Шекспир, кучето на крайния квартал
Ако ви се коства, че в последно време съм извънредно благосклонна към българското кино, не е, тъй като са ме подкупили или съм станала по-добра. А тъй като то е станало по-добро; и сигурно - повече. През януари и февруари 2022 година сме очевидци на невиждана серия на огромния екран - в шест следващи седмици излизат шест премиерни български кино лентата: " Майка ", " Януари ", " Васил " (испанско-български), " Шекспир като улично куче " и идните " Смирен " и " Игра на доверие ". В кината все още са и миналогодишните " Моралът е положителното " и " φ1.618 ", националната телевизия излъчва редом два български сериала. Съвсем не всички споменати заслужават суперлативи; но е очевидно, че количествените натрупвания водят до качествени промени.
" Шекспир като улично куче " е втори режисьорски опит (първи самостоятелен) на известния ни артист Валери Йорданов, който печели шест награди на фестивала " Златна роза " и сърцата на феновете на всички места, откъдето мине. Тъй като не съм необикновен почитател на " Кецове " (2011 година, основан в съдействие с Иван Владимиров), за мен филмът бе много приятна изненада.
17-годишният Данко (находката Владислав Стоименов) живее без родители. Грижи се за болната си баба. Истинския си дом намира в гетото, измежду подземни улични боеве и ромски далавери. Но в своя " различен живот " той е първенец по литература, запаметява с лекост цели драми на Шекспир и копнее да ги изиграе на сцена. Валери Йорданов признава автобиографичен детайл в този воин с мъчно съществуване, у когото светлата и тъмната страна се борят непрекъснато. Заедно с неговия " брат " по оръжие, не по кръв (в ролята Васил Илиев), и неговата светлоока сестра (Елеонора Иванова, позната от сериала " Братя " ) те порастват на улицата - " живот без маска и без грим/озъбено, свирепо куче ", закриляни от циганския барон Чаво. Неговата роля извършва Захари Бахаров - да, в следващото си преобразяване на мирен, но заплашителен престъпник, и това е може би единственото предвидимо нещо във кино лентата. Меглена Караламбова е парализираната баба - роля, която Йорданов заречен на Джералдин Чаплин, само че коронавирусът осуетява проектите тя да взе участие във кино лентата.
Краткият преразказ евентуално съдържа редица детайли, които на хартия звучат изтъркано, конюнктурно или просто тривиално. Но на екрана не е по този начин. " Шекспир като улично куче " е вдъхновена и истинска творба, която изтръгва чудесни осъществявания от дебютанти (без да броим звездите във втория план). Филмът има достоверна, сурова сила, юношески дух, по едно и също време е язвителен, комичен и драматичен. Употребата на общественото и етническото не натежава от родните ни предубеждения и ограничавания, а води към универсално обръщение. Много епитети ли станаха? Въпреки екранните участия в " Откраднати очи ", " Емигранти ", " Воевода ", Валери Йорданов участва в културния ни пейзаж главно като театрал. И при все че отвява с филмовата си просвета доста по-опитни от него на кинополето: какво водене на начинаещите артисти единствено!
Разгадаването на въздействията в " Шекспир като улично куче " е малко по-сложна задача: ясни са " Градът на бога " на Фернандо Мейрелеш - в портретуването на гетото и " документалната " камера; Amores Perros на Алехандро Иняриту - в връзките сред героите и кучешките метафори. Разбира се, тук са и американските жанрови филми за кражби, ъндърграунд и дребни гангстери. Ценителите на класиката ще харесат нахалния и грациозен фасон, с който режисьорът-сценарист " разчупва " и инжектира актуалност в класическия стих на Шекспир.
За отбелязване са камерата на Борис Славков, която от първите минути сграбчва с ексцентричните си гледни точки, и звуковата среда, изключително финалната ария " Полуизяден " (на No More Many More). Бюджетните ограничавания дебнат по ъглите и има известна " недонаправеност " на места във кино лентата, само че тя пък се връзва добре с разказа.
В умозаключение няма да е прекомерно да се каже, че въпреки " Шекспир като улично куче " да черпи музи от непознат опит, друг като него не се е появявал в българското кино през последните десетилетия. Изобщо през тях прекомерно малко бяха филмите, които се обръщат непосредствено към младежката публика (ако не броим аматьорски пошлотии като " Бай Иван " ). Стрували са си 11-те години " родилни страдания ", които лишава основаването му, от сюжет до реализация и среща с публиката. Дано тя да е щастлива.
-->
" Шекспир като улично куче " е втори режисьорски опит (първи самостоятелен) на известния ни артист Валери Йорданов, който печели шест награди на фестивала " Златна роза " и сърцата на феновете на всички места, откъдето мине. Тъй като не съм необикновен почитател на " Кецове " (2011 година, основан в съдействие с Иван Владимиров), за мен филмът бе много приятна изненада.
17-годишният Данко (находката Владислав Стоименов) живее без родители. Грижи се за болната си баба. Истинския си дом намира в гетото, измежду подземни улични боеве и ромски далавери. Но в своя " различен живот " той е първенец по литература, запаметява с лекост цели драми на Шекспир и копнее да ги изиграе на сцена. Валери Йорданов признава автобиографичен детайл в този воин с мъчно съществуване, у когото светлата и тъмната страна се борят непрекъснато. Заедно с неговия " брат " по оръжие, не по кръв (в ролята Васил Илиев), и неговата светлоока сестра (Елеонора Иванова, позната от сериала " Братя " ) те порастват на улицата - " живот без маска и без грим/озъбено, свирепо куче ", закриляни от циганския барон Чаво. Неговата роля извършва Захари Бахаров - да, в следващото си преобразяване на мирен, но заплашителен престъпник, и това е може би единственото предвидимо нещо във кино лентата. Меглена Караламбова е парализираната баба - роля, която Йорданов заречен на Джералдин Чаплин, само че коронавирусът осуетява проектите тя да взе участие във кино лентата.
Краткият преразказ евентуално съдържа редица детайли, които на хартия звучат изтъркано, конюнктурно или просто тривиално. Но на екрана не е по този начин. " Шекспир като улично куче " е вдъхновена и истинска творба, която изтръгва чудесни осъществявания от дебютанти (без да броим звездите във втория план). Филмът има достоверна, сурова сила, юношески дух, по едно и също време е язвителен, комичен и драматичен. Употребата на общественото и етническото не натежава от родните ни предубеждения и ограничавания, а води към универсално обръщение. Много епитети ли станаха? Въпреки екранните участия в " Откраднати очи ", " Емигранти ", " Воевода ", Валери Йорданов участва в културния ни пейзаж главно като театрал. И при все че отвява с филмовата си просвета доста по-опитни от него на кинополето: какво водене на начинаещите артисти единствено!
Разгадаването на въздействията в " Шекспир като улично куче " е малко по-сложна задача: ясни са " Градът на бога " на Фернандо Мейрелеш - в портретуването на гетото и " документалната " камера; Amores Perros на Алехандро Иняриту - в връзките сред героите и кучешките метафори. Разбира се, тук са и американските жанрови филми за кражби, ъндърграунд и дребни гангстери. Ценителите на класиката ще харесат нахалния и грациозен фасон, с който режисьорът-сценарист " разчупва " и инжектира актуалност в класическия стих на Шекспир.
За отбелязване са камерата на Борис Славков, която от първите минути сграбчва с ексцентричните си гледни точки, и звуковата среда, изключително финалната ария " Полуизяден " (на No More Many More). Бюджетните ограничавания дебнат по ъглите и има известна " недонаправеност " на места във кино лентата, само че тя пък се връзва добре с разказа.
В умозаключение няма да е прекомерно да се каже, че въпреки " Шекспир като улично куче " да черпи музи от непознат опит, друг като него не се е появявал в българското кино през последните десетилетия. Изобщо през тях прекомерно малко бяха филмите, които се обръщат непосредствено към младежката публика (ако не броим аматьорски пошлотии като " Бай Иван " ). Стрували са си 11-те години " родилни страдания ", които лишава основаването му, от сюжет до реализация и среща с публиката. Дано тя да е щастлива.
-->
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ