Съвременният човек често забравя да благодари
АЛЕКСАНДЪР КЪНЕВ е роден в София. Завършва НАТФИЗ " Кръстьо Сарафов " през 2017 година в класа на проф. Ивайло Христов. В идващите години играе в НТ " Иван Вазов ", ТР " Сфумато ", става част от трупата на ДКТ " Иван Радоев " в Плевен. Има номинация за " Аскеер 2019 " в категория " Изгряваща звезда " за ролята на Гаврюшка в " Картоиграчи " на Гогол. В момента е част от трупата на Народния спектакъл. В креативната му биография са функции във " Венецианският търговец " по Шекспир, " Петрови в грипа и към него " на Ал. Салников, " Антихрист, гл: VIII, X, XI " на Ем. Станев, " Опашката " на З. Карабашлиев, " Антигона " по Ж. Ануи, " Гардеробът " по Ст. Стратиев.
- Господин Кънев, през януари се състоя премиерата на кино лентата " Не затваряй очи! " на режисьора Николай Егерман по романа на Мартин Ралчевски. Този филм може ли да ни помогне да подредим значимите неща в живота?
- Силно се надявам! Много ми е любопитно, когато хора, на които вярвам, ми споделят мнението си, от множеството от тях разбирам, че не остават равнодушни и филмът в действителност вълнува.
Александър Кънев (отец Павел) и Ирена Милянкова (сестра му) на премиерата на " Не затваряй очи! "
Ще се веселя, в случай че има такива, у които някакво зрънце религия е посято, преди да го гледат, и е укрепнало по-късно. Не мисля, че филмът би трябвало да се гледа в подтекста на днешното време, за духовното съгласно мен няма несъмнено време. Когато и да се появи, той е настоящ и слага класическите тематики, с които множеството филми се занимават и вълнуват хората - за религия, вяра, обич, амнистия... Филмът е и опция някой да се припознае или да откри разтуха, която да му помогне. По някакъв метод той е един тип прегръдка към индивида.
- Избран сте с кастинг за ролята на отец Павел. Очевидно основателите на кино лентата са разкрили у Вас качества, с цел да се превъплътите в този облик. А Вас какво Ви притегли в него?
- Преди това играех духовник в режисура на Явор Гърдев, по-късно в постановката на Стилиян Петров " Антихрист " по романа на Емилиян Станев играех Непознатият, Демонът, Панайотис, след това пристигна предлагането за облика на отец Павел. За да се явя на кастинга, ми бе изпратена една молитва към свети Серафим и тя бе изписана доста добре. Случи се, че същия ден репетирах " Антихрист " и с режисьора Стилиян Петров си бяхме говорили въобще какво е молитвата. В доста подобаващ миг пристигна това предложение и ми беше доста забавно.
- Вашият отец Павел до последния момент има вяра, че Бог ще помогне на сестра му да оздравее, прави всичко допустимо, с цел да доближи до него и да измоли благословия и помощ. Той е духовник и вярата му дава сили. Но хора, които не познават християнското обучение, в моменти на обезсърчение също се обръщат към Бога с молитва и вяра.
- Това съм следил и аз в живота - когато хората са в най-голяма невъзможност, когато към този момент нищо не може да помогне, се обръщат към Бога.
Отец Павел търси отшелника Петър, с цел да насочи молитва към Бога за избавление на болната му сестра
Мисля, че актуалният човек доста постоянно не помни да благодари, постоянно желае още и още. А в последна сметка, уповавам се да е по този начин, множеството хора имат дом, семейство, за което би трябвало да сме признателни. Трябва да благодарим за това, което имаме и да не се обръщаме към Бога единствено в крайни обстановки. Има и случаи, когато хората се обръщат към Бога с молба и в случай че развръзката не е положителна, се отвръщат от Него и си споделят: Няма такава мощ, щом не ми оказа помощ. И това ги отдалечава от този път. Но зависи човек до каква степен е достигнал в духовното си израстване.
Опитах се да си показва по какъв начин човек, който няма никакви натрупвания в духовния си път, би погледнал на този филм. Давам си сметка, че може и музиката, и литургиите, и тайнствата да му се сторят отегчителни. Това е като при музиката: в случай че не си слушал задоволително избран род, няма по какъв начин да го схванеш, само че колкото повече слушаш, твоето осезание от ден на ден се настройва на тези честоти и откриваш каква е неговата хубост и мощ. А в случай че въобще не си направил крачката към обещано нещо, ти ще го отричаш, без да знаеш за какво.
- В тв сериала " Порталът " Вашият воин доцент Димо Траянов-Джингиби минава през времето в границите на към 40 години. Подобна връзка е налице и в " Не затваряй очи! ". Вече имате опит с " пътуването във времето ". Ако имахте действителна опция да го извършите, къде Ви е по-любопитно да поживеете - в предишното и в кой интервал, или в бъдещето?
- Със сигурност в предишното, в по-романтичните времена. Всички столетия, които са преди 100 години от днешна дата, са ми доста забавни. Винаги съм мислел, че може би неслучайно ме избират за такива функции, че моята душа може би щеше да се усеща по-добре в други времена. Немалко хора са ми казвали, че нося в себе си нещо старовремско, което може би е и решаващо за избора на режисьорите.
Самият аз не се усещам доста на място в София. Все повече чувствам, че се затварям, в същото време си давам сметка, че множеството от нас си вършат едно балонче, в което си седят в своята удобна зона. Макар че и това не е полезно; да, значимо е, само че не мисля, че това е методът - да си затваряме очите за всички неща, които се случват и просто да си седим в нашата удобна зона. Като отидеш горе, в планината, и погледнеш какъв брой е нищожно всичко тук - ние сме като мравчици, прашинки, си казваш: какви битки, какви упоритости... Добре е понякога да се качиш нависоко и да погледнеш надолу, би било отрезвяващо и балансиращо.
- В дните на светли християнски празници църквите са цялостни - всеки отива със своята причина и молба. Дори да не са вярващи, в случай че хората се пробват да съблюдават най-малко част от Божите заповеди и да заобикалят смъртните грехове, ще им е по-леко и умерено на душата.
- Самият аз се старая, не знам до каква степен съумявам. Когато ме завърти всекидневието, си мисля, че би трябвало понякога да се погледна в профил и да си кажа: ето в този момент ти се обажда гордостта или тук има чревоугодничество, или поддаваш се на гнева...
Ако всеки съумява да се огледа в профил и да си признае, че се намира в сходно положение, може по-честно и по-смислено да живее. Дори единствено тези неща да има способността да вижда и да се оправя с тях, мисля, че ще е потребно.
- Предстои Ви премиера на " Розенкранц и Гилденстерн са мъртви " от Том Стопард в Народния спектакъл на 28, 29 и 30 април. Каква е Вашата роля?
- Играя Хамлет в тази режисура, само че тук фокусът е преместен, обърнато е внимание на второстепенните герои Розенкранц и Гилденстерн. Което непосредствено е отпратка към това, че второстепенните герои неслучайно са второстепенни, само че в същото време и с тях е доста забавно. Поставят се тематики, които са доста настоящи в днешно време като изречение от рода на: Истина е това, което се приема за истина. Засегната е и тематиката за бездействието - това, че нищо не правиш, а просто съществуваш, отново е деяние и от време на време е доста унищожително.
Със сигурност е провокативна режисура, режисьорът Боян Крачолов доста обича феновете не просто да си седят в комфортното си столче в тъмния салон. В изкуството става все по-необходимо фенът да бъде замесен в действието. На доста хора, в това число и на мен като артист, до неотдавна ми беше неестествено и отблъскващо да съм измежду публиката, да й приказвам, което с времето от ден на ден уляга и намирам смисъл в това. И се веселя, че се появяват от ден на ден такива постановки.
- Известно е, че няма дребни и огромни функции - самият факт, че във всички оценки участва категорията " Поддържаща роля ", го подсказва. Но един воин може да се появи даже единствено за минути и да влияе по този начин на феновете, че да го помнят дълго.
- Да, би било добре да подхождаме по този начин към всяка роля. Да си в основна роля е изтощително, би трябвало да можеш да предадеш доста по-голям размер от сила и от информация, изисква доста старания. Особено когато става дума за дълга режисура, това е свръхнатоварване.
Да излезеш за малко на сцената, също е доста мъчно - като не си изначало в цялата сила на спектакъла, би трябвало да влезеш доста ловко и внимателно, тъй като в случай че не си в неговия темп, може да развалиш представлението. В академията са ни учили да се отнасяме с идентична отговорност, без значение какъв брой е огромна ролята. А и всяка роля, текст, режисьор, род, провокация обогатява артиста. Въпреки че елементарно могат да те вкарат в някакъв коловоз и там доста бързо идва креативната гибел.
- Представям си Ви във всевъзможни трагични функции, само че не и в комедия.
- Всъщност " Петрови в грипа и към него " е такава режисура.
- Интересно ли Ви е да играете в комедия?
- Дори си го поисквам! Изглежда и други мислят като Вас - личи си и от поканите, които получавам за функции. Но с огромно наслаждение бих взел участие в комедийна роля. Знам, че нося в себе си някаква съвестност, само че това е единствено на първо четене.
- Театър или кино - стои ли подобен въпрос пред Вас?
- Мисля, че в киното имаме доста по-малко " власт " в творбата. След като заснемеш ролята си, идва така наречен постпродукция (най-общо казано монтаж) и там режисьорът може да прави каквото си пожелае. В театъра имаш доста повече надзор и опция да се изявиш като актьор. /> - Още с дебютната си роля - на Гаврюшка в " Картоиграчи " на Гогол получихте номинация за " Аскеер ". Какво е отношението Ви към премиите?
- Винаги е хубаво сътрудници да оценят това, което си направил, само че мисля, че изкуството е доста субективно нещо. Наскоро гледах една гала по награждаване и на нея постоянно беше споменавана думата Свобода, имаше и гвардеец на сцената. Притеснителни неща. Много внимавам от кого са комплиментите...
- В " Аспарух " на Ованес Торосян сте самичък на сцената - добре ли се чувствате в моноспектакъл?
- При моноспектакъла единственият сътрудник на артиста е публиката. Не знам с кой ум се съгласих тогава с предлагането на Ованес, само че съм му доста признателен. Той има доста по-голям опит от мен в това отношение. Каза ми: Никога няма да се почувстваш подготвен за това, колкото по-рано го направиш, толкоз по-добре.
Този моноспектакъл не се играеше на сцена, а в едно малко пространство, наречено " Хралупата ", където публиката беше на един метър от мен. Това беше първото зрелище, в което съм очи в очи с публиката, което е много стресиращо. Същевременно е голям опит, само че е доста трудоемко, извънредно значимо е да не се прекъсва невидимата нишка сред артиста и публиката. От друга страна, постоянно има някой фен, който не е очаквал, че ще се озове толкоз покрай артиста и ще получи провокации от негова страна, навел е глава и се тормози...
Честно казано, в случай че в този момент пристигна такова предложение, не зная дали бих се наел. Но си давам сметка, че човек би трябвало да се впуска в такива провокации, тъй като съм научил доста от този театър и съм изпитал огромно наслаждение.
Колкото човек напредва във възрастта, толкоз по-трудно стартира да позволява такива провокации, толкоз по-трудно му става да бъде безконтролно вманиачен - в хубавия смисъл на думата, и толкоз повече си остава в удобната зона. А е добре да се впускаме в разнообразни неща, с цел да можем да се развиваме. Предпазливостта и рутината водят до залиняване.
- Господин Кънев, през януари се състоя премиерата на кино лентата " Не затваряй очи! " на режисьора Николай Егерман по романа на Мартин Ралчевски. Този филм може ли да ни помогне да подредим значимите неща в живота?
- Силно се надявам! Много ми е любопитно, когато хора, на които вярвам, ми споделят мнението си, от множеството от тях разбирам, че не остават равнодушни и филмът в действителност вълнува.
Александър Кънев (отец Павел) и Ирена Милянкова (сестра му) на премиерата на " Не затваряй очи! "
Ще се веселя, в случай че има такива, у които някакво зрънце религия е посято, преди да го гледат, и е укрепнало по-късно. Не мисля, че филмът би трябвало да се гледа в подтекста на днешното време, за духовното съгласно мен няма несъмнено време. Когато и да се появи, той е настоящ и слага класическите тематики, с които множеството филми се занимават и вълнуват хората - за религия, вяра, обич, амнистия... Филмът е и опция някой да се припознае или да откри разтуха, която да му помогне. По някакъв метод той е един тип прегръдка към индивида.
- Избран сте с кастинг за ролята на отец Павел. Очевидно основателите на кино лентата са разкрили у Вас качества, с цел да се превъплътите в този облик. А Вас какво Ви притегли в него?
- Преди това играех духовник в режисура на Явор Гърдев, по-късно в постановката на Стилиян Петров " Антихрист " по романа на Емилиян Станев играех Непознатият, Демонът, Панайотис, след това пристигна предлагането за облика на отец Павел. За да се явя на кастинга, ми бе изпратена една молитва към свети Серафим и тя бе изписана доста добре. Случи се, че същия ден репетирах " Антихрист " и с режисьора Стилиян Петров си бяхме говорили въобще какво е молитвата. В доста подобаващ миг пристигна това предложение и ми беше доста забавно.
- Вашият отец Павел до последния момент има вяра, че Бог ще помогне на сестра му да оздравее, прави всичко допустимо, с цел да доближи до него и да измоли благословия и помощ. Той е духовник и вярата му дава сили. Но хора, които не познават християнското обучение, в моменти на обезсърчение също се обръщат към Бога с молитва и вяра.
- Това съм следил и аз в живота - когато хората са в най-голяма невъзможност, когато към този момент нищо не може да помогне, се обръщат към Бога.
Отец Павел търси отшелника Петър, с цел да насочи молитва към Бога за избавление на болната му сестра
Мисля, че актуалният човек доста постоянно не помни да благодари, постоянно желае още и още. А в последна сметка, уповавам се да е по този начин, множеството хора имат дом, семейство, за което би трябвало да сме признателни. Трябва да благодарим за това, което имаме и да не се обръщаме към Бога единствено в крайни обстановки. Има и случаи, когато хората се обръщат към Бога с молба и в случай че развръзката не е положителна, се отвръщат от Него и си споделят: Няма такава мощ, щом не ми оказа помощ. И това ги отдалечава от този път. Но зависи човек до каква степен е достигнал в духовното си израстване.
Опитах се да си показва по какъв начин човек, който няма никакви натрупвания в духовния си път, би погледнал на този филм. Давам си сметка, че може и музиката, и литургиите, и тайнствата да му се сторят отегчителни. Това е като при музиката: в случай че не си слушал задоволително избран род, няма по какъв начин да го схванеш, само че колкото повече слушаш, твоето осезание от ден на ден се настройва на тези честоти и откриваш каква е неговата хубост и мощ. А в случай че въобще не си направил крачката към обещано нещо, ти ще го отричаш, без да знаеш за какво.
- В тв сериала " Порталът " Вашият воин доцент Димо Траянов-Джингиби минава през времето в границите на към 40 години. Подобна връзка е налице и в " Не затваряй очи! ". Вече имате опит с " пътуването във времето ". Ако имахте действителна опция да го извършите, къде Ви е по-любопитно да поживеете - в предишното и в кой интервал, или в бъдещето?
- Със сигурност в предишното, в по-романтичните времена. Всички столетия, които са преди 100 години от днешна дата, са ми доста забавни. Винаги съм мислел, че може би неслучайно ме избират за такива функции, че моята душа може би щеше да се усеща по-добре в други времена. Немалко хора са ми казвали, че нося в себе си нещо старовремско, което може би е и решаващо за избора на режисьорите.
Самият аз не се усещам доста на място в София. Все повече чувствам, че се затварям, в същото време си давам сметка, че множеството от нас си вършат едно балонче, в което си седят в своята удобна зона. Макар че и това не е полезно; да, значимо е, само че не мисля, че това е методът - да си затваряме очите за всички неща, които се случват и просто да си седим в нашата удобна зона. Като отидеш горе, в планината, и погледнеш какъв брой е нищожно всичко тук - ние сме като мравчици, прашинки, си казваш: какви битки, какви упоритости... Добре е понякога да се качиш нависоко и да погледнеш надолу, би било отрезвяващо и балансиращо.
- В дните на светли християнски празници църквите са цялостни - всеки отива със своята причина и молба. Дори да не са вярващи, в случай че хората се пробват да съблюдават най-малко част от Божите заповеди и да заобикалят смъртните грехове, ще им е по-леко и умерено на душата.
- Самият аз се старая, не знам до каква степен съумявам. Когато ме завърти всекидневието, си мисля, че би трябвало понякога да се погледна в профил и да си кажа: ето в този момент ти се обажда гордостта или тук има чревоугодничество, или поддаваш се на гнева...
Ако всеки съумява да се огледа в профил и да си признае, че се намира в сходно положение, може по-честно и по-смислено да живее. Дори единствено тези неща да има способността да вижда и да се оправя с тях, мисля, че ще е потребно.
- Предстои Ви премиера на " Розенкранц и Гилденстерн са мъртви " от Том Стопард в Народния спектакъл на 28, 29 и 30 април. Каква е Вашата роля?
- Играя Хамлет в тази режисура, само че тук фокусът е преместен, обърнато е внимание на второстепенните герои Розенкранц и Гилденстерн. Което непосредствено е отпратка към това, че второстепенните герои неслучайно са второстепенни, само че в същото време и с тях е доста забавно. Поставят се тематики, които са доста настоящи в днешно време като изречение от рода на: Истина е това, което се приема за истина. Засегната е и тематиката за бездействието - това, че нищо не правиш, а просто съществуваш, отново е деяние и от време на време е доста унищожително.
Със сигурност е провокативна режисура, режисьорът Боян Крачолов доста обича феновете не просто да си седят в комфортното си столче в тъмния салон. В изкуството става все по-необходимо фенът да бъде замесен в действието. На доста хора, в това число и на мен като артист, до неотдавна ми беше неестествено и отблъскващо да съм измежду публиката, да й приказвам, което с времето от ден на ден уляга и намирам смисъл в това. И се веселя, че се появяват от ден на ден такива постановки.
- Известно е, че няма дребни и огромни функции - самият факт, че във всички оценки участва категорията " Поддържаща роля ", го подсказва. Но един воин може да се появи даже единствено за минути и да влияе по този начин на феновете, че да го помнят дълго.
- Да, би било добре да подхождаме по този начин към всяка роля. Да си в основна роля е изтощително, би трябвало да можеш да предадеш доста по-голям размер от сила и от информация, изисква доста старания. Особено когато става дума за дълга режисура, това е свръхнатоварване.
Да излезеш за малко на сцената, също е доста мъчно - като не си изначало в цялата сила на спектакъла, би трябвало да влезеш доста ловко и внимателно, тъй като в случай че не си в неговия темп, може да развалиш представлението. В академията са ни учили да се отнасяме с идентична отговорност, без значение какъв брой е огромна ролята. А и всяка роля, текст, режисьор, род, провокация обогатява артиста. Въпреки че елементарно могат да те вкарат в някакъв коловоз и там доста бързо идва креативната гибел.
- Представям си Ви във всевъзможни трагични функции, само че не и в комедия.
- Всъщност " Петрови в грипа и към него " е такава режисура.
- Интересно ли Ви е да играете в комедия?
- Дори си го поисквам! Изглежда и други мислят като Вас - личи си и от поканите, които получавам за функции. Но с огромно наслаждение бих взел участие в комедийна роля. Знам, че нося в себе си някаква съвестност, само че това е единствено на първо четене.
- Театър или кино - стои ли подобен въпрос пред Вас?
- Мисля, че в киното имаме доста по-малко " власт " в творбата. След като заснемеш ролята си, идва така наречен постпродукция (най-общо казано монтаж) и там режисьорът може да прави каквото си пожелае. В театъра имаш доста повече надзор и опция да се изявиш като актьор. /> - Още с дебютната си роля - на Гаврюшка в " Картоиграчи " на Гогол получихте номинация за " Аскеер ". Какво е отношението Ви към премиите?
- Винаги е хубаво сътрудници да оценят това, което си направил, само че мисля, че изкуството е доста субективно нещо. Наскоро гледах една гала по награждаване и на нея постоянно беше споменавана думата Свобода, имаше и гвардеец на сцената. Притеснителни неща. Много внимавам от кого са комплиментите...
- В " Аспарух " на Ованес Торосян сте самичък на сцената - добре ли се чувствате в моноспектакъл?
- При моноспектакъла единственият сътрудник на артиста е публиката. Не знам с кой ум се съгласих тогава с предлагането на Ованес, само че съм му доста признателен. Той има доста по-голям опит от мен в това отношение. Каза ми: Никога няма да се почувстваш подготвен за това, колкото по-рано го направиш, толкоз по-добре.
Този моноспектакъл не се играеше на сцена, а в едно малко пространство, наречено " Хралупата ", където публиката беше на един метър от мен. Това беше първото зрелище, в което съм очи в очи с публиката, което е много стресиращо. Същевременно е голям опит, само че е доста трудоемко, извънредно значимо е да не се прекъсва невидимата нишка сред артиста и публиката. От друга страна, постоянно има някой фен, който не е очаквал, че ще се озове толкоз покрай артиста и ще получи провокации от негова страна, навел е глава и се тормози...
Честно казано, в случай че в този момент пристигна такова предложение, не зная дали бих се наел. Но си давам сметка, че човек би трябвало да се впуска в такива провокации, тъй като съм научил доста от този театър и съм изпитал огромно наслаждение.
Колкото човек напредва във възрастта, толкоз по-трудно стартира да позволява такива провокации, толкоз по-трудно му става да бъде безконтролно вманиачен - в хубавия смисъл на думата, и толкоз повече си остава в удобната зона. А е добре да се впускаме в разнообразни неща, с цел да можем да се развиваме. Предпазливостта и рутината водят до залиняване.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ