Павела Митова: Истинската сила не е в крясъците и омразата, а в тихата, устойчива решимост на ума и сърцето да бъдат свободни
Политиката в никакъв случай не е била просто състезание на хрумвания, както са ме учили през дългите години на политическото ми обучение в университета.
Политическата доктрина, която ми е втълпявано години наред методично да изчитам, се разграничава от актуалната процедура доста. Политиката е сцена, на която човешката природа се разпростира в цялостния си набор: от висшия разсъдък до най-дълбоките страхове. От времето на Платон знаем, че демокрацията е нежна, податлива на пристрастености и измама, а Аристотел предизвестява за превръщането ѝ в охлокрация- власт на тълпата, където истината се губи измежду виковете (всяка лекция започваше с Платон и Аристотел, простете ми, 12 години учене…12 години Платон и Аристотел. 1/3 от живота си прекарах…с тях).
Векове по-късно, политическата мисъл проучва тоталитаризма като резултат от систематична неистина и всеобща операция, където повторението на лъжи, „ обстоятелства “, лишени от подтекст и разсъдък, основава „ истина “, която служи на единствената цел: задържане на властта. Този феномен не е нов, само че през днешния ден е интензивен до невиждани размери от цифровата ера.
Джордж Оруел, в своя „ 1984 “, разказва „ новоговор “- езикът на политическата власт, който сее комплициране и унищожава способността на индивида да мисли сериозно. Този език освен прикрива истината, а я изкривява до неразбираемост, създавайки действителности, които комфортно обслужват властта.
Омразата в политиката е не просто чувство- тя е инструмент. Тя изкривява публичните връзки, трансформира съперника във „ зложелател “, а с това и в обект на оскърбление и отменяне. Той е “cancelled ” по хипотеза. Вместо разумен спор, политиката се трансформира в спектакъл на обвинявания, където успеха е омаскаряване и изключване, а не увещание.
Исторически видяно, обществата, които разрешават на лъжата да стане норма, са обречени да изгубят освен доверието, само че и самата си същина. Както Марк Аврелий написа в своите „ Размисли “, същинският държател е този, който се стреми към истина и добродетел, а не към комфортна заблуда.
В актуалния свят, където „ подправените вести “ се популяризират с мълниеносна скорост, отговорността на всеки мислещ жител е освен да търси истината, само че и да устои на примката на комфортната илюзия. Защото, както е споделил Фридрих Ницше, „ Това, което не ни убива, ни прави по-силни “, само че единствено в случай че сме подготвени да се надигнем против неуместните истини.
На мама и тати: Вашата религия, поддръжка и подготвеност да търсите истината са светлината в много тъмни моменти. Не е елементарно да стоиш до човек, който целят да съсипят с ненавист. Но точно в тази стойност и обич се крие силата ми.
Истинската мощ не е в крясъците и омразата, а в тихата, устойчива решителност на мозъка и сърцето да бъдат свободни.
На всички Вас: Аз зная коя съм. А вие? Или продължавате да се губите в огледалото на личните си страхове?
Политическата доктрина, която ми е втълпявано години наред методично да изчитам, се разграничава от актуалната процедура доста. Политиката е сцена, на която човешката природа се разпростира в цялостния си набор: от висшия разсъдък до най-дълбоките страхове. От времето на Платон знаем, че демокрацията е нежна, податлива на пристрастености и измама, а Аристотел предизвестява за превръщането ѝ в охлокрация- власт на тълпата, където истината се губи измежду виковете (всяка лекция започваше с Платон и Аристотел, простете ми, 12 години учене…12 години Платон и Аристотел. 1/3 от живота си прекарах…с тях).
Векове по-късно, политическата мисъл проучва тоталитаризма като резултат от систематична неистина и всеобща операция, където повторението на лъжи, „ обстоятелства “, лишени от подтекст и разсъдък, основава „ истина “, която служи на единствената цел: задържане на властта. Този феномен не е нов, само че през днешния ден е интензивен до невиждани размери от цифровата ера.
Джордж Оруел, в своя „ 1984 “, разказва „ новоговор “- езикът на политическата власт, който сее комплициране и унищожава способността на индивида да мисли сериозно. Този език освен прикрива истината, а я изкривява до неразбираемост, създавайки действителности, които комфортно обслужват властта.
Омразата в политиката е не просто чувство- тя е инструмент. Тя изкривява публичните връзки, трансформира съперника във „ зложелател “, а с това и в обект на оскърбление и отменяне. Той е “cancelled ” по хипотеза. Вместо разумен спор, политиката се трансформира в спектакъл на обвинявания, където успеха е омаскаряване и изключване, а не увещание.
Исторически видяно, обществата, които разрешават на лъжата да стане норма, са обречени да изгубят освен доверието, само че и самата си същина. Както Марк Аврелий написа в своите „ Размисли “, същинският държател е този, който се стреми към истина и добродетел, а не към комфортна заблуда.
В актуалния свят, където „ подправените вести “ се популяризират с мълниеносна скорост, отговорността на всеки мислещ жител е освен да търси истината, само че и да устои на примката на комфортната илюзия. Защото, както е споделил Фридрих Ницше, „ Това, което не ни убива, ни прави по-силни “, само че единствено в случай че сме подготвени да се надигнем против неуместните истини.
На мама и тати: Вашата религия, поддръжка и подготвеност да търсите истината са светлината в много тъмни моменти. Не е елементарно да стоиш до човек, който целят да съсипят с ненавист. Но точно в тази стойност и обич се крие силата ми.
Истинската мощ не е в крясъците и омразата, а в тихата, устойчива решителност на мозъка и сърцето да бъдат свободни.
На всички Вас: Аз зная коя съм. А вие? Или продължавате да се губите в огледалото на личните си страхове?
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ