Александър Главчев Българският ИКТ бизнес генерира приходи в размер на

Александър Главчев

Българският ИКТ бизнес генерира доходи в размер на 1,9 милиарда евро, като междинният годишен растеж е към 15 на 100. От 2000 година насам е налице резистентен растеж на заетите в бранша, като за интервала от 2010-та до края на предходната година техният брой се е удвоил. Въпреки това обаче България продължава да е на опашката в Европа във връзка с нововъведенията, като към момента остро стои и казусът с намирането на фрагменти. Паралелно с това към момента има огромна разлика в триумфа на компаниите занимаващи се с аутсорсинг и произвеждащите свои артикули. Така в резюме могат да се синтезиран мислите и настроенията, които бяха изразени в границите на първия панел от от тазгодишното издание на форума ICT Watch.



Кръглата маса се състоя за седма година, като нейни уредници бяха ICT Media и Българската асоциация на софтуерните компании (Баском). Генерални сътрудници бяха Сирма Бизнес Консултинг (СирмаБК) и Turkish Airlines, а сътрудник – UPS. Събитието се организира със съдействието на Министерството на стопанската система, Българската организация за вложения (БАИ), Изпълнителната организация за поощряване на дребните и междинните предприятия (ИАНМСП), Българската асоциация по осведомителни технологии (БАИТ) и Българската аутсорсинг асоциация (БАА).

“ИКТ секторът е измежду най-бързо разрастващите се браншове на стопанската система ни, като България е водач по развиване в тази тенденция в Югоизточна Европа – показа Александър Манолев, заместник-министър на стопанската система, на който бе поверено формалното разкриване на форума. – Същевременно обаче към момента има браншове на стопанската система ни, които изостават, в които интелигентните решения и нововъведенията са доста едва застъпени. Икономическите провокации изискват да се вземат ограничения за повишение на тяхната конкурентоспособност.” Затова, съгласно зам. министъра е нужно да се приказва освен развиването на ИКТ бранша, само че и за връзката му с останалите браншове, както и с научните среди.
Проблемът с работната ръка
Растежът на българския ИКТ бизнес се лимитира от дефицита на квалифицирана работна ръка, уточни Пламен Цеков, член на Борда на шефовете на БАА и изпълнителен шеф на ScaleFocus. Компаниите у нас преглеждат като сериозна мярка в тази посока потреблението на квалифицирани мигранти. “Това е нещо, което може да реши казуса в тактически проект – акцентира Цеков. – В стратегически нещата са ясни – обучение и създаване.”



Според него сините карти, за престояване и работа в България, са билети за вход в страната, само че по-късно към момента не е решен въпросът със здравните осигуровки да вземем за пример. Т.е. евентуалните квалифицирани мигранти и техните фамилии в действителност нямат опция да получат живот с положително качество у нас.

Стамен Янев, изпълнителен шеф на БАИ, употребява форума да опипа почвата за неофициална концепция за привличане на външна инвестиция в областта на образованието. “Т.е. да докараме огромен учебен бранд в България”, разясни той. Една сходна стъпка чисто стратегически освен би могка да спомогне за задържането локалните младежи, само че и би привлякла такива от други страни (включително отвън ЕС), за които цената за образование в някое от известните западни висши образователни заведения е непостижима. Според Янев е разумно да се допусна и че една огромна част от приключилите един локален клон на огромна просветителна институция ще останат да живеят и работят в България.



Също по този начин, по думите му, държавното управление работи върху спогодби с Молдова, Украйна и Армения хора с български генезис да имат опция да работят у нас.
Подпомагане на родните компании
Александър Минев, заместник-изпълнителен шеф на ИАНМСП, дефинира конгреси като ICT Watch като чудесна опция за в допълнение изяснявани какви са проблемите на българския бизнес. Той акцентира, че организацията може да спомага за решаването на проблеми по няколко метода. Един от тези механизми е Националният иновационен фонд, задачата на който е да подкрепя сдруженията, които желаят да внесат нововъведения в своята активност. От друга страна посредством Министерството на стопанската система ИАНМСП може да внася за разглеждане законопроекти.



Не на последно място организацията подкрепя присъединяване на компании в интернационалните панаири, конгреси и изложби. От изявленията на участниците от страна на бизнеса в полемиката си пролича, че тематиката се радва на необикновен интерес. Димитър Димитров, представител на БАИТ и изпълнителен шеф на Алтерко, показа свои наблюдения от посетени от него ИТ изложби, където постоянно са налице павилиони на страни като Румъния, само че не и от България. “Това е едно от верните места, където би трябвало да търсим опция за експорт”, акцентира той и насочи въпрос към ИАНМСП за метода на избор на профилираните изложби, на които организацията “води” родни компании. В отговор Александър Минев изясни, че от там разчитат на информация, подавана от браншовите организации: “Ако да вземем за пример 100 компании заявят предпочитание за присъединяване в дадени събития, то на 99% е несъмнено, че ще ги включим.”.


Продукти и услуги
“Ясно е, че основаването на артикули е доста по-скъпо и трудоемко (отколкото предлагането на услуга)”, показа Цветан Алексиев, основен изпълнителен шеф на Сирма Груп Холдинг. Това произлиза от обстоятелството, че циклите на разработка на един артикул са дълги и изискват дълги предварителни изследвания. След това пък идват компликациите свързани продажбите му, където се намесва и тематиката за ограничавания роден пазар. Т.е. поначало продуктът би трябвало да бъде основан по този начин, че да бъде изнасян на открито. “Това е доста скъпо наслаждение и явно, в случай че си дребна или междинна компания, мъчно можеш да си го позволиш”, изясни Алексиев, допълвайки че излизането на борсата на Сирма Груп Холдинг е подтикнало доста развиването ѝ.



Според Димитър Димитров от Алтерко обаче би трябвало да се регистрира и фактът, че една продуктова компания би трябвало да има зад тила си задоволително опит, с цел да може да предложи първокласен и сполучлив артикул. Много от сполучливите компании, в това число в международен мащаб, имат зад тила си аутсорсинг планове. В този смисъл евентуално настоящето състояние, при което услугите изпреварват продуктите може да се преглежда и като интервал на трупане на опит.

Към горното мнение се причисли и Пламен Цеков, съгласно който е налице конвергенция сред продуктите и услугите, вследствие на което постоянно тези две категории от време на време стават неразличими.