Инфлационно лято чука на вратата
Ако би трябвало да се класират заглавията във финансовата преса през последното десетилетие, спечелилият евентуално ще е " Лихвените проценти станаха негативни ".
Спадът на лихвите през последните 40 години е явлението, което паралелно с " брата му по оръжие " - печатането на пари - изяснява всички останали финансови събития. Обяснява взрива (или балона) на фондовите тържища, внезапния скок на цените на облигациите и голямото преимущество на фирмите, които не вършат кой знае какви пари над тези, които печелят и начисляват постоянно дивиденти. Същото се отнася и за ценовия взрив при жилищата, рисковите дефицити на пенсионните фондове, както и за възхода на бранша за частни капитали. И, естествено, появяването на криптовалути.
Последните инфлационни данни на Съединени американски щати обаче всяха сериозен ужас, тъй като те би следвало да предхождат нарастване на лихвите.
Годишната инфлация, измерена посредством показателя на потребителските цени, е скочила до 4.2% през април - двойно над целевите 2% на Федералния запас. Базовата й съставна част, от която са изключени мощно " неуверените " храни и горива, пък се е повишила до 3% годишно - най-солидното нарастване от януари 1996-та.
Дали този инфлационен растеж е случаен? Доста анализатори са уверени, че явлението е краткотрайно и се дължи най-много на нормализирането на цените след насилственото им намаляване по време на пандемичната потребителска отпадналост през предходната година. Да не приказваме, че самолетните транспорти и хотелските стаи останаха на процедура не употребявани.
Възможно е тези условия да са прибавили някой и различен % към инфлацията. Но доста консуматори се оплакват, че усещат натиска от растящото търсене след последователното разхлабване на противопандемичните ограничения. И относително бавното възобновяване на предлагането, което тласка нагоре цените.
Ключовият индикатор обаче са заплатите: в случай че те тръгнат нагоре, инфлацията рядко се оказва краткотрайна.
" Макдонълд`с " разгласи наскоро, че усилва с 10% почасовите надници на територията на Съединени американски щати. А веригата от мексикански заведения за хранене " Чипотле " покачва минималното възнаграждение до 15 $ на час. Тези ограничения може и да не провокират инфлационната серпантина от 70-е години на предишния век, само че подсказват, че инфлацията ще изскочи най-малко над 2% в Съединените щати и във Англия, които ваксинират стремително популацията си - причина за интензивен напредък.
Естествено, всеки е прав да подхожда скептично към изказванията за инфлационна заплаха. Но този път е друго.
Летният инфлационен взрив по предписание е неизбежен след облекчаването и премахването на рестриктивните мерки против болестта. Например, през предходната година разпространяването на COVID-19 порази стопанските системи по света, смъкна цените на суровините и даже тласна котировките на американския недопечен нефт под нулата. Напоследък обаче се следи 180-градусов поврат, при който суровините нарастват стремително и се усеща дефицит от съвсем всичко.
Или, както обобщава Сонал Десай - основен капиталов шеф във " Франклин Темпелтън ":
" Не е единствено петролът, не е единствено медта, не е единствено дървеният материал. Факт е, че хората не могат да намерят служащи. Всичко това, взето в цялост, ме кара да мисля, че инфлацията евентуално има повече крайници ".
Това значи, че поколението търговци, които са управлявали вложенията си в безинфлационния свят след световната финансова рецесия не би трябвало да подценяват степента на неустановеност, в която навлизат при новата парадигма. Някои активи, които се считат за обичайни застраховки против инфлационни изненади, като предпазените против инфлация облигации и суровините, към този момент са много скъпи, а инфлационните упования значително са регистрирани в цените.
Банкери пресмятат, че ефектът от паричните и фискалните тласъци ще " успокои " инфлацията на 2.5% годишно срещу приблизително 1.5% преди пандемията. Тоест, че тя няма да е рисково висока.
В изискванията на стабилен напредък и на сдържан инфлационен напън ще завоюват акциите на фирмите, чиито приходи и облаги са под въздействие на икономическия цикъл. Инвеститорите би трябвало да търсят и книжата на компании, които имат опция да трансферират по-високите цени на клиентите в кратковременен проект и да предотвратят конвулсия на облагите.
Редовите вложители пък би трябвало да се постараят най-малко да запазят покупателната си мощност. Което е задача с нараснала компликация.
Някои биха заложили на криптовалутата Bitcoin, която мнозина считат за " новото злато ". Това надали е най-умният ход като се има поради, че единствено няколко изявления в обществените мрежи на ексцентрични умници като Илон Мъск може да смъкна цената й с по няколко хиляди $ дневно. Възможно е и да ги качи, само че тази възможност е надалеч по-малка в сегашната настройка и преход от стандартна към зелена сила.
Инвестициите в акции са добра алтернатива, само че не по-малко рискова и без опция за стремително замогване. Доброто остаряло злато прави работа, само че не в прекомерни количества, доколкото разноските за съхранението му са високи.
Напоследък известност набират колекционерските монети. Те се съхраняват и транспортират елементарно и са с висока стойност, тъй като множеството са изсечени от скъпоценни метали, които инфлацията рядко поразява - злато и сребро. Те са скъпи и в исторически аспект.
От известно време цените на тези монети порастват откакто Интернет срещна непосредствено колекционерите и дилърите.
Стандартните покупки на колекционерите са на златната монета от 5 гвинеи, която стартира да се сече от първата година на царуване на Чарлз ІІ (1630-1685-та). Препоръките са да се търсят дребни монети в положително положение с портрети на монарси (аукцион за сходни произведения ще има през септември). Те ще свършат чудесна работа, изключително в случай че заглавията на финансовите страници на вестниците в новото десетилетие са: " Инфлацията бързо се завръща ".
Спадът на лихвите през последните 40 години е явлението, което паралелно с " брата му по оръжие " - печатането на пари - изяснява всички останали финансови събития. Обяснява взрива (или балона) на фондовите тържища, внезапния скок на цените на облигациите и голямото преимущество на фирмите, които не вършат кой знае какви пари над тези, които печелят и начисляват постоянно дивиденти. Същото се отнася и за ценовия взрив при жилищата, рисковите дефицити на пенсионните фондове, както и за възхода на бранша за частни капитали. И, естествено, появяването на криптовалути.
Последните инфлационни данни на Съединени американски щати обаче всяха сериозен ужас, тъй като те би следвало да предхождат нарастване на лихвите.
Годишната инфлация, измерена посредством показателя на потребителските цени, е скочила до 4.2% през април - двойно над целевите 2% на Федералния запас. Базовата й съставна част, от която са изключени мощно " неуверените " храни и горива, пък се е повишила до 3% годишно - най-солидното нарастване от януари 1996-та.
Дали този инфлационен растеж е случаен? Доста анализатори са уверени, че явлението е краткотрайно и се дължи най-много на нормализирането на цените след насилственото им намаляване по време на пандемичната потребителска отпадналост през предходната година. Да не приказваме, че самолетните транспорти и хотелските стаи останаха на процедура не употребявани.
Възможно е тези условия да са прибавили някой и различен % към инфлацията. Но доста консуматори се оплакват, че усещат натиска от растящото търсене след последователното разхлабване на противопандемичните ограничения. И относително бавното възобновяване на предлагането, което тласка нагоре цените.
Ключовият индикатор обаче са заплатите: в случай че те тръгнат нагоре, инфлацията рядко се оказва краткотрайна.
" Макдонълд`с " разгласи наскоро, че усилва с 10% почасовите надници на територията на Съединени американски щати. А веригата от мексикански заведения за хранене " Чипотле " покачва минималното възнаграждение до 15 $ на час. Тези ограничения може и да не провокират инфлационната серпантина от 70-е години на предишния век, само че подсказват, че инфлацията ще изскочи най-малко над 2% в Съединените щати и във Англия, които ваксинират стремително популацията си - причина за интензивен напредък.
Естествено, всеки е прав да подхожда скептично към изказванията за инфлационна заплаха. Но този път е друго.
Летният инфлационен взрив по предписание е неизбежен след облекчаването и премахването на рестриктивните мерки против болестта. Например, през предходната година разпространяването на COVID-19 порази стопанските системи по света, смъкна цените на суровините и даже тласна котировките на американския недопечен нефт под нулата. Напоследък обаче се следи 180-градусов поврат, при който суровините нарастват стремително и се усеща дефицит от съвсем всичко.
Или, както обобщава Сонал Десай - основен капиталов шеф във " Франклин Темпелтън ":
" Не е единствено петролът, не е единствено медта, не е единствено дървеният материал. Факт е, че хората не могат да намерят служащи. Всичко това, взето в цялост, ме кара да мисля, че инфлацията евентуално има повече крайници ".
Това значи, че поколението търговци, които са управлявали вложенията си в безинфлационния свят след световната финансова рецесия не би трябвало да подценяват степента на неустановеност, в която навлизат при новата парадигма. Някои активи, които се считат за обичайни застраховки против инфлационни изненади, като предпазените против инфлация облигации и суровините, към този момент са много скъпи, а инфлационните упования значително са регистрирани в цените.
Банкери пресмятат, че ефектът от паричните и фискалните тласъци ще " успокои " инфлацията на 2.5% годишно срещу приблизително 1.5% преди пандемията. Тоест, че тя няма да е рисково висока.
В изискванията на стабилен напредък и на сдържан инфлационен напън ще завоюват акциите на фирмите, чиито приходи и облаги са под въздействие на икономическия цикъл. Инвеститорите би трябвало да търсят и книжата на компании, които имат опция да трансферират по-високите цени на клиентите в кратковременен проект и да предотвратят конвулсия на облагите.
Редовите вложители пък би трябвало да се постараят най-малко да запазят покупателната си мощност. Което е задача с нараснала компликация.
Някои биха заложили на криптовалутата Bitcoin, която мнозина считат за " новото злато ". Това надали е най-умният ход като се има поради, че единствено няколко изявления в обществените мрежи на ексцентрични умници като Илон Мъск може да смъкна цената й с по няколко хиляди $ дневно. Възможно е и да ги качи, само че тази възможност е надалеч по-малка в сегашната настройка и преход от стандартна към зелена сила.
Инвестициите в акции са добра алтернатива, само че не по-малко рискова и без опция за стремително замогване. Доброто остаряло злато прави работа, само че не в прекомерни количества, доколкото разноските за съхранението му са високи.
Напоследък известност набират колекционерските монети. Те се съхраняват и транспортират елементарно и са с висока стойност, тъй като множеството са изсечени от скъпоценни метали, които инфлацията рядко поразява - злато и сребро. Те са скъпи и в исторически аспект.
От известно време цените на тези монети порастват откакто Интернет срещна непосредствено колекционерите и дилърите.
Стандартните покупки на колекционерите са на златната монета от 5 гвинеи, която стартира да се сече от първата година на царуване на Чарлз ІІ (1630-1685-та). Препоръките са да се търсят дребни монети в положително положение с портрети на монарси (аукцион за сходни произведения ще има през септември). Те ще свършат чудесна работа, изключително в случай че заглавията на финансовите страници на вестниците в новото десетилетие са: " Инфлацията бързо се завръща ".
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ