Алфред Адлер е основателят на индивидуалната психология. Той е първата

Алфред Адлер е създателят на самостоятелната логика на психиката. Той е първата значима фигура, скъсала връзки си със Зигмунд Фройд и психоанализата, основавайки без значение учебно заведение по психотерапия и личностна доктрина. Адлер има вяра, че най-важно при възпитанието на детето от психическа позиция е построяването на религия в личните му сили и качества, т.е. създаване на доверието му в себе си.

Самочувствието на детето и неговата персонална храброст са най-голямото му благополучие. Смелите деца по-късно няма да чакат образуването на ориста си извън, а ще го реализиран със личните си сили.

Слабите и болнави деца елементарно губят най-силната опора на духовното си развиване: доверието в личните си сили.

При никакви условия детето не трябва да изпитва боязън от възпитателя си....трябва да се заобикалят безполезни, неизпълними или чести закани.

Който мисли, че не може да мине през възпитанието без пердах, признава своята некадърност и е по-добре да остане надалеч от децата.

Най- значимият психически факт, обвързван с човешката природа, с изключение на единството на личността, е стремежът към предимство и триумфи. Човешката природа не търпи непрекъснато подчинение; човечеството е съборило даже своите Богове.

Ако стремежът към предимство е прекомерно огромен, се изявява посредством завист и злопаметност.

Децата доста ясно усещат какви са упованията на фамилията към тях. Те усещат товара на очакванията – товар, който те могат да понесат по-дълго, единствено в случай че събитията за това са удобни.

Прекалената амбициозност подкопава доверието, което децата имат в себе си.

В главата на свръх амбициозните деца съществува единствено триумфът т.е. признанието, което получават. Успехът без самопризнание не ги задоволява. Резултатът от сходна чувствена настройка елементарно може да се види по броя на хората, които се преценяват с мнението на другите хора и са подвластни от него.

Знаем какъв брой е нездравословен един триумф, реализиран с малко старания. Затова не е добре да възпитаваме у детето амбициозност. Много по-важно е да го приучим да развие храброст, устойчивост и религия в себе си, да схваща, че позволената неточност в никакъв случай не трябва да води до загубване на смелостта и да се отнася към нея като към зародил нов проблем.

Не бива да се произнасяме за качествата на обещано дете, преди да сме положили грижи по тази причина, неговата храброст и устойчивост да доближат несъмнено измерение.

Училището се явява една изпитателна лаборатория, където се изваждат на бял свят дефектите от по-раншното домашно образование.

Ако си напомним великите каузи, които ни наподобяват благородни, възвишени и скъпи, ще открием, че тези каузи са представлявали огромна полезност освен за причинителя им, само че и за съответното общество. Следователно възпитанието на обещано дете би трябвало да се организира по този начин, че да провокира възникването на обществено възприятие и възприятие за взаимност с обществото.

Необходимо е да разбираем на детето, че животът не е гердан от несвързани едно с друго събития, а е като една нишка, която минава през всички превратности на неговото битие. Никоя обособена преживелица не трябва да бъде откъсната от общата връзка на целия му живот, а може да бъде обяснена единствено обвързвана с всичко, което към този момент се  е случило преди. Едва когато детето разбере това, то ще бъде в положение да прозре за какво се е отклонило от правия път.

Мързеливото дете се употребява от избрани преимущества. То не се намира под натиска на упованията. Често заради своя мързел то притегля вниманието, тъй като родителите му са принудени да се занимават с него.

„ Ако не бях толкоз ленив, какъв брой неща бих могъл да реализира! “, прави възприятието за крах по-поносимо. Мързеливите деца са като въжеиграчите, които са подсигурени с мрежа: в случай че паднат, ще паднат на меко.

Някои деца по време на изпити са изключително възбудени, тъй като имат възприятието, че заради нервното си напрежение ще бъдат предпочетени. Подобна психическа наклонност се изявява и при плачещите деца: плачът и възбудата са в същото време молба за особени привилегии.

Страхът е линия на характера, която унищожава всички човешки връзки. Дете, което толкоз е заето от своята лична персона, че към този момент въобще не може да мисли за другите хора, постоянно е решено и готово да получи самопризнание за сметка на останалите.

Страхливецът живее в непрекъснат боязън да не бъде подигран, подценен или оценен по-ниско от останалите хора. Следователно той постоянно е обвързван с мнението на другите, с тях са свързани и неговите напредък и проваляне. Той наподобява на човек, живееш във вражеска страна; в неговия темперамент се развиват черти като съмнение, злоба и самовлюбеност.

Понякога детето толкоз сполучливо прави по-възрастните на простаци, че те позволяват грешката в действителност да повярват, че на детето му липсва гений.

Най-важната задача на една майка се състои в това да уголемява интереса и доверието на детето към останалите хора.

Няма осъществен акт на принуждение, в чиято основа да не се крие някоя уязвимост! Истински мощните мъже въобще не се стремят към свирепост. Така доста от непослушните деца са нечистоплътни, занемаряват външността си, гризат ноктите, бърка си в носа и демонстрират огромен дебелоглав. Те се нуждаят от окуражаване; би трябвало да им се изясни, че зад дейностите им се крие единствено страхът, че може да се изявят като слабаци.

Най-добрият метод едно дете да придобие знания се състои в това, да му бъде разрешено да ги придобие от персонален опит – несъмнено в рамките на рационалното – тъй като по този метод неговото държание не се направлява от рестриктивните мерки, които другите му постановат, а се дефинира от логиката на обстоятелствата.

За човек, анатемосан да живее единствено за себе си, учението за морала е неясно и безсмислено. Представите за морал имат място единствено тогава, когато мислим за обществото и правата на другите хора.

Хората не биха могли да имат всичко или нищо. Между тези две крайности съществуват хиляда и една степени.

Водачи на човечеството стават точно тези хора, които имат богата фикция и в по-късните години съумяват да свържат своите мечти с действителността.

Биографиите на великите хора постоянно демонстрират, че като деца те не са се справяли изключително добре с действителността и са били неприятни възпитаници, за това пък са развили една изключително блестящо изразена дарба да следят тъкмо какво се случва към тях, тъй че при настъпването на удобни условия смелостта има нараства дотолкоз, че те към този момент са в положение да се изправят против действителността и да одобряват битката с нея.

Една от особеностите на човешката природа се състои в това, че тя има безчет благоприятни условия за допускане на неточности, само че разполага единствено с една истина.

Снимки: pinterest.com