5 истории на пивоваря Александър Герджев
Александър Герджев е измежду пионерите на новото българско крафт (занаятчийско) пивоварство (което има своите корени от втората половина на XIX век до 1944 година, когато последователно дребните и по-големи бирени заводи са национализирани). Завършил е българска лингвистика в СУ " Св. Климент Охридски ". Създава своя езикова школа, развива я към 10-ина години, само че някъде през 2011 година се възпламенява по концепцията за крафт пивоварството и след дълго вървене по тъгите на бюрокрацията на 1 май 2014 година със съдружника си Николай Димитров пуска на пазара " Диво питие ". Наскоро " младата " пивоварна празнува своя осми рожден ден.
1. Бирената гражданска война потегля от Трявна
В началото на миналото десетилетие няколко души без значение един от различен се запалихме по концепцията да се прави бира в домашни условия. Това прелестно занимание, нашумяло по целия свят, ни свърза чрез разнообразни тематични конгреси и по този начин стигнахме до концепцията да се съберем и преброим. Срещата бе планувана за Трявна, където се намира едно от (тогава единиците) заведения със своя пивоварна. Датата бе алегорична - 3 март. Годината - 2013 година На път за срещата бях задремал надълбоко и замалко да пропусна да сляза. Събудих се по знамение тъкмо когато рейсът бе спрял за отмора във Велико Търново. Така се добрах наред до Трявна.
Събрахме се 13 души - с концепцията да разпространяваме културата да си правиш лична бира в дома си, а по-късно да се направи идната стъпка - да си направиш лична пивоварна. Всъщност съвсем всички от тази среща сега имаме свои крафт пивоварни и основахме Асоциация на самостоятелните пивовари.
2. Лиценз ли бе да го опишеш
Когато взехме решение да вършим с Николай пивоварна, не подозирахме през какво ще преминем. До този миг никой в София не бе подавал документи за крафт произвеждане и институциите непрекъснато си прехвърляха топката. Когато чиновници пристигнаха да огледат първичното ни помещение, имахме съд за варене с потенциал 50 литра и ни заподозряха, че крием истинското оборудване, та се наложи 15 минути да ги убеждаваме, че това е всичко. От Агенцията по храните не бяха удовлетворени от подовата ни настилка и се постановяваше два-три дни преди всяка ревизия да боядисваме пода със синя багра. Пълен парадокс.
А когато се случи пожарът, за който ще стане дума, се наложи да вадим отначало лиценз. Нови премеждия. От геодезическия институт трябваше да чакаме един месец за един-единствен лист, който представляваше схема. Когато лицензът ни беше подготвен, отидохме да си го вземем. Служителка в митниците ни изясни, че той сега е на седмия етаж, само че ще си го получим на петия етаж, докъдето би трябвало да стигне с вътрешна поща. " Слизането " до петия етаж лиши две седмици. Буквално скъсах един чифт обувки от вървене поради първия лиценз.
И другите сътрудници се сблъскват с тези проблеми, тъй като дребните бирени предприятия не са законово уредени и би трябвало да извършват условията като за огромни пивоварни. Когато от Асоциацията на самостоятелните пивовари взехме решение да опитаме да внесем значими и нужни ремонти, ни беше обявено какъв брой коства първа, а по-късно и цената на втора среща с народен представител, с цел да лобира той в Народното събрание.
Имаше и радостни моменти. При една инспекция от Агенцията по храните, траяла над два часа, показвах всевъзможни документи пред служителя. В един миг се чу нечовечен тропот в прилежащото помещение. Беше се обърнало цяло варилно оборудване и близо 300 литра се лееха по земята. Веднага пробвах да замажа и се обърнах към индивида: " Това не е по вашата процедура ". Инспекторът ни влезе в ситуацията и каза, че ще мине по-късно, с цел да ни остави да оправим провалите.
3. Пожарът
Никога няма да не помни датата 25 януари 2018 година Съдружникът ми се обади рано заран и сподели, че пивоварната гори. Веднага потеглих към село Мрамор. Пожарът се виждаше чак от Обеля. Три смени пожарни се бориха с пламъците. Успяха да изгасят огъня чак към края на деня. Почти всичко беше унищожено. Един от чиновниците ми стоеше в профил и подмятна на смешка: " Това няма да го преживея, ще се самоубия ". Един служител на реда го чу и напълно съществено му отвърна: " Гледай единствено да не е в моя регион ".
Успях да спася малко неща, етикети, малко бутилирана продукция, откакто влязох след много ангажименти с служителите на реда.
Отидоха доста средства, подготвена продукция, даже таман бяхме взели нов заем за това помещение, който едвам тази година завършваме да изплащаме. Но както се споделя в сентенцията - " Всеки край е едно ново начало ". Дойде финалът на нашата така наречен " Мраморна ера ". Преместихме се по-късно на ново място - в квартал " Овча купел ".
Междувременно само седмица след пожара Деян Иванов, основният пивовар на " Гларус ", които потеглиха почти по едно време с нас, ми се обади и подаде ръка. Предложи ми да варим " Диво питие " при тях, във варненското село Слънчево, до момента в който се преместим в ново помещение. И по този начин оцеляхме. Всъщност в нашия отрасъл има огромно другарство сред крафт пивоварите. Помагаме си със препоръки, съоръжение, купуваме дружно по-големи количества първични материали, по-късно си ги разделяме. Цари чудесна атмосфера.
4. Токът ни обича
В нашата къса, само че бурна история значително пъти сме имали някакви случки с електричеството. Дори един елтехник, с който работим постоянно, пристигна да в профил някакъв проблем и подмятна: " Момчета, вие сте ми любимци с този ток ". Веднъж се бе получила оттечка на един ферментатор и по него течеше ток. Отидох да ревизира дали работи помпата вътре и единствено си сложих ухото, след което из цялата пивоварна ме чуха по какъв начин не мога да пея.
5. Странният клиент
По време на един от фермерските пазари, на които представяхме " Диво питие ", пред нашия щанд непрекъснато имаше напор на хора и опашка. А аз повтарях стотици пъти: " Нашата бира е нефилтрирана, непастьоризирана, с три типа малц, пет типа хмел, утайката в действителност е бирена квас ".
По едно време пред мен застана една жена на междинна възраст и ме запита каква е тази бира. Аз още веднъж " изпях " моите реплики, след което я запитах от кой тип избира да й ръся. А тя ми сподели: " Няма никакво значение, аз считам да си мия косата с тази бира ".
1. Бирената гражданска война потегля от Трявна
В началото на миналото десетилетие няколко души без значение един от различен се запалихме по концепцията да се прави бира в домашни условия. Това прелестно занимание, нашумяло по целия свят, ни свърза чрез разнообразни тематични конгреси и по този начин стигнахме до концепцията да се съберем и преброим. Срещата бе планувана за Трявна, където се намира едно от (тогава единиците) заведения със своя пивоварна. Датата бе алегорична - 3 март. Годината - 2013 година На път за срещата бях задремал надълбоко и замалко да пропусна да сляза. Събудих се по знамение тъкмо когато рейсът бе спрял за отмора във Велико Търново. Така се добрах наред до Трявна.
Събрахме се 13 души - с концепцията да разпространяваме културата да си правиш лична бира в дома си, а по-късно да се направи идната стъпка - да си направиш лична пивоварна. Всъщност съвсем всички от тази среща сега имаме свои крафт пивоварни и основахме Асоциация на самостоятелните пивовари.
2. Лиценз ли бе да го опишеш
Когато взехме решение да вършим с Николай пивоварна, не подозирахме през какво ще преминем. До този миг никой в София не бе подавал документи за крафт произвеждане и институциите непрекъснато си прехвърляха топката. Когато чиновници пристигнаха да огледат първичното ни помещение, имахме съд за варене с потенциал 50 литра и ни заподозряха, че крием истинското оборудване, та се наложи 15 минути да ги убеждаваме, че това е всичко. От Агенцията по храните не бяха удовлетворени от подовата ни настилка и се постановяваше два-три дни преди всяка ревизия да боядисваме пода със синя багра. Пълен парадокс.
А когато се случи пожарът, за който ще стане дума, се наложи да вадим отначало лиценз. Нови премеждия. От геодезическия институт трябваше да чакаме един месец за един-единствен лист, който представляваше схема. Когато лицензът ни беше подготвен, отидохме да си го вземем. Служителка в митниците ни изясни, че той сега е на седмия етаж, само че ще си го получим на петия етаж, докъдето би трябвало да стигне с вътрешна поща. " Слизането " до петия етаж лиши две седмици. Буквално скъсах един чифт обувки от вървене поради първия лиценз.
И другите сътрудници се сблъскват с тези проблеми, тъй като дребните бирени предприятия не са законово уредени и би трябвало да извършват условията като за огромни пивоварни. Когато от Асоциацията на самостоятелните пивовари взехме решение да опитаме да внесем значими и нужни ремонти, ни беше обявено какъв брой коства първа, а по-късно и цената на втора среща с народен представител, с цел да лобира той в Народното събрание.
Имаше и радостни моменти. При една инспекция от Агенцията по храните, траяла над два часа, показвах всевъзможни документи пред служителя. В един миг се чу нечовечен тропот в прилежащото помещение. Беше се обърнало цяло варилно оборудване и близо 300 литра се лееха по земята. Веднага пробвах да замажа и се обърнах към индивида: " Това не е по вашата процедура ". Инспекторът ни влезе в ситуацията и каза, че ще мине по-късно, с цел да ни остави да оправим провалите.
3. Пожарът
Никога няма да не помни датата 25 януари 2018 година Съдружникът ми се обади рано заран и сподели, че пивоварната гори. Веднага потеглих към село Мрамор. Пожарът се виждаше чак от Обеля. Три смени пожарни се бориха с пламъците. Успяха да изгасят огъня чак към края на деня. Почти всичко беше унищожено. Един от чиновниците ми стоеше в профил и подмятна на смешка: " Това няма да го преживея, ще се самоубия ". Един служител на реда го чу и напълно съществено му отвърна: " Гледай единствено да не е в моя регион ".
Успях да спася малко неща, етикети, малко бутилирана продукция, откакто влязох след много ангажименти с служителите на реда.
Отидоха доста средства, подготвена продукция, даже таман бяхме взели нов заем за това помещение, който едвам тази година завършваме да изплащаме. Но както се споделя в сентенцията - " Всеки край е едно ново начало ". Дойде финалът на нашата така наречен " Мраморна ера ". Преместихме се по-късно на ново място - в квартал " Овча купел ".
Междувременно само седмица след пожара Деян Иванов, основният пивовар на " Гларус ", които потеглиха почти по едно време с нас, ми се обади и подаде ръка. Предложи ми да варим " Диво питие " при тях, във варненското село Слънчево, до момента в който се преместим в ново помещение. И по този начин оцеляхме. Всъщност в нашия отрасъл има огромно другарство сред крафт пивоварите. Помагаме си със препоръки, съоръжение, купуваме дружно по-големи количества първични материали, по-късно си ги разделяме. Цари чудесна атмосфера.
4. Токът ни обича
В нашата къса, само че бурна история значително пъти сме имали някакви случки с електричеството. Дори един елтехник, с който работим постоянно, пристигна да в профил някакъв проблем и подмятна: " Момчета, вие сте ми любимци с този ток ". Веднъж се бе получила оттечка на един ферментатор и по него течеше ток. Отидох да ревизира дали работи помпата вътре и единствено си сложих ухото, след което из цялата пивоварна ме чуха по какъв начин не мога да пея.
5. Странният клиент
По време на един от фермерските пазари, на които представяхме " Диво питие ", пред нашия щанд непрекъснато имаше напор на хора и опашка. А аз повтарях стотици пъти: " Нашата бира е нефилтрирана, непастьоризирана, с три типа малц, пет типа хмел, утайката в действителност е бирена квас ".
По едно време пред мен застана една жена на междинна възраст и ме запита каква е тази бира. Аз още веднъж " изпях " моите реплики, след което я запитах от кой тип избира да й ръся. А тя ми сподели: " Няма никакво значение, аз считам да си мия косата с тази бира ".
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ