Последно раздаване. Без карти в ръкава!
Александър Маринов
Отдавна настоявам, че българската партийно-политическа система е изчерпана, в смисъл - че не е в положение да извършва публично нужните си функционалности. Това не е идеологическа режисура (както желаят да го показват някои гневни "пазители на правата либерално-демократична религия "), а учреден на обстоятелства и доказателства теоретичен извод. От този теоретичен извод следват избрани на практика последствия. Когато здравно проучване демонстрира съществени отклонения във действието на организма, ви се постанова да се подложите на интервенция. Може и да не го извършите, само че тогава ви заплашва утежняване и даже гибел. Ни повече, ни по-малко.
Нека да уточним понятията (в духа на мъдрия съвет на Конфуций), тъй като има както недоразумения, по този начин и спекулации. Първо, когато приказваме за партийно-политическата система, имаме поради съвкупността от главните (най-вече парламентарно представени) днешни български партии, върхушките им и тяхното въздействие върху институциите и ръководството на обществото. Повтарям - българските партии тук и в този момент, такива каквито са, а не някакви мислени, идеални мостри, нито образци от други страни и времена. Изводът, че тази система е изчерпана, не значи безусловно дефинитивна присъда на партиите, нито на формата на държавно ръководство. Ако тези партии се "поправят " и стартират да действат по различен метод, системата може да се ревитализира (в това число многопартийната парламентарна форм
а на управление). Проблемът е, че са имали доста благоприятни условия и не са ги употребявали, а времето изисква бързи дейности. Можем да приемем, че идва последният късмет в това отношение и в случай че не бъде употребен, обществото ще бъде насила да търси други разновидности. Сред тях има такива, които са се потвърдили като не по-малко демократични и публично ефикасни. Който чете, знае.
Тъй като времето в действителност изтича, метафората за "последното разпределяне на картите ", използвана от президента Радев, е прекомерно уместна. Или систематичните партии ще потвърдят на обществото, че желаят и могат да извършват своите публично нужни функционалности, или ще бъдат сменени - от други партии или други субекти, които желаят и могат да го вършат. Каквито и вопли в отбрана на статуквото да се извиват, това е ситуацията - случвало се е нееднократно на разнообразни места.
А в този момент да приведем някои доказателства, че днешната българска партийно-политическа система е изчерпана, т.е. не е в положение да реализира предстоящите от нея резултати.
Първата съществена функционалност на партиите в тяхната цялост е да показват и съставляват ползите на другите групи в обществото. От количествена позиция това очевидно не е по този начин. За партиите в състава на настоящия парламент са дали своят вот към 42 на 100 от българите с право на глас, а в ръководещата коалиция (която има болшинство в Народното събрание) са показани малко над 21 на 100. Но даже и в тези скромни мащаби представителството е прекомерно противоречиво - това би могло да се илюстрира с осъществяването на програмата за ръководство на страната (ако тя в действителност се изпълняваше и отчиташе пред обществото). Достатъчно е да отбележим явните диспропорции (между другите секторни политики, райони и съсловия) с оглед изразходването на обществените запаси. Малцина са привилегировани, множеството са дискриминирани. Да не приказваме, че партийните елити се грижат основно за личните си ползи и за обслужващите ги бизнес мрежи. От тях са разочаровани тези, с чиито гласове са попаднали в Народното събрание, като се изключи клиентелата, несъмнено.
На второ място, българските партии не са в положение да обезпечат от малко малко обикновено действие и управление на институциите, които са сложили под цялостен надзор. Ужасяващо ниското доверие към Народното събрание (под 10 на сто) е най-явното доказателство, само че ситуацията на изпълнителната власт не е доста по-добро. Некомпетентността и злоупотребата с власт са приели епидемиологични размери, като главната причина е безконтролната партизанщина. Управленските субекти (излъчвани от партиите) не си вършат труда да съблюдават нито един от актуалните стандарти за положително ръководство. Това води до консумиране на големи обществени запаси с доста ниска и даже неустановима успеваемост и резултатност, за което от никого не е потърсена отговорност.
На трето място, партиите и техните върхушки от дълго време са престанали да оферират какъвто и да било образец (еталон), който е нужен за политическата социализация на подрастващите генерации. Корупцията се е трансформирала от изключение в норма и пример на подражателство, политиката - от служене на народа в бърз, високодоходен и безвреден престъпен бизнес. Партиите рекрутират кариеристи и ги "развиват " до безскрупулни клептократи. Парашутираните във властта партийни протежета към този момент даже не се свенят намерено да управляват проведени незаконни групи и да поръчват нарушение на законите, корумпирайки държавната администрация под боязън от уволняване.
Нека още веднъж подчертаем - приказваме за повсеместни феномени, а не за прегрешения на обособени злодеи. Който и да пристигна на власт, прави (или желае да прави) същото, което е заклеймявал в съпротива. Днешната съпротива не ни убеждава в противоположното, тъй като не предлага надеждни и подлежащи на надзор принадлежности за смяна. Приказките за разбиването на "паралелната страна " не са подкрепени от ясни конституционни, законови и управнически оферти. Нещо повече, същността на казуса и неговите базисни аргументи се заобикалят.
Така стигаме до един абсурд. Според някои наблюдаващи тази система е непоклатима и незаменима. Излиза, че обособена идеология, партия или модел на ръководство може да са изчерпани, даже всички систематични партии дружно - също, само че системата - никога. Логиката е транспарантна: сменяме актьорите, пиесата остава същата.
Този номер ни го въртят към този момент доста години благодарение на политинженерство, измислени лидерски облици, медийни операции, социологически фалшификации и прочие. В резултат на задълбочаващата се рецесия на партийно-политическата система страната се ръководи все по-лошо, обществените запаси се разграбват. Липсват стратегически взор и воля за формулиране на огромна, сплотяваща нацията цел, тъй като партиите и елитите мислят само за облагодетелстване тук и в този момент.
Този развой на гниене и крах би могъл да продължава още - изчерпването е нескончаем развой. Но времената се трансформираха. В света, в Европа и в района се ускоряват спешни процеси, зейват разломи, всяка страна стартира да извежда на напред във времето отстояването на своите ползи. Българската нация е застрашена от угасване поради задълбочаваща се демографска рецесия, беднотия, необразованост, влошено здраве, районни диспропорции. В такова време снишаването и присламчването към "силните на деня " не правят работа, тъй като всеки е подготвен да жертва слабите и нерешителни опортюнисти. Да не приказваме, че мощните през днешния ден може да са слаби на следващия ден. България има потребност от дълготрайна, добре премислена тактика, разисквана и подкрепена в общество, способна да сплотява и активизира за огромни старания и даже жертви. А това изисква доверие - най-дефицитният запас в българската партийно-политическа система.
Поради тези условия стигаме до избор - или системата ще бъде коренно оздравена и рестартирана (с нови субекти и нов манталитет), или ще бъде подложен въпросът за нейната подмяна с по-добра и пригодна да обезпечи оцеляването на нацията. В случая обичайните мошеничества ( "картите в ръкава ") няма да оказват помощ. Идва моментът на истината.
Отдавна настоявам, че българската партийно-политическа система е изчерпана, в смисъл - че не е в положение да извършва публично нужните си функционалности. Това не е идеологическа режисура (както желаят да го показват някои гневни "пазители на правата либерално-демократична религия "), а учреден на обстоятелства и доказателства теоретичен извод. От този теоретичен извод следват избрани на практика последствия. Когато здравно проучване демонстрира съществени отклонения във действието на организма, ви се постанова да се подложите на интервенция. Може и да не го извършите, само че тогава ви заплашва утежняване и даже гибел. Ни повече, ни по-малко.
Нека да уточним понятията (в духа на мъдрия съвет на Конфуций), тъй като има както недоразумения, по този начин и спекулации. Първо, когато приказваме за партийно-политическата система, имаме поради съвкупността от главните (най-вече парламентарно представени) днешни български партии, върхушките им и тяхното въздействие върху институциите и ръководството на обществото. Повтарям - българските партии тук и в този момент, такива каквито са, а не някакви мислени, идеални мостри, нито образци от други страни и времена. Изводът, че тази система е изчерпана, не значи безусловно дефинитивна присъда на партиите, нито на формата на държавно ръководство. Ако тези партии се "поправят " и стартират да действат по различен метод, системата може да се ревитализира (в това число многопартийната парламентарна форм
а на управление). Проблемът е, че са имали доста благоприятни условия и не са ги употребявали, а времето изисква бързи дейности. Можем да приемем, че идва последният късмет в това отношение и в случай че не бъде употребен, обществото ще бъде насила да търси други разновидности. Сред тях има такива, които са се потвърдили като не по-малко демократични и публично ефикасни. Който чете, знае.
Тъй като времето в действителност изтича, метафората за "последното разпределяне на картите ", използвана от президента Радев, е прекомерно уместна. Или систематичните партии ще потвърдят на обществото, че желаят и могат да извършват своите публично нужни функционалности, или ще бъдат сменени - от други партии или други субекти, които желаят и могат да го вършат. Каквито и вопли в отбрана на статуквото да се извиват, това е ситуацията - случвало се е нееднократно на разнообразни места.
А в този момент да приведем някои доказателства, че днешната българска партийно-политическа система е изчерпана, т.е. не е в положение да реализира предстоящите от нея резултати.
Първата съществена функционалност на партиите в тяхната цялост е да показват и съставляват ползите на другите групи в обществото. От количествена позиция това очевидно не е по този начин. За партиите в състава на настоящия парламент са дали своят вот към 42 на 100 от българите с право на глас, а в ръководещата коалиция (която има болшинство в Народното събрание) са показани малко над 21 на 100. Но даже и в тези скромни мащаби представителството е прекомерно противоречиво - това би могло да се илюстрира с осъществяването на програмата за ръководство на страната (ако тя в действителност се изпълняваше и отчиташе пред обществото). Достатъчно е да отбележим явните диспропорции (между другите секторни политики, райони и съсловия) с оглед изразходването на обществените запаси. Малцина са привилегировани, множеството са дискриминирани. Да не приказваме, че партийните елити се грижат основно за личните си ползи и за обслужващите ги бизнес мрежи. От тях са разочаровани тези, с чиито гласове са попаднали в Народното събрание, като се изключи клиентелата, несъмнено.
На второ място, българските партии не са в положение да обезпечат от малко малко обикновено действие и управление на институциите, които са сложили под цялостен надзор. Ужасяващо ниското доверие към Народното събрание (под 10 на сто) е най-явното доказателство, само че ситуацията на изпълнителната власт не е доста по-добро. Некомпетентността и злоупотребата с власт са приели епидемиологични размери, като главната причина е безконтролната партизанщина. Управленските субекти (излъчвани от партиите) не си вършат труда да съблюдават нито един от актуалните стандарти за положително ръководство. Това води до консумиране на големи обществени запаси с доста ниска и даже неустановима успеваемост и резултатност, за което от никого не е потърсена отговорност.
На трето място, партиите и техните върхушки от дълго време са престанали да оферират какъвто и да било образец (еталон), който е нужен за политическата социализация на подрастващите генерации. Корупцията се е трансформирала от изключение в норма и пример на подражателство, политиката - от служене на народа в бърз, високодоходен и безвреден престъпен бизнес. Партиите рекрутират кариеристи и ги "развиват " до безскрупулни клептократи. Парашутираните във властта партийни протежета към този момент даже не се свенят намерено да управляват проведени незаконни групи и да поръчват нарушение на законите, корумпирайки държавната администрация под боязън от уволняване.
Нека още веднъж подчертаем - приказваме за повсеместни феномени, а не за прегрешения на обособени злодеи. Който и да пристигна на власт, прави (или желае да прави) същото, което е заклеймявал в съпротива. Днешната съпротива не ни убеждава в противоположното, тъй като не предлага надеждни и подлежащи на надзор принадлежности за смяна. Приказките за разбиването на "паралелната страна " не са подкрепени от ясни конституционни, законови и управнически оферти. Нещо повече, същността на казуса и неговите базисни аргументи се заобикалят.
Така стигаме до един абсурд. Според някои наблюдаващи тази система е непоклатима и незаменима. Излиза, че обособена идеология, партия или модел на ръководство може да са изчерпани, даже всички систематични партии дружно - също, само че системата - никога. Логиката е транспарантна: сменяме актьорите, пиесата остава същата.
Този номер ни го въртят към този момент доста години благодарение на политинженерство, измислени лидерски облици, медийни операции, социологически фалшификации и прочие. В резултат на задълбочаващата се рецесия на партийно-политическата система страната се ръководи все по-лошо, обществените запаси се разграбват. Липсват стратегически взор и воля за формулиране на огромна, сплотяваща нацията цел, тъй като партиите и елитите мислят само за облагодетелстване тук и в този момент.
Този развой на гниене и крах би могъл да продължава още - изчерпването е нескончаем развой. Но времената се трансформираха. В света, в Европа и в района се ускоряват спешни процеси, зейват разломи, всяка страна стартира да извежда на напред във времето отстояването на своите ползи. Българската нация е застрашена от угасване поради задълбочаваща се демографска рецесия, беднотия, необразованост, влошено здраве, районни диспропорции. В такова време снишаването и присламчването към "силните на деня " не правят работа, тъй като всеки е подготвен да жертва слабите и нерешителни опортюнисти. Да не приказваме, че мощните през днешния ден може да са слаби на следващия ден. България има потребност от дълготрайна, добре премислена тактика, разисквана и подкрепена в общество, способна да сплотява и активизира за огромни старания и даже жертви. А това изисква доверие - най-дефицитният запас в българската партийно-политическа система.
Поради тези условия стигаме до избор - или системата ще бъде коренно оздравена и рестартирана (с нови субекти и нов манталитет), или ще бъде подложен въпросът за нейната подмяна с по-добра и пригодна да обезпечи оцеляването на нацията. В случая обичайните мошеничества ( "картите в ръкава ") няма да оказват помощ. Идва моментът на истината.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ