Алла Иванова е бесарабска българка с щипка гагаузка кръв. Живее в

Алла Иванова е бесарабска българка с щипка гагаузка кръв. Живее в Одеса или най-малко до скоро е живяла там. В момента се крие дружно с двете си деца в село, покрай молдовската граница. Разказва, че тялото ѝ подскача при всяка по-рязка осцилация " като тревога " откакто първите бомбардировки са я събудили в първите часове на 24 февруари. Оттогава животът ѝ се прекатурва, само че все пак към момента не е избягала от родината си. 

***

Как стартира за теб войната?

Алла: Живея в Одеса. Ракетите започнаха да хвърчат още на 24 февруари от 5 сутринта. Беше доста ужасно. Следващите два дни беше същото, и отново в 5 сутринта. После стана безшумно. На 5 март минаха 2 ракети и попаднаха във военно общежитие, от него нищо не е останало. Добре, че нямало хора там. След това взехме решение да вземем децата и да са махнем. А родителите ми останаха там. Когато руснаците ударили в резервоарите с гориво, всичко е било пред очите на родителите ми.

Страх ли те е?

Алла:  Толкова доста ме е боязън. Няколко дена не може да ми излезе от главата Буча. Мъже, дами, деца - с вързани ръце и убити. Насилвани деца на 10 години. Ужас. Как човек може да направи това? Нямам думи.

Имам две лели в Харков. Седят във скривалище, един път в седмицата излизат за хляб.

Ти приказваш съветски, а не украински - била ли си потискана поради това?

Алла:  Да. Не е правилно, че съветският е бил неразрешен. Кого желаят да избавят руснаците? В Одеса всички приказваме на съветски.

Никога не е имало състояние, при което рускоезичните са били унизени за това. Свобода на словото е при нас!

Хората в България не имат вяра, че това е истина. Те мислят, че Русия е избавител. Нашият народ към този момент не счита руснаците за приятелски народ. Това е зложелател номер едно! 
Цялото изявление с Алла Иванова прочетете тук: