Мирът в Украйна ще е възможен само след победа и то още сега
Александър Темерко, някогашен младши министър на защитата на Русия при президента Борис Елцин, понастоящем английски фабрикант и политик, член на борда на Института по стопански въпроси в Лондон, в коментар за европейския " Политико "
На 24 август светът означи тъмен миг: шест месеца от нахлуването на съветския президент Владимир Путин в прилежащата самостоятелна и демократична Украйна.
Подобно на нацистка Германия преди нея Русия стартира войната си с опит за блицкриг. Пропагандистите и военно-политическото й управление бяха уверени, че Киев ще бъде високомерен до две седмици и че до месец цяла Украйна ще бъде окупирана от сили, които украинците ще посрещнат с самун и сол.
Но след месеци на тежки боеве героичният украински народ трансформира " специфичната военна интервенция " на Москва в пълномащабна война, чийто излаз към момента не е прочут даже за Русия и нейния народ. Но в случай че желаеме свят без енергийно и нуклеарно изнудване, свят, в който интернационалното право и добросъседството са норма, в случай че желаеме да спрем марша на диктаторите, тогава е неотложно Западът да предотврати провалянето на Украйна - и не можем да чакаме повече.
Реклама
През осемте години, откогато Русия предприе експанзията си против Украйна, анексира Крим и завладя елементи от района на Донбас, украинските сили се трансформираха от числено незначителна и зле въоръжена войска в една от най-мощните и мощно стимулирани в Европа. С мобилизационния капацитет на Украйна, човешките запаси и поддръжката, която тя получава от към 40 цивилизовани страни, в това число Съединени американски щати, Обединеното кралство и други членове на НАТО, нейните въоръжени сили се изправиха лице в лице с Русия.
Понастоящем силите на двете враждуващи страни са съвсем уравновесени. Модерните, високотехнологични оръжия, предоставени от Запада на Украйна, се употребяват за противопоставяне на безчет остарели и неефективни, само че към момента смъртоносни постсъветски оръжия, а украинските войски все още превъзхождат съветските в зоната на бойните дейности . В същото време съветските сили страдат от невисок морал, изразяван и посредством грабежи, принуждение и даже геноцид на територията, която окупират.
През това време западните страни поддържат непоколебимите украинци. Дори европейските политици, чиито страни са подвластни от съветския газ, схващат, че мирът може да бъде обезпечен единствено откакто едната страна реализира победа на бойното поле, както и това, че Украйна не би се отказала от земя против мир.
Не желая да звуча като войнолюбец - мирът е най-искрената ми вяра. И въпреки всичко думите на Цицерон отпреди две хилядолетия звучат мощно в ушите ми, както и в ушите на всички украинци: Мирът би трябвало да бъде извоюван с победа, а не с сделки.
Реклама
Разбира се, някои се тормозят, че в случай че продължим да усилваме доставките на оръжия за Украйна, сигурността на Запада може да бъде накърнена. Производството на нови оръжия и даването на оръжия на Украйна в действителност са в огромно разминаване. Но политическата и военна логичност диктува, че не можем да си позволим тази война да се проточи повече, даже и заради боязън да не излезе отвън надзор и да се трансформира в световна злополука.
За да завърши войната бързо обаче, е нужна една-единствена съкрушителна победа и тази победа би трябвало да бъде декларирана в борбата за Херсон. По-голямата част от боеспособните украински и съветски войски сега са съсредоточени в Херсонската и Запорожката област в Южна Украйна, а съветските сили явно са в неприятна кондиция, защото са мощно очукани от предходни сражения и са отрязани от логистика за елементарно доставяне.
Западът се надява на боен героизъм в Украйна. И сега украинските сили имат доста действителен късмет да победят 30-хилядната съветска войска, окопана на десния бряг на река Днепър, и да стартират нахлуване към Мелитопол.
Но това би трябвало да стане преди есенните дъждове и рухването на температурите с настъпването на зимата. Защото по-късно, възползвайки се от паузата в боевете, Русия ще може да извърши частична готовност, да укрепи военния си личен състав и съоръжение и да поправи логистиката си за пролетта.
На 24 август светът означи тъмен миг: шест месеца от нахлуването на съветския президент Владимир Путин в прилежащата самостоятелна и демократична Украйна.
Подобно на нацистка Германия преди нея Русия стартира войната си с опит за блицкриг. Пропагандистите и военно-политическото й управление бяха уверени, че Киев ще бъде високомерен до две седмици и че до месец цяла Украйна ще бъде окупирана от сили, които украинците ще посрещнат с самун и сол.
Но след месеци на тежки боеве героичният украински народ трансформира " специфичната военна интервенция " на Москва в пълномащабна война, чийто излаз към момента не е прочут даже за Русия и нейния народ. Но в случай че желаеме свят без енергийно и нуклеарно изнудване, свят, в който интернационалното право и добросъседството са норма, в случай че желаеме да спрем марша на диктаторите, тогава е неотложно Западът да предотврати провалянето на Украйна - и не можем да чакаме повече.
Реклама
През осемте години, откогато Русия предприе експанзията си против Украйна, анексира Крим и завладя елементи от района на Донбас, украинските сили се трансформираха от числено незначителна и зле въоръжена войска в една от най-мощните и мощно стимулирани в Европа. С мобилизационния капацитет на Украйна, човешките запаси и поддръжката, която тя получава от към 40 цивилизовани страни, в това число Съединени американски щати, Обединеното кралство и други членове на НАТО, нейните въоръжени сили се изправиха лице в лице с Русия.
Понастоящем силите на двете враждуващи страни са съвсем уравновесени. Модерните, високотехнологични оръжия, предоставени от Запада на Украйна, се употребяват за противопоставяне на безчет остарели и неефективни, само че към момента смъртоносни постсъветски оръжия, а украинските войски все още превъзхождат съветските в зоната на бойните дейности . В същото време съветските сили страдат от невисок морал, изразяван и посредством грабежи, принуждение и даже геноцид на територията, която окупират.
През това време западните страни поддържат непоколебимите украинци. Дори европейските политици, чиито страни са подвластни от съветския газ, схващат, че мирът може да бъде обезпечен единствено откакто едната страна реализира победа на бойното поле, както и това, че Украйна не би се отказала от земя против мир.
Не желая да звуча като войнолюбец - мирът е най-искрената ми вяра. И въпреки всичко думите на Цицерон отпреди две хилядолетия звучат мощно в ушите ми, както и в ушите на всички украинци: Мирът би трябвало да бъде извоюван с победа, а не с сделки.
Реклама
Разбира се, някои се тормозят, че в случай че продължим да усилваме доставките на оръжия за Украйна, сигурността на Запада може да бъде накърнена. Производството на нови оръжия и даването на оръжия на Украйна в действителност са в огромно разминаване. Но политическата и военна логичност диктува, че не можем да си позволим тази война да се проточи повече, даже и заради боязън да не излезе отвън надзор и да се трансформира в световна злополука.
За да завърши войната бързо обаче, е нужна една-единствена съкрушителна победа и тази победа би трябвало да бъде декларирана в борбата за Херсон. По-голямата част от боеспособните украински и съветски войски сега са съсредоточени в Херсонската и Запорожката област в Южна Украйна, а съветските сили явно са в неприятна кондиция, защото са мощно очукани от предходни сражения и са отрязани от логистика за елементарно доставяне.
Западът се надява на боен героизъм в Украйна. И сега украинските сили имат доста действителен късмет да победят 30-хилядната съветска войска, окопана на десния бряг на река Днепър, и да стартират нахлуване към Мелитопол.
Но това би трябвало да стане преди есенните дъждове и рухването на температурите с настъпването на зимата. Защото по-късно, възползвайки се от паузата в боевете, Русия ще може да извърши частична готовност, да укрепи военния си личен състав и съоръжение и да поправи логистиката си за пролетта.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ