Прекаленият светец и Богу не е драг
Ако изобщо можем да посочим нещо позитивно, колкото и цинично да звучи това на фона на всяка война, това е рухането на опорката, че българите сме гадни безчовечни люде, изпитващи ненавист и злост към всички чужденци.
Буквално единствено броени часове бяха нужни на хилядите хора, които се самоорганизираха в разнообразни групи, основани в помощ на идващите от Украйна бежанци. Подслон, работа, храна, движимости, пари – хората се надпреварват да оферират помощта си. На фона на мудната държавна организация, популацията на България оказва помощ от първия ден, в това число и на терен.
Редица,, в това число и, започнаха светкавични акции, с цел да могат да окажат нужната поддръжка на бежанците. Нарочно са посочени няколко избрани организации в линковете, тъй като НПО-тата, които по принцип се занимават с сходни действия, са ясни, те получават и милиони по разнообразни стратегии, само че тук приказваме за хора и сдружения, които имат по-различни цели, постоянно нямат и никакво финансиране. Но даже измежду тях царува цялостно единогласие и отлична стикованост.
Отварям една скоба, тъй като е редно да отбележим, че посредством разнообразни промени, някои даже законови, държавното управление към този момент предприеме ограничения: бежанците от Украйна, които са подали документи за краткотрайна протекция в България или за бежански статут, ще имат право на същата здравна помощ, която употребяват здравноосигурените лица у нас; Хората, които търсят избавление от войната и имат въпроси по пребиваването си у нас, могат да получат информация на уеб страницата на Единния информативен портал „ България за Украйна “; хотелиери ще получават по 40лв. дневно, в случай че са приели бежанци, което ще подкрепи и туристическия ни бранш, а и по този начин ще го насърчи да помогне на още повече бедстващи и още други начинания.
Бежанците
Много значимо е да се посочи, че в тази ситуация с хората, идващи от Украйна, в действителност приказваме за бежанци. Не за стопански мигранти.
Темата за бежанците постоянно се възприема прочувствено от българите, тъй като множеството от нас в действителност сме потомци на такива. След Балканските войни в България идват доста сънародници от Тракия и Македония.
Някои ще побърза да каже, че се касае за българи. Да, най-вече са били такива. Ами арменците, които бягат от геноцида в Османската империя? Абдулхамидовите кланета от 1894-1896 година усилват неведнъж броя им в България, а по време на Балканската война общността тук към този момент наброява 35 000. След геноцида от 1915г. още над 20 000 се заселват в страната ни, като общият брой е повече от 50 000 души. 50 000!
И въпреки да беше даже, в този случай министър-председателят Кирил Петков беше безусловно прав в думите си, че “Това са европейци, интелигентни, образовани хора. Ние, както и всички други сме подготвени да ги посрещнем. Това не е нормалната бежанска вълна от хора с неразбираемо минало. Никоя от европейските страни не се тормози от тях”.
Няма нищо расистко във обстоятелството, че предходната вълна, заляла Европа, се състоеше от здрави и прави млади мъже, които бяха доста надалеч от лекари и инженери, заради което и тези специалности към този момент се загатват иронично, най-малко в подтекста на „ сирийските” бежанци. А за какво сирийски са в кавички? Ами тъй като прииждащите към Европа се представяха за такива, само че немалка част бяха от Афганистан, Ирак, Индия, Сомалия, Косово и още други страни. И най-безцеремонно лъжеха, че са изгубили паспортите си, че са им ги откраднали, че са унизени, бити и така нататък
И не е расизъм, че едните са ни по-близки, било то по вяра, по светоусещане, по метод на живот, по език. А в Украйна има и хиляди българи – това са хора от нашето семейство, от нашата кръв.
Мигрантите
Говорейки за мигранти, е редно да споменем още един факт, който също комфортно се пропуща от борците против елементарния расист Ганьо.
В страната ни и различен път е имало талази от емигранти. Да, емигранти, не бежанци. И са били признати задушевно. Такива са немалкото останали и задомили се у нас задгранични студенти по време на ръководството преди 1989г. Сред тях имаше и мюсюлмани, и хора от други континенти, и всевъзможни. Нима тези хора имаха проблеми със социализацията си тук, белким българите ги посрещнаха на нож?
Ах, този неприятен, неприятен българин!
Разбира се, посочените нагоре хора нямаха нищо общо с младите мъже в дейна възраст, комфортно етикетирани като „ сирийски бежанци “ преди няколко години. Да не приказваме какъв брой от тях се представяха за малолетни. Необходимо ли е да си напомним какво се случи по-късно – да вземем за пример всеобщите полови набези като това в Кьолн, изнасилените и убити млади дами, даже и деца, в редица градове на Стария континент, осъществени точно от групи с мигранти от Африка и Близкия изток.
Зрелищен контрастност сред украинските майки с деца – от една страна, от друга – младите мъже, прииждащи като хуни.
И не е никакъв мотив, че е неразрешено на мъжете в боеспособна възраст да напущат Украйна, по тази причина виждаме най-вече дами и деца. И по време на войната в Сирия на мъжете им беше неразрешено, с което в действителност се оборва опорката, че тогавашните бягащи са били най-вече сирийци – първо, а второ – даже част от тях да си били такива, очевидно приказваме за страхливци, изоставили дамите и децата си в разгара на война, с цел да търсят по-лесен и обезпечен живот в Европа.
Вероятно сега страната ни посреща най-голямата вълна в историята си. От началото на съветската инвазия в Украйна близо 70 000 украински жители са влезнали в България, като останалите тук все още са над 30 000. И я посреща почтено.
Защото както е казано в Еклесиаст, „ Не ставай прекомерно правоверен и не мисли себе си за доста умен...” Което не значи да не бъдем благочестиви, а да не се вършим на такива, подскачайки като ощипани госпожици, когато някой си разреши да каже безспорната истина, че паралелът сред „ сирийските лекари и инженери” и бежанците от Украйна е неудобен. Разбира се, че е неудобен, а противоположното е полярност, която е притеснителна.
Буквално единствено броени часове бяха нужни на хилядите хора, които се самоорганизираха в разнообразни групи, основани в помощ на идващите от Украйна бежанци. Подслон, работа, храна, движимости, пари – хората се надпреварват да оферират помощта си. На фона на мудната държавна организация, популацията на България оказва помощ от първия ден, в това число и на терен.
Редица,, в това число и, започнаха светкавични акции, с цел да могат да окажат нужната поддръжка на бежанците. Нарочно са посочени няколко избрани организации в линковете, тъй като НПО-тата, които по принцип се занимават с сходни действия, са ясни, те получават и милиони по разнообразни стратегии, само че тук приказваме за хора и сдружения, които имат по-различни цели, постоянно нямат и никакво финансиране. Но даже измежду тях царува цялостно единогласие и отлична стикованост.
Отварям една скоба, тъй като е редно да отбележим, че посредством разнообразни промени, някои даже законови, държавното управление към този момент предприеме ограничения: бежанците от Украйна, които са подали документи за краткотрайна протекция в България или за бежански статут, ще имат право на същата здравна помощ, която употребяват здравноосигурените лица у нас; Хората, които търсят избавление от войната и имат въпроси по пребиваването си у нас, могат да получат информация на уеб страницата на Единния информативен портал „ България за Украйна “; хотелиери ще получават по 40лв. дневно, в случай че са приели бежанци, което ще подкрепи и туристическия ни бранш, а и по този начин ще го насърчи да помогне на още повече бедстващи и още други начинания.
Бежанците
Много значимо е да се посочи, че в тази ситуация с хората, идващи от Украйна, в действителност приказваме за бежанци. Не за стопански мигранти.
Темата за бежанците постоянно се възприема прочувствено от българите, тъй като множеството от нас в действителност сме потомци на такива. След Балканските войни в България идват доста сънародници от Тракия и Македония.
Някои ще побърза да каже, че се касае за българи. Да, най-вече са били такива. Ами арменците, които бягат от геноцида в Османската империя? Абдулхамидовите кланета от 1894-1896 година усилват неведнъж броя им в България, а по време на Балканската война общността тук към този момент наброява 35 000. След геноцида от 1915г. още над 20 000 се заселват в страната ни, като общият брой е повече от 50 000 души. 50 000!
И въпреки да беше даже, в този случай министър-председателят Кирил Петков беше безусловно прав в думите си, че “Това са европейци, интелигентни, образовани хора. Ние, както и всички други сме подготвени да ги посрещнем. Това не е нормалната бежанска вълна от хора с неразбираемо минало. Никоя от европейските страни не се тормози от тях”.
Няма нищо расистко във обстоятелството, че предходната вълна, заляла Европа, се състоеше от здрави и прави млади мъже, които бяха доста надалеч от лекари и инженери, заради което и тези специалности към този момент се загатват иронично, най-малко в подтекста на „ сирийските” бежанци. А за какво сирийски са в кавички? Ами тъй като прииждащите към Европа се представяха за такива, само че немалка част бяха от Афганистан, Ирак, Индия, Сомалия, Косово и още други страни. И най-безцеремонно лъжеха, че са изгубили паспортите си, че са им ги откраднали, че са унизени, бити и така нататък
И не е расизъм, че едните са ни по-близки, било то по вяра, по светоусещане, по метод на живот, по език. А в Украйна има и хиляди българи – това са хора от нашето семейство, от нашата кръв.
Мигрантите
Говорейки за мигранти, е редно да споменем още един факт, който също комфортно се пропуща от борците против елементарния расист Ганьо.
В страната ни и различен път е имало талази от емигранти. Да, емигранти, не бежанци. И са били признати задушевно. Такива са немалкото останали и задомили се у нас задгранични студенти по време на ръководството преди 1989г. Сред тях имаше и мюсюлмани, и хора от други континенти, и всевъзможни. Нима тези хора имаха проблеми със социализацията си тук, белким българите ги посрещнаха на нож?
Ах, този неприятен, неприятен българин!
Разбира се, посочените нагоре хора нямаха нищо общо с младите мъже в дейна възраст, комфортно етикетирани като „ сирийски бежанци “ преди няколко години. Да не приказваме какъв брой от тях се представяха за малолетни. Необходимо ли е да си напомним какво се случи по-късно – да вземем за пример всеобщите полови набези като това в Кьолн, изнасилените и убити млади дами, даже и деца, в редица градове на Стария континент, осъществени точно от групи с мигранти от Африка и Близкия изток.
Зрелищен контрастност сред украинските майки с деца – от една страна, от друга – младите мъже, прииждащи като хуни.
И не е никакъв мотив, че е неразрешено на мъжете в боеспособна възраст да напущат Украйна, по тази причина виждаме най-вече дами и деца. И по време на войната в Сирия на мъжете им беше неразрешено, с което в действителност се оборва опорката, че тогавашните бягащи са били най-вече сирийци – първо, а второ – даже част от тях да си били такива, очевидно приказваме за страхливци, изоставили дамите и децата си в разгара на война, с цел да търсят по-лесен и обезпечен живот в Европа.
Вероятно сега страната ни посреща най-голямата вълна в историята си. От началото на съветската инвазия в Украйна близо 70 000 украински жители са влезнали в България, като останалите тук все още са над 30 000. И я посреща почтено.
Защото както е казано в Еклесиаст, „ Не ставай прекомерно правоверен и не мисли себе си за доста умен...” Което не значи да не бъдем благочестиви, а да не се вършим на такива, подскачайки като ощипани госпожици, когато някой си разреши да каже безспорната истина, че паралелът сред „ сирийските лекари и инженери” и бежанците от Украйна е неудобен. Разбира се, че е неудобен, а противоположното е полярност, която е притеснителна.
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ