Как непукизмът води до катастрофа
Александър МАРИНОВ
Избраната от Борисов и обкръжението му тактичност на непукизъм в разгара на развихрилите се изобличения има транспарантен план - тя цели да сътвори усещане за неуязвимост на властниците. Демонстрациите от рода на “Забавляваме се!” или “Добре съм, нямам потребност от подкрепа” са израз на обезверена вяра да се завоюва време, с цел да се обезкуражат съперниците и да бъде задушен пламъкът на публичното възмущение.
Схемата е позната и нееднократно е сработвала. В синхрон се включват послушни институции и медии, които замазват издънките на властта и се пробват да пренасочат вниманието към нейните съперници. Генерират се нови кавги, публичният интерес се размива и бавно лека бурята утихва.
Сега обаче
този номер няма да мине.
Годината не е 2012-та, нито 2015-та, нито даже 2018-та. Ситуацията също е радикално друга - нови проблеми, нови съперници, нов вътрешен и външен подтекст. Има най-малко четири условия, които подсказват, че определената линия на държание е освен неефективна, а в противен случай - ще докара до ускорение на разпада на този модел на властване.
На първо място, позата на непукизъм е неубедителна, тъй като Борисов и хората към него са мощно уплашени и към този момент не могат да се управляват. Инстинктът - това най-силно качество на властелина на ГЕРБ - му подсказва, че краят е близо. Страхът е доста неприятен консултант и е безсърдечен предател - опитите да се показва убеденост в действителност оголват пристъпите на суматоха. В объркването си министър председателят и хората към него освен не опровергават обвиняванията, а в противен случай - на процедура ги удостоверяват.
Хаосът става неуправляем. Юрналите се по другарски медии трубадури на вожда в старанието си да лъскат имиджа му приказват такива глупости, че се разконспирират - противоположен резултат. Ясно е, че изказвания от рода на “Атаките против Борисов подвигат рейтинга му” може да изрече само човек, който освен е платен, само че и е изцяло несъответстващ. Такива “защитници” на процедура правят работата на враговете, тъй като още повече възбуждат публичното отвращение.
В допълнение, макар малодушието и меркантилността на множеството организации за изследване на публичното мнение,
истината за действителното положение
на публичните настройки към този момент не може да се укрива. Започнаха да излизат данни, че даже първите седмици на карантината да са донесли някакви дивиденти на държавното управление (което е много съмнително), това към този момент е минало. Последните сондажи (но извършени преди изтеклите записи и фотоси на Борисов) демонстрират картината, позната от преди рецесията. Какъв ще е резултатът от компроматите следва да забележим, само че импровизирано се твърди, че Васил Божков е пуснал допитването за оставка на премиера и финансовия министър, тъй като е разполагал с съответни данни за настройките по тематиката (доста тъкмо съвпадащи с резултатите на Facebook страницата му). Дали и по кое време тези данни ще бъдат оповестени е различен въпрос, само че те просто биха илюстрирали разумното - натрупването на толкоз доста и толкоз съществени обвинявания, освен това от разнообразни източници, не може да бъде просто по този начин пренебрегнато.
Тук занапред ще проличат последствията от грубата политическа неточност на Борисов да не изиска неотложно публично
следствие и експертиза на “компроматите”.
Противоречието сред цялостно отказване и последвало отчасти признание, допълнено от открития отвод да се желае инспекция, има сериозен отзив освен у нас, а и зад граница. За политиците и институциите в страните от Европейски Съюз и останалите ни сътрудници е доста мъчно да се изясни за какво един министър-председател, упрекнат в сходни тежки провинения, не желае незабавна институционална реакция (ако няма аргументи да се бои от резултата от експертизата). Неубедително е и държанието на прокуратурата, която със забавяне и очевидно отвращение, под натиска на публичното мнение, заприказва за някаква инспекция (за която основният прокурор няма информация и от която се дистанцира). Експертизи към този момент се оповестяват и несъмнено ще има още такива, само че самодейността е необратимо изгубена.
Трето, фасадата на непукизма бързо се лющи поради объркването и разнобоя в спешния пиар на властта - ненапълно обясними заради това, че тя си отвори прекомерно доста фронтове. Сплашването работеше, когато набелязаните жертви бяха удряни поединично. Опитите да се употребяват подчинените институции и медии за удари във всички направления (включително против съперници, които явно нямат отношение към разобличенията от последните седмици) водят до бързо изтощение на така и така оскъдното доверие към управниците.
Пренатягането на репресивните гайки
също няма да свърши работа. Реакцията на някои от притиснатите предприемачи демонстрира, че се усещат притиснати до стената, а в сходна обстановка единствената останала опция е битка за оцеляване.
Агресията на властта демонстрира уязвимост, а не мощ по още една причина и това е четвъртото ново събитие. Ударите й през последните месеци се насочват освен към външните врагове, а във вътрешността, в личните среди - против до наскоро доближени или най-малко доброжелателни политически и стопански кръгове. Официално лансираната пропагандна теза за “свещена война против олигарсите” е неубедителна, тъй като мнозина от посочените фигури до неотдавна бяха измежду любимците на властта. Дали това е в действителност нова лична линия на държание, определена от Борисов, или е част от по-сложна игра на други фактори за елиминирането му, към момента не е ясно, само че че министър-председателят губи от безразборната замяна на удари е повече от явно.
Вероятно най-непосредствен резултат ще има развихрилата се хайка против “враговете с партиен билет”, която ще бъде съдбовна за типична клиентелистка партия като ГЕРБ. Като се има поради към този момент демонстративната интензивност на Цветан Цветанов, може да се чака, че процесът на вътрешно опълчване и люспене бързо ще набира скорост. Съвпадението на връщането на партийната брошура от някогашния втори в ГЕРБ и публикуването на скандалните фотоси може да е инцидентно, само че посланието от него е ясно за мнозина в средите на ръководещите - време е да се търси нов транспортен съд. Опитите да се овладее тази рецесия посредством показни партийни разправи на този стадий към този момент ще има резултата на кофа бензин, плисната върху огъня - ще даде нови доказателства в изгода тезата на Цветанов, че
“това към този момент не е нашата партия”,
колкото и сходна позиция да е неубедителна в неговия политически проблем.
Съмненията явно са обзели и най-тесните кръгове на управлението на ГЕРБ, в случай че съдим по израженията и несъответстващото държание по време на спонтанния брифинг в партийната централа. Повечето от тези хора в действителност са изправени пред тежка житейска алтернатива, само че в края на краищата надали ще изберат саможертвата поради човек, който нееднократно е показвал, че е подготвен без никакви скрупули да жертва всеки от тях.
Всъщност, мъчно е да се уточни печеливша тактичност при сходно неподходящо стичане на събитията, само че определената поза на безчувственост е евентуално най-лошата. Властта и персонално Борисов към този момент не са непоклатими, в противен случай, колосът очевидно се клати и пропуква. А когато персоналната полза и страхът престанат да бъдат действителни фактори, сходни режими се разпадат изумително бързо.
Избраната от Борисов и обкръжението му тактичност на непукизъм в разгара на развихрилите се изобличения има транспарантен план - тя цели да сътвори усещане за неуязвимост на властниците. Демонстрациите от рода на “Забавляваме се!” или “Добре съм, нямам потребност от подкрепа” са израз на обезверена вяра да се завоюва време, с цел да се обезкуражат съперниците и да бъде задушен пламъкът на публичното възмущение.
Схемата е позната и нееднократно е сработвала. В синхрон се включват послушни институции и медии, които замазват издънките на властта и се пробват да пренасочат вниманието към нейните съперници. Генерират се нови кавги, публичният интерес се размива и бавно лека бурята утихва.
Сега обаче
този номер няма да мине.
Годината не е 2012-та, нито 2015-та, нито даже 2018-та. Ситуацията също е радикално друга - нови проблеми, нови съперници, нов вътрешен и външен подтекст. Има най-малко четири условия, които подсказват, че определената линия на държание е освен неефективна, а в противен случай - ще докара до ускорение на разпада на този модел на властване.
На първо място, позата на непукизъм е неубедителна, тъй като Борисов и хората към него са мощно уплашени и към този момент не могат да се управляват. Инстинктът - това най-силно качество на властелина на ГЕРБ - му подсказва, че краят е близо. Страхът е доста неприятен консултант и е безсърдечен предател - опитите да се показва убеденост в действителност оголват пристъпите на суматоха. В объркването си министър председателят и хората към него освен не опровергават обвиняванията, а в противен случай - на процедура ги удостоверяват.
Хаосът става неуправляем. Юрналите се по другарски медии трубадури на вожда в старанието си да лъскат имиджа му приказват такива глупости, че се разконспирират - противоположен резултат. Ясно е, че изказвания от рода на “Атаките против Борисов подвигат рейтинга му” може да изрече само човек, който освен е платен, само че и е изцяло несъответстващ. Такива “защитници” на процедура правят работата на враговете, тъй като още повече възбуждат публичното отвращение.
В допълнение, макар малодушието и меркантилността на множеството организации за изследване на публичното мнение,
истината за действителното положение
на публичните настройки към този момент не може да се укрива. Започнаха да излизат данни, че даже първите седмици на карантината да са донесли някакви дивиденти на държавното управление (което е много съмнително), това към този момент е минало. Последните сондажи (но извършени преди изтеклите записи и фотоси на Борисов) демонстрират картината, позната от преди рецесията. Какъв ще е резултатът от компроматите следва да забележим, само че импровизирано се твърди, че Васил Божков е пуснал допитването за оставка на премиера и финансовия министър, тъй като е разполагал с съответни данни за настройките по тематиката (доста тъкмо съвпадащи с резултатите на Facebook страницата му). Дали и по кое време тези данни ще бъдат оповестени е различен въпрос, само че те просто биха илюстрирали разумното - натрупването на толкоз доста и толкоз съществени обвинявания, освен това от разнообразни източници, не може да бъде просто по този начин пренебрегнато.
Тук занапред ще проличат последствията от грубата политическа неточност на Борисов да не изиска неотложно публично
следствие и експертиза на “компроматите”.
Противоречието сред цялостно отказване и последвало отчасти признание, допълнено от открития отвод да се желае инспекция, има сериозен отзив освен у нас, а и зад граница. За политиците и институциите в страните от Европейски Съюз и останалите ни сътрудници е доста мъчно да се изясни за какво един министър-председател, упрекнат в сходни тежки провинения, не желае незабавна институционална реакция (ако няма аргументи да се бои от резултата от експертизата). Неубедително е и държанието на прокуратурата, която със забавяне и очевидно отвращение, под натиска на публичното мнение, заприказва за някаква инспекция (за която основният прокурор няма информация и от която се дистанцира). Експертизи към този момент се оповестяват и несъмнено ще има още такива, само че самодейността е необратимо изгубена.
Трето, фасадата на непукизма бързо се лющи поради объркването и разнобоя в спешния пиар на властта - ненапълно обясними заради това, че тя си отвори прекомерно доста фронтове. Сплашването работеше, когато набелязаните жертви бяха удряни поединично. Опитите да се употребяват подчинените институции и медии за удари във всички направления (включително против съперници, които явно нямат отношение към разобличенията от последните седмици) водят до бързо изтощение на така и така оскъдното доверие към управниците.
Пренатягането на репресивните гайки
също няма да свърши работа. Реакцията на някои от притиснатите предприемачи демонстрира, че се усещат притиснати до стената, а в сходна обстановка единствената останала опция е битка за оцеляване.
Агресията на властта демонстрира уязвимост, а не мощ по още една причина и това е четвъртото ново събитие. Ударите й през последните месеци се насочват освен към външните врагове, а във вътрешността, в личните среди - против до наскоро доближени или най-малко доброжелателни политически и стопански кръгове. Официално лансираната пропагандна теза за “свещена война против олигарсите” е неубедителна, тъй като мнозина от посочените фигури до неотдавна бяха измежду любимците на властта. Дали това е в действителност нова лична линия на държание, определена от Борисов, или е част от по-сложна игра на други фактори за елиминирането му, към момента не е ясно, само че че министър-председателят губи от безразборната замяна на удари е повече от явно.
Вероятно най-непосредствен резултат ще има развихрилата се хайка против “враговете с партиен билет”, която ще бъде съдбовна за типична клиентелистка партия като ГЕРБ. Като се има поради към този момент демонстративната интензивност на Цветан Цветанов, може да се чака, че процесът на вътрешно опълчване и люспене бързо ще набира скорост. Съвпадението на връщането на партийната брошура от някогашния втори в ГЕРБ и публикуването на скандалните фотоси може да е инцидентно, само че посланието от него е ясно за мнозина в средите на ръководещите - време е да се търси нов транспортен съд. Опитите да се овладее тази рецесия посредством показни партийни разправи на този стадий към този момент ще има резултата на кофа бензин, плисната върху огъня - ще даде нови доказателства в изгода тезата на Цветанов, че
“това към този момент не е нашата партия”,
колкото и сходна позиция да е неубедителна в неговия политически проблем.
Съмненията явно са обзели и най-тесните кръгове на управлението на ГЕРБ, в случай че съдим по израженията и несъответстващото държание по време на спонтанния брифинг в партийната централа. Повечето от тези хора в действителност са изправени пред тежка житейска алтернатива, само че в края на краищата надали ще изберат саможертвата поради човек, който нееднократно е показвал, че е подготвен без никакви скрупули да жертва всеки от тях.
Всъщност, мъчно е да се уточни печеливша тактичност при сходно неподходящо стичане на събитията, само че определената поза на безчувственост е евентуално най-лошата. Властта и персонално Борисов към този момент не са непоклатими, в противен случай, колосът очевидно се клати и пропуква. А когато персоналната полза и страхът престанат да бъдат действителни фактори, сходни режими се разпадат изумително бързо.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ