Защо Албан Буши счупи пепелник заради Херо?
Албан Буши, един от най-хубавите чужденци, играли в родното състезание, приказва извънредно за предаването „ Код Спорт по ТВ+. Албанците са известни като едни от най-лудите глави на Балканите. А в България към момента помнят добре един същински орел с футболни обувки. Бившият нападател на Литекс действаше като същински боец по терена, а и освен там. Във футбола ни още разясняват по какъв начин е дръзнал да скочи на пердах даже на респектиращия футболистите си Димитър Димитров – Херо. Но най-после неговият клуб прибра 1 милион марки от Истанбулспор. В Литекс го купиха от гръцкия Аполон единствено за 100 хиляди $, а след това го продадоха десетократно повече на Истанбулспор. Преди това той победи два пъти с шампионската купа на България и изигра 67 мача, като означи 13 гола за Албания. Неслучайно през днешния ден в локалната федерация неговата фланелка е на едно от най-видните места. В момента Буши етреньор на албанския юношески народен тим.
- Здравей, Албан! Намираме те на стадиона на Елбасан. Как се чувстваш в това твое ново амплоа на треньор на младежкия народен тим на Албания?
- Чувствам се доста добре. Трябваше да мисля много време дали да стана треньор или пък не. Шест години бях в националния тим като отбор управител, след което се замислих за треньорската специалност. Исках да имам адреналин в мен – нещо, което не се случваше като управител. Това, което правех като футболист, в този момент желая да сторя като треньор.
- Как върви твоят тим до момента? Какви резултати реализира?
- Изиграхме три мача и взехме четири точки. Завършихме 0:0 с Естония тук, бихме Исландия с 3:2 като посетител и загубихме в Северна Ирландия с 0:1. Много съм удовлетворен от тима. Създаваме доста голови положения, макар че имаме единствено три попадения.
- Исландия е новото футболно знамение в Европа, а ти към този момент съумя да ги победиш…
- Беше доста значим мач за нас. Този триумф ни даде психическо преимущество. В последните 10 години Исландия доста напредна във футбола. Не единствено националният им тим направи доста огромни крачки. Но при нас има доста положителни играчи, които желаят да играят футбол. Победихме, тъй като от самото начало топката бе на терена, а исландците обичат да центрират. Важното е, че бихме и взехме три точки. Не е елементарно да победиш в Исландия. Ние сме дребен тим с положителни футболисти, само че ставаме огромен отбор, когато играем със сърце.
- Правим изявлението на стадиона на тим от Втора дивизия – Елбасан, а наподобява толкоз хубаво. Работи ли се в Албания за инфраструктурата на футбола?
- След 1990 година всичко в Албания потегли надолу. Нямаше нито терени, нито нищо, а единствено блокове. В последните 10 години започнаха да се вършат доста игрища, доста терени за тренировки за дребните. Сега нещата са доста добре за албанския футбол. Това се вижда и в националния тим. Отидохме за първи път на европейско състезание предходната година във Франция. Малките играят добре. Правим доста другарски мачове за всички гарнитури - до 15, 17, 19 и 21 години.
- Като треньор на юношите на Албания ти завоюва интернационален шампионат през 2015 година. Кои бяха противниците тогава?
- Първият ни тим на националите до 17 години беше в Словения. Участвахме на шампионат с Бразилия, Америка, Англия. Аз работех като управител в първия тим. Президентът ми сподели, че нямаме треньор за този отбор за съревнование. Казах, че ще го взема аз. А той ми отговори: „ Нямаш положителни футболисти и ще паднеш. “ Заявих: „ Ще опитвам, няма проблем. “ Взех най-хубавите футболисти от тези, които не бяха в Словения. Съперници ни бяха Армения, Черна гора и Кипър, само че с първите си тимове. Тренирахме една седмица и бихме 3:1 Черна гора, и с по 1:0 Армения и Кипър. След това мислих доста и взех решение да стана треньор. Работих една седмица с тези момчета. Не играхме доста добър футбол. Беше ме малко боязън, тъй като в Албания се играе единствено тактичност, само че бихме и в трите срещи.
- Какви са упоритостите ти като треньор? Все още си много млад…
- Мисленето ми като треньор няма нищо общо с това, което беше като футболист. Преди бях малко нападателен, карал съм се с треньорите. Сега се оправдавам, тъй като към този момент знам какво е да кажеш, че не искаш да излизаш и да правиш проблем на наставника. Треньорът полудява. Виждам, че това не е лесна работа.
- А в случай че някой каже на теб, че не желае да излиза?
- Обичам такива футболисти, които имат темперамент и желаят да играят. Ще се опитам да го науча, няма да го изгоня незабавно. Първо ще опитвам да приказвам и в случай че не схваща, ще го махна.
- Албанският футбол върви единствено нагоре, само че това е обвързвано и с тази роля, за която ти загатна – отбор управител на националния тим. Каква бе функционалността ти там? Какво правеше?
- Когато отпред на националния тим на Албания застана Джовани де Биази, 10 футболисти стопираха с футбола. Започнахме да обикаляме цяла Европа, с цел да намерим нови играчи. Взехме доста футболисти от Косово. Бях в Германия и в Италия да ги виждам. Направихме им албански паспорти. Функцията ми беше да намеря доста футболисти, а по-късно треньорът да ги приготви. Първоначално нещата не бяха добре и завършихме предпоследни в квалификационната група за Мондиал 2014 в Бразилия, тъй като бяхме нов тим. Последва доста работа и със същите играчи отидохме на европейско състезание.
- Какво е възприятието да си на пейката на националния тим на Албания по време на европейско състезание за първи път в историята ви?
- Да, когато бях футболист, доста желаех да се класираме на европейско. Като качество бяхме доста положителни футболисти тогава, само че при нас нямаше дисциплинираност. Но в този момент съм доста удовлетворен, че бяхме там, не тъй като бях управител на първия тим, а като албанец. Показахме, че можем да играем футбол. Изиграхме доста добре и трите мача. Настроението беше ужасно. Цял свят ни гледаше и почтено казано ми се искаше да вляза на терена и също да играя.
- Например против Франция, когато загубихте с голове в последната минута…
- Да, във футбола е по този начин – би трябвало да си доста деликатен във всеки миг. Ако не вкараш гол, противникът ще ти означи. Франция е огромен тим. Ние не успяхме да осъществяваме попадение, а те го направиха в последната минута. Но въпреки всичко играхме добре и придобихме опит. Цяла Албания заобича още повече футбола. Вече повече деца желаят да играят.
- Треньорът Ди Биази те предложи за шеф на националния тим. Какви бяха връзките сред вас? В българския футбол сме привикнали спортният шеф и треньорът да не се обичат много…
- Не съм имал такива проблеми с никого. Свършихме доста работа, имаше и майтапи, само че от време на време и различия.
- На каква тематика?
- Не постоянно треньорите демонстрират, че се тормозят за поста си. Казах му: „ Аз няма да ставам треньор. Понякога се карам, тъй като играеш единствено обратно, обратно, обратно - италианска тактичност. Играй малко напред! “ Правехме си подбив, само че по принцип връзките ни бяха доста положителни. Няма по какъв начин сред нас да има проблеми и тимът да върви добре.
- Сега треньор отново е италианец – Кристиян Панучи. Как е националният тим с него? Много ли защитно играе?
- Не, играхме доста добре през второто полувреме против Испания. Имахме състояние за гол, а знаем с какви футболисти разполага противникът ни. Мисля, че Панучи ще се оправи добре, тъй като има опит. Беше асистент в националния тим на Русия, а и беше огромен футболист. В Албания има положителни играчи. От мачовете, които съм гледал, разбирам, че Панучи желае да играе футбол, със схеми 4-4-2 или 4-3-3. Не е от треньорите, които желаят тимът им единствено да стои обратно.
- Не си желал да сменяш Ди Биази, само че въпреки всичко имаш ли упоритост един ден да бъдеш треньор на националния тим на Албания?
- Мисля само за идващия мач. За всеки футболист и треньор най-голямото равнище е националният тим. Мислил съм по този въпрос, само че желая да изживея това, което върша в този момент, тъй като ми харесва. Мога да бъда треньор още 20 години, има време.
- В върховете на националния тим на Албания името ти постоянно е измежду първите места. Втори си при голмайсторите с 14 попадения и четвърти по участия с 67 мача. Кои са най-хубавите ти мемоари от националния тим?
- Който и да попитате в Албания за най-хубавия мач на националния ни тим, ще ви каже Албания – Гърция през 2004 година. Тогава пристигнаха тук като европейски първенци, а ние ги бихме 2:1. Това е най-хубавият ни мач, само че има и доста други, в които сме се показали на равнище. Примерно паднахме с 3:4 от Германия в последната минута. Отново против Бундестима водехме с 2:1, само че ни обърнаха до 2:3. Тогава обаче нямахме дисциплинираност. Примерно аз играех в Литекс, където дисциплината беше окей, а в националния тим – миш-маш. Нямаше тактичност, всеки играеше за себе си. Минаха 15-20 години и в този момент е друго. Вече има дисциплинираност и тактичност.
- В България имаше една фраза „ по кое време ще ги стигнем американците “. След европейското състезание във Франция, към този момент приказваме „ по кое време ще ги стигнем албанците “. Какво направихте толкоз доста, че ние не можем да го повторим?
- България има име във футбола и доста положителни играчи, които Албания в никакъв случай не е имала, като се стартира от Стоичков… Ако работиш, ще печелиш. Трябва единствено работа и дисциплинираност. Ние не се опасяваме от никой. Ако работиш добре и имаш положителни футболисти, които те слушат, няма проблем. Сега всички гледат компютрите, вървят на семинари, само че би трябвало доста централизация на терена, дисциплинираност и работа.
- Какви са главните цели на футболната федерация и оказва помощ ли страната?
- Сега страната стартира малко да оказва помощ със стадионите, само че по принцип не го прави за вътрешния футбол. За него помощта идва единствено от федерацията и от УЕФА и ФИФА. Държавата оказа помощ единствено за два стадиона.
- Да се върнем на българската връзка с Албан Буши. Напусна България преди 17 години, само че продължаваш да приказваш добре български. Как съумя да го постигнеш?
- Имам доста другари в България, с които си приказвам. По принцип знам пет-шест езика. Ние, футболистите знаем единствено да играем и да приказваме с девойки. Знам български, приказвам си с моите другари футболисти, президенти…
- Кои са най-хубавите ти другари?
- В България играх две години в Литекс и беше супер. Хем станах първенец, хем живях добре, което ми се случи единствено там. Имам огромен почит към Гриша Ганчев, който беше президент на Литекс, а в този момент е на ЦСКА. Говоря постоянно с него. С Цецо Зеленски, който взе мен и Алтин Хаджи в Литекс също. От футболистите са доста – Стойчо Стоилов, Ивайло Петев…
- Помниш ли по какъв начин стана прехвърлянето ти в Литекс?
- Да, бях в гръцкия Аполон. Дойдоха представители на Литекс и моят управител. Говориха, гледаха DVD с мои изяви в националния тим, както и един мач и ме харесаха.
- Кой беше този мач?
- Мисля, че беше против Португалия. Тогава управител бе Цветан Зеленски, а треньор Димитър Димитров – Херо. Дойдоха в Гърция, гледаха ме и нещата станаха.
- Дълго ли договаря с Гриша Ганчев и елементарно ли беше?
- Нямаше проблеми. Гриша се държеше като другар. Работата си е работа, само че и другарството си е другарство. Беше като татко. Беше прецизен с футболистите.
- Имаше един скандал с твое наказване в България, само че го анулираха и тогава легендата на нашия футбол Наско Сираков сподели, че и с „ 10 бушевци отборът на Литекс няма по какъв начин да спре Левски за купата “. Но ти го опроверга и станахте първенци на процедура на „ Герена “. Какво помниш от това дерби? Как стана аленият картон? Нещо от мача с Левски?
- Играхме против Славия в Ловеч. Аз бях капитан на тима и съдията даде дузпа за нас. От Славия отидоха да бият съдията – бам, бам… И аз отидох при него като капитан. Не знам какво желаех и защо ми трябваше, само че получих червен картон, а желаех да му оказа помощ. Всъщност играчите на Славия ме удариха. И аз, и един футболист от противника бяхме изгонени. Не желаех да излизам от терена, 10 минути стоях там. Сега като треньор се чудя по какъв начин съм го направил. Отивам към съблекалнята и виждам играча на Славия, който също получи червен картон. Бях доста раздразнен и по-късно го ударих. Извиних му се, само че получих осем мача наказване. Във федерацията гледаха DVD и го понижиха на четири. Играх против Левски, завършихме 0:0 и станахме първенци. Литекс щеше да спре Левски и без Буши, тъй като бяхме супер тим. Но игра единствено един Буши и ги спряхме.
- Някоя друга забавна преживелица помниш ли от престоя ти в България?
- Има доста. По принцип аз не пия, само че след мач си взимам едно-две уискита в дискотеката. Напих се и другите споделиха: „ Буши доста пие, единствено пие… “ Хем пие, хем вкарва голове. Един път Гриша Ганчев им сподели в съблекалнята: „ Пийте като Буши и вкарвайте като Буши – няма проблем… “
- Имаш един грях към Литекс и това е изпусната дузпа против Видзев в един от най-злополучните мачове за българските тимове в европейските шампионати. Помниш ли какво стана тогава?
- Този мач съм го гледал два-три пъти, само че към този момент не желая да го върша. Бихме 4:1 в Ловеч и си мислехме, че на реванша ще е елементарно. Но там ни победиха 4:1. В продължението два пъти излязох самичък против вратаря, само че не вкарах гол. Този мач ми е болежка в сърцето, тъй като в случай че бяхме били, щяхме да играем с Фиорентина за Шампионска лига. Ние като тим бяхме отговорни, а не треньорът. След това разясниха за какво Херо играл напред, а не обратно, само че виновността е на футболистите, тъй като изпуснахме доста положения. Включително аз, защото два-три пъти излизах против вратаря.
- Сега Гриша Ганчев е притежател на ЦСКА. Мислиш ли, че ще успее да реализира триумфи с може би най-големия български клуб?
- Ако желае, Гриша може да го реализира. Той е рисков. Ако желае, може да вземе и Шампионската лига! Харесва ми, тъй като има сърце. Иска да печели на всички места. Ако играеш и даваш всичко от себе си, нямаш никакви проблеми с него. Другите тимове би трябвало да имат боязън от него.
- С кои български треньори си работил най-добре? Говореше се, че единствен си скачал на пердах на Херо…
- Херо е доста добър човек и треньор. Окей, от време на време сме се карали, само че аз съм бил отговорен. Един път не играх против Локомотив (София) и питах за какво не съм титуляр. А не би трябвало да запитвам това един треньор. Той ми споделя, че ще ме пусне второто полувреме. Взех един пепелник и го ударих в пода. Бях спорен.
- А в случай че в този момент имаше Албан Буши в твоя тим?
- Вече споделих – в случай че е добър футболист, ще се опитам да се оправя. Но в случай че направи нещо сходно два-три пъти, няма да го държа.
- Известен си с твоята пословична лоялност към ФК Тирана – стартира и приключи там кариерата си. Защо го направи?
- Започнах във ФК Тирана като дребен на 11 години. Обичам доста фланелката на този тим. Имам почит, тъй като този тим ме направи футболист. До 17-годишен упражнявах там. По принцип това е доста нападателен тим. Всички играят със сърце и желаят единствено да побеждават. Обичам доста ФК Тирана. От почитание желаех да спра с футбола там.
- Накрая кажи нещо и за фамилията си. Как прекарваш времето си отвън футбола?
- Семейството е окей. Имам две деца, жена ми не е българка, а албанка. По принцип не пребивавам доста с тях, тъй като имам доста работа. Все ден съм от 15:30 до 21:00 часа в една футболна академия. Тренирам два тима – до 11 и до 17 години. Сутринта имам всякакви задължения във федерацията, виждам футболисти от младежите. С семейството извозвам малко време. В неделя излизаме дружно.
- Синът ти също е футболист вече…
- Не става нищо, единствено се боксира. Малката може, само че тук няма женски футбол.
Красимир МИНЕВ и Владимир ПАМУКОВ, ТВ+
- Здравей, Албан! Намираме те на стадиона на Елбасан. Как се чувстваш в това твое ново амплоа на треньор на младежкия народен тим на Албания?
- Чувствам се доста добре. Трябваше да мисля много време дали да стана треньор или пък не. Шест години бях в националния тим като отбор управител, след което се замислих за треньорската специалност. Исках да имам адреналин в мен – нещо, което не се случваше като управител. Това, което правех като футболист, в този момент желая да сторя като треньор.
- Как върви твоят тим до момента? Какви резултати реализира?
- Изиграхме три мача и взехме четири точки. Завършихме 0:0 с Естония тук, бихме Исландия с 3:2 като посетител и загубихме в Северна Ирландия с 0:1. Много съм удовлетворен от тима. Създаваме доста голови положения, макар че имаме единствено три попадения.
- Исландия е новото футболно знамение в Европа, а ти към този момент съумя да ги победиш…
- Беше доста значим мач за нас. Този триумф ни даде психическо преимущество. В последните 10 години Исландия доста напредна във футбола. Не единствено националният им тим направи доста огромни крачки. Но при нас има доста положителни играчи, които желаят да играят футбол. Победихме, тъй като от самото начало топката бе на терена, а исландците обичат да центрират. Важното е, че бихме и взехме три точки. Не е елементарно да победиш в Исландия. Ние сме дребен тим с положителни футболисти, само че ставаме огромен отбор, когато играем със сърце.
- Правим изявлението на стадиона на тим от Втора дивизия – Елбасан, а наподобява толкоз хубаво. Работи ли се в Албания за инфраструктурата на футбола?
- След 1990 година всичко в Албания потегли надолу. Нямаше нито терени, нито нищо, а единствено блокове. В последните 10 години започнаха да се вършат доста игрища, доста терени за тренировки за дребните. Сега нещата са доста добре за албанския футбол. Това се вижда и в националния тим. Отидохме за първи път на европейско състезание предходната година във Франция. Малките играят добре. Правим доста другарски мачове за всички гарнитури - до 15, 17, 19 и 21 години.
- Като треньор на юношите на Албания ти завоюва интернационален шампионат през 2015 година. Кои бяха противниците тогава?
- Първият ни тим на националите до 17 години беше в Словения. Участвахме на шампионат с Бразилия, Америка, Англия. Аз работех като управител в първия тим. Президентът ми сподели, че нямаме треньор за този отбор за съревнование. Казах, че ще го взема аз. А той ми отговори: „ Нямаш положителни футболисти и ще паднеш. “ Заявих: „ Ще опитвам, няма проблем. “ Взех най-хубавите футболисти от тези, които не бяха в Словения. Съперници ни бяха Армения, Черна гора и Кипър, само че с първите си тимове. Тренирахме една седмица и бихме 3:1 Черна гора, и с по 1:0 Армения и Кипър. След това мислих доста и взех решение да стана треньор. Работих една седмица с тези момчета. Не играхме доста добър футбол. Беше ме малко боязън, тъй като в Албания се играе единствено тактичност, само че бихме и в трите срещи.
- Какви са упоритостите ти като треньор? Все още си много млад…
- Мисленето ми като треньор няма нищо общо с това, което беше като футболист. Преди бях малко нападателен, карал съм се с треньорите. Сега се оправдавам, тъй като към този момент знам какво е да кажеш, че не искаш да излизаш и да правиш проблем на наставника. Треньорът полудява. Виждам, че това не е лесна работа.
- А в случай че някой каже на теб, че не желае да излиза?
- Обичам такива футболисти, които имат темперамент и желаят да играят. Ще се опитам да го науча, няма да го изгоня незабавно. Първо ще опитвам да приказвам и в случай че не схваща, ще го махна.
- Албанският футбол върви единствено нагоре, само че това е обвързвано и с тази роля, за която ти загатна – отбор управител на националния тим. Каква бе функционалността ти там? Какво правеше?
- Когато отпред на националния тим на Албания застана Джовани де Биази, 10 футболисти стопираха с футбола. Започнахме да обикаляме цяла Европа, с цел да намерим нови играчи. Взехме доста футболисти от Косово. Бях в Германия и в Италия да ги виждам. Направихме им албански паспорти. Функцията ми беше да намеря доста футболисти, а по-късно треньорът да ги приготви. Първоначално нещата не бяха добре и завършихме предпоследни в квалификационната група за Мондиал 2014 в Бразилия, тъй като бяхме нов тим. Последва доста работа и със същите играчи отидохме на европейско състезание.
- Какво е възприятието да си на пейката на националния тим на Албания по време на европейско състезание за първи път в историята ви?
- Да, когато бях футболист, доста желаех да се класираме на европейско. Като качество бяхме доста положителни футболисти тогава, само че при нас нямаше дисциплинираност. Но в този момент съм доста удовлетворен, че бяхме там, не тъй като бях управител на първия тим, а като албанец. Показахме, че можем да играем футбол. Изиграхме доста добре и трите мача. Настроението беше ужасно. Цял свят ни гледаше и почтено казано ми се искаше да вляза на терена и също да играя.
- Например против Франция, когато загубихте с голове в последната минута…
- Да, във футбола е по този начин – би трябвало да си доста деликатен във всеки миг. Ако не вкараш гол, противникът ще ти означи. Франция е огромен тим. Ние не успяхме да осъществяваме попадение, а те го направиха в последната минута. Но въпреки всичко играхме добре и придобихме опит. Цяла Албания заобича още повече футбола. Вече повече деца желаят да играят.
- Треньорът Ди Биази те предложи за шеф на националния тим. Какви бяха връзките сред вас? В българския футбол сме привикнали спортният шеф и треньорът да не се обичат много…
- Не съм имал такива проблеми с никого. Свършихме доста работа, имаше и майтапи, само че от време на време и различия.
- На каква тематика?
- Не постоянно треньорите демонстрират, че се тормозят за поста си. Казах му: „ Аз няма да ставам треньор. Понякога се карам, тъй като играеш единствено обратно, обратно, обратно - италианска тактичност. Играй малко напред! “ Правехме си подбив, само че по принцип връзките ни бяха доста положителни. Няма по какъв начин сред нас да има проблеми и тимът да върви добре.
- Сега треньор отново е италианец – Кристиян Панучи. Как е националният тим с него? Много ли защитно играе?
- Не, играхме доста добре през второто полувреме против Испания. Имахме състояние за гол, а знаем с какви футболисти разполага противникът ни. Мисля, че Панучи ще се оправи добре, тъй като има опит. Беше асистент в националния тим на Русия, а и беше огромен футболист. В Албания има положителни играчи. От мачовете, които съм гледал, разбирам, че Панучи желае да играе футбол, със схеми 4-4-2 или 4-3-3. Не е от треньорите, които желаят тимът им единствено да стои обратно.
- Не си желал да сменяш Ди Биази, само че въпреки всичко имаш ли упоритост един ден да бъдеш треньор на националния тим на Албания?
- Мисля само за идващия мач. За всеки футболист и треньор най-голямото равнище е националният тим. Мислил съм по този въпрос, само че желая да изживея това, което върша в този момент, тъй като ми харесва. Мога да бъда треньор още 20 години, има време.
- В върховете на националния тим на Албания името ти постоянно е измежду първите места. Втори си при голмайсторите с 14 попадения и четвърти по участия с 67 мача. Кои са най-хубавите ти мемоари от националния тим?
- Който и да попитате в Албания за най-хубавия мач на националния ни тим, ще ви каже Албания – Гърция през 2004 година. Тогава пристигнаха тук като европейски първенци, а ние ги бихме 2:1. Това е най-хубавият ни мач, само че има и доста други, в които сме се показали на равнище. Примерно паднахме с 3:4 от Германия в последната минута. Отново против Бундестима водехме с 2:1, само че ни обърнаха до 2:3. Тогава обаче нямахме дисциплинираност. Примерно аз играех в Литекс, където дисциплината беше окей, а в националния тим – миш-маш. Нямаше тактичност, всеки играеше за себе си. Минаха 15-20 години и в този момент е друго. Вече има дисциплинираност и тактичност.
- В България имаше една фраза „ по кое време ще ги стигнем американците “. След европейското състезание във Франция, към този момент приказваме „ по кое време ще ги стигнем албанците “. Какво направихте толкоз доста, че ние не можем да го повторим?
- България има име във футбола и доста положителни играчи, които Албания в никакъв случай не е имала, като се стартира от Стоичков… Ако работиш, ще печелиш. Трябва единствено работа и дисциплинираност. Ние не се опасяваме от никой. Ако работиш добре и имаш положителни футболисти, които те слушат, няма проблем. Сега всички гледат компютрите, вървят на семинари, само че би трябвало доста централизация на терена, дисциплинираност и работа.
- Какви са главните цели на футболната федерация и оказва помощ ли страната?
- Сега страната стартира малко да оказва помощ със стадионите, само че по принцип не го прави за вътрешния футбол. За него помощта идва единствено от федерацията и от УЕФА и ФИФА. Държавата оказа помощ единствено за два стадиона.
- Да се върнем на българската връзка с Албан Буши. Напусна България преди 17 години, само че продължаваш да приказваш добре български. Как съумя да го постигнеш?
- Имам доста другари в България, с които си приказвам. По принцип знам пет-шест езика. Ние, футболистите знаем единствено да играем и да приказваме с девойки. Знам български, приказвам си с моите другари футболисти, президенти…
- Кои са най-хубавите ти другари?
- В България играх две години в Литекс и беше супер. Хем станах първенец, хем живях добре, което ми се случи единствено там. Имам огромен почит към Гриша Ганчев, който беше президент на Литекс, а в този момент е на ЦСКА. Говоря постоянно с него. С Цецо Зеленски, който взе мен и Алтин Хаджи в Литекс също. От футболистите са доста – Стойчо Стоилов, Ивайло Петев…
- Помниш ли по какъв начин стана прехвърлянето ти в Литекс?
- Да, бях в гръцкия Аполон. Дойдоха представители на Литекс и моят управител. Говориха, гледаха DVD с мои изяви в националния тим, както и един мач и ме харесаха.
- Кой беше този мач?
- Мисля, че беше против Португалия. Тогава управител бе Цветан Зеленски, а треньор Димитър Димитров – Херо. Дойдоха в Гърция, гледаха ме и нещата станаха.
- Дълго ли договаря с Гриша Ганчев и елементарно ли беше?
- Нямаше проблеми. Гриша се държеше като другар. Работата си е работа, само че и другарството си е другарство. Беше като татко. Беше прецизен с футболистите.
- Имаше един скандал с твое наказване в България, само че го анулираха и тогава легендата на нашия футбол Наско Сираков сподели, че и с „ 10 бушевци отборът на Литекс няма по какъв начин да спре Левски за купата “. Но ти го опроверга и станахте първенци на процедура на „ Герена “. Какво помниш от това дерби? Как стана аленият картон? Нещо от мача с Левски?
- Играхме против Славия в Ловеч. Аз бях капитан на тима и съдията даде дузпа за нас. От Славия отидоха да бият съдията – бам, бам… И аз отидох при него като капитан. Не знам какво желаех и защо ми трябваше, само че получих червен картон, а желаех да му оказа помощ. Всъщност играчите на Славия ме удариха. И аз, и един футболист от противника бяхме изгонени. Не желаех да излизам от терена, 10 минути стоях там. Сега като треньор се чудя по какъв начин съм го направил. Отивам към съблекалнята и виждам играча на Славия, който също получи червен картон. Бях доста раздразнен и по-късно го ударих. Извиних му се, само че получих осем мача наказване. Във федерацията гледаха DVD и го понижиха на четири. Играх против Левски, завършихме 0:0 и станахме първенци. Литекс щеше да спре Левски и без Буши, тъй като бяхме супер тим. Но игра единствено един Буши и ги спряхме.
- Някоя друга забавна преживелица помниш ли от престоя ти в България?
- Има доста. По принцип аз не пия, само че след мач си взимам едно-две уискита в дискотеката. Напих се и другите споделиха: „ Буши доста пие, единствено пие… “ Хем пие, хем вкарва голове. Един път Гриша Ганчев им сподели в съблекалнята: „ Пийте като Буши и вкарвайте като Буши – няма проблем… “
- Имаш един грях към Литекс и това е изпусната дузпа против Видзев в един от най-злополучните мачове за българските тимове в европейските шампионати. Помниш ли какво стана тогава?
- Този мач съм го гледал два-три пъти, само че към този момент не желая да го върша. Бихме 4:1 в Ловеч и си мислехме, че на реванша ще е елементарно. Но там ни победиха 4:1. В продължението два пъти излязох самичък против вратаря, само че не вкарах гол. Този мач ми е болежка в сърцето, тъй като в случай че бяхме били, щяхме да играем с Фиорентина за Шампионска лига. Ние като тим бяхме отговорни, а не треньорът. След това разясниха за какво Херо играл напред, а не обратно, само че виновността е на футболистите, тъй като изпуснахме доста положения. Включително аз, защото два-три пъти излизах против вратаря.
- Сега Гриша Ганчев е притежател на ЦСКА. Мислиш ли, че ще успее да реализира триумфи с може би най-големия български клуб?
- Ако желае, Гриша може да го реализира. Той е рисков. Ако желае, може да вземе и Шампионската лига! Харесва ми, тъй като има сърце. Иска да печели на всички места. Ако играеш и даваш всичко от себе си, нямаш никакви проблеми с него. Другите тимове би трябвало да имат боязън от него.
- С кои български треньори си работил най-добре? Говореше се, че единствен си скачал на пердах на Херо…
- Херо е доста добър човек и треньор. Окей, от време на време сме се карали, само че аз съм бил отговорен. Един път не играх против Локомотив (София) и питах за какво не съм титуляр. А не би трябвало да запитвам това един треньор. Той ми споделя, че ще ме пусне второто полувреме. Взех един пепелник и го ударих в пода. Бях спорен.
- А в случай че в този момент имаше Албан Буши в твоя тим?
- Вече споделих – в случай че е добър футболист, ще се опитам да се оправя. Но в случай че направи нещо сходно два-три пъти, няма да го държа.
- Известен си с твоята пословична лоялност към ФК Тирана – стартира и приключи там кариерата си. Защо го направи?
- Започнах във ФК Тирана като дребен на 11 години. Обичам доста фланелката на този тим. Имам почит, тъй като този тим ме направи футболист. До 17-годишен упражнявах там. По принцип това е доста нападателен тим. Всички играят със сърце и желаят единствено да побеждават. Обичам доста ФК Тирана. От почитание желаех да спра с футбола там.
- Накрая кажи нещо и за фамилията си. Как прекарваш времето си отвън футбола?
- Семейството е окей. Имам две деца, жена ми не е българка, а албанка. По принцип не пребивавам доста с тях, тъй като имам доста работа. Все ден съм от 15:30 до 21:00 часа в една футболна академия. Тренирам два тима – до 11 и до 17 години. Сутринта имам всякакви задължения във федерацията, виждам футболисти от младежите. С семейството извозвам малко време. В неделя излизаме дружно.
- Синът ти също е футболист вече…
- Не става нищо, единствено се боксира. Малката може, само че тук няма женски футбол.
Красимир МИНЕВ и Владимир ПАМУКОВ, ТВ+
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ