Няма по-опасно луд от този, който е здравомислещ през цялото време
Алън Уилсън Уотс (6 януари 1915 – 16 ноември 1973) е британски публицист, теолог и преподавател, интерпретира и разпространява будизма, даоизма и индуизма измежду аудиторията от западния свят. Има магистърска степен по теология и е бил духовник. Работил е за Американската академия за азиатски проучвания. Автор на над 25 книги и публикации за религията и философията, хипи културата. Според него будизмът може да се преглежда като форма на психотерапия. Употребява дълги години психеделици и алкохол като доста от будните мозъци на неговото време, които считат, че по този метод съзнанието може по-лесно да стигне оттатък. Ето някои от неговите прозрения.
Тялото ви не се отървава от отровите, единствено тъй като сте научили имената им. Да се опитвате да контролирате страха, депресията или скуката, като ги назовавате с техните имена, значи да прибягвате до суеверието да се доверявате на проклятия и заклинания. Толкова е елементарно да се види за какво това не работи. Очевидно се опитваме да познаем, назовем и дефинираме страха, с цел да го създадем „ справедлив “, т.е. обособен от „ аз “-а.Мътната вода се пречиства най-добре, като се остави неподвижен.Изкуството да живееш... не е нехайно корабоплаване и не е неистово сграбчване в предишното. Това е да бъдеш сензитивен към всеки миг, да го виждаш като изцяло нов и неповторим, да поддържаш мозъка отворен и изцяло схватлив.Тези, които не могат да живеят в този момент, не могат да вършат никакви действителни проекти за бъдещето.Няма друго време с изключение на този миг. Миналото и бъдещето са абстракции без никаква съответна действителност.Смисълът на живота е просто да си жив. Толкова е ясно, толкоз явно и толкоз просто. И въпреки всичко всеки под паника се пробва да търси нещо друго - като че ли е належащо да реализира нещо отвън себе си.Единственият метод да разберете смисъла на смяната е да се потопите в нея, да се движите с нея и да се присъедините към танца.Всички ние - вие и аз сме в перманентна връзка с физическата галактика, както вълната е в непрекъсната връзка с океана.Няма по-опасно вманиачен от този, който е разумен от самото начало. Той е като железен мост, който не може да резонира и няма никаква еластичност, редът, основан от него, е нечовечен и нежен. Без раждането и гибелта, както и без непрекъснатата промяна на всички форми на живот, светът би бил неподвижен, лишен от темп, нетанцуващ, мумифициран.Никога не се преструвайте и не лъжете, че имате обич, която в действителност не чувствате. Ние не можем да заповядваме на любовта.Но ще ви кажа какво знаят отшелниците. Ако отидете в далечна гора и затихнете, ще разберете, че сте свързани с всичко.Източникът на цялата светлина е в окото.Човек, който намира своята еднаквост в нещо друго от пълноценния си организъм, е откъснат от пълноценно присъединяване в природата. Вместо да бъде тяло, той " има " тяло. Вместо да живее и обича, той има инстинкти за оцеляване и съвкупление.Проблемите, които непрекъснато остават неразрешими - би трябвало да предположим, че са заложени погрешно.Това е човешкият проблем: всяко прекосяване на съзнанието на по-високо равнище има цена. Не можем да бъдем по-чувствителни към удоволствието, без да сме по-чувствителни към болката. Спомняйки си предишното, можем да планираме бъдещето. Но способността да планирате бъдещето се компенсира от „ способността “ да се страхувате от болежка и боязън от незнайното. Освен това повишаването на острото чувство за предишното и бъдещето ни дава надлежно неясно чувство за сегашното. С други думи, наподобява, че доближаваме точка, в която изгодите от внимателността са надвишени от нейните дефекти, където изключителната сензитивност ни прави неприспособени. " Мир може да бъде реализиран единствено от тези, които са миролюбиви, а любовта може да бъде показана единствено от тези, които обичат. Нито едно дело на любовта няма да процъфтява от виновност, боязън или празно сърце, тъкмо както не могат да се вършат действителни проекти за бъдещето от тези, които не могат да живеят в този момент.
Тялото ви не се отървава от отровите, единствено тъй като сте научили имената им. Да се опитвате да контролирате страха, депресията или скуката, като ги назовавате с техните имена, значи да прибягвате до суеверието да се доверявате на проклятия и заклинания. Толкова е елементарно да се види за какво това не работи. Очевидно се опитваме да познаем, назовем и дефинираме страха, с цел да го създадем „ справедлив “, т.е. обособен от „ аз “-а.Мътната вода се пречиства най-добре, като се остави неподвижен.Изкуството да живееш... не е нехайно корабоплаване и не е неистово сграбчване в предишното. Това е да бъдеш сензитивен към всеки миг, да го виждаш като изцяло нов и неповторим, да поддържаш мозъка отворен и изцяло схватлив.Тези, които не могат да живеят в този момент, не могат да вършат никакви действителни проекти за бъдещето.Няма друго време с изключение на този миг. Миналото и бъдещето са абстракции без никаква съответна действителност.Смисълът на живота е просто да си жив. Толкова е ясно, толкоз явно и толкоз просто. И въпреки всичко всеки под паника се пробва да търси нещо друго - като че ли е належащо да реализира нещо отвън себе си.Единственият метод да разберете смисъла на смяната е да се потопите в нея, да се движите с нея и да се присъедините към танца.Всички ние - вие и аз сме в перманентна връзка с физическата галактика, както вълната е в непрекъсната връзка с океана.Няма по-опасно вманиачен от този, който е разумен от самото начало. Той е като железен мост, който не може да резонира и няма никаква еластичност, редът, основан от него, е нечовечен и нежен. Без раждането и гибелта, както и без непрекъснатата промяна на всички форми на живот, светът би бил неподвижен, лишен от темп, нетанцуващ, мумифициран.Никога не се преструвайте и не лъжете, че имате обич, която в действителност не чувствате. Ние не можем да заповядваме на любовта.Но ще ви кажа какво знаят отшелниците. Ако отидете в далечна гора и затихнете, ще разберете, че сте свързани с всичко.Източникът на цялата светлина е в окото.Човек, който намира своята еднаквост в нещо друго от пълноценния си организъм, е откъснат от пълноценно присъединяване в природата. Вместо да бъде тяло, той " има " тяло. Вместо да живее и обича, той има инстинкти за оцеляване и съвкупление.Проблемите, които непрекъснато остават неразрешими - би трябвало да предположим, че са заложени погрешно.Това е човешкият проблем: всяко прекосяване на съзнанието на по-високо равнище има цена. Не можем да бъдем по-чувствителни към удоволствието, без да сме по-чувствителни към болката. Спомняйки си предишното, можем да планираме бъдещето. Но способността да планирате бъдещето се компенсира от „ способността “ да се страхувате от болежка и боязън от незнайното. Освен това повишаването на острото чувство за предишното и бъдещето ни дава надлежно неясно чувство за сегашното. С други думи, наподобява, че доближаваме точка, в която изгодите от внимателността са надвишени от нейните дефекти, където изключителната сензитивност ни прави неприспособени. " Мир може да бъде реализиран единствено от тези, които са миролюбиви, а любовта може да бъде показана единствено от тези, които обичат. Нито едно дело на любовта няма да процъфтява от виновност, боязън или празно сърце, тъкмо както не могат да се вършат действителни проекти за бъдещето от тези, които не могат да живеят в този момент.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ