Амбициозната цел за въглеродна неутралност на европейската икономика е изправена

Амбициозната цел за въглеродна индиферентност на европейската стопанска система е изправена пред трудности, свързани с продължаващата неустойчивост на цените на силата, рисковете пред сигурността на доставките на природен газ и електрическа енергия и управническите спънки пред ускоряването на вложенията във възобновими енергийни източници - в основата на проекта REPowerEU. Осъществяването на енергийния преход зависи значително от триумфа при разгръщането на капацитета на вятърната сила. Докато в Северозападна Европа се следи всеобщо внедряване на вятърни електроцентрали както на сушата, по този начин и в морските пространства, което понижава нуждата от произвеждане на електрическа енергия от природен газ, въглища и нуклеарна сила, развиването на вятърните електроенергийни мощности в Югоизточна Европа остава едва. Фигура 1 Подробна карта на районите с налични зони за създаване на вятърни енергийни планове на сушата с друга оценка на годишните часове с цялостно натоварване на турбините (FLN) и с изтъкване на рестриктивните мерки в земеползването. Източник: Анализ на геолокационни данни и премерване на екологичните условия за рандеман на вятърна сила, извършен от Австрийския софтуерен институт Вятърната сила се отличава с висок коефициент на потребно деяние и се въздейства в по-малка степен от сезонни фактори, което води до релативно ниски цени на създадената електрическа енергия. Освен това реализацията на вятърни планове зависи по-малко от придобиването на земя и предлага благоприятни условия за съчетаване на енергийната инвестиция с разгръщането на други стопански действия, в това число развиването на земеделието. Вятърната сила е от решаващо значение за балансирането на електроенергийната система в интервали на лимитирано произвеждане на електрическа енергия от фотоволтаични централи, до момента в който в интервали на свръх предложение, спомагателните размери за произвеждане на електрическа енергия от вятъра могат да се насочат към произвеждане на водород в индустрията. Още по тематиката ВЕИ 26 сеп 2023 ВЕИ 26 сеп 2023 Огромният капацитет за вятърна сила в България както на сушата, по този начин и в морските пространства, изчислен на най-малко 40 ГВт не се оползотворява заради редица правни и регулаторни несъответствия, сложен достъп до мрежата, опълчване от страна на локалните общности, спорове с екологичните правила и, като цяло, слаб политически ангажимент за ускорение на капиталовия развой. Поне 10 ГВт конфигурирани наземни вятърни мощности могат да се осъществят в Североизточна България (в областите Варна, Добрич, Шумен и Разград) поради високите междинни скорости напразно, дребните спънки пред потреблението на земята и подобаващите екологични условия. Близо една трета от българското крайбрежие е уместно и за развиване на вятърни паркове в морските пространства с общ капацитет за конфигурирани мощности от близо 176 ГВт. Това са част от изводите от последното изследване на Центъра за проучване на демокрацията в съдействие с Австрийския софтуерен институт на капацитета за произвеждане на вятърна сила в България, което беше показано по време на кръгла маса, озаглавена „ Разгръщане на капацитета за вятърна сила на сушата “ на 26-ти септември в София. Освен екипа на Центъра, в полемиката взеха присъединяване Юлиян Попов, министър на околната средата и водите, Густав Реш, координатор „ Интегрирани енергийни системи “, Енергиен център, Австрийски софтуерен институт, Андраш Мезоси, старши теоретичен помощник, Регионален институт за проучване на енергийни политики (REKK), Виктория Керелска, началник на отдел „ Политики и връзка “, Европейска вятърна асоциация, Ангелин Цачев, изпълнителен шеф, Електроенергиен систематичен оператор, Миглена Стоилова, ръководител на Надзорния съвет, Българска ветроенергийна асоциация (БГВЕА), Апостол Дянков, началник стратегия " Климати сила ", WWF България. Бавното нахлуване на вятърната сила в България значително се дължи на необятно публикувани управнически дефицити в енергийния бранш, като да вземем за пример непоследователни и политически обосновани промени в нормативната уредба, механически и административни спънки пред свързването към мрежата, опълчването от страна на локалните общности на огромни планове, спорове, свързани с използването на земята и околната среда, и като цяло - липса на политически ангажимент за ускорение на капиталовия развой. Налице е също по този начин лимитирана наличност на учредени на доказателства оценки на технико-икономическия капацитет на вятърната сила, което подхранва дезинформационни послания, подкопаващи общественото приемане на вятърните технологии. Фигура 2 Вятърен капацитет за наземни мощности по области (МВт) Източник: Анализ на геолокационни данни и премерване на екологичните условия за рандеман на вятърна сила, извършен от Австрийския софтуерен институт. Говорителите се сплотиха към потребността от съответни индикатори за резистентност, насоки и стандарти за законодателна промени, нужни за отключване капацитета за офшорна вятърна сила в Черно море. Единодушното мнение беше, че би трябвало да се сътвори регулаторна рамка, която да понижи административната и регулаторна тежест за вложителите и да обезпечи конкурентна среда за бъдещето развиване на бранша. Необходимо е значително уголемение и модернизиране на електропреносната мрежа, изключително в регионите с най-сериозен капацитет, където и мрежата е с най-нисък потенциал. Юлиан Попов акцентира значимостта на това да се възнамерява на районно ниво, защото България е част от интегриран европейски електроенергиен пазар. Посочи, че Украйна има голям вятърен капацитет и тактика за консолидиране с европейския пазар и България не трябва да пропуща опцията да работи с Киев, поради поръчката на българското държавно управление да се включи в нейното следвоенно възобновяване. То акцентира, че е от огромно значение да се дадат по-ясни упътвания във връзка с териториите, където може да се развива вятърната технология, което ще обезпечи по-голяма предвидимост за вложителите в бранша. Според Ангелин Цачев операторите на преносни системи ще продължат да играят централна роля в развиването на пазара и е нужно систематизиране на разноските и изгодите сред страните, с цел да се сътвори ефикасен пазарен модел за развиването на ВЕИ бранша. Той призна, че България няма подготвеност да разгърне изцяло вятърния си капацитет, макар издадените позитивни мнения за присъединение на 7000 МВт нови ВЕИ мощности. Виктория Керелска акцентира, че наземната вятърна сила не се движи със мечтаната скорост, само че тя чака до 2050 година 80% от всички вятърни мощности да са оншорни, защото това е една от най-конкурентите ВЕИ технологии. Тя добави, че се чака пакет за регулаторни ограничения за отключване на вложенията във вятърния бранш. Очаква се това да включва понижаване на бюрокрацията и ускорение на процеса за издаване на разрешителните за градеж, посредством дигитализиране на процеса, както и основаването на дълготрайна и предвидима регулаторна рамка, учредена на ясни цели за присъединение на нови мощности на национално ниво. Тя акцентира още, че договорите за разлика ще изиграят основна роля за реализирането на вятърния капиталов капацитет. Миглена Стоилова показа данни на БГВЕА, съгласно които планове за общо 5000 МВ за вятърни централи са в развой на развиване сега, като тези планове биха могли да бъдат изпълнени до 2030 година За страдание, вложителите са изправени пред редица административни провокации, които не се разграничават доста от компликациите, с които се сблъскват вложители в други европейски страни. Тя акцентира, че е значимо да се подсигурява капиталова предвидимост, да вземем за пример посредством контракти за разлика, които резервират конкурентното начало при установяване на цената на пазара, само че дават повече изясненост за себестойността на създадената електрическа енергия и, надлежно, за разноските на енергийните консуматори. Целият отчет на британски език е