Бонуси за свършена работа
Александър МАРИНОВ
"Всяка година все по-добре задоволяваме публичните потребности "
Из изявление на финансовия министър Владислав Горанов при разискването на проектобюджета за 2019 година.
Цитирам тази типична със самоувереността си фраза на Горанов освен, тъй като не дава отговор на истината. Този вид изказвания на ръководещите се опровергават от всевъзможни научни разбори и най-много от действителността. Ако публичните потребности се задоволяваха "все по-добре ", хората нямаше да са на улицата, скандирайки "Оставка! " и "Мафия! "
По-интересно и безспорно по-тревожно е събитието, че тези, които ръководят България, изобщо няма по какъв начин да знаят дали и какви публични потребности удовлетворяват. Защото у нас ръководството нито възнамерява, нито регистрира постиганите резултати по този начин, както би трябвало. Поради тази специфичност кардинално не е допустимо да се формулира задоволително точна оценка дали държавното управление извършва управническата си стратегия (която, прочее, се изисква по закон и е задължителна).
А откакто няма надеждна оценка, пораждат подозрение дали всички работещи в ръководството - от министър-председателя до нисшия механически личен състав - са си заслужили възнагражденията. Особено като имаме поради, че с изключение на главното заплащане всички "слуги на народа " от време на време се радват на в допълнение материално стимулиране (ДМС), наричано още "бонуси ". Отново по силата на законови разпореждания тази добавка към заплащането е индивидуализирана и би трябвало да се изплаща само за реализирани резултати над наложително изискваните по длъжностна характерност.
Съвсем наскоро обществото бе взривено от новината, че на личния състав на Агенцията по вписванията е било изплатено ДМС за месеците, когато се срина Търговския указател - събитие, което надали може да бъде оценено като позитивен резултат. Масовото отвращение накара редица представители на ръководството - от шефа на АВ през министъра на правораздаването до вицепремиера Томислав Дончев - да изясняват и да се оправдават, оплитайки се като патета в кълчища. Върхът на управническо раздвояване доближи Цецка Цачева, която първо разгласи раздадените бонуси за заслужени, а по-късно назначи инспекция от инспектората на министерството, дали това е по този начин. Дончев пък го мазета на усеща, описвайки окаяното възнаграждение на администрацията.
Това, че заплащането и изобщо изискванията на работа в държавната администрация са под всякаква рецензия, е правилно, само че частично. Мнозинството от държавните чиновници, изключително с по-нисък сан и в дребните локални администрации, в действителност получават заплащане, което никога не допуска привличане и задържане на способни и стимулирани експерти. Но с течение на времето, най-много при ръководството на ГЕРБ, се образува каста от "административна аристокрация ", т.е. хора, доближени до властимащите и покровителствани от тях. Тази каста си докарва по разнообразни способи, включително посредством ДМС, доста високи приходи. Преди време министър председателят Бойко Борисов даже се възмущаваше, че служители вземат заплата, по-висока от неговата.
Ако тези високи приходи бяха в действителност резултат от добре свършена висококвалифицирана управническа и експертна работа, не би имало нищо неоправдателно. Проблемът е, че по-голямата част от най-добре заплатените в администрацията нито са най-способните, нито са най-добре работещите. А това в допълнение демотивира останалите чиновници, води до повишаване на текучеството или официално осъществяване на отговорностите - последствия, от които страда обществото.
Най-високото, политическо равнище на държавното ръководство е още по-безгрижно - у нас тяхната активност изобщо не предстои на премерване и оценяване, а на тези, които настояват, че държавното управление не си прави добре работата, се дава отговор, че "оценката я дава народът на изборите " (отново поговорка на министъра на финансите Горанов).
Такава неуместна визия може да съществува единствено в недоучените глави на българските политици. В целия естествен свят от дълго време (от най-малко три десетилетия) работят системи за обмисляне и отчитане на активността на държавните управления, институциите и техните чиновници. Съединени американски щати и редица други страни имат особено законодателство в това отношение още от началото на 90-те години на предишния век. Информацията е обществена и се дава в действително време на обществото - процедура, наложила се от дълго време във Англия, Австралия, скандинавските страни. Така жителите, и най-много директно засегнатите от съответни управнически стратегии, имат опция да си сформират мнение добре ли работи властта. Не са редки случаите, когато този вид система за отчитане и оценяване на резултатите от работата на държавното управление води до оставки на министри, премахване на висши държавни чиновници, или противоположното - до покачвания и в допълнение възнаграждение. Важното е, че такива решения се вземат въз основата на систематизирана, надеждна и обществено налична информация. У нас, макар че проформа преди седем години бе въведена сходна система за оценяване в администрацията, тя остава нереалност - както програмното бюджетиране е такова единствено на хартия. Бюджетът на страната не се приготвя на основата на съответни и измерими предстоящи резултати, още по-малко се регистрира по този метод. Добре знае се, че докладът на осъществяването на бюджета за предходната година е една от най-скучните и небрежно претупвани точки в дневния ред на Народното събрание.
Същото важи и за управническата стратегия на държавното управление. Този значим документ - частично от неведение, частично съзнателно - се написа по този начин, че да не е допустимо (не)направеното да се мери и оцени. Програмата се приема и незабавно се не помни. Колкото любопитен, толкоз и индикативен за нашата страна е фактът, че годишните проекти на министерствата изобщо не регистрират задачите и ограниченията, планувани в държавната стратегия. Те се изготвят по напълно друга, ведомствена логичност, а след това - в случай че възникне някаква екстрена обстановка - докладите се натъкмяват. Ако по някакво знамение през днешния ден някой се опита да оцени съществено работата на Министерския съвет и министерствата по осъществяването на програмата на държавното управление, резултатът ще е замайващ. Друг е въпросът, че от това за никого нищо не следва. В противоположен случай надали вицепремиери и депутати от болшинството щяха да приканват (година и половина след избирането на кабинета), че е "крайно време, вместо да се занимаваме с нелепости, да се захванем за осъществяването на нашата стратегия ".
Поради посочените аргументи, бонусите в администрацията все по този начин се раздават по два метода - "на око " за доближените и "на калпак " (каквото остане) за другите. Атестирането на обособените чиновници не е обвързано с действителните постигани резултати, което в действителност е невероятно при настоящия метод на обмисляне и отчетност от горе до долу.
Което не пречи на министри, депутати и административни аристократи да получават огромни хонорари на фона на немотията измежду голямата част от българите. И най-лошото - хонорари за работа, неоценена и с недоказана изгода.
"Всяка година все по-добре задоволяваме публичните потребности "
Из изявление на финансовия министър Владислав Горанов при разискването на проектобюджета за 2019 година.
Цитирам тази типична със самоувереността си фраза на Горанов освен, тъй като не дава отговор на истината. Този вид изказвания на ръководещите се опровергават от всевъзможни научни разбори и най-много от действителността. Ако публичните потребности се задоволяваха "все по-добре ", хората нямаше да са на улицата, скандирайки "Оставка! " и "Мафия! "
По-интересно и безспорно по-тревожно е събитието, че тези, които ръководят България, изобщо няма по какъв начин да знаят дали и какви публични потребности удовлетворяват. Защото у нас ръководството нито възнамерява, нито регистрира постиганите резултати по този начин, както би трябвало. Поради тази специфичност кардинално не е допустимо да се формулира задоволително точна оценка дали държавното управление извършва управническата си стратегия (която, прочее, се изисква по закон и е задължителна).
А откакто няма надеждна оценка, пораждат подозрение дали всички работещи в ръководството - от министър-председателя до нисшия механически личен състав - са си заслужили възнагражденията. Особено като имаме поради, че с изключение на главното заплащане всички "слуги на народа " от време на време се радват на в допълнение материално стимулиране (ДМС), наричано още "бонуси ". Отново по силата на законови разпореждания тази добавка към заплащането е индивидуализирана и би трябвало да се изплаща само за реализирани резултати над наложително изискваните по длъжностна характерност.
Съвсем наскоро обществото бе взривено от новината, че на личния състав на Агенцията по вписванията е било изплатено ДМС за месеците, когато се срина Търговския указател - събитие, което надали може да бъде оценено като позитивен резултат. Масовото отвращение накара редица представители на ръководството - от шефа на АВ през министъра на правораздаването до вицепремиера Томислав Дончев - да изясняват и да се оправдават, оплитайки се като патета в кълчища. Върхът на управническо раздвояване доближи Цецка Цачева, която първо разгласи раздадените бонуси за заслужени, а по-късно назначи инспекция от инспектората на министерството, дали това е по този начин. Дончев пък го мазета на усеща, описвайки окаяното възнаграждение на администрацията.
Това, че заплащането и изобщо изискванията на работа в държавната администрация са под всякаква рецензия, е правилно, само че частично. Мнозинството от държавните чиновници, изключително с по-нисък сан и в дребните локални администрации, в действителност получават заплащане, което никога не допуска привличане и задържане на способни и стимулирани експерти. Но с течение на времето, най-много при ръководството на ГЕРБ, се образува каста от "административна аристокрация ", т.е. хора, доближени до властимащите и покровителствани от тях. Тази каста си докарва по разнообразни способи, включително посредством ДМС, доста високи приходи. Преди време министър председателят Бойко Борисов даже се възмущаваше, че служители вземат заплата, по-висока от неговата.
Ако тези високи приходи бяха в действителност резултат от добре свършена висококвалифицирана управническа и експертна работа, не би имало нищо неоправдателно. Проблемът е, че по-голямата част от най-добре заплатените в администрацията нито са най-способните, нито са най-добре работещите. А това в допълнение демотивира останалите чиновници, води до повишаване на текучеството или официално осъществяване на отговорностите - последствия, от които страда обществото.
Най-високото, политическо равнище на държавното ръководство е още по-безгрижно - у нас тяхната активност изобщо не предстои на премерване и оценяване, а на тези, които настояват, че държавното управление не си прави добре работата, се дава отговор, че "оценката я дава народът на изборите " (отново поговорка на министъра на финансите Горанов).
Такава неуместна визия може да съществува единствено в недоучените глави на българските политици. В целия естествен свят от дълго време (от най-малко три десетилетия) работят системи за обмисляне и отчитане на активността на държавните управления, институциите и техните чиновници. Съединени американски щати и редица други страни имат особено законодателство в това отношение още от началото на 90-те години на предишния век. Информацията е обществена и се дава в действително време на обществото - процедура, наложила се от дълго време във Англия, Австралия, скандинавските страни. Така жителите, и най-много директно засегнатите от съответни управнически стратегии, имат опция да си сформират мнение добре ли работи властта. Не са редки случаите, когато този вид система за отчитане и оценяване на резултатите от работата на държавното управление води до оставки на министри, премахване на висши държавни чиновници, или противоположното - до покачвания и в допълнение възнаграждение. Важното е, че такива решения се вземат въз основата на систематизирана, надеждна и обществено налична информация. У нас, макар че проформа преди седем години бе въведена сходна система за оценяване в администрацията, тя остава нереалност - както програмното бюджетиране е такова единствено на хартия. Бюджетът на страната не се приготвя на основата на съответни и измерими предстоящи резултати, още по-малко се регистрира по този метод. Добре знае се, че докладът на осъществяването на бюджета за предходната година е една от най-скучните и небрежно претупвани точки в дневния ред на Народното събрание.
Същото важи и за управническата стратегия на държавното управление. Този значим документ - частично от неведение, частично съзнателно - се написа по този начин, че да не е допустимо (не)направеното да се мери и оцени. Програмата се приема и незабавно се не помни. Колкото любопитен, толкоз и индикативен за нашата страна е фактът, че годишните проекти на министерствата изобщо не регистрират задачите и ограниченията, планувани в държавната стратегия. Те се изготвят по напълно друга, ведомствена логичност, а след това - в случай че възникне някаква екстрена обстановка - докладите се натъкмяват. Ако по някакво знамение през днешния ден някой се опита да оцени съществено работата на Министерския съвет и министерствата по осъществяването на програмата на държавното управление, резултатът ще е замайващ. Друг е въпросът, че от това за никого нищо не следва. В противоположен случай надали вицепремиери и депутати от болшинството щяха да приканват (година и половина след избирането на кабинета), че е "крайно време, вместо да се занимаваме с нелепости, да се захванем за осъществяването на нашата стратегия ".
Поради посочените аргументи, бонусите в администрацията все по този начин се раздават по два метода - "на око " за доближените и "на калпак " (каквото остане) за другите. Атестирането на обособените чиновници не е обвързано с действителните постигани резултати, което в действителност е невероятно при настоящия метод на обмисляне и отчетност от горе до долу.
Което не пречи на министри, депутати и административни аристократи да получават огромни хонорари на фона на немотията измежду голямата част от българите. И най-лошото - хонорари за работа, неоценена и с недоказана изгода.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ