да разясня, че Германия едвам в този момент разбра, че една трета от газохранилищата в страната са благосъстоятелност на Газпром. Чак в този момент Германия разбра, че въпросът е геополитически, че тази инфраструктура има отношение към националната сигурност. Но както се споделя - по-добре късно, в сравнение с в никакъв случай.
Освен " Северен поток 2 ", за американците е спорен и отводът на Германия да доставя оръжия за Украйна. Смятате ли, г-жо Щелценмюлер, че след визитата на външния министър Аналена Бербок на по този начин наречената " контактна линия " в Източна Украйна, с каска и бронежилетка, Германия може да премисли това решение?
Дълго време бях скептична, каква е изгодата от доставката на оръжия. Но мисля, че в този случай Германия би трябвало да ревизира решението си. Разковничето е съдружният контракт сред трите ръководещи партии. Там е записано, че Германия няма да доставя оръжия в конфликтни точки. Причината за това е, че Германия е един от водещите производители на оръжия и има подписани контракти с няколко проблематични режими. Това от дълго време е бодил в очите на левите и демократичните партии и в този момент откри израз в съдружния контракт.
Според мен казусът е в тълкуването на съдружния контракт. И в съответния случай не трябва да забравяме, че не приказваме за някакъв далечен район, където се води революция сред равноправни страни и би трябвало да останем неутрални. Говорим за една несъвършена народна власт в периферията на Европа, заплашвана от нуклеарна мощ. Затова мисля, че с доставката на оръжие можем да помогнем на Украйна да се отбрани от нападателна Русия.
Години наред Германия се възприемаше, а и останалите западни страни я възприемаха като " разбиращият Русия ", който строи мостове сред Вашингтон и Москва. Това към момента ли е по този начин?
Не мисля. От няколко години това към този момент не е по този начин. Със сигурност от 2014 година това към този момент не е по този начин.
След рухването на Берлинската стена доста немски политици, освен това освен социалдемократи, а и значително консерватори, смятаха, че по този начин, както източноевропейските страни се причислиха към Европейски Съюз и НАТО един ден и Русия може да извърви същия път. Че и в Русия е допустимо да се построи демократично общество.
Не считам, че руснаците не са способни да живеят в демократично общество. А доста хора на Запад имат вяра, че това е по този начин. За мен това е обидно. Но в случай че се върна на въпроса Ви, относително бързо разбрахме, що за режим ръководи Русия. Анексирането на Крим през 2014 година провокира същинско отвращение.
Заради анексирането на Крим Западът наложи наказания на Русия, които Германия освен поддържа, а беше движещата мощ и носи до през днешния ден най-голямата икономическа тежест. Тогава Берлин се отхвърли от по този начин нареченото стратегическо партньорство - това беше формалното наименование за връзките с Русия. Днес към този момент никой не приказва за стратегическо партньорство.
Междувременно всички знаем, че Кремъл си купи немски политици и цели компании и по този метод си обезпечи въздействие. Нещо повече - купените политици надалеч не са единствено леви, а и десни. Нека загатна единствено крайнодясната " Алтернатива за Германия ", която е най-русофилската партия в страната. Но преобладаващото болшинство на немския политически хайлайф е мощно сериозен към Русия.
Русия струпа войски по границите на Украйна. След това съобщи на американците и на НАТО два проектодоговора с упованието да бъдат подписани - незабавно и без корекции. Това е политически ултиматум, чиято цел напълно не е неутралитетът на Украйна, а изтеглянето на Америка от Европа. В Берлин всички схващат това. Ако има разминаване сред Берлин и Вашингтон, то се отнася до механически въпроси за това, по кое време и кои наказания да бъдат наложени. Или какви тъкмо планове има Владимир Путин.
Поводът за нашия диалог, г-жо Щелценмюлер, е първото посещаване на Олаф Шолц във Вашингтон като немски канцлер. Освен протоколното значение, тази аудиенция естествено мина под знака на европейската сигурност, за която договарят Съединените щати и Русия някак през главата на Европа. Тази седмица беше белязана от съществено оживление на европейците. И то стартира с визитата на френския президент Еманюел Макрон в Москва, по-късно в Киев и в Берлин. Следващата седмица дипломатическата совалка продължава с визитите на Олаф Шолц първо в Киев и по-късно в Москва, откакто канцлерът одобри тази седмица президентите на Полша и Франция и водачите на трите балтийски страни в Берлин. Какво ни подсказва последователността на диалозите, които водят Макрон и Шолц?
Интересно е, че това Ви е направило усещане. От 2014 година всички немски политици демонстративно първо посещават Варшава и по-късно Москва. И още нещо - посланиците в Москва преди този момент са били във Варшава. Това е пределно явен знак.
Трябва да призная, че визитата на Макрон при Путин мощно ме притесняваше. Последователността на визитите му също. Но най-притеснителното е, че беседва пет часа с Путин на четири очи. Френският външен министър беше в Москва, само че трябваше да остане пред вратата. Един френски президент не трябва да позволява такова отношение. И по тази причина се запитвам, дали Макрон не се надцени с този диалог.
Изгледах цялата конференция на Путин и Макрон и останах с усещането, че съветският президент се държа на ръба на неприличието. Той повтаряше упреци против Запада, не подхващаше тематиките на Макрон, уклончиво сподели, че по някои тематики може да се приказва, и намерено излъга за съветските наемници в Мали, които нямали никаква връзка с съветската страна. Не имам вяра да има някой, който да му повярва.
Изражението на лицето на Макрон подсказваше, че той не е очаквал по този начин да протече визитата му. И имам вяра, че няма да повтори тази неточност. Спомнете си единствено - представителят на Кремъл Дмитрий Песков незабавно опроверга думите на Макрон на тази конференция, че Путин му е заречен нещо. Изводът за мен е, че Путин въобще не желае да води градивен диалог с европейците.
Следващата седмица следва визитата на Олаф Шолц в Москва. Не имам вяра, че канцлерът ще разреши да беседва с Путин на четири очи. И конференцията след срещата ще протече по различен метод. В този смисъл можем да сме признателни на господин Макрон, който показва, по какъв начин не би трябвало да се постъпва.
Интервюто на Весела Владкова с Констанце Щелценмюлер в предаването " Събота 150 " можете да чуете от звуковия файл.
Докато Джо Байдън се пробва да се покаже като водач на НАТО и да сплоти редиците в Алианса против Владимир Путин, в Берлин се притесняват, че ескалацията на напрежението ще нанесе трайни политически, само че и стопански вреди на Европа.
Разочарованието на Съединени американски щати от Германия разяснява пред БНР анализаторът Констанце Щелценмюлер от института Брукингс във Вашингтон :
" Мисля, че сега това се трансформира. И това се дължи на визитата на канцлера във Вашингтон. До преди тази аудиенция американците с право смятаха, че в Германия царува безпорядък. Усещаше се разминаване сред обособените партии в ръководещата коалиция. Нещо повече - като че ли министърът на защитата и министърът на външните работи показваха по-ясна позиция спрямо канцлера.
Такива неща не остават незабелязани и естествено породиха рецензия и подозрения в лоялността на Германия. Това направи визитата на канцлера в Белия дом още по-важно - Шолц беседва с президента, даде изявление за CNN и се срещна със сенатори ".
Разбират ли американците европейските си сътрудници, и съответно германците, които са обвързани с съдружни сътрудници и с общи позиции и решения на Европейски Съюз, и по тази причина не могат да взимат еднолични решения в този, само че и в други спорове?
Благодаря за въпроса, тъй като тук, във Вашингтон, извозвам доста време в пояснения, че парламентарната народна власт се разграничава от президентската република. Че канцлерът няма неограничена власт и че би трябвало да се преценява с партията си и парламентарната група. Към това би трябвало да прибавя, че Олаф Шолц е неотдавна канцлер, освен това за първи път оглавява тройна коалиция, която към момента не е намерила заварката си.
Да си призная, аз също подлагах на критика канцлера за мълчанието му. Наистина беше извънредно време да пристигна във Вашингтон и да проговори.
В същото време мисля, че в Съединените щати има неправилна преценка за някои неща. Винаги съм била доста скептична към газопровода „ Северен поток 2 “, само че мисля, че американците са захласнати от тази тематика.
Тази тематика би трябвало да я преглеждаме в подтекста на явно подготвян доста недопечен пакет от наказания против Русия. Америка и Европа договарят от месеци и е пределно ясно, че Германия ще понесе най-голямата тежест от тези наказания.
Спирането на газопровода " Северен поток 2 " с изключение на стопански последствия от неналичието на газ за промишлеността на Германия, ще има правни последствия.
Мълчанието на канцлера, който даже не произнесе името на газопровода, може да се изясни тъкмо с това. Ако държавното управление откаже лиценз на " Северен поток 2 ", би трябвало да заплати голямо обезщетение на шестте компании, които вземат участие в консорциума. Само две от тези шест компании са немски. Германското законодателство е изключително сурово в такива случаи, които се преглеждат като насилствена национализация. Няма съд, който да не осъди страната.
Единственият излаз за Германия да се откаже от " Северен поток 2 " е форсмажорното събитие на военни дейности на Русия в Украйна.
Много ли е мъчно за немския канцлер Олаф Шолц да признае геополитическата неточност, която позволи Германия с плана за втора тръба под Балтийско море?
Германия не реши вярно геополитическата обстановка и последствията от решението в интерес на втората тръба под Балтийско море, и сама се вкара в този капан. Цялата тактика за развиване на енергетиката е сбъркана, тъй като заложи напълно на саморегулацията на пазара. Германия смяташе, че руснаците ще се придържат към подписаните контракти. И наивно вярвахме, че можем доста скоро да преминем напълно към възобновими енергоизточници.
Сега към този момент знаем, че нито едно от тези догатки не дава отговор на действителността. Не можем бързо да превключим на възобновими енергоизточници. Отказът от нуклеарните централи ни донесе взаимозависимост от въглища и газ. А руснаците употребяват обстановката с празните газохранилища измежду зима и гигантското търсене на газ в Китай, с цел да ни изнудват с изкуствено подържан дефицит на газ и високи цени.
Всичко това можеше да се планува. Неудобно ми е да разясня, че Германия едвам в този момент разбра, че една трета от газохранилищата в страната са благосъстоятелност на Газпром. Чак в този момент Германия разбра, че въпросът е геополитически, че тази инфраструктура има отношение към националната сигурност. Но както се споделя - по-добре късно, в сравнение с в никакъв случай.
Освен " Северен поток 2 ", за американците е спорен и отводът на Германия да доставя оръжия за Украйна. Смятате ли, г-жо Щелценмюлер, че след визитата на външния министър Аналена Бербок на по този начин наречената " контактна линия " в Източна Украйна, с каска и бронежилетка, Германия може да премисли това решение?
Дълго време бях скептична, каква е изгодата от доставката на оръжия. Но мисля, че в този случай Германия би трябвало да ревизира решението си. Разковничето е съдружният контракт сред трите ръководещи партии. Там е записано, че Германия няма да доставя оръжия в конфликтни точки. Причината за това е, че Германия е един от водещите производители на оръжия и има подписани контракти с няколко проблематични режими. Това от дълго време е бодил в очите на левите и демократичните партии и в този момент откри израз в съдружния контракт.
Според мен казусът е в тълкуването на съдружния контракт. И в съответния случай не трябва да забравяме, че не приказваме за някакъв далечен район, където се води революция сред равноправни страни и би трябвало да останем неутрални. Говорим за една несъвършена народна власт в периферията на Европа, заплашвана от нуклеарна мощ. Затова мисля, че с доставката на оръжие можем да помогнем на Украйна да се отбрани от нападателна Русия.
Години наред Германия се възприемаше, а и останалите западни страни я възприемаха като " разбиращият Русия ", който строи мостове сред Вашингтон и Москва. Това към момента ли е по този начин?
Не мисля. От няколко години това към този момент не е по този начин. Със сигурност от 2014 година това към този момент не е по този начин.
След рухването на Берлинската стена доста немски политици, освен това освен социалдемократи, а и значително консерватори, смятаха, че по този начин, както източноевропейските страни се причислиха към Европейски Съюз и НАТО един ден и Русия може да извърви същия път. Че и в Русия е допустимо да се построи демократично общество.
Не считам, че руснаците не са способни да живеят в демократично общество. А доста хора на Запад имат вяра, че това е по този начин. За мен това е обидно. Но в случай че се върна на въпроса Ви, относително бързо разбрахме, що за режим ръководи Русия. Анексирането на Крим през 2014 година провокира същинско отвращение.
Заради анексирането на Крим Западът наложи наказания на Русия, които Германия освен поддържа, а беше движещата мощ и носи до през днешния ден най-голямата икономическа тежест. Тогава Берлин се отхвърли от по този начин нареченото стратегическо партньорство - това беше формалното наименование за връзките с Русия. Днес към този момент никой не приказва за стратегическо партньорство.
Междувременно всички знаем, че Кремъл си купи немски политици и цели компании и по този метод си обезпечи въздействие. Нещо повече - купените политици надалеч не са единствено леви, а и десни. Нека загатна единствено крайнодясната " Алтернатива за Германия ", която е най-русофилската партия в страната. Но преобладаващото болшинство на немския политически хайлайф е мощно сериозен към Русия.
Русия струпа войски по границите на Украйна. След това съобщи на американците и на НАТО два проектодоговора с упованието да бъдат подписани - незабавно и без корекции. Това е политически ултиматум, чиято цел напълно не е неутралитетът на Украйна, а изтеглянето на Америка от Европа. В Берлин всички схващат това. Ако има разминаване сред Берлин и Вашингтон, то се отнася до механически въпроси за това, по кое време и кои наказания да бъдат наложени. Или какви тъкмо планове има Владимир Путин.
Поводът за нашия диалог, г-жо Щелценмюлер, е първото посещаване на Олаф Шолц във Вашингтон като немски канцлер. Освен протоколното значение, тази аудиенция естествено мина под знака на европейската сигурност, за която договарят Съединените щати и Русия някак през главата на Европа. Тази седмица беше белязана от съществено оживление на европейците. И то стартира с визитата на френския президент Еманюел Макрон в Москва, по-късно в Киев и в Берлин. Следващата седмица дипломатическата совалка продължава с визитите на Олаф Шолц първо в Киев и по-късно в Москва, откакто канцлерът одобри тази седмица президентите на Полша и Франция и водачите на трите балтийски страни в Берлин. Какво ни подсказва последователността на диалозите, които водят Макрон и Шолц?
Интересно е, че това Ви е направило усещане. От 2014 година всички немски политици демонстративно първо посещават Варшава и по-късно Москва. И още нещо - посланиците в Москва преди този момент са били във Варшава. Това е пределно явен знак.
Трябва да призная, че визитата на Макрон при Путин мощно ме притесняваше. Последователността на визитите му също. Но най-притеснителното е, че беседва пет часа с Путин на четири очи. Френският външен министър беше в Москва, само че трябваше да остане пред вратата. Един френски президент не трябва да позволява такова отношение. И по тази причина се запитвам, дали Макрон не се надцени с този диалог.
Изгледах цялата конференция на Путин и Макрон и останах с усещането, че съветският президент се държа на ръба на неприличието. Той повтаряше упреци против Запада, не подхващаше тематиките на Макрон, уклончиво сподели, че по някои тематики може да се приказва, и намерено излъга за съветските наемници в Мали, които нямали никаква връзка с съветската страна. Не имам вяра да има някой, който да му повярва.
Изражението на лицето на Макрон подсказваше, че той не е очаквал по този начин да протече визитата му. И имам вяра, че няма да повтори тази неточност. Спомнете си единствено - представителят на Кремъл Дмитрий Песков незабавно опроверга думите на Макрон на тази конференция, че Путин му е заречен нещо. Изводът за мен е, че Путин въобще не желае да води градивен диалог с европейците.
Следващата седмица следва визитата на Олаф Шолц в Москва. Не имам вяра, че канцлерът ще разреши да беседва с Путин на четири очи. И конференцията след срещата ще протече по различен метод. В този смисъл можем да сме признателни на господин Макрон, който показва, по какъв начин не би трябвало да се постъпва.
Интервюто на Весела Владкова с Констанце Щелценмюлер в предаването " Събота 150 " можете да чуете от звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ