Чудатото животно Ай-ай
Ако би трябвало да определим природата с една дума, то тя е невероятна. Предлага ни скотски типове, за които дори не сме предполагали, че може да съществуват. Те са доста редки и ги има единствено в обособени кътчета на Земята.
Адресът на един от най-забележителните и редки представители на примитивните маймуни с непредвиденото име Ай-ай е гъстите бамбукови гори и джунгли на Мадагаскар. Оригинално е освен името на това необичайно животно, само че и външният му тип.
Чудноватото животно Ай-ай е единствен представител на своя тип и е тайнствено нощно творение, което всява смут у локалните поданици и те се стремят да го убият, тъй като считат, че носи злощастие и предвещава гибел.
За да се опази рядкото създание са нужни старания, само че и опознаване и схващане на всеки необичаен тип. А Ай-ай в действителност покрива тази визия в оптималната степен.
Класификация на Ай-ай
Ай-ай е с латинско наименование Daubentonia madagascariensis и съставлява полумаймуна, която е единствен член на инфраразреда на Ръконожкоподобните, научно наименование Chiromyformes и на монотипично семейство, известно като Ръконожки или Daubentonidae.
Класификацията на животното Ай-ай е сложна за науката, защото то наподобява по едно и също време на лемур, катерица, чинчила, коала, безделник и дебело лори. От извлечените морфологични особености след откриването му, стартира класификацията му. Притежаването на непрестанно растящи предни резци, сходно на тези на гризачите, заблуждава в началото учените. Те причисляват Ай-ай към рода Rodentia.
Виждането е, че това животно прекалено много прилича катерица заради същността на пръстите на краката, а също и поради оцветяването на космите по тялото и опашката. Оказва се обаче, че странното творение наподобява също на котка по формата на главата, ушите, очите и ноздрите.
Класифицирането му към Приматите също е много нестабилно. Смятат го за високо произходящ член на семейство Indridae, само че в това време в несигурно отношение към всички примати. Чак през ХХ век го отнасят твърдо към лемурите.
Смята се, че всички лемури произлизат от един единствен предшественик, който е минал от Африка в Мадагаскар по време на Палеогена.
Най-вероятно предците на Ай-ай са колонизирали Мадагаскар напълно настрана от другите лемури и това е довело до обособяването му като напълно без значение създание.
Етимология на Ай-ай
Ай-ай не е като другите лемури. Родът Daubentonia е кръстен на френския натуралист Daubenton от възпитаник на учения, който в началото счита да назова рода Червейядящ, само че защото не е бил сигурен в навиците на животното, избира името на своя преподавател като неутрално наименование.
Френският натуралист Пиер Сонерат е първият, който употребява националното име Ай-ай. Това става през ХVІІІ век, когато разказва и прави илюстрация на лемура. Още преди него обаче британският зоолог Джордж Шоу го назовава лемур с дълги пръсти, само че това наименование не се резервира.
Сонерат счита, че името Ай-ай идва от зов на възклицание и учудване, тъй като това възприятие поражда създанието с типа си.
Друга догадка твърди, че името измежду локалното население е пристигнало от хе хе, което е локална дума, означаваща не знам. Това е метод да се назове вълшебно животно, което поражда боязън.
Как наподобява Ай-ай?
Това животинче Ай-ай е мъничко на размер. Има междинна дължина на главата и тялото от 36 до 43 сантиметра, а опашката му е по-дълга от цялото тяло - от 56 до 61 сантиметра. Тежи към 4 кг.
Дебелата и необятна глава с огромни и опулени очи са общи черти с маймуните, само че късите крайници са в действителност в необичайно противоречие. Пръстите му имат дълги и заострени нокти, сходно на хищните птици, само че на огромния пръст нокътят е плосък.
Зъбите на Ай-ай са още по-забележителни. Кучешките липсват, а резците са без корен и непрекъснато растящи.
Младите лемури Ай-ай са със сребрист цвят начело и имат линия надолу по гърба. Когато стартират да доближават зрялост, телата им се покриват с дебела четина и не са един компактен цвят. Главата и гърбът, както и краищата на космите са бели, до момента в който останалата част е жълтеникаво или кафяво обагрена.
Много присъщи са пръстите на лемура Ай-ай. Третият пръст, който е най-тънък, е и най-дългият. Той се употребява за издърпване на дървеници от дървета. Този междинен пръст е неповторим с това, че има метакарпофалангеална става. Това е най-голямата кокалче, което изпъква най-силно при стесняване на ръката в пестник.
В ушите си има вътрешна повърхнина, която оказва помощ да концентрира ехолокационните сигнали от потупването на пръста върху дървото и да чува всеки тон, който плячката издава.
Женските имат две млечни жлези, ситуирани в региона на слабините.
Начин на живот на Ай-ай
Подобно на дивите котки, таралежите, прилепите, совите, бухалите, Ай-ай е нощно животно и типът на очите му - огромни, изпъкнали и обърнати напред, дава ясно да се разбере това. Денем, сгънат на кълбо, лемурът спи в някоя дупка, а нощем излиза на открито и стартира своята игрива разходка. Скача от клон на клон по дърветата и усърдно ревизира всяка дупка и цепнатина, с цел да открие скрило се насекомо. Когато е жаден Ай ай търси хралупа с вода, потапя пръста си в нея и го облизва, до момента в който се напие.
В гъстите гори на Мадагаскар лемурът се усеща добре. Не му липсва нищо, няма и врагове. И въпреки всичко през днешния ден от тази странна маймунка са се запазили не повече от 50 екземпляра, защото изсичането на девствените гори от индивида ги лишава от техния дом.
В гъстите и най-високи клони на дърветата Ай-ай си прави гнездата, там, където дървото се разклонява. Там, измежду високите клони минава по-голямата част от живота на Ай-ай. Въпреки че слиза по земята, когато се наложи, въпреки всичко лемурът пътува, чифтосва се, спи и яде измежду високите клони на дърветата.
Лемурът Ай-ай е самотно животно, което маркира територията си със своя мирис. По-малките територии на женските постоянно се припокриват с тези на мъжките. Мъжкарите са склонни да споделят владенията си с други от своя пол, а от време на време даже спят в едно и също гнездо, само че положителното общуване трае, до момента в който се чуе апела на някоя женска, която търси своя половинка.
Хранене на Ай-ай
Ай ай е всеядно животно. Яде семена, плодове, нектар и гъби, само че също по този начин ларви на инсекти и мед. Той потупва по ствола на дървото и слуша ехото. Когато открие кухо място, гризе със зъбите си кората на дървото и отваря дупка, откъдето извлича с дългия си костелив междинен пръст ларви на инсекти, а след това облизва пръста си.
Храненето на Ай-ай стартира към 30 минути преди и три часа след залез слънце. Почти цялата нощ прекарва в търсене на храна и почивки.
Обикновено лемурът Ай-ай се храни самичък, само че е допустимо да го прави и в група. Последните изследвания сочат, че е по-социално животно, в сравнение с се е считало, и даже се грижат едни за други.
Размножаване на Ай-ай
Подобно на други представители на типа мъжкият е преобладаващ по отношение на женските. Ай-ай не са моногамни животни. Те практикуват полигиния.
Мъжките са доста настойчиви и постоянно се случва да издърпват различен мъжки надалеч от женската по време на чифтосване, защото сесиите им траят от време на време до един час и мъжкият през това време заключва женската.
Женската ражда по едно малко, за което се грижи, сходно на други маймуни.
Някои забавни обстоятелства за Ай-ай
Изкачването по дърветата гуляй Ай-ай става с отвесни скокове, както вършат катериците, а хоризонталното придвижване е по-трудно, само че животното рядко се спуска надолу.
Смятало се е, че Ай-ай е липсващ през 1933 година, само че 24 години по-късно типът е открит още веднъж.
Местното население на Мадагаскар счита, че Ай-ай е неприятна прокоба. Той се появява в селото и показва със междинния си дълъг пръст индивида, който би трябвало да почине. Единственият метод да бъде избавен е като се убие Ай- ай.
Опазването на типа се подкрепя посредством развъждане на редките лемури в плен. Най-големи заслуги има центърът в Северна Каролина.
