Ако сте били деца през 80-те, Stranger Things на Netflix

...
Ако сте били деца през 80-те, Stranger Things на Netflix
Коментари Харесай

Stranger Things. И ние го гледаме!

Ако сте били деца през 80-те, Stranger Things на Netflix е сериалът, който ще ви върне във времето по един доста непредвиден метод. Няма да ви завладее тъкмо ретро носталгия (кой желае отново да се облича толкоз грозно...), само че ще ви стане някак благо за, когато колелата бяха без скорости, ядяхме сандвичи с лютеница и пиехме швепс по “купони ”, а за връх на лукса в стаята на съученика се смятаха двукасетъчен касетофон, стена, покрита с плакати, и диско топка.

Докато гледате, ще си казвате още веднъж и още веднъж „ това съм го гледала някъде ”, а в съзнанието ще изплуват колосите на епохата, Стивън Кинг, Дейвид Линч, Джон Хюз, Джон Карпентър... Накрая, когато сте си изгледали епизода за вечерта (за страдание, първият сезон има единствено 8 епизода и маааалко разочароващ финал), първата ви работа в спалнята ще бъде да ревизирате дали няма нещо под леглото и ще продължавате да питате настоятелно „ Заключи ли вратата?! ”. После ще се унесете в сън, шепнещ “E.T Phone home ”. Ей такива хубави неща чакат феновете на 40+.

Ако пък сте любопитни какво е аналогов свят и нямате разбиране по какъв начин сме функционирали преди виртуалното да стане действително, имате изключителния късмет да се запознаете в елементи с това какво е да се шляеш изоставен с приятелчета из града, яхнал колело, по какъв начин се включва тв приемник от копче, по какъв начин се приказва по телефон от будка, по какъв начин въобще се набира номер на телефон, какво е компас, грозна кола със смукач или уоки-токи. Но най-много какво се разбираше по това време под първокласен съспенс.

От машината на времето Stranger Things излиза не някой различен, а Уинона Райдър. Уинона, икона на 90-те, бивше гадже на Джони, която след това сглупи и отмъкна нещо от магазин, което я изпрати по телекинезата непосредствено на „ долната земя ” и не се видя повече. Със Stranger Things обаче Netflix й отварят врата към нашето измерение и Уинона е отново Уинона.



И по този начин. 1983 година. Малкият град Хоукинс (Индиана) се е сгушил вдън гори тилилейски. Там не се случва нищо, за закононарушение да не приказваме, от десетилетия. Е, някъде там, измежду гората, има една телена ограда, неразрешена зона, зад която евентуално нещо става, само че жителите на Хоукинс като че ли не знаят или не се интересуват въобще.

Една вечер дребният Уил, прибирайки се към у дома в тъмното, през гората, на колело (!), изчезва. Властите, в лицето на градския шериф, не бързат с реакцията. Майка му () също късничко схваща, че детето нощес не се е прибрало, тъй че имаме опция да забележим по какъв начин гладко изтрещява от паника.



Изчезването на Уил съответствува с появяването на необичайно дете – Единайсет е татуирано на ръчичката му. Приютяват го групичка хлапета – правилните приятелчета умници на Уил. Децата на колелата, като че ли излезли от оня филм на Спилбърг и тъкмо като в него, прибират Единайсет в стаята, не разрешават й да излиза, до момента в който са на учебно заведение, с цел да не я усетят възрастните, а когато излизат, й поставят перука и я преобличат... Контактът е муден, тъй като Единайсет не е по приказките. За сметка на това бързичко се схваща, че момиченцето с втренчения взор владее свръхсили, а единайсет е номерът й на опитно мишле.

[[gallery]]

Всички в Хоукинс търсят Уил и по този начин се срещаме с главните групи герои: приятелчетата му, майката и шерифът, по-големият брат на Уил и момичето, в което скрито е влюбен. Всички по друг метод доближават до откритието, че Уил е на място, от което мъчно ще бъде измъкнат, тъй като то не е тъкмо тук и в този момент.

В градчето стават все по-странни неща, компасите сочат накъдето си желаят, страшни хора влизат и излизат от неразрешената зона, а в гората, както евентуално можете да предположите, броди страшилище.



Save

Източник: momichetata.com


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР