Сондата „Паркър“ засне кадри от Венера
Американската сонда „ Паркър “ снима Венера, а организация НАСА разгласява фрагментите, които документират преминаващото през токсични облаци нажежено алено лъчение на повърхността на планетата, заяви Сайънс алърт. Заснетото разрешава на експертите да надникнат под гъстата атмосфера до геоложки черти като хълмове, плата, равнини. Те чакат данните да им оказват помощ за проучване на минералите, които построяват планетата.
„ Венера е третата най-ярка точка на небето, само че до наскоро нямахме доста информация по какъв начин наподобява повърхността й поради плътната атмосфера. Сега най-сетне виждаме повърхността за първи път във забележими дължини на вълната от космоса “, споделя астрофизикът Брайън Уд от американската Изследователска лаборатория на флота.
Венера е покрай Земята и има подобен размер, маса, конструкция и състав с нашата планета, само че е извънредно враждебна за живот. Повърхността й е суха с температури приблизително 471 градуса Целзий. Облаците са плътни и токсични, и от тях вали киселинен дъжд.
До Венера са били изпращани спускаеми апарати, които са се стопявали при приземяването си, а поради плътните облаци наблюденията са доста комплицирани. Затова инструментът WISPR на „ Паркър “ е изненадал експертите, като е снимал предходната година фрагменти на нощната страна, на които като че ли се вижда лекомислен релеф през облаците. Засякъл е и температурни вариации.
„ Толкова е горещо, че скалистата повърхнина очевидно свети, като желязо, извадено от пещ “, изяснява Уд.
Задачата на сондата „ Паркър “ е да изследва Слънцето, а наблюденията на Венера са съвсем инцидентни. Сондата употребява планетата, с цел да се отблъсква от нея и да прави маневри. Досега е направила пет от общо седем в графика й, като единствено две от тях са били подобаващи за наблюдения на нощната страна.
„ Венера е третата най-ярка точка на небето, само че до наскоро нямахме доста информация по какъв начин наподобява повърхността й поради плътната атмосфера. Сега най-сетне виждаме повърхността за първи път във забележими дължини на вълната от космоса “, споделя астрофизикът Брайън Уд от американската Изследователска лаборатория на флота.
Венера е покрай Земята и има подобен размер, маса, конструкция и състав с нашата планета, само че е извънредно враждебна за живот. Повърхността й е суха с температури приблизително 471 градуса Целзий. Облаците са плътни и токсични, и от тях вали киселинен дъжд.
До Венера са били изпращани спускаеми апарати, които са се стопявали при приземяването си, а поради плътните облаци наблюденията са доста комплицирани. Затова инструментът WISPR на „ Паркър “ е изненадал експертите, като е снимал предходната година фрагменти на нощната страна, на които като че ли се вижда лекомислен релеф през облаците. Засякъл е и температурни вариации.
„ Толкова е горещо, че скалистата повърхнина очевидно свети, като желязо, извадено от пещ “, изяснява Уд.
Задачата на сондата „ Паркър “ е да изследва Слънцето, а наблюденията на Венера са съвсем инцидентни. Сондата употребява планетата, с цел да се отблъсква от нея и да прави маневри. Досега е направила пет от общо седем в графика й, като единствено две от тях са били подобаващи за наблюдения на нощната страна.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ