Институциите олекнаха като балончета
Александър МАРИНОВ
Българите нямат доверие на държавните институции. Някой може да ни успокоява, че в още по-драстична степен болшинството от нас не имат вяра на партиите и на съвсем всички партийни водачи. Но това би трябвало да буди още по-голяма паника - у нас партиите и политиците са обсебили тотално институциите и ги употребяват за свои групови и персонални потребности. Затова вместо да са системи от трайни, годни за всички правила, българските държавни институции се трансфораха в царството на двойния критерий – това, което за едни е разрешено и се закриля, за други вещае проблеми и санкции.
Поради това отнемане (в политологията се употребява и метафората „ захват на държавата”) институциите и съответните длъжностни лица не се стараят да вземат решение проблемите на хората (обществото), а на контролиращите ги политици и партии. Това е недопустимо и в това време изцяло разумно. За страдание у нас, обратно на фундаменталните правила на демокрацията, институциите не зависят от обществото. Гражданите нито ги назначават, нито могат да ги управляват, да не приказваме за налагане на някакви наказания. Институциите и по-конкретно – лицата, които ги управляват, се преценяват с тези, които държат хляба (бюджета) и ножа (правото да назначават и уволняват). Така се образува и реализира един дневен ред, който няма нищо общо с действителните проблеми и потребности на българското общество.
Но има и различен проблем – евентуално функционалност на предходното, само че от ден на ден превръщащ се в независим дразнител на обществото. Държавата и нейните институции освен не вземат решение проблемите на хората, а в противен случай – даже способстват за усложняването им (няма по-ярък образец от безотговорното и безхаберно държание на управляващите във връзка със свинската чума). На всичко от горната страна стана процедура, когато възникне проблем, да ни засипват с не просто погрешни, а и нелепи пояснения и оправдания. Лекотата, с която се изговарят тези скудоумия, е толкоз впечатляваща, че мнозина с съображение задават въпроса – там идиоти ли работят или нас ни вършат на идиоти.
Преди да продължим всъщност, подходящо е да създадем едно конкретизиране. Колкото елементарно, толкоз и погрешно е да обясняваме пороя от бисери на нелепостта с самостоятелни особености на говорещите от името на институциите. Проблемът – както множеството проблеми у нас – е систематичен. Той се корени в цялостната липса на действена отчетност и отговорност на лицата, заемащи обществени длъжности. Затова с лека ръка се ръсят думи, които биха били невъзможни, в случай че „ тъпотата с взлом” (по израза на Илф и Петров) при осъществяване на служебни отговорности се наказваше като уронване на престижа на страната и подкопаване на доверието на жителите в нея.
Нека въпреки всичко изброим някои впечатляващи образци, натрупали се през последните седмици. Става дума все за „ убедителни” пояснения на съществени проблеми, застрашаващи благополучието, здравето и живота на доста българи. „ Тон за песен” даде персонално министър председателят – той изясни разпространяването на епидемията на свинска чума с държанието на румънските туристи, които хвърляли инфектирани хранителни боклуци около автомагистралите. (Вероятно би трябвало да допуснем, че директните туристи си носят сурови свински бутове, ръфат ги и захвърлят окървавените кокали в канавките.) Не останаха обратно (по темата) и представители на други институции. Така се появиха странните облици на стадата диви свине, преплуващи Дунав или прескачащи оградката по сухопътната граница с Румъния. Не се разбра за какво им е на глиганите да прескачат, откакто с минимално изпитание могат да пробият или повалят декоративното заграждение. Може би тъй като са фенове на върховете на Стефка Костадинова.
Да допуснем, че част от въпросните длъжностни лица не са ловци и не са виждали диво прасе онлайн. Но нали би трябвало да знаят опциите на животното, което желаят да спрат? Толкова ли е мъчно някой от безбройните служители да направи съответната информация? Оказва се, да. Но по друга причина – в случай че нещата бяха изяснени, нямаше по какъв начин да бъдат изхарчени милиони за нещо, от което няма практическа изгода. Но и тук опираме до въпроса за откритостта, отчетността и отговорността пред обществото.
Да продължим с образец в диаметрално противоположна област. Вероятно „ жълтата фланелка” би трябвало да бъде поднесена на прокуратурата поради нейните сензационни разкрития на злокобните киберпрестъпници, клатещи страната посредством хакване на пръскачките към Народното събрание. И таман да се замислим над необяснимите замисли на злосторниците, стана ясно, че въпросните поливни системи не могат да бъдат хакнати, тъй като били „ аналогови”. Т.е. не били компютри, ами компоти (цистерни с маркучи).
Тук обществеността в действителност изпадна в раздвояване. От една страна, че е смешно, смешно е. Дни наред дейните участници в обществените мрежи откриха мотив да показват възприятието си за комизъм, а и за елементарните ползватели бе радостно. Но въпреки това, е обидно и даже ужасно. На тези институции и длъжностни лица разчитаме да пазят нашите права, да бдят за спазването на законите. И най-много, от тях чакаме да ни почитат като жители, като висш суверен, от който произтича цялата власт.
В цялата тази смешно-тъжна дисхармония има нещо изключително отблъскващо и плашещо. Нито един от въпросните създатели на цитираните и доста други бисери не откри за нужно да се извини, да се поправи, да се постарае да осведоми обществеността с нужната отговорност. Часове след приключването на данните от пробива на Национална агенция за приходите министърът на вътрешните работи упрекна за случая една непозната страна, освен това велика мощ. И отново поврат – не били руснаци, ами създатели на ГЕРБ. Вярно е, че основни дипломатически последствия няма да има – към този момент никой не възприема на съществено „ официалните” изказвания на българските институции. Но с съображение се питаме, кое е по-лошо - да предизвикваш яд или да станеш обект на насмешки.
Впрочем, по тематиката от дълго време в типичния си сбит жанр се е изказал Радой Ралин: „ Не ме е боязън от министъра на културата, а от културата на министъра”. Разбира се, освен това тотално нашенско партизиране на институциите не е необичайно, че те се изпълниха с хора, които ежедневно се мъчат да потвърдят, че не са прочели повече книги от началниците си. Но и най-ограниченият човек може да бъде теоретичен да съблюдава избрани правила, в случай че на тях в действителност държат хората, на които сме доверили ръководството на страната.
Възстановяването на доверието в институциите е нещо доста по-трудно и дълготрайно от приучаването на длъжностните лица да мислят, преди да приказват. Но отнякъде е належащо да се стартира. Думата на институциите би трябвало да тежи и да буди почитание, би трябвало да бъде учредена на тествани обстоятелства и постоянна логичност. В противоположен случай ръководещите не трябва да се оплакват, че когато в действителност са наложителни разбирането и поддръжката на обществото, срещат отчуждение и подбив.
Българите нямат доверие на държавните институции. Някой може да ни успокоява, че в още по-драстична степен болшинството от нас не имат вяра на партиите и на съвсем всички партийни водачи. Но това би трябвало да буди още по-голяма паника - у нас партиите и политиците са обсебили тотално институциите и ги употребяват за свои групови и персонални потребности. Затова вместо да са системи от трайни, годни за всички правила, българските държавни институции се трансфораха в царството на двойния критерий – това, което за едни е разрешено и се закриля, за други вещае проблеми и санкции.
Поради това отнемане (в политологията се употребява и метафората „ захват на държавата”) институциите и съответните длъжностни лица не се стараят да вземат решение проблемите на хората (обществото), а на контролиращите ги политици и партии. Това е недопустимо и в това време изцяло разумно. За страдание у нас, обратно на фундаменталните правила на демокрацията, институциите не зависят от обществото. Гражданите нито ги назначават, нито могат да ги управляват, да не приказваме за налагане на някакви наказания. Институциите и по-конкретно – лицата, които ги управляват, се преценяват с тези, които държат хляба (бюджета) и ножа (правото да назначават и уволняват). Така се образува и реализира един дневен ред, който няма нищо общо с действителните проблеми и потребности на българското общество.
Но има и различен проблем – евентуално функционалност на предходното, само че от ден на ден превръщащ се в независим дразнител на обществото. Държавата и нейните институции освен не вземат решение проблемите на хората, а в противен случай – даже способстват за усложняването им (няма по-ярък образец от безотговорното и безхаберно държание на управляващите във връзка със свинската чума). На всичко от горната страна стана процедура, когато възникне проблем, да ни засипват с не просто погрешни, а и нелепи пояснения и оправдания. Лекотата, с която се изговарят тези скудоумия, е толкоз впечатляваща, че мнозина с съображение задават въпроса – там идиоти ли работят или нас ни вършат на идиоти.
Преди да продължим всъщност, подходящо е да създадем едно конкретизиране. Колкото елементарно, толкоз и погрешно е да обясняваме пороя от бисери на нелепостта с самостоятелни особености на говорещите от името на институциите. Проблемът – както множеството проблеми у нас – е систематичен. Той се корени в цялостната липса на действена отчетност и отговорност на лицата, заемащи обществени длъжности. Затова с лека ръка се ръсят думи, които биха били невъзможни, в случай че „ тъпотата с взлом” (по израза на Илф и Петров) при осъществяване на служебни отговорности се наказваше като уронване на престижа на страната и подкопаване на доверието на жителите в нея.
Нека въпреки всичко изброим някои впечатляващи образци, натрупали се през последните седмици. Става дума все за „ убедителни” пояснения на съществени проблеми, застрашаващи благополучието, здравето и живота на доста българи. „ Тон за песен” даде персонално министър председателят – той изясни разпространяването на епидемията на свинска чума с държанието на румънските туристи, които хвърляли инфектирани хранителни боклуци около автомагистралите. (Вероятно би трябвало да допуснем, че директните туристи си носят сурови свински бутове, ръфат ги и захвърлят окървавените кокали в канавките.) Не останаха обратно (по темата) и представители на други институции. Така се появиха странните облици на стадата диви свине, преплуващи Дунав или прескачащи оградката по сухопътната граница с Румъния. Не се разбра за какво им е на глиганите да прескачат, откакто с минимално изпитание могат да пробият или повалят декоративното заграждение. Може би тъй като са фенове на върховете на Стефка Костадинова.
Да допуснем, че част от въпросните длъжностни лица не са ловци и не са виждали диво прасе онлайн. Но нали би трябвало да знаят опциите на животното, което желаят да спрат? Толкова ли е мъчно някой от безбройните служители да направи съответната информация? Оказва се, да. Но по друга причина – в случай че нещата бяха изяснени, нямаше по какъв начин да бъдат изхарчени милиони за нещо, от което няма практическа изгода. Но и тук опираме до въпроса за откритостта, отчетността и отговорността пред обществото.
Да продължим с образец в диаметрално противоположна област. Вероятно „ жълтата фланелка” би трябвало да бъде поднесена на прокуратурата поради нейните сензационни разкрития на злокобните киберпрестъпници, клатещи страната посредством хакване на пръскачките към Народното събрание. И таман да се замислим над необяснимите замисли на злосторниците, стана ясно, че въпросните поливни системи не могат да бъдат хакнати, тъй като били „ аналогови”. Т.е. не били компютри, ами компоти (цистерни с маркучи).
Тук обществеността в действителност изпадна в раздвояване. От една страна, че е смешно, смешно е. Дни наред дейните участници в обществените мрежи откриха мотив да показват възприятието си за комизъм, а и за елементарните ползватели бе радостно. Но въпреки това, е обидно и даже ужасно. На тези институции и длъжностни лица разчитаме да пазят нашите права, да бдят за спазването на законите. И най-много, от тях чакаме да ни почитат като жители, като висш суверен, от който произтича цялата власт.
В цялата тази смешно-тъжна дисхармония има нещо изключително отблъскващо и плашещо. Нито един от въпросните създатели на цитираните и доста други бисери не откри за нужно да се извини, да се поправи, да се постарае да осведоми обществеността с нужната отговорност. Часове след приключването на данните от пробива на Национална агенция за приходите министърът на вътрешните работи упрекна за случая една непозната страна, освен това велика мощ. И отново поврат – не били руснаци, ами създатели на ГЕРБ. Вярно е, че основни дипломатически последствия няма да има – към този момент никой не възприема на съществено „ официалните” изказвания на българските институции. Но с съображение се питаме, кое е по-лошо - да предизвикваш яд или да станеш обект на насмешки.
Впрочем, по тематиката от дълго време в типичния си сбит жанр се е изказал Радой Ралин: „ Не ме е боязън от министъра на културата, а от културата на министъра”. Разбира се, освен това тотално нашенско партизиране на институциите не е необичайно, че те се изпълниха с хора, които ежедневно се мъчат да потвърдят, че не са прочели повече книги от началниците си. Но и най-ограниченият човек може да бъде теоретичен да съблюдава избрани правила, в случай че на тях в действителност държат хората, на които сме доверили ръководството на страната.
Възстановяването на доверието в институциите е нещо доста по-трудно и дълготрайно от приучаването на длъжностните лица да мислят, преди да приказват. Но отнякъде е належащо да се стартира. Думата на институциите би трябвало да тежи и да буди почитание, би трябвало да бъде учредена на тествани обстоятелства и постоянна логичност. В противоположен случай ръководещите не трябва да се оплакват, че когато в действителност са наложителни разбирането и поддръжката на обществото, срещат отчуждение и подбив.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ