Александър МАРИНОВ Който е бил в казармата, знае, че най-тежко

...
Александър МАРИНОВ Който е бил в казармата, знае, че най-тежко
Коментари Харесай

Европейска гонка по устав

Александър МАРИНОВ

Който е бил в казармата, знае, че най-тежко става, когато те „ подгонят по устав”, т.е. посредством най-подробно и безкомпромисно използване на разпоредбите, защото постоянно ще ти намерят някакъв пропуск. В такива случаи висшестоящият е решил, че няма да си затваря очите даже пред най-дребното нарушаване.

Без да вършим някаква кощунствена прилика сред Европейски Съюз и казармата, българските ръководещи мощно наподобяват на войник-тарикат, който се „ скатава”, тараши джобовете на другарите си, подмазва се пред командирите, само че зад тила им ги псува. Дълго време това държание е оставало ненаказано, най-много, тъй като вниманието на началниците е било приковано към други, очевидни бунтари, дръзки смутители на спокойствието. Но в един миг издънките на тариката излизат нескрито, чашата прелива и стартира „ гонката по устав”. Никой не се застъпва за него - нито довчерашните му настойници, нито „ наборите”, тъй като е дотегнал на всички.

В продължение на години, съвсем през цялото време на участието на страната ни в Европейски Съюз, нашите тарикатски номера минаваха съвсем безнаказано. При ръководството на ГЕРБ и ББ снизходителността към прегрешенията на българските управляващи доближи рядко срещани мащаби. Това се оказа доста неправилно държание с тежки последствия както за европейските „ началници”, по този начин и за българските „ тарикати”. Създаде се илюзията, че на ББ всичко е разрешено и че всяка издънка на българските управляващи може да бъде прикрита с едно драсване на химикалката от някой брюкселски бюрократ. Чувството за безотговорност значително се образува заради продажността на българските елити, завладените институции и примиренчеството на болшинството от българите. Но всяко нещо си има край, най-много илюзиите, когато се сблъскат с неумолимите действителности на живота. Грабежът също има своите непреодолими „ граници на растежа”. Както в Брюксел, по този начин и в София пропуснаха „ дребната” детайлност, че подобен метод на ръководство не взема решение, а задълбочава проблемите и че е въпрос на време болшинството от българите да осъзнаят сериозността на ситуацията и да откажат да живеят както досега.

Защо идилията на българския клептократичен модел продължи толкоз дълго и за какво завърши тъкмо в този момент и тъкмо по този метод, е тематика за друга полемика, както у нас, по този начин и в други европейски столици. Вероятно рецесията, подбудена от ковид, изигра ролята на катализатор. Но няма подозрение, че най-малко от половин година отношението на европейските институции към българските управляващи последователно стартира да се трансформира. В началото бяха мъчно доловими нюанси и подмятания, по-късно наглостта на ръководещите взриви публичния протестен капацитет и алибито на общественото равнодушие (представяно като одобрение) се срина. Контролираният медиен мейнстрийм и нормалните трубадури на властта към този момент не бяха в положение да постановат лъжливата заблуда за благоденствие.

Точно в това бе най-важният резултат от българските митинги – режимът бе дефинитивно и необратимо делегитимиран у нас и по света. Ако използваме метафоричната книжовност на Цветан Цветанов, „ Рубиконът бе превъртян”, когато Европейският парламент гласоподава прословутата декларация за България, преодолявайки с рядко срещана увереност съпротивата на най-влиятелното партийно семейство. В този миг у една част от българите се образува неправилното очакване, че всичко ще завърши бързо и както нормално е ставало у нас, „ свободата ще пристигна на щиковете” на следващия непознат избавител. Съвсем разумно, не стана по този начин. Вместо неотложно „ разжалване пред строя” стартира мудна и досадна „ гонка по устав”, само че съпроводена от все по-ясни сигнали със смисъл „ Не правете като тях”. Такива са „ националните особености” на европейския истаблишмънт, а и не трябва да забравяме, че брюкселските бюрократи и техните началници в огромните европейски столици не обичат (открито) да признават грешките си.

Без непотребна изразителност, през последния месец по отношение на страната ни бяха оповестени публични предизвестия и стартирани наказателни процедури във връзка на остарели провинения, колкото добре известни, толкоз и от дълго време подценявани. Нито един от мотивите - измамите с държавните помощи, опазването на околната среда, сигурността на осведомителните системи, мръсният софийски въздух, аудио-визуалното наличие, недъзите на правосъдната власт, отношението към малцинствата или нещастието на пациентите в обществените домове и така нататък – не е нов или неочакван. Би могло да се възрази, че ние не сме единствените или че това зрелище сме го гледали нееднократно – предизвестията и наказателните процедури тихомълком отшумяват и всичко продължава както досега.

Има обаче нови условия и те са свързани с намесата на авторитетни европейски медии, които освен показват позициите на авторитетните кръгове, само че и образуват публичното мнение. Неотдавна в обява на „ Файненшъл таймс” България бе сложена в една група с три страни (Унгария, Полша и Словения), чиито държавни управления са упреквани не в дребни прегрешения, а в редовно нарушение на основополагащия принцип на върховенството на правото.

Почти по същото време във „ Франкфуртер алгемайне цайтунг” (рупор на средите, за които към този момент е потвърдено, че са „ бабували” на плана ГЕРБ) бе оповестено изявление на ББ, по подигравка на ориста рекламирано от проправителствените медии у нас като успех на пиар-майсторството на премиера и помощниците му. Истината е тъкмо противоположната – заглавието, снимковият материал и методът на задаване на въпросите показват същинското отношение и съставляват дефинитивна диагноза на българския проблем, поднесена на консервативните немски читатели.

Както основателно означават способени наблюдаващи, изявлението е оповестено два месеца, откакто е било направено. Единственото разумно пояснение е, че публицистичното управление е имало съществени съмнения дали да го пусне, защото става дума не просто за водач на страна от Европейски Съюз (спрямо Орбан, Качински и словенския министър председател Янша няма сходни задръжки), а за политическа фигура, дълго време подкрепяна и защитавана от върховете на немския хайлайф. Фактът, че в края на краищата е взето решение изявлението да бъде оповестено (и то тъкмо в този вид), значи, че към авторитетните европейски среди е отправено ясно обръщение по отношение на промененото отношение към управляващите в България и даже знак за индиректно самопризнание на неправилната преценка на немското държавно управление.

Именно по тази причина може да се одобри, че внезапно повишената придирчивост в отношението на европейските институции към българските управляващи не е инцидентно събитие, а израз на смяна на курса от страна на най-влиятелните европейски политически и настоятелен кръгове, които схващат, че в днешната спешна конюнктура изострянето на българския проблем може да има доста по-тежки последствия, в сравнение с допуска мащаба на българското въздействие.

Би било наивно да считаме, че водещият претекст е угриженост за ориста на българите, носещи все по-тежки последствия от порочния модел на ръководство. Европейците по собствен метод се грижат за своите ползи. Време е ние да се погрижим за себе си и да отстраним аргументите за сполетелите ни беди.
Източник: banker.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР