Ако вашата стратегия за постигане на щастие се изразява в

Ако вашата тактика за реализиране на благополучие се показва в концепцията да накарате събитията да се подчинят на волята ви, такива вести звучат извънредно: най-хубавото, което можете да извършите, е да се молите нещата да не се объркат прекомерно доста и да се пробвате да пропъждате черните мисли, когато това се случи. Това написа Оливър Бъркман в книгата си „ Противоотрова “, разгромяваща някои постулати на „ ню ейдж “ философията, придобиваща все по-голяма известност измежду младежите.
Но за стоиците душевният покой допуска приемане на действителността по отношение на лимитираните ви благоприятни условия да управлявате събитията. „ Никога не съм вярвал на Фортуна - написа Сенека - даже когато е създавала усещане, че е доброжелателна. С всички нейни великодушни блага – пари, служби, въздействие – съм се отнасял по този начин, че тя да може да си ги изиска назад, без това да ме смути. ” Тези неща са отвън контрола на обособената личност; в случай че инвестирате щастието си в тях, рискувате да преживеете тежък потрес. 
Според стоиците единствените неща, които фактически можем да управляваме, са нашите убеждения – това, в което имаме вяра във връзка с заобикалящите ни условия. Но в това няма нищо неприятно. Както към този момент видяхме, от позиция на стоицизма това, което ни предизвиква премеждия, са точно нашите преценки – затова те са и единственото, което би трябвало да можем да направляваме, с цел да подменим страданието със успокоение.

Нека предположим, че някой ви обиди, споделя един от героите на Бъркман – обиди ви в действителност неприятно. Стоикът, в случай че е задоволително добър стоик, няма да се вбеси, няма да се разгневи или разстрои, няма да се смути, тъй като ще осъзнае, че в последна сметка не се е случило нищо неприятно. За да се ядоса, би трябвало първо да е решил, че другият човек му е предизвикал зло. Проблемът е, че ние сме настроени да преценяме непрекъснато, че хората ни предизвикват зло.

Лесно е да се разбере, че една словесна засегнатост не би трябвало да навреди на личността, само че по какъв начин да се отнасяме към всекидневните дребни несправедливости, които ни късат нервите, пита създателят на „ Противоотрова “ – безжалостен съперник на издигането в фетиш на позитивното мислене.
В супермаркета сте. Самият факт към този момент е извънредно изнервящ. Някаква стока е свършила? Опашките са прекомерно дълги? Стоикът не е задължен да се отнася с толерантност към това положение; може да реши да отиде в различен магазин. 
Но да реагира с неспокойствие – това от позиция на стоическата философия би било резултат от неправилна преценка. Не можете да контролирате обстановката, затова да реагирате с яд против действителността е безразсъдно. Нещо повече, вашето неспокойствие съвсем несъмнено е диспропорционално огромно по отношение на действителната вреда (ако тя въобще съществува), породена ви от това неудобство; няма учредения да приемате това персонално. 
Може би това е опция да се заемете с „ предугаждане на злото ”: какво е най-лошото, което би могло да се случи вследствие на упоменатите неудобства? Почти постоянно задаването на този въпрос разкрива, че преценката ви за обстановката е била пресилена, а свеждането й до действителни размери ще усили доста опцията да подмените раздразнението си със успокоение.