Вирус на цифровото слабоумие: Новата диагноза на децата ни
Американските младежи избират да поддържат връзка с есемеси (SMS), вместо да се срещат или да приказват по телефона. Това демонстрират резултатите от проучване на самостоятелната организация " Комън сенс медиа ", представени от Агенция Франс Прес.
36% от интервюираните младежи признават, че избират да поддържат връзка с есемес, а 32% - персонално. 16% залагат на обществените мрежи, 10% - на видео диалозите и единствено 5% - на телефонните диалози. Очевидно е, че децата, представители на електронното потомство, са мощно привързани към устройствата си - смарт телефони, таблети, други цифрови технологии.
Тенденцията е ясно отличима: при предходното проучване през 2012 година към момента водещи са били персоналните срещи (49%), следвани от есемесите. За същия интервал сред двете проучвания процентът на младежите, притежаващи смарт телефон, се е нараснал от 41% на 89%.
Днес половината от интервюираните деца, които били на възраст от 13 до 17 години, признали, че изпращат есемес най-малко един път на час, други 32% - че го вършат непрекъснато.
Социалните мрежи пък са част от живота на 81% от интервюираните и са „ извънредно значими ” или „ доста значими ” за 32% от тях. Около 70% от младежите влизат повече от един път на ден в обществена мрежа, при 34% през 2012 година
Откакто светът на децата се свива до екрана на смарт телефона им, експертите все по-често приказват за нова диагноза - „ вирус на цифровото малоумие ”.
Още през 2007 година учени откриват, че от ден на ден деца страдат от разстройство на вниманието, загуба наизуст, неналичието на самоконтрол. Изследвания потвърждават промени в мозъка им, присъщи за ранен етап на деменция (слабоумие), които нормално се развиват в старческа възраст.
Резултатите обаче не учудват никой. На процедура 7-годишно дете в Европа през днешния ден към този момент е прекарало пред екраните на актуалните устройства над една година от живота си, а юноша на 18 - над четири години. От 1970 година радиусът на интензивност на децата се е свил с 90%, т.е. светът им безусловно се е свил до екрана на смарт телефона. Затова, въпреки и стряскащи, не са пресилени изводите, които се цитират: децата към този момент не знаят какво е да тичат на открито, да се катерят по дърветата, да пускат хвърчила, да скачат на дама или просто да си приказват.
Тревогата към този момент превзема и психолозите, които сигнализират, че цифровите технологии инфантилизират мозъка.
Но нищо към момента не е изгубено!, успокояват експертите. Достатъчно е да се ограничи времето, което децата прекарват с цифровите устройства. Само по този начин, уверени са те, модерното „ електронно потомство ” ще преоткрие чара на общуването очи в очи и ще хареса света, живеейки го пълноценно, а не от екраните. /dariknews.bg
36% от интервюираните младежи признават, че избират да поддържат връзка с есемес, а 32% - персонално. 16% залагат на обществените мрежи, 10% - на видео диалозите и единствено 5% - на телефонните диалози. Очевидно е, че децата, представители на електронното потомство, са мощно привързани към устройствата си - смарт телефони, таблети, други цифрови технологии.
Тенденцията е ясно отличима: при предходното проучване през 2012 година към момента водещи са били персоналните срещи (49%), следвани от есемесите. За същия интервал сред двете проучвания процентът на младежите, притежаващи смарт телефон, се е нараснал от 41% на 89%.
Днес половината от интервюираните деца, които били на възраст от 13 до 17 години, признали, че изпращат есемес най-малко един път на час, други 32% - че го вършат непрекъснато.
Социалните мрежи пък са част от живота на 81% от интервюираните и са „ извънредно значими ” или „ доста значими ” за 32% от тях. Около 70% от младежите влизат повече от един път на ден в обществена мрежа, при 34% през 2012 година
Откакто светът на децата се свива до екрана на смарт телефона им, експертите все по-често приказват за нова диагноза - „ вирус на цифровото малоумие ”.
Още през 2007 година учени откриват, че от ден на ден деца страдат от разстройство на вниманието, загуба наизуст, неналичието на самоконтрол. Изследвания потвърждават промени в мозъка им, присъщи за ранен етап на деменция (слабоумие), които нормално се развиват в старческа възраст.
Резултатите обаче не учудват никой. На процедура 7-годишно дете в Европа през днешния ден към този момент е прекарало пред екраните на актуалните устройства над една година от живота си, а юноша на 18 - над четири години. От 1970 година радиусът на интензивност на децата се е свил с 90%, т.е. светът им безусловно се е свил до екрана на смарт телефона. Затова, въпреки и стряскащи, не са пресилени изводите, които се цитират: децата към този момент не знаят какво е да тичат на открито, да се катерят по дърветата, да пускат хвърчила, да скачат на дама или просто да си приказват.
Тревогата към този момент превзема и психолозите, които сигнализират, че цифровите технологии инфантилизират мозъка.
Но нищо към момента не е изгубено!, успокояват експертите. Достатъчно е да се ограничи времето, което децата прекарват с цифровите устройства. Само по този начин, уверени са те, модерното „ електронно потомство ” ще преоткрие чара на общуването очи в очи и ще хареса света, живеейки го пълноценно, а не от екраните. /dariknews.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ