Ако се разходите в Прага, най-вероятно ще откриете, че на

Ако се разноските в Прага, най-вероятно ще откриете, че на всяка една по-голяма и централна постройка има плочи, на които е записано коя от известните персони е обитавала там и с какво се е занимавала. Ако минете около един от многото им мостове ще откриете скулптури на крале, а малко по-големите авантюристи ще могат да се разходят в един от многото крепости, които са непокътнати и показват историята на всеки, който желае да я знае. Чехия просто обича своята история и в случай че има един човек, който да е оставил диря в историята, той наложително ще бъде записан.

Символите на историята са изключително значим детайл, само че вкъщи нямат стойност. Беше необичайно, когато едно начало учебно заведение през 90-те години носеше името „ Паисий Хилендарски “. Ученици и учители бяха изрисували монаха във фоайето и въпреки да е малко застрашителен, същият беше причина за задаване на въпроси. Около 30 години по-късно, Паисий е прикрит зад фототапет с някакво малко дете – изображение, което най-вероятно може да откриете в GettyImages или Pixabay.

Училището, което носеше името 13 СОУ „ Паисий Хилендарски “, в този момент просто беше 13 СОУ. Един знак по-малко, а и защо ни е, ще внесем от другаде, измислени, подправени, без никаква стойност, само че ще ги внесем. Обезличаването е развой, който стартира гладко и идва с задоволително насмешки и извращения. Раждането на самодейност за слагането на монументи и скулптури на родни крале ще докара постоянно до голям и безразсъден напор, съпроводен със опозиция. Такава беше историята с слагането на кхан Тервел, както и на цар Самуил. Дори слагането на паметника на Лъва пред НДК беше посрещнат с рецензии, изключително откакто там е изобразена България във време, в което територията изглеждаше по един доста по-различен метод.

На скоро стана ясно, че и Христо Смирненски се озовава на боклука, пропуснат и непотребен. Впрочем единственият път, когато някой се сеща за будители, които вършат нещо, е единствено с комерсиалната цел, за няколко гроша повече. Техният подвиг, който апропо участва съвсем на всички места в литературата ни и историята, се трансформира в непретенциозно и на ниска цена наслаждение – един билет.

Новината за изхвърлен монумент на Христо Смирненски, освен не трогна никого, само че и откакто няма интерес, просто можеше да изчезне и да бъде пропуснат, той не генерира същата страст, която множеството остарели плочи и монументи от един различен предходен режим ще изградят освен митинги, само че интелектуални разногласия, исторически взор и доста други. Смирненски въпреки това, или най-малко това, което в миналото е бил, просто стои на боклука, за него няма кой да се сети, въпреки и в миналото да беше виновен за един от най-приятните часове в литературата. Самият той остава скромен през целия си живот, колкото и къс да е той. Близо век по-рано, същият е останал в историята ни като един от най-хубавите хумористи на България, освен това единствено на 16-годишна възраст, само че откакто същият в миналото беше написал:

„ Ти целия вцепенен от завист си,

 о гръмък и развратен град,

 и твойте електрични глобуси

 всуе така празнично блестят! “

Може би един ден е предсказал, че ще бъде изхвърлен тъкмо там, от същата завист, пропуснат и може би скоро изведен от учебниците по литература. От друга страна не би трябвало да се изненадваме, троловете в обществените мрежи постоянно се сещат по какъв начин ще се извадят Паисий и Ботев от учебниците по литература, само че до момента в който учебните заведения се преименуват и губят своята история, литературата не е изключително значима. Ще открием, че Вапцаров може да печели вниманието на аудиторията и да се обвърже с политика, както и със лично ефирно време. Христо, въпреки това не е чак толкоз добре организиран. Историята на този човек стартира на 17 септември 1898 година в град Кукуш. Живее там до Балканската война, която скоро прераства в Междусъюзническата война. Христо идва от семейство, което е взело участие в македонските битки, татко му Димитър Измерлиев е деятел на ВМОРО, а дядо му Атанас Кръстев е български свещеник.

След 1912 година с опожаряването на града, множеството българи ще търсят своята независимост и отбрана в София. Заедно с тях, от Кукуш потегля и бедността, която ще преследва цялото семейство. Въпреки неналичието на пари, родителите на Христо ще изискат децата да имат обучение и ще се наложи на всички да работят. Христо и брат му Андон ще учат, само че в свободното време ще продават вестници. Макар и да е в техническо учебно заведение, литературата ще го тегли устойчиво в тази посока. Има и трети брат – Тома, който работи като хуморист. Неговете проби възпламеняват бъдещия Смирненски и скоро с химикалка и малко повече въображение, единствено на 16 години, ще стартира да разгласява занимателни стихове и фейлетони. Неговият псевдоним тогава е Ведбал, а първото издание е вестник „ К’во да е “.

2 години по-късно ще избере и името, което ще остане вечно с него – Смирненски. Дори и това не е задоволително, с цел да изкарва прехраната му. Литературата се оказва странично занятие, а главните доходи идват от работа в фабрики, позиции като продавач в магазин и още доста други. През 1917 година ще се запише като юнкер във Военното учебно заведение, само че даже и там ще написа, колкото и недопечен да е света и колкото и мъчно да е всичко за него в този миг. Една година по-късно ще взе участие във Войнишкото въстание против Фердинанд, юнкерите ще отхвърлен бойците. Кръвопролитията в региона на Захарна фабрика в никакъв случай няма да бъдат заличени от съзнанието му. Отказвайки повече да носи оръжие, Смирненски напуща и отнася солена санкция, която ще се заплати от татко му.

През целия си граждански живот, Смирненски ще написа, само че и ще сменя специалности – първо ще е служител, по-късно писар, по някое време ще бъде касиер, коректор и редактор. Лявата идеология също не го пропуща, той ще се трансформира в един от най-хубавите поети на комунистическата идеология, само че на първо място ще желае равноправието, което се поставя на всеки един човек – концепцията, която към момента се преглежда необичайно и даже невероятно.

Краткият живот на създателя е жертван да завърши през далечната  1923 година и тогава е едвам на 24 години. В началото на април същата година Христо ще получи кръвоизлив и по-късно ще разбере, че би трябвало да се лекува със мощна храна и чист въздух – двете са изцяло невъзможни за него. В последните месеци от живота си, поетът продължава да написа, като преди да напусне този свят ще ни завещае „ Приказка за стълбата “, която апропо беше посрещнала политиците, с цел да им подсети на кое ходило се намират.

На 5 юни Смирненски е изумен от нов кръвоизлив и този път нещата излизат отвън надзор. Състоянието му се утежнява още веднъж, когато се случва 9-то юнския прелом. Два дни няма лекарска помощ за Смирненски и най-после е настанен в частен санаториум. Около 6 часа и 30 минути на 18 юни 1923 година ще издъхне, като преди този момент няма да не помни да изиска още един бял лист, с цел да напише нещо, по този начин и не съумява. На неговото заравяне приказва Гео Милев, който не желае неговият другар да бъде толкоз елементарно пропуснат.

А и няма по какъв начин, самият той постоянно е ценял своя брат по перо. Смирненски остава в историята като един от изключително продуктивните герои, неговият живот не може да се назова розов, само че това няма значение, от болката си основава някои от най-лиричните осъществявания, които човек в миналото е виждал и това е повече от задоволително. Единственият въпрос, който остава тук е: на кое ходило забравяме, че сме имали създатели и писатели и с лека ръка ги изхвърляме на боклука? Впрочем дали сме толкоз богати, че с лека ръка да изхвърляме творчеството си.

Снимки: Wikipedia