Амбициозна стратегия за развитие на българската енергетика с 30-годишен хоризонт

Амбициозна тактика за развиване на българската енергетика с 30-годишен небосвод - до 2053 година, показа служебният енергиен министър Росен Христов. В нея се планува строителство на 4 нови нуклеарни реактора - два на площадката в Белене и два на тази в Козлодуй. Залага се категорично на оптималното удължение на живота на ТЕЦ-овете. " Нямаме нищо свръхново, суперново или нещо, което не сме чували по един или различен мотив. В момента мотивът е отварянето на Плана за възобновяване и развиване, и излезе това. За страдание, доста детайлности не са излезли, защото до момента има единствено едно показване ", сподели ръководителят на Асоциацията на топлофикационните сдружения в България Кремен Георгиев пред Bulgaria On Air. По думите на Драгомир Цанев от Центъра за енергийна успеваемост " ЕнЕфект " това не е тактика, а визия за тактика.   Още по тематиката 17 яну 2023 " И не е тактика за развиване на енергетиката, а за електроенергийния бранш, което значително лимитира обсега и очакванията, които влагаме в този документ. От визия до тактика интервалът може да е доста дълъг. Спорно е доколко служебното държавно управление има легитимността да създава визия за тактика. Но този акт би трябвало да се преглежда по отношение на отваряне на Плана за възобновяване и резистентност. Използваме модели, които не внасят доста информация, не осмислят ролята на енергийните спестявания, а задават нуждата от нови мощности ", добави той. Според Георгиев въглищните ТЕЦ-ове не могат да съществуват постоянно. " Това никой го не го оспорва. Въпросът е по кое време е моментът за тяхното затваряне, има ли подобен миг, или би трябвало да е дълъг интервал, през който би трябвало да се трансформират технологиите. Не може през днешния ден да затваряме един Топлоелектрическа централа, на следващия ден да отваряме АЕЦ. Базова мощ може да се размени единствено с базова мощ, а не с нещо друго. Към момента няма постоянна технология, която да трансформира сходни източници от възобновими енергийни в базови. Те сега съществуват, само че не са толкоз развити, че да могат да заменят тези мощности, които ще би трябвало да затворим, в случай че не предоговорим Плана ", изясни той. И акцентира, че даже 2030 година е пай период за затварянето им. " Принципната режисура в тази нова визия е, че България не отстъпва от задачите за декарбонизация, а ги преразглежда, което е основа за диалози с комисията, или най-малко нашето държавно управление си мисли, че е по този начин. Само че още никой не е чул гледната точка на комисията, която ръководи този запас и слага избрани цели, които се покачиха. Изглежда доста известна теза да заплатим въглищните централи, тя дава отговор и на съответния стопански интерес, единствено че Европа желае да чуе, че ние ставаме по-енергийно ефикасни. Това е правилото, който е заложен в новата стратегическа тенденция REPowerEU, където си приказваме за доста съществено увеличение на енергийната успеваемост ", добави Цанев в ефира на Bulgaria ON AIR. Попитан дали от експортьор на електрическа енергия, ще се превърнем във вносител, Кремен Георгиев отговори: " При затваряне на базови мощности - безусловно несъмнено. Скоро и имахме подобен образец, когато трябваше да бъде спрян блок на АЕЦ " Козлодуй ". Разбира се, че и тя ще се оскъпи, защото създадената електрическа енергия от въглищни централи е толкоз евтина, че може да задържи цените на битовите консуматори, да се изнася сила. Ако тя беше толкоз скъпа, ние нямаше да може да я изнесем, тъй като никой няма да може да я купи. " " България не е изолирана и е част от районния пазар, в който има разнообразни играчи с разнообразни тактики. Дори в представянето на тази стратегическа визия се акцентира на една концепция, която е нерационална в дълготраен проект - ние ще помогнем на съседите си да си декарбонизират електроенергийните си, като им осигуряваме мощности сега, в който те не им стигат. Трябва да се мисли за потребление на локални енергийни запаси. Това го вършат и по-големи страни от нас ", сподели Драгомир Цанев. Той е безапелационен, че доста от дълго време е трябвало да стартира подготовката за трансформацията на районите, които зависят от производството на въглищната електрическа енергия. " А планът за ВЕЦ по Дунав с всяка минала година става все по-трудно изпълним, поради климатичните промени и намаляването на потока на нивото на реката. Това е от плановете с най-малка вероятност, има и причина, заради която 50 години не е сбъднат ", разясни още специалистът.