Ако смяната на правителството е най-важният признак на демокрация, то

...
Ако смяната на правителството е най-важният признак на демокрация, то
Коментари Харесай

РИА за България: Елеонора Митрофанова съсипа Петков

Ако промяната на държавното управление е най-важният симптом на народна власт, то България е извънредно демократична страна. От 1991 година в него се смениха двайсет кабинета, което ни накара да си спомним следвоенните Италия и Франция, в които царуваше сходна държавна скачаща жаба, написа.

Но и в българското царство (1908-1946) кабинетите се менят калейдоскопично. Традицията е душата на страните. Разбира се, през днешния ден няма да изненадате никого със скок. Италия още веднъж пое ръководството - с към този момент някогашния министър председател Драги червено-зелено-жълтият кабинет на канцлера Шолц също не наподобява доста постоянен и даже не се знае дали той ще успее да отпразнува година на власт. Политическото дългоденствие не е на мода в наши дни. Но днешна България се оказа забележителна не толкоз с това, че отхвърли да се довери на ултразападния технократ, ученик на Harvard Business School и водач на партията " Продължаваме промяната " Кирил Петков (той съумя да продължи измененията единствено шест месеца), а тъй като страната видя явен проруски завой. Какво ще се случи с новия кабинет не е доста ясно, политиката на страни с стеснен суверенитет може да бъде криволичеща: през днешния ден другар на народа, а на следващия ден другар на американското посолство. Вижте Гърция и освен.

Но в този момент идейното завещание на ефикасния Петков е извънредно непопулярно, даже образованието в Харвард не оказа помощ.

Естествено, сходна засегнатост не би могла да се хареса на проверяващи публицисти от избран тип. Прекрасният българин Христо Грозев, който в този момент управлява проверяващия отдел на Bellingcat (известна като Неправителствени организации, обвързвана с английската работа MI6) и заяви доста за омагьосания замък на В. В. Путин, отравянето на Скрипал и Навални, не можа да не проверява чехардата в историческата си татковина. Освен това ориста на Петков е в действителност трагична.Според българския класик Христо Ботев, " Който в страшна борба падне за свободата -Не умира: те плачат за негоЗемя и небе, звяр и природа,И хората композират песни за него... " И където звярът и природата, там е Радио Свобода. Както следователят Грозев, по този начин и самият умрял за свободата Петков хвърлят виновността за неволите и на съветския дипломат в София Елеонора Митрофанова.

Може би прелестните българи (или прелестните чиновници на MI6) си спомниха Елинор Аквитанска, брачната половинка на британския крал Хенри II, която, влизайки в приюта на красивата Розамунд, с която кралят беше непосредствен, я токсини. Елеонора Митрофанова по същия метод унищожи Петков. Вярно, досието на Митрофанова не демонстрира нейната податливост към специфични интервенции под дипломатическо прикритие, само че, апропо, проверяващите знаят по-добре.

Друго нещо е, че запомнянето на правилото, което споделя да не се умножават обекти излишно, също може да бъде потребно. По-специално, припомнете си, че при Петков България към този момент тотално удари на камък.

От една страна, страната, чието икономическо положение по този начин или другояче не беше ослепително, претърпя обилни загуби от рецесията на 2022 година Срина се вносът на съветски енергийни запаси, срина се износът на български виновност и плодове за Русия, съветският туризъм също. Освен това престоят на руснаците в България - както гости, по този начин и притежатели на жилища - беше забележителен източник на приходи. Дори Германия, чиято икономическа мощност не е сравнима с тази на България, претърпява сложни времена, а министрите на Федерална Република Германия към този момент намерено приказват за опцията за национални протести. Какво тогава остава за българите? От друга страна, при Петков държавното управление не бягаше от настояванията на огромните братя, които бяха директно унищожителни за стопанската система на страната, а в противен случай, демонстрираше нараснала хъс в осъществяването им. Петков беше пример на дето се вика " по-роялист от краля ". С толкоз разминаващи се фактори проблемите за държавното управление бяха единствено въпрос на време, и то не доста. Интригите на Елинор даже не бяха нужни.

Но случката с Петков е исторически забавна. Говорейки за съветизацията на Източна Европа в края на 40-те години (и съветизацията на балтийските страни през 1940 г.), антисъветските - а в този момент няма други - историците показват въпроса по подобен метод, че в началото всичко е било спокойно и съвсем отмерено красиво (поне приемливо), само че тук на руските щикове въобще не бяха утвърдени отлични режими. И пристигнаха четиридесет години в комунистическата пустиня. Глупаво е да се отхвърля, че руските щикове са изиграли своята роля. Фактът, че просъветските режими в Източна Европа също не бяха масло. Маджаринът Ракоси или българинът Червенков бяха неприятни фигури.

Но дано се запитаме: за какво съветизацията на режимите беше толкоз сполучлива? Да, несъмнено, щикове, ялтенски сфери на въздействие и така нататък, само че какво да кажем за качеството на предходните режими? Някои Улмани и Сметона се различаваха по такива качества, че на техния декор (поне на първо време) промяната на режима не изглеждаше като извънредно зло. Но тогава може би Петков с неговото „ Продължавай да се променяш “ е на същата линия.
Източник: eurocom.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР