Александър ДИМИТРОВ е завършил политология и е доктор по политически

Александър ДИМИТРОВ е приключил политология и е лекар по политически науки от УНСС. Основните му научни ползи са в региона на политическия разбор, актуалните идеологии и доктрини, високите технологии в публичното развиване, водачеството и други Преподавател е в УНСС, катедра " Политология ", и основен специалист в Центъра по исторически и политологични проучвания. Член на управителния съвет на фондация " Солидарно общество ". Автор на голям брой публикации и изявления.

- Г-н Димитров, кой е огромният победител от извършените в България евроизбори?

- Реално огромен победител няма, общо взето, по всички фронтове има едва показали се партии. Само Българска социалистическа партия има някакво усъвършенстване от предните избори и печели един мандат допълнително. Гласовете от горната страна обаче не са толкоз доста и този мандат идва с помощта на ниската изборна интензивност. Ако се бяха осъществили упованията за по-висока интензивност от към 35%, може би този мандат нямаше да е за Българска социалистическа партия. А и в изборния ден петият мандат за социалистите " висеше " до последно.

- Преди вота поръчките на Българска социалистическа партия бяха за още повече мандати, от " Позитано " 20 бяха уверени в изборната победа...

- Има явен победител, който е взел повече гласове и повече мандати, това са ГЕРБ. Относно поръчките на Българска социалистическа партия - има огромна разграничителна линия сред специалистите, които работят на " Позитано " и които гравитират към нея, и управлението, деятелите и членския състав на партията. Те не всеки път са в синхрон. От моя позиция да вземем за пример резултатът е неочакван дотолкоз, доколкото изборната интензивност беше ниска и всички чакахме малко по-висок резултат за Българска социалистическа партия. Но в случай че човек следи в елементи от близко процеса, ще види ясна наклонност на оттегляне. Тя е забележима, в случай че числата се проследят в дълбочина, и е значимо до каква степен този, който ги " чете ", е осведомен с кардиналния избирателен развой в България. Ако примерно по време на акцията отстъпвате с към 3% или се вижда понижаване на интензивността и на мобилизацията от порядъка на сред 1 и 3%, в изборния ден тези проценти сигурно ще се удвоят. Тази загуба, която наблюдавахме след това, някому може да се коства изненадваща, само че тя е закономерна.

- Можеше ли да се реализиран по-високи резултати?

- Всички партии можеха да се показват по-добре - с изключение може би на " Демократична България ", тъй като те имат гласове покрай тези, които Реформаторският блок реализира - 144 000 гласа. В дребните десни партии, които се явяват в коалиция, има една причинност за всеки идващ избор - всякога, когато сливат частите едно в друго, всякога, когато оформят коалиция, тези едни и същи елементи не дават по-висок резултат, в противен случай - резултатът им понижава, въпреки и с малко. Тоест те също се облагодетелстваха от ниската изборна интензивност и вкараха един представител.

Определено, Българска социалистическа партия можеше да направи по-добър резултат. Чисто като гласове и мандат представянето й е по-добро от 2014 година, само че изискванията сега са по-различни. Имаше политическа конюнктура, която трябваше да бъде употребена по-добре, тогава и резултатите щяха да са по-високи.

- " Обединени патриоти ", част от управническата коалиция, се разделиха за вота. За Вътрешна македонска революционна организация това имаше може би положителен резултат, до момента в който НФСБ и " Атака " събират съвсем същия брой гласове като един самостоятелен претендент. На какво се дължи това?

- Това, което се случи при " Обединени патриоти ", е нещо, което постоянно е било ясно на множеството от анализаторите - там постоянно има един главен индивид и всички към него са прибавки. Вътрешна македонска революционна организация е партия, която има по-стабилни структури от сътрудниците й, има и ясно открито електорално ядро и база. Тези избори бяха извънредно показателни - когато вотът се сведе до борба на ядрата, единствено те вкараха представители в Екологичен потенциал.

- Има ли шансове самостоятелен претендент да реализира триумф на сходни избори?

- По принцип самостоятелните претенденти в България доста мъчно биха могли да преминат бариерата от 4% или в тази ситуация 5,88%. В Европа видяхме такива случаи, имаше самостоятелни претенденти, които се явиха в по-малки страни и даже събраха 20%. Има такива, които получават по 6-7%. В Европа има наклонност да влизат самостоятелни претенденти. За България мисля, че към момента мъчно можем да приказваме за обособени претенденти, които да пробият.

- Успяха ли преференциите да реализират това, за което бяха планувани в законодателната самодейност?

- За мен преференциите са един от огромните позитивни моменти в тези избори. Имаше огромно присъединяване на преференциален избор, и то като безспорни стойности. Щеше ми се при Българска социалистическа партия да има още повече персонални желания. Убеден съм, че с цел да работи преференцията, би трябвало допустимо най-голям % хора да я дават - не 50, а над 80-90%, по опция всички гласоподаватели. Тогава тя доста мъчно може да се употребява като надзорен инструмент за следения избор, както от време на време се случва, изключително в някои секции.

Дали преференцията е изпълнила ролята си? Реално единствено в Българска социалистическа партия има доста разбъркване, листата на социалистите бе на ръба да има още рокади. Преференциите повлияха и на Вътрешна македонска революционна организация. В Българска социалистическа партия имаше капацитет за още две разбърквания - Деница Златева и Велизар Енчев бяха близо. Тогава петицата на Българска социалистическа партия щеше да наподобява доста по-различно, от нея автентично щяха да се запазят единствено лидерът на листата и господин Петър Витанов, който от втори щеше да стане пети. Нещо сходно щеше да покаже, че гласоподавателите на Българска социалистическа партия са развили високо възприятие на потребление на либерален инструмент като преференциалното гласоподаване в листата. Това щеше да удостовери още един път тезата, че в Българска социалистическа партия господства вътрешноелекторална народна власт, която е доста мощна. Но и сегашната обстановка е триумф и поръчка за бъдещи подвизи с преференциите.

- При победа на евровота Българска социалистическа партия се закани да провокира предварителни парламентарни избори. Има ли подобен вид предвид на резултатите?

- Това беше огромна поръчка и огромно предпочитание на Българска социалистическа партия - да има законните искания за предварителни избори при победа на вота за Екологичен потенциал. Не знам дали европейските избори са най-подходящият терен за такива претенции, само че най-малко щеше да има съображение. В настоящия миг, когато към този момент е явен спечелилият, и е ясно, че той не побеждава с минимална разлика, а с една задоволително забележима разлика, тези искания са неоснователни и разумно Българска социалистическа партия потегля към вътрешни процеси за изясняване на бъдещите си дейности.

- До какво могат да доведат тези процеси?

- Ясно е, че на 16 юни ще има конгрес на Българска социалистическа партия. На него ще се вземат значими решения, които се отнасят за лидерския пост, за някои членове от устава, може би ще се издигнат и други въпроси.

- Ще попречат ли тези процеси на подготовката за локалния избор?

- Делегатите на конгреса би трябвало да се съобразят със обстановката. Трябва бързо да вземат съответни решения, в случай че не си оставят задоволително време за подготовка по локалния избор, тогава обезпечено ще има проблем. Първоначалното предложение за цялостен цикъл на вътрешни избори за всички длъжности в партийните структури би означавало до септември Българска социалистическа партия към момента да обяснява вътрешни несъгласия и проблеми. Тогава ще се наложи " пъкъл хок " да стартира да се приготвя за изборната акция и всичко ще е в последния миг - номинациите за общински съветници и кметове, да не приказваме за акцията.