БОБ ДИЛЪН: Хората трудно приемат, когато някой ги превъзхожда
Американският артист Боб Дилън , към този момент притежател на Нобеловата премия за литература, е първият създател на песни, който получава влиятелното отличие.
Признанието за 75-годишния рок музикант е за това, че „ е основал нов лиричен изказ в богатата американска песенна традиция “.
Ван Морисън дефинира Боб Дилън като най-великия стихотворец на света. Поезията е изкуство, което разчита на динамичната връзка сред самостоятелното схващане и света.
Поетичната мощ на Дилън се крие в неговата уникалност, примесена с житейския опит на неговата аудитория.
През 1991 година излиза изявлението на Пол Золо с Дилън .
Золо е прочут с многочислените си изявленията с известни създатели като Ленърд Коен и Нийл Янг , чиито прозрения за писането на музика надминават границите на творчеството и доближават до доста и разнообразни тематики.
Золо долавя невероятната диря, която Дилън оставя в музиката:
Питър Сийгър загатна, че “всички музиканти са свързани ”, само че аз имам вяра, че малко са тези, чието въздействие е оставило подобен отпечатък, както това на Боб Дилън. Трудно е да си представим изкуството на музиката без него.
Има неоспорима грациозност в думите на Дилън, съвсем библейска хубост, която изпълва песните му през годините.
Боб Дилън постоянно излага тезата си за съвършената среда, в която е допустимо творчеството:
Приятно е да се поставиш в обстановка, в която да приемеш себе си с всички подсъзнателни неща, които изникват в съзнанието ти, да ги осъзнаеш и да не допускаш да ги подтиснеш или контролираш.
Като доста други основатели на изкуство, Дилън смята, че несъзнаваното оказва помощ доста повече за креативния развой от рационализацията.
Вдъхновението не може да бъде подчинено, то само може да бъде последвано.
Най-добрите ми песни са тези, които съм написал бързо. Ама в действителност бързо. За толкоз време, колкото изисква да ги препишеш на листа.
За да се случи това, е нужно мозъкът да остане в несъзнаваната си рамка и да измъкне оттова нужното.
Противно на Буковски , който счита, че идеалната среда за създателя е заблуда и на Е. Б. Уайт , за който публицист, който чака идеалната конюнктура, с цел да написа, в никакъв случай няма да запълни и един лист, Дилън счита, че съвършените условия могат да бъдат нагодени или най-малко реализирани с малко старания благодарение на постигане до точното положение на мозъка.
За мен ситуацията, до момента в който пиша песните си, е от извънредно значение. Средата би трябвало да ми донесе нещо, което има потребност да излезе на бял свят. Понякога е нужно да мечтателствам, с цел да се отрази процеса в мен.
Дилън изяснява, че до това положение на духа се стига, когато се научиш да даваш живот на скритите си мисли.
Има два типа мисли в мозъка ни – положителни и неприятни. И двете идват от едно и също място. Някои хора имат повече от единия тип. Когато се появят, би трябвало да сме способни да ги разграничим, в случай че желаеме да ги пресътворим. Длъжни сме да се освободим от товара, който тези мисли ни носят. Трябва да се отървем от тях, тъй като постоянно ни дърпат в неверната посока. Мислите ни не значат нищо и е нужно да се отървем от тях. След това може да следим обстановката като фен. Може да забележим какво се случва, само че да не разрешаваме то да ни повлияе. Да го оставим да придобие смисъл.
Дилън споделя свои заключения на тематика, която резонира със актуалните еднодневни поп-хитове и безкрайното количество песни, които можем да съберем единствено на едно портативно устройство:
Светът няма потребност от повече песни. Ако спре да се написа музика от през днешния ден до края на човечеството, никой няма да пострада от това. На никой не му пука. Има задоволително музика за слушане за всеки, стига да желае. На всеки мъж, жена и дете могат да се пратят толкоз доста песни, че да не им остане време да ги слушат наново. Изключение ще направи този, който пристигна и има какво да показа с цялото си сърце. Това към този момент е друго. Всеки глупак може да напише ария. Така, както и всеки човек има написан най-великия разказ, който никой не е чел.
Макар Дилън да се смята за част от известните, той гледа с пренебрежение и злост на тях:
Никак не е добра концепция да търсиш насоки за живота измежду опита на известните персони.
Мадона е добра, тя е надарена, прави доста неща, научила си е урока. Но това изисква години старания и доста жертви, в действителност доста жертви. Трябва да се лишиш от много, с цел да стигнеш до нейното равнище. За да се получи велико, е нужно да се даде извънредно доста.
Идеята да създавам е заложена в мен. И тя изисква себеотдаване. Голямо себеотдаване.
Поетите не карат коли, не вървят до супермаркетите. Не изхвърлят боклука. Те даже не приказват по телефона. Не приказват на никого. Те слушат доста и най-важното – знаят за какво са поети. – иронизира Дилън.
Поетите живеят измежду нас. Те се държат общително и живеят по своите кавалерски правила. И умират разорени. Или се удавят в някое езеро. Доста постоянно историите им нямат благополучен край.
На въпроса дали е допустимо да е съществувал човек като Шекспир , който да е сътворил толкоз огромно количество литература, Дилън дава отговор:
Хората мъчно одобряват, когато някой ги превъзхожда.
Не е потребно да се интересуваш по какъв начин ще те възприемат на следващия ден – даже може да ти навреди в дълготраен проект.
Еволюцията на музиката може да се въплъти със змия, която е налапала опашката си. Докато си вътре в музиката, ще откриеш опашката си.
Моите песни идват, когато нуждая се от тях. Не е нужно животът ви да е ужасяващ, с цел да седнете и да пишете. Но е належащо да сте отвън водовъртежа на проблемите. Ето за какво аз и хора като мен творим, когато някой е отритнат от обществото. За да можем да сме справедливи. Този, който не е бил в ролята на подценения, не може да си показа защо става дума в действителност.
brainpickings
Автор: Мария Попова
