Нефт, репресии и не само: Русия е губила войни заради икономиката, но сега е различно
Когато Западът наложи невиждани стопански наказания против Русия през февруари 2022 година, прогнозите бяха безапелационни: Брутният вътрешен продукт ще се срине с 15%, рублата ще приближи нулева стойност, военната машина на Путин ще спре за месеци.
Повече от три години по-късно, действителността наподобява радикално друга от упованията.
Санкционната мрежа и нейните пробойни
Адаптацията на Русия съставлява най-мащабната интервенция за заобикаляне на наказания в актуалната история. Според разбор на онлайн изданието Trajectory, страната оперира с към 600 танкера - 14% от международния танкерен флот, които съществуват в юридически полумрак.
Корабите придвижват съветски необработен нефт до купувачи в Индия, Китай и Турция на отстъпки от 15-20 $ под референтните цени.
Доколко спомагателните наказания нарушиха доставките на съветски нефт, съгласно МВФ
Цените на съветския нефт несъмнено се задържат под тези на сорта Brent
Русия изнесе 7,3 милиона барела на ден в края на 2023 година - единствено леко под предвоенните равнища. Таванът от 60 $ на барел, натрапен от Г-7, сътвори двустепенен пазар: Русия продава на купувачи, спазващи тавана, на 60 $, а на останалите - на 70-75 $. Вносът на необработен нефт от Русия в Индия се усили с 1900% сред 2021 и 2023 година.
Китай играе друга роля, предоставяйки финансовата инфраструктура за заобикаляне. Делът на юана в съветското комерсиално финансиране скочи от 4% при започване на 2022 на над 40% до края на 2023 година. Китайски банки, изключително по-малки районни институции, обработват деноминирани в юан транзакции отвън системата SWIFT.
Социалният контракт на Путин
Според специалисти, представени от CNN, политическият разбор на Путин почива на елементарна залог: съветското общество може да издържи на икономическата болежка по-дълго, в сравнение с западните общества могат да устоят да поддържат Украйна.
Мария Снеговая, върховен специалист в Центъра за стратегически и интернационалните проучвания, декларира: " Ако погледнете самата стопанска система, тя няма да бъде онази последна капка, която преля чашата. Не е пагубно. Управляемо е. "
Руската военна промишленост е в най-дълбоката си рецесия от краха на Съюз на съветските социалистически републики насам
Поръчките за потребностите на фронта са огромни, само че секторът има куп задълбочаващи се проблеми
Социалният контракт, предлаган от Путин, е явен: няма да бъдете мобилизирани (след безредната частична готовност от септември 2022), бойците ще получават положително възнаграждение, а в огромните градове ще поддържаме наличност на потребителски артикули. В подмяна няма да протестирате.
Руските бойци през днешния ден получават сред 200 000 и 250 000 рубли месечно (около 2200-2750 долара) - петкратно над националната медианна заплата. Както отбелязва Ричард Конъли от английския институт RUSI: " Руските бойци през днешния ден получават повече пари от всеки съветски боец в историята на съветските бойци. "
Военната работа се трансформира в най-надеждния път към приходи от междинната класа, изключително за мъже от едва развитите райони. Русия всъщност подкупва популацията си да се бие, и подкупите работят. Но те също по този начин са неустойчиви.
Парадоксът на търпението
Въпросът не е дали глобите вредят на съветската стопанска система - явно го вършат. Въпросът е дали те унищожават военния потенциал на Русия по-бързо, в сравнение с Русия може да ликвидира съпротивителните сили на Украйна.
Русия изстреля сред 10 и 12 милиона артилерийски снаряда през 2022-2023 година. Започна войната с ресурси от може би 15-20 милиона, насъбрани през десетилетия. Текущото произвеждане доближава към 3 милиона снаряда годишно - тройно над предвоенните равнища.
Този ритъм на произвеждане надвишава общото годишно произвеждане на Съединени американски щати и Европейския съюз преди тяхната скорошна готовност. Математиката е безпощадна. Украйна изстрелва 6000-7000 снаряда на ден при съответно доставяне - към 2,2 милиона годишно.
Руската дрон промишленост, която може да ѝ завоюва войната
Тя обаче към момента не е изцяло самостоятелна от вносните съставни елементи
Русия изстрелва 20 000 на ден - 7,3 милиона годишно. Даже и при разширението на западния индустриален потенциал, тук до паритет ще е мъчно да се стигне.
Икономическата война възнаграждава търпението; военният спор го санкционира. Западът е построил санкционна архитектура, предопределена за дългата игра. Русия води къса война. Украйна е пленник на двете.
Санкциите ще работят. Те работят. Руската стопанска система през 2030 година ще бъде сянка на тази от 2020 - по-изолирана, по-малко продуктивна, софтуерно блокирана. Въпросът е дали Украйна към момента ще съществува като суверенна страна, когато това бъдеще настъпи.
Водещата съветска група с танкерен флот се срина финансово - има стотици милиони долари загуба
Като съществена причина за загубите се акцентират западните наказания
Това е парадоксът, от който западните политици не могат да избягат: те са избрали инструмент, калибриран за стратегическо самообладание в спор, изискващ тактическа неотложност. Санкциите са верният инструмент за преоформяне на дълготрайната траектория на Русия. Те може да са неверният инструмент за установяване на непосредственото оцеляване на Украйна.
Историята демонстрира, че Русия е по-склонна да одобри неподходящо спокойно съглашение, в случай че изпитва стопански спад - както беше в края на Първата международна война и руската война в Афганистан. Но актуалната икономическа обстановка " не е по никакъв метод близо до такава степен и ще е необходим доста по-сериозен напън ", отбелязва Снеговая.
Проблемите са по-дълбоко
Според разбора на Trajectory, съветските стопански индикатори към този момент крият структурно раздробяване зад впечатляващите заглавни числа.
Растежът се основава на 68% растеж в военното произвеждане, строителни взривове на окупирани територии и държавни разноски, достигащи 40% от Брутният вътрешен продукт през 2023 година. Това не е икономическо здраве, а боен метаболизъм в оптимален режим.
Историята е виждала сходни илюзии. Съветският съюз демонстрираше стопански " напредък " през 80-те години съгласно формалната статистика, даже до момента в който рафтовете в магазините бяха празни, а софтуерната застоялост се задълбочаваше.
Растеж, подхранван напълно от държавна готовност и рандеман на първични материали, не е напредък - това е следено опустошение със забавена експлозия.
За първи път в историята: Русия разпродава златото си
Специалната военна интервенция отвори " специфична " дупка в бюджета на страната
Днешна Русия демонстрира същия модел: рекордно ниска безработица от 2,9% съжителства с толкоз тежък дефицит на работна ръка, че фабриките оферират бонуси за сключване на контракт. Заплатите набъбнаха с 16% номинално, само че действителното ползване на семействата едвам помръдна. Парите циркулират, само че нищо не се натрупва.
Макар краткосрочните провокации да са управляеми, дълготрайната вероятност е друга. Русия черпи интензивно от суверенния си фонд за богатство. Според института към Киевската школа по стопанска система, цената на ликвидните активи в Руския народен фонд за богатство е намаляла с 57% от началото на войната.
Докато фондът се изчерпва, става мъчно да се представим сюжет, при който съветското държавно управление може да поддържа настоящите си разноски за защита без съкращения в обществените разноски, които са публикувани и забележими за необятната общност.
Бомбата в основата на съветската стопанска система е заложена и тиктака. Проблемът е в тайминга. По всичко наподобява, че сегашните ограничения няма да сгромолясат военната машина на Путин преди Украйна да бъде принудена от Съединени американски щати и от развиването на бойното поле да договаря за капитулация.
При това състояние мощният човек в Кремъл може да се окаже в доста комплицирана за него обстановка - хем да е победител, хем да е на ръба на изцяло неработеща стопанска система и да дължи пояснение на стотици хиляди ветерани, които нямат какво да работят. Историческият паралел (оставената без петрол болно амбициозна имперска Япония от 1941 г.) демонстрира, че това би могло да го тласне към нова агресия и още по-голям спор в Европа.
Повече от три години по-късно, действителността наподобява радикално друга от упованията.
Санкционната мрежа и нейните пробойни
Адаптацията на Русия съставлява най-мащабната интервенция за заобикаляне на наказания в актуалната история. Според разбор на онлайн изданието Trajectory, страната оперира с към 600 танкера - 14% от международния танкерен флот, които съществуват в юридически полумрак.
Корабите придвижват съветски необработен нефт до купувачи в Индия, Китай и Турция на отстъпки от 15-20 $ под референтните цени.
Доколко спомагателните наказания нарушиха доставките на съветски нефт, съгласно МВФ
Цените на съветския нефт несъмнено се задържат под тези на сорта Brent
Русия изнесе 7,3 милиона барела на ден в края на 2023 година - единствено леко под предвоенните равнища. Таванът от 60 $ на барел, натрапен от Г-7, сътвори двустепенен пазар: Русия продава на купувачи, спазващи тавана, на 60 $, а на останалите - на 70-75 $. Вносът на необработен нефт от Русия в Индия се усили с 1900% сред 2021 и 2023 година.
Китай играе друга роля, предоставяйки финансовата инфраструктура за заобикаляне. Делът на юана в съветското комерсиално финансиране скочи от 4% при започване на 2022 на над 40% до края на 2023 година. Китайски банки, изключително по-малки районни институции, обработват деноминирани в юан транзакции отвън системата SWIFT.
Социалният контракт на Путин
Според специалисти, представени от CNN, политическият разбор на Путин почива на елементарна залог: съветското общество може да издържи на икономическата болежка по-дълго, в сравнение с западните общества могат да устоят да поддържат Украйна.
Мария Снеговая, върховен специалист в Центъра за стратегически и интернационалните проучвания, декларира: " Ако погледнете самата стопанска система, тя няма да бъде онази последна капка, която преля чашата. Не е пагубно. Управляемо е. "
Руската военна промишленост е в най-дълбоката си рецесия от краха на Съюз на съветските социалистически републики насам
Поръчките за потребностите на фронта са огромни, само че секторът има куп задълбочаващи се проблеми
Социалният контракт, предлаган от Путин, е явен: няма да бъдете мобилизирани (след безредната частична готовност от септември 2022), бойците ще получават положително възнаграждение, а в огромните градове ще поддържаме наличност на потребителски артикули. В подмяна няма да протестирате.
Руските бойци през днешния ден получават сред 200 000 и 250 000 рубли месечно (около 2200-2750 долара) - петкратно над националната медианна заплата. Както отбелязва Ричард Конъли от английския институт RUSI: " Руските бойци през днешния ден получават повече пари от всеки съветски боец в историята на съветските бойци. "
Военната работа се трансформира в най-надеждния път към приходи от междинната класа, изключително за мъже от едва развитите райони. Русия всъщност подкупва популацията си да се бие, и подкупите работят. Но те също по този начин са неустойчиви.
Парадоксът на търпението
Въпросът не е дали глобите вредят на съветската стопанска система - явно го вършат. Въпросът е дали те унищожават военния потенциал на Русия по-бързо, в сравнение с Русия може да ликвидира съпротивителните сили на Украйна.
Русия изстреля сред 10 и 12 милиона артилерийски снаряда през 2022-2023 година. Започна войната с ресурси от може би 15-20 милиона, насъбрани през десетилетия. Текущото произвеждане доближава към 3 милиона снаряда годишно - тройно над предвоенните равнища.
Този ритъм на произвеждане надвишава общото годишно произвеждане на Съединени американски щати и Европейския съюз преди тяхната скорошна готовност. Математиката е безпощадна. Украйна изстрелва 6000-7000 снаряда на ден при съответно доставяне - към 2,2 милиона годишно.
Руската дрон промишленост, която може да ѝ завоюва войната
Тя обаче към момента не е изцяло самостоятелна от вносните съставни елементи
Русия изстрелва 20 000 на ден - 7,3 милиона годишно. Даже и при разширението на западния индустриален потенциал, тук до паритет ще е мъчно да се стигне.
Икономическата война възнаграждава търпението; военният спор го санкционира. Западът е построил санкционна архитектура, предопределена за дългата игра. Русия води къса война. Украйна е пленник на двете.
Санкциите ще работят. Те работят. Руската стопанска система през 2030 година ще бъде сянка на тази от 2020 - по-изолирана, по-малко продуктивна, софтуерно блокирана. Въпросът е дали Украйна към момента ще съществува като суверенна страна, когато това бъдеще настъпи.
Водещата съветска група с танкерен флот се срина финансово - има стотици милиони долари загуба
Като съществена причина за загубите се акцентират западните наказания
Това е парадоксът, от който западните политици не могат да избягат: те са избрали инструмент, калибриран за стратегическо самообладание в спор, изискващ тактическа неотложност. Санкциите са верният инструмент за преоформяне на дълготрайната траектория на Русия. Те може да са неверният инструмент за установяване на непосредственото оцеляване на Украйна.
Историята демонстрира, че Русия е по-склонна да одобри неподходящо спокойно съглашение, в случай че изпитва стопански спад - както беше в края на Първата международна война и руската война в Афганистан. Но актуалната икономическа обстановка " не е по никакъв метод близо до такава степен и ще е необходим доста по-сериозен напън ", отбелязва Снеговая.
Проблемите са по-дълбоко
Според разбора на Trajectory, съветските стопански индикатори към този момент крият структурно раздробяване зад впечатляващите заглавни числа.
Растежът се основава на 68% растеж в военното произвеждане, строителни взривове на окупирани територии и държавни разноски, достигащи 40% от Брутният вътрешен продукт през 2023 година. Това не е икономическо здраве, а боен метаболизъм в оптимален режим.
Историята е виждала сходни илюзии. Съветският съюз демонстрираше стопански " напредък " през 80-те години съгласно формалната статистика, даже до момента в който рафтовете в магазините бяха празни, а софтуерната застоялост се задълбочаваше.
Растеж, подхранван напълно от държавна готовност и рандеман на първични материали, не е напредък - това е следено опустошение със забавена експлозия.
За първи път в историята: Русия разпродава златото си
Специалната военна интервенция отвори " специфична " дупка в бюджета на страната
Днешна Русия демонстрира същия модел: рекордно ниска безработица от 2,9% съжителства с толкоз тежък дефицит на работна ръка, че фабриките оферират бонуси за сключване на контракт. Заплатите набъбнаха с 16% номинално, само че действителното ползване на семействата едвам помръдна. Парите циркулират, само че нищо не се натрупва.
Макар краткосрочните провокации да са управляеми, дълготрайната вероятност е друга. Русия черпи интензивно от суверенния си фонд за богатство. Според института към Киевската школа по стопанска система, цената на ликвидните активи в Руския народен фонд за богатство е намаляла с 57% от началото на войната.
Докато фондът се изчерпва, става мъчно да се представим сюжет, при който съветското държавно управление може да поддържа настоящите си разноски за защита без съкращения в обществените разноски, които са публикувани и забележими за необятната общност.
Бомбата в основата на съветската стопанска система е заложена и тиктака. Проблемът е в тайминга. По всичко наподобява, че сегашните ограничения няма да сгромолясат военната машина на Путин преди Украйна да бъде принудена от Съединени американски щати и от развиването на бойното поле да договаря за капитулация.
При това състояние мощният човек в Кремъл може да се окаже в доста комплицирана за него обстановка - хем да е победител, хем да е на ръба на изцяло неработеща стопанска система и да дължи пояснение на стотици хиляди ветерани, които нямат какво да работят. Историческият паралел (оставената без петрол болно амбициозна имперска Япония от 1941 г.) демонстрира, че това би могло да го тласне към нова агресия и още по-голям спор в Европа.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ