Ако сте на 30, наближавате ги или сте малко над

Ако сте на 30, наближавате ги или сте малко над тях и още нямате деца, сигурно сте чували въпросите: “Не смяташ ли, че ти е време към този момент? ” или “Промени ли си мнението за децата? ”. Стигмата към живота без деца след избрана възраст, която не е по никакъв начин лесна за приемане, макар че живеем в 21. век. 

Когато се огледам към мен, съвсем всички мои някогашни съученички, колежки и приятелки са станали майки. А като 30-годишна жена с хипотетично тиктакащ биологичен часовник получавам доста препоръки и подкани най-накрая да имам свое дете. И това мощно ме потиска. Дори да знам, че изборът ми е верен за самата мен, сходни мнения ме карат да се усещам като вълк единак, тъй като рядко срещам себеподобни, които да мислят като мен. А такива има, сигурна съм, просто никой не обявява избора си, както новите майки обявяват децата си.  

Защо на хората им е мъчно да одобряват, че не всеки желае да има деца?

Обществото като че ли по-лесно приема обстоятелството, че някоя жена (или мъж) не може да има дете заради чисто физиологични аргументи. Тогава дамата по-скоро се трансформира в жертва и е съжалявана, което също е много потискащо.



Някои даже одобряват повода да не искаш дете, тъй като не желаеш то да пораства в нерешителен свят на войни, пандемии и климатични промени. Това да вземем за пример аз не разбирам. Но се приема за обикновено, а в това време звучи недопустимо, че просто не искаш дете. 

“Как по този начин не искаш? Ще съжаляваш след време, само че ще бъде късно. ”

В книгата " Жени без деца " авторката Руби Уорингтън разяснява по какъв начин обществото гледа на родителството и по-специално на майчинството - като на  биологичен императив, а не като на персонален избор. Тя разказва " двоицата на майките ", която разделя дамите на две групи: " дами, които извършват дълга си " и " тъжни, самотни, дисфункционални, заблудени " дами, които безспорно ще съжаляват за избора си.



Да не забравяме класиката: " Егоист ". И терзанията по отношение на метода ми на живот без деца по-често идват от хетеросексуални мъже. По-рядко дами разясняват избора да остана без деца. Може би, тъй като те схващат безкрайния прочувствен, психически и физически ангажимент, който родителството изисква. Може би знаят, че тази работа, въпреки и удовлетворяваща, не е за всеки. Може би просто знаят, че не е тяхна работа какво другите дами избират да вършат с телата и живота си.

Логично е хетеросексуалните мъже, които имат (или искат) деца, да са по-ентусиазирани, тъй като без подозрение за множеството от тях животът не се трансформира толкоз. Мъжете губят доста по-малко, в случай че станат родители. Те по-рядко се сблъскват и с натоварващия неплатен труд, който поставят дамите вкъщи, в композиция с прочувствената ангажираност със всичко, което се случва в фамилията, в работата, с децата, с приятелите... 



Решението, от което не можеш да се откажеш

В последна сметка обаче решението да станеш родител, е измежду тези, които не можеш да отмениш. Затова не трябва да се взима с лека ръка. Ролята на родител може просто да не е подобаваща за някои дами и ще лиши живота им от смисъл, вместо да му даде подобен, както се приема. Не единствено ще ги лиши от опцията да вършат това, за което са призвани, само че и ще лиши децата им от това, от което имат потребност. 

По-добре без деца, в сравнение с неприятна майка. Майчинството не трябва да се приема като биологичен императив, а като персонален избор, който би трябвало да се почита. Изборът какво правиш с живота и тялото си и да  следващ  личния си темп даже когато той е друг от този на другите дами.