Амбициите на Путин не се изчерпват с Украйна. Ден преди

Амбициите на Путин не се изчерпват с Украйна. Ден преди дългото годишно послание на Владимир Путин към Народното събрание в четвъртък политици от Приднестровието, прокремълски разколнически район на Молдова, желаеха от съветския президент да го „ отбрани “ от „ засиления напън “ на Молдова. А Москва отговори, че счита отбраната на своите „ сънародници “ за приоритет.

Това е увещание, че упоритостите на Путин не се изчерпват с Украйна.

Докато войната с Русия навлиза в третата си година, Киев се бори за оцеляването си с американска помощ, спряна в Конгреса.

Това приближава упоритостите на Путин в Европа с една стъпка до действителността:

Подкопаване на украинската самостоятелност, намаляване на Европейския съюз и НАТО, връщане на Русия до границите ѝ отпреди 1991 година и определяне на проруски държавни управления в Европа. Всичко това на фона на подготовката на Русия за война със Запада, както предизвести Службата за външно разузнаване на Естония.

Путин има волята, само че не разполага със силата, с цел да реализира империалистическите си цели.
Той обаче не е боен, а някогашен офицер от Комитет за Държавна сигурност (на СССР), който е профилиран в потреблението на слабостите на съперниците си.

Сега вниманието му е ориентирано към две европейски уязвимости: Молдова и Балканите.

Той се възползва от напрежението в тези райони, с цел да ги дестабилизира, отклонявайки вниманието и ресурсите на Запада от Украйна.

Изглежда, че Москва има изключително желание да накаже Молдова, дребна страна, вклинена сред Украйна и Румъния, за нейната политическа самостоятелност и отвод да се причисли към Русия.

Кремъл „ въодушеви “ Приднестровието, ситуирано на тънка линия земя сред река Днестър и границата на Молдова с Украйна, да разгласи самостоятелност преди две десетилетия, която Русия призна.

Приднестровието е фокусна точка за игрите на Путин.

Той елементарно може да ескалира рецесия там заради наличието на съветски войски и съветски жители.

Руският външен министър Сергей Лавров осведоми Думата, че Кремъл е угрижен за „ ориста “ на 200 000 жители, живеещи в Приднестровието. Като не желае те да „ станат жертви на следващата западна случка “.

Лавров също по този начин предизвести Молдова, че тя ще бъде „ идната жертва в хибридната война, която Западът отприщи против Русия “.

Вадим Красноселски, подкрепяният от Русия водач на Приднестровието, предишния месец прикани за увеличение на военните учения и повишение на готовността. Една от най-бедните страни в Европа, Молдова, се бори да преодолее провокациите на Русия.

Кремъл също по този начин се опита да смъкна държавното управление и да обърне устрема на Молдова към Европейски Съюз. Той употребява енергиен шантаж посредством понижаване на доставките на природен газ от съветския енергиен колос „ Газпром “.

Балканите са още едно място, където Путин може да разгърне наръчника си за безпорядък и да подбуди безредици в района посредством своите пълномощници.

Украинският президент Володимир Зеленски предизвести света: „ Обърнете внимание на Балканите. Повярвайте ми, ние получаваме информация: Русия има дълготраен проект. “

Сергей Лавров също загатна, че събитията на Балканите водят до „ огромна взривоопасна обстановка “ в „ сърцето на Европа “.

Три десетилетия след кървавото раздробяване на Югославия, неотдавнашните конфликти сред Сърбия и Косово още веднъж разпалиха продължително етническо напрежение.

Сръбският президент употребява изразителност, сходна на тази на Путин, когато упрекна косовското държавно управление в „ етническо пречистване “ на сърбите.

През септември Белият дом предизвести за „ огромно сръбско военно разполагане по границата с Косово “. Това стана откакто 30 тежко въоръжени сърби щурмуваха косовско село, вследствие на което починаха трима нападатели и един косовски служител на реда. Миналата година повече от 90 бойци от мироопазващите сили на НАТО бяха ранени при конфликти със сръбски протестиращи в Северно Косово.

Русия преглежда този район като „ слабото място “ на Европа.

Тя употребява осведомителни интервенции, с цел да разпалва етническо напрежение, да предизвиква митинги и да скрепява оръжейни покупко-продажби.

Въпреки мироопазващата задача на НАТО в Косово, намесата на Русия, даже посредством прокси групи, е напориста.

Опасна рецесия назрява и в Босна и Херцеговина.

Милорад Додик, проруски настроеният президент на Република Сръбска в страната, се срещна с Путин предходната седмица, с цел да укрепи връзките си с Москва.

Сепаратистката изразителност на Додик и заканите му за обособяване съответстват с задачите на Путин. Р на товауският водач го награди с медал „ Александър Невски “ за „ подсилване на партньорството “.

Путин възприема силите на Европейския съюз в Босна и Херцеговина като слаби и нежелаещи да работят при положение на сепаратистки придвижвания.

Путин е заложил доста на това, че Западът, когато бъде притиснат, в последна сметка ще загуби интерес към неговите инициативи на Балканите, в Прибалтика, Молдова, Украйна и Полша и ще се откаже от уговорките си.

Което ще разреши на Русия и нейните съдружници да стартират да разделят света между тях.

За да реализира това, Кремъл се надява, че сегашните му старания да разпалва спорове в тези райони ще накарат международните водачи, които зависят от сигурността на Запада, да осъзнаят, че разполагат единствено с книжен тигър, гарантиращ сигурността им.

Източник – Ивана Страднер – теоретичен помощник във Фондацията за отбрана на демокрациите, Джейсън Смарт – специфичен сътрудник на украинския вестник Kyiv Post – коментар за New York Post/Превод:SafeNews

Още вести четете в категория Свят
За още настоящи вести: Последвайте ни в Google News