За критичното мислене, Мохамед и заешката дупка
„ Ако вземеш синьото хапче, историята свършва тук “– споделя Морфей на Нео. „ Ако вземеш аленото хапче, оставаш в страната на чудесата … и аз ще ти покажа какъв брой дълбока е заешката дупка “.
Колко дълбока е тази дупка? Въпрос, който си задавам всеки ден. Особено когато видя в обществените мрежи вест, която повдига публичен спор. Добре, не спор, а по-скоро махленско викане, но… подвига звук, което в действителност от време на време е единственото й предопределение. Често се запитвам кой заек ще изскочи от тази дупка и за какво. Но в този момент няма да приказвам за зайци. По-скоро за риби и кукички. И за ужаса ми от плиткото (на ума).
Има неща, в които имам вяра доста надълбоко . Едно от тях е, че няма „ глупави хора “ – всеки разум е кадърен на нещо, просто действаме друго. Дезинформирани и неспособни да мислим сериозно, ние се държим като „ глупави хора “. Виждам го всеки ден, на всички места към себе си. И това ме плаши. Не особеното мнение, а мнението, добито по ръба на най-малкото противодействие. Плашат ме мързела и леността – мисленето се трансформира в закърняваща дарба.
Вярвам, че всяко изказано мнение, всяка петиция, всеки митинг и всяка форма на публично непокорство е метод за практикуване надзор, а и на власт. Вярвам, че сериозна маса от хора, може да предизвика смяна. Но какво се случва, когато тази сериозна маса мисли безрезервно, прочувствено и водена от страхове? Аз се опасявам – ужасена съм, че всеки един, който чете, има власт да взема решение моя живот, живота на моите деца и на моите близки. Но не всеки и не всеки път си дава сметка, че би трябвало да се пробва да мисли сериозно, да търси доказателства и причини. Не всеки си дава сметка, че всяко изказано мнение, би трябвало да бъде осъзнато, тъй като то създава резултати и афекти.
Преди няколко дни редица огромни български медии оповестиха новината, че името Мохамед е измежду най-популярните имена в Берлин за 2018 година. В множеството публикации акцент заема исляма: Mohamed със големи светещи букви, жена с бурка целуваща бебе и т.н. Някои медии отидоха даже по-далеч, като смениха „ най-популярните имена в Берлин “ с „ най-популярните имена в Германия “. И във Фейсбук последва лавинообразна отрицателна реакция, придружена със страхове и опасения по отношение на бъдещето на Европа.
В съответната ситуация в публикациите в медиите, които споделяха новината (някои единствено копипействаха), съществува някаква фактология и източник на информация, само че обстоятелствата бяха много изопачени и поднесени по манипулативен метод.
Първо да стартираме от облиците – за какво ни се демонстрира картинка с името Мохамед или с жена с бурка, откакто множеството медии въпреки всичко означиха, че водещи в класациите са имената Пол и Мария? Каква е задачата на това изображение? Защо заглавията са подбрани по сходен метод, откакто в текста става ясно, че името Мохамед даже не участва в топ 10 най-често срещани имена в Берлин?
Информацията, която DW обаче ни показва, е много по-различна. В своя публикация медията написа: „ Много от родителите не престават да избират обичайни имена, които носят техните родители или прадеди. Това важи изключително за източните и северните германски провинции, където доста известни са имената Матилда, Фрида, Грета, Лени и Лина, а при момчетата – Карл, Оскар, Антон, Якоб и Тео “. От същата публикация излиза наяве, че в действителност в Берлин от 22 177 момчета, 280 са били кръстени Мохамед, което в действителност е 1.26% от всички новородени в столицата през 2018 година. В общата ранглиста на имената в Германия името Мохамед е на 24-то място.
Виждаме две неща: първо, фактологически точна, само че манипулативно поднесена информация и второ, информация, извадена от подтекста на цялостното проучване, извършено от Дружеството за немски език. Защо огромна част от медиите не споделиха обстоятелството, че към момента доста родители избират обичайни имена?
И още...
Колко дълбока е тази дупка? Въпрос, който си задавам всеки ден. Особено когато видя в обществените мрежи вест, която повдига публичен спор. Добре, не спор, а по-скоро махленско викане, но… подвига звук, което в действителност от време на време е единственото й предопределение. Често се запитвам кой заек ще изскочи от тази дупка и за какво. Но в този момент няма да приказвам за зайци. По-скоро за риби и кукички. И за ужаса ми от плиткото (на ума).
Има неща, в които имам вяра доста надълбоко . Едно от тях е, че няма „ глупави хора “ – всеки разум е кадърен на нещо, просто действаме друго. Дезинформирани и неспособни да мислим сериозно, ние се държим като „ глупави хора “. Виждам го всеки ден, на всички места към себе си. И това ме плаши. Не особеното мнение, а мнението, добито по ръба на най-малкото противодействие. Плашат ме мързела и леността – мисленето се трансформира в закърняваща дарба.
Вярвам, че всяко изказано мнение, всяка петиция, всеки митинг и всяка форма на публично непокорство е метод за практикуване надзор, а и на власт. Вярвам, че сериозна маса от хора, може да предизвика смяна. Но какво се случва, когато тази сериозна маса мисли безрезервно, прочувствено и водена от страхове? Аз се опасявам – ужасена съм, че всеки един, който чете, има власт да взема решение моя живот, живота на моите деца и на моите близки. Но не всеки и не всеки път си дава сметка, че би трябвало да се пробва да мисли сериозно, да търси доказателства и причини. Не всеки си дава сметка, че всяко изказано мнение, би трябвало да бъде осъзнато, тъй като то създава резултати и афекти.
Преди няколко дни редица огромни български медии оповестиха новината, че името Мохамед е измежду най-популярните имена в Берлин за 2018 година. В множеството публикации акцент заема исляма: Mohamed със големи светещи букви, жена с бурка целуваща бебе и т.н. Някои медии отидоха даже по-далеч, като смениха „ най-популярните имена в Берлин “ с „ най-популярните имена в Германия “. И във Фейсбук последва лавинообразна отрицателна реакция, придружена със страхове и опасения по отношение на бъдещето на Европа.
В съответната ситуация в публикациите в медиите, които споделяха новината (някои единствено копипействаха), съществува някаква фактология и източник на информация, само че обстоятелствата бяха много изопачени и поднесени по манипулативен метод.
Първо да стартираме от облиците – за какво ни се демонстрира картинка с името Мохамед или с жена с бурка, откакто множеството медии въпреки всичко означиха, че водещи в класациите са имената Пол и Мария? Каква е задачата на това изображение? Защо заглавията са подбрани по сходен метод, откакто в текста става ясно, че името Мохамед даже не участва в топ 10 най-често срещани имена в Берлин?
Информацията, която DW обаче ни показва, е много по-различна. В своя публикация медията написа: „ Много от родителите не престават да избират обичайни имена, които носят техните родители или прадеди. Това важи изключително за източните и северните германски провинции, където доста известни са имената Матилда, Фрида, Грета, Лени и Лина, а при момчетата – Карл, Оскар, Антон, Якоб и Тео “. От същата публикация излиза наяве, че в действителност в Берлин от 22 177 момчета, 280 са били кръстени Мохамед, което в действителност е 1.26% от всички новородени в столицата през 2018 година. В общата ранглиста на имената в Германия името Мохамед е на 24-то място.
Виждаме две неща: първо, фактологически точна, само че манипулативно поднесена информация и второ, информация, извадена от подтекста на цялостното проучване, извършено от Дружеството за немски език. Защо огромна част от медиите не споделиха обстоятелството, че към момента доста родители избират обичайни имена?
И още...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ