Александър Лукашенко, който управлява Беларус със здрава ръка от 1994

...
Александър Лукашенко, който управлява Беларус със здрава ръка от 1994
Коментари Харесай

В кочината

Александър Лукашенко, който ръководи Беларус със здрава ръка от 1994 година, изпаднал в съществено усложнение. На следващите „ избори “ за президент, които се очаквало да завоюва със 101 % от гласовете, диктаторът се видял в знамение по какъв начин да отстрани ненадейно появилия се политически съперник. Опонентът бил толкоз почтен и по чеховски прелестен, че било мъчно дори да му се скалъпи компромат. Не бил престъпно проявен. Имал съществени научни триумфи. Всички го познавали като образцов брачен партньор и татко. Дори не пиел. При тези условия зародил значителен проблем по какъв начин този съвършен облик да бъде задържан за по-нататъшното му „ безследно изчезване”. Хората на Лукашенко обаче му намерили цаката. Един ден светофарът пред дома на нищо неподозиращия човек се „ развалил “ и съперникът бил задържан за това, че… пресича на алено.

Далеч съм от мисълта да поставям знак на тъждество сред кметицата на „ Младост “ и един ослепителен политически съперник на властта, само че показният ѝ арест не остави подозрение, че и на нея са ѝ намерили цаката. Единственият самостоятелен областен кмет в столицата освен беше арестуван и държан за наставление близо пет часа на улицата, ами това се случи тъкмо ден преди плануваната ѝ конференция против последните промени в закона за устройство на София. Според анонса на нея участниците щели да обяснят за какво новоприетите текстове не пазят зелените площи от застрояване, а самата Десислава Иванчева към този момент разгласи, че е поискала от президента Румен Раден да наложи несъгласие на поправките. Отгоре на всичко тя беше определена отпред на столичния регион „ Младост “ в края на 2016 година, откакто година по-рано бе в центъра на митингите против застрояването му. Бившата собственичка на фризьорски салон се яви като самостоятелен кандидат, повдигнат от инициативния комитет „ За зелен „ Младост “, и беше персонална кандидатура на някогашния народен представител от Българска социалистическа партия Георги Кадиев.

Е, след година комитетът се разграничи от нея с претекста, че не е свършила нищо на поста, само че не може да се отхвърли, че в това време тя излезе с няколко ярки хрумвания. Хрумването ѝ за обособяване на „ Младост “ от столицата, да речем, блестеше с глупостта си, и можем единствено да си отдъхнем, че отрано смени специалността си, с цел да не се стигне до подкастряне посредством обеглавяване. В интерес на истината обаче Иванчева влезе и в няколко зрелищни конфликта с представители на строителни компании, които построяват обекти в региона, и даже измежду нощ се разправяше с защитата на комплекс „ Гранд каньон “. Оттук пък стигаме до два напълно разумни въпроса: дали е настъпила съществени ползи и по тази причина ѝ се отмъщава или в последна сметка се е поддала на изкушението да припечели около благородната си идея?

За разлика от Беларус, отговорът в една демократична страна би трябвало да бъде даден след съответно следствие и от съда. Но България очевидно доста повече наподобява на територия, ръководена от Лукашенко, щом този отговор ни беше наложен под формата на обществена кавга. И то каква! Десислава Иванчева беше задържана във вторник по обяд пред Спортната палата в София, където бе държана, да повторя, близо 5 часа, окована в белезници. На мястото проверяващите брояха банкноти в отсъствието на юрист, а малко преди 14 ч. регионът в центъра на столицата беше обкръжен от полиция. По неофициална информация Иванчева е била спряна на светофара на бул. „ Васил Левски “ и ул. „ Ген. Гурко “, едно от местата с най-натоварен трафик в София, като придвижването беше спряно и това провокира канско запушване. Часове наред тротоарът пред Спортната палата също беше блокиран, само че за сметка на това там имаше стълпотворение от мъже с черни облекла и качулки. На гърбовете на някои висеше със страшна мощ надписът „ Комисия за противопоставяне на корупцията “, която след ареста на кмета на Септември реши да изнесе театър и в центъра на столицата. А ето и най-странното: един от първите, съобщили за акцията, беше някогашният народен представител от ГЕРБ Антон Тодоров, който разгласи в обществените мрежи, че Десислава Иванчева е хваната с рушвет. По-късно множеството медии цитираха еднотипна информация, че кметицата е арестувана с рушвет от 70 хиляди евро, който бил първа вноска за издаване на строително позволение за 250 000 евро.

Впрочем Тодоров, бивш създател на книгата „ Шайка: Бойко, Росен, Цецо “, добре познава тези способи, въпреки да стана част от тази „ група хора, обединени от незаконни цели; банда, тайфа “, както написа в Тълковния речник против думата „ тайфа “. Нещо повече, анотацията на творбата му гласи: „ В тази книга политологът Антон Тодоров вади мръсните им секрети. От първо лице. С документи и обстоятелства. Обективно, без да пести нищо. Връзките им с върхушката на Българска комунистическа партия и Държавна сигурност, с банковия картел, с интернационалните гангстери, с онази сенчцеста част на обществото, която назоваваме задкулисие. Рекет, доноси, контрабанда, прехвърляния на милиарди, източване на държавния запас, показни арести, обединение на изпълнителна и правосъдна власт… “ Самият факт, че този експерт по тематиката се е озовал на точното място и в точния миг, е задоволителен да разсъни съмнения, че става дума за интензивно мероприятие, чието обикновено равнище на план и на осъществяване би смутила даже героите от тогавашните милиционерски вицове. Като да вземем за пример този:

Двама полицаи живеят дружно на квартира. Единият жали за село и предлага да си отглеждат в клозета прасе.

Ууу, доста мръсно, бе! – възкликва другият.

Нищо, прасето ще свикне!

Тъпотата, съпътстваща хайката (а в Тълковния речник думата е обяснена като „ Организирано гонене на дивеч. Прен. Преследване на хора поради техни убеждения. “), удря в земята и интервенциите от времената на Цветан Цветанов. И в профил щеше да наподобява много смехотворно, в случай че в основата си това гонене не беше толкоз злокобно, а предварителното тъпчене на презумпцията за невиновност – и по този начин брутално. Петчасовото оковаване с белезници очевидно би трябвало да служи за наставление на несъгласните; посланието е към всеки, който си е въобразил, че има силите и свободата да тръгне против шайката. Последната все ще откри къде да го „ удари “ и по какъв начин зрелищно да го доразмаже с тежкия си пестник. Днес „ белязани пари “, каквито умерено могат да му се подмятат, на следващия ден – арест за секване на алено. Такава власт постоянно ще ти скрои шапката, тъй като си безпомощен, ти си нищо пред нея, тъй че или направи като Антон Тодоров и стани част от шайката, или шайката ще ти размаже физиономията на някое кръстовище. „ Ууу, доста мръсно, бе!”, но свиквайте, тъй като такова ще бъде и отсега нататък. Много мръсно, доста миризливо и гадно…

Лукашенко, апропо, постъпвал по гореописания метод, единствено че още по-откровено. Тайните служби слухтели и дебнели за компромати против осмелилите се да излязат отсреща му съперници, а когато обстановката станела неудържима, милицията спретвала на наивниците нечовечен тупаник и арести. Само за сведение – на изборите, когато Лукашенко завоюва четвъртия си мандат, в изолаторите попаднаха 639 души, за които президентът цинично изясни: „ Не съм ги хвърлил аз в пандиза, аз имам правото само да опрощавам! “

Какво е трябвало да създадат тези 639 души, с цел да бъдат помилвани, е близо до мозъка. Например да се съгласят с практиките на ръководството, главната от които е да се регистрират пред него. Буквално. Или просто да замълчат, да си траят, да не се набиват на очи. Когато прасетата освен превзеха клозета, а се настаниха и на дивана, единствената опция за оцеляване е да се съобразяваш с тях. Иначе току виж почнали и да издават присъди единствено с грухтене, та да е ясно, че това, което мислехме за страна, било елементарна кочина.

Любослава Русева, "Редута "
Източник: fakti.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР