Внимавайте какъв съдия си пожелавате
Ако се наложи, пред какви съдии бихте желали да се изправите? Такива, които решават, осланяйки се на закона, с ясното схващане, че от това могат да настъпят вреди за самите тях? Или такива, които биха се подчинили на уличните настроения, на диктата на политиците или крясъците на кафявите медии? Риторични въпроси. Миналата седмица трима апелативни съдии взеха решение, че килърът Джок Полфрийман заслужава да бъде пуснат от пандиза, преди да е излежал 20-годишната си присъда. Това решение провокира същинска стихия, в която не просто политиката надви над правото, ами юридическите причини потънаха измежду викове и популизъм. Никой от гръмогласните оратори, претендиращи, че съставляват публичното мнение, не си направи труда да прочете претекстовете на съда или пък да вникне, че по закон производството по условно предварително освобождение не е преразглеждане на присъдата, нито оправдаване на към този момент наказан нарушител. Но пък всички се впуснаха да се упражняват върху съдебния състав в опит да натрупат политически дивиденти.
Най-големият проблем в тази обстановка е, че пред съдиите светва лампа - би трябвало да вземат решение, както чакат обществото и партийните водачи. Без значение какъв е законът и какви са обстоятелствата по делото. Иначе ще бъдат атакувани по всички фронтове - от политиците, от Висшия правосъден съвет, който би трябвало да пази независимостта им, от калните медии.
Изобщо за какво ни е съд?
Защо не оставим основният прокурор или премиерът да вземат решение
кой да бъде оневинен и кой да лежи в пандиза до живот? И без това живеем в прокурорско-авторитарна страна, маскирана като демократична. Или упрекнатите да търкат билетчета, с цел да схванат присъдата си. Или процесите да са в риалити формат и да пускаме есемеси кой каква присъда да получи. Прокуратурата към този момент има трайна процедура с разгласяване на доказателства и арести онлайн, няма спънка това да не се ползва и за правосъдната зала.
Истерията евентуално нямаше да е толкоз цялостна, в случай че в правосъдния състав не бяха Калин Калпакчиев и Весислава Иванова. И двамата са от дейните членове на Съюза на съдиите в България, Калпакчиев сега му е ръководител. Той беше и член на предходния Висш правосъден съвет, един от дребното, които си позволяваха да влизат в словесни борби с основния прокурор Сотир Цацаров, в прав текст да му припомнят за властническите му способи, да приказват за пороците в системата и да се пробват да разрушават статуквото. Заедно с тях в състава, пуснал Полфрийман, е и Виолета Магдалинчева. Нея угаждащите на властта медии се пробваха да пощадят, като си измислиха, че е гласувала срещу евентуално тъй като е щерка на Боян Магдалинчев - рупора на статуквото в сегашния Висш правосъден съвет.
Точно Висшият правосъден съвет в действителност се подреди в челото на класацията за несъответстващи реакции. В прорез с всевъзможни демократични правила съдийската гилдия на съвета излезе със незабавна декларация, че са съпричастни към болката и страданията на околните на убития Андрей Монов и споделят " тяхното чувство за нарушен баланс сред правото и справедливостта ". Със страдание от съвета означават, че не могат да се намесват в правораздаването. Но употребяват изказванията на Вътрешна македонска революционна организация против съда, с цел да изискат съставът да бъде тестван от Инспектората към Висш съдебен съвет.
" Най-лесно е да кажа, че решенията на съда не се разясняват. В съответния случай обаче ще кажа, че всеки би трябвало да носи отговорност за това, което прави. Ако кажа още нещо, то ще е
крещящо пренебрежение към съответния правосъден състав ",
включи се и главният прокурор Сотир Цацаров. Той стремително изиска и възобновяване на делото по предварителното освобождение на Полфрийман. Вероятно най-скоростната му реакция по подобен проблем за целия му 7-годишен мандат. Може би даже единствената. Цацаров обаче изпитва персонална злост против Калпакчиев и в този момент съзира благоприятен миг да го нападна.
" Аз съм министър председател и не мога да разясня решение на български съд. Всички знаем отговорът какъв е, само че аз не мога да си разреша да го кажа ", изрече се и министър председателят Бойко Борисов. Красимир Ципов, сякаш юридическо острие в ГЕРБ, изиска да бъдат оповестени претекстовете за стартирането на килъра, въпреки че те към този момент бяха обществено огласени на уеб страницата на Софийския апелативен съд. Лидерът на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова се произнесе, че това е насмешка с жертвите, с техните фамилии, с тъгата на тези хора, с възприятието за правдивост и за отмъщение на нарушители, убийци, изнасилвачи. " В случая става въпрос за ликвидиране. Това още по-остро слага въпроса за бързо и неотложно приемане на нашето предложение да не се ползва кратко произвеждане, съглашение и понижаване на присъдата ", сподели юристката. Но не посочи какво е общото сред предварителното освобождение и съкратения развой. Сигурно тъй като общо няма. Полфрийман не е наказан по съкратената процедура. И да беше, това не би имало никакво отношение към освобождението му.
" Атака " и Вътрешна македонска революционна организация използваха инерцията, с цел да желаят съдийски оставки, санкции и да провеждат митинги. Всъщност тази тяхна реакция е предвидима, все пак ВМРО пледират за връщане на смъртното наказване. Движение за права и свободи се втурнаха да поправят Наказателния кодекс. Но никой от тези разбирачи да вземем за пример не се сети по какъв начин в предпоследния работен ден на предишния парламент беше призната корекция в Наказателния кодекс, която
махна ограничаването за предварително стартиране на рецидивисти
Допреди поправката, която е в действие от февруари 2017 година, наказаните за закононарушение, което е рисков рецидив, трябваше с изключение на да са излежали най-малко 2/3 от наказването, да имат още не повече от 3 години зад решетките. Остатъкът към този момент няма значение. Явно изискванията за предварително избавление не са били в целите на политиците до момента. Едва ли някой си е правил труда да проучва правосъдната процедура по тези производства. Годишно от пандиза в България предварително излизат към 1000 души. Няма данни какъв брой от тях правят закононарушение още веднъж по-късно, с цел да се мисли за промени в законодателството. Политиците не са по анализите. Те са по крещенето, което допускат, че ще се хареса на аудиторията. Особено в предизборно време. От Висшия правосъден съвет и от прокуратурата очевидно също не са по анализите. Те също залитат по евтиния пиар. А в случай че изскочи опция и за разпра с някой неуместен арбитър, какво по-хубаво.
Случаят " Полфрийман "
се употребява съвършено с дългосрочна цел
- сломяване на последните огнища на без значение мислене в българския съд. Затова и определението на съда със удовлетворение бе яхнато от цялата политическа класа, която, вместо да понесе цялостната отговорност за положението на правосъдната власт, в този момент морализаторства на гърба на съдиите. Това е и следващ акт на възмездие към Съюза на съдиите поради техните позиции и няма нищо общо с правилата. Няколко месеца по-рано самият основен прокурор изиска стартирането от пандиза на петимата, наказани за убийството на Чората, само че тогава на никого в Народното събрание това не направи усещане. Затова внимавайте какъв съд си пожелавате. Утре вие може да сте му " клиенти ".
Най-големият проблем в тази обстановка е, че пред съдиите светва лампа - би трябвало да вземат решение, както чакат обществото и партийните водачи. Без значение какъв е законът и какви са обстоятелствата по делото. Иначе ще бъдат атакувани по всички фронтове - от политиците, от Висшия правосъден съвет, който би трябвало да пази независимостта им, от калните медии.
Изобщо за какво ни е съд?
Защо не оставим основният прокурор или премиерът да вземат решение
кой да бъде оневинен и кой да лежи в пандиза до живот? И без това живеем в прокурорско-авторитарна страна, маскирана като демократична. Или упрекнатите да търкат билетчета, с цел да схванат присъдата си. Или процесите да са в риалити формат и да пускаме есемеси кой каква присъда да получи. Прокуратурата към този момент има трайна процедура с разгласяване на доказателства и арести онлайн, няма спънка това да не се ползва и за правосъдната зала.
Истерията евентуално нямаше да е толкоз цялостна, в случай че в правосъдния състав не бяха Калин Калпакчиев и Весислава Иванова. И двамата са от дейните членове на Съюза на съдиите в България, Калпакчиев сега му е ръководител. Той беше и член на предходния Висш правосъден съвет, един от дребното, които си позволяваха да влизат в словесни борби с основния прокурор Сотир Цацаров, в прав текст да му припомнят за властническите му способи, да приказват за пороците в системата и да се пробват да разрушават статуквото. Заедно с тях в състава, пуснал Полфрийман, е и Виолета Магдалинчева. Нея угаждащите на властта медии се пробваха да пощадят, като си измислиха, че е гласувала срещу евентуално тъй като е щерка на Боян Магдалинчев - рупора на статуквото в сегашния Висш правосъден съвет.
Точно Висшият правосъден съвет в действителност се подреди в челото на класацията за несъответстващи реакции. В прорез с всевъзможни демократични правила съдийската гилдия на съвета излезе със незабавна декларация, че са съпричастни към болката и страданията на околните на убития Андрей Монов и споделят " тяхното чувство за нарушен баланс сред правото и справедливостта ". Със страдание от съвета означават, че не могат да се намесват в правораздаването. Но употребяват изказванията на Вътрешна македонска революционна организация против съда, с цел да изискат съставът да бъде тестван от Инспектората към Висш съдебен съвет.
" Най-лесно е да кажа, че решенията на съда не се разясняват. В съответния случай обаче ще кажа, че всеки би трябвало да носи отговорност за това, което прави. Ако кажа още нещо, то ще е
крещящо пренебрежение към съответния правосъден състав ",
включи се и главният прокурор Сотир Цацаров. Той стремително изиска и възобновяване на делото по предварителното освобождение на Полфрийман. Вероятно най-скоростната му реакция по подобен проблем за целия му 7-годишен мандат. Може би даже единствената. Цацаров обаче изпитва персонална злост против Калпакчиев и в този момент съзира благоприятен миг да го нападна.
" Аз съм министър председател и не мога да разясня решение на български съд. Всички знаем отговорът какъв е, само че аз не мога да си разреша да го кажа ", изрече се и министър председателят Бойко Борисов. Красимир Ципов, сякаш юридическо острие в ГЕРБ, изиска да бъдат оповестени претекстовете за стартирането на килъра, въпреки че те към този момент бяха обществено огласени на уеб страницата на Софийския апелативен съд. Лидерът на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова се произнесе, че това е насмешка с жертвите, с техните фамилии, с тъгата на тези хора, с възприятието за правдивост и за отмъщение на нарушители, убийци, изнасилвачи. " В случая става въпрос за ликвидиране. Това още по-остро слага въпроса за бързо и неотложно приемане на нашето предложение да не се ползва кратко произвеждане, съглашение и понижаване на присъдата ", сподели юристката. Но не посочи какво е общото сред предварителното освобождение и съкратения развой. Сигурно тъй като общо няма. Полфрийман не е наказан по съкратената процедура. И да беше, това не би имало никакво отношение към освобождението му.
" Атака " и Вътрешна македонска революционна организация използваха инерцията, с цел да желаят съдийски оставки, санкции и да провеждат митинги. Всъщност тази тяхна реакция е предвидима, все пак ВМРО пледират за връщане на смъртното наказване. Движение за права и свободи се втурнаха да поправят Наказателния кодекс. Но никой от тези разбирачи да вземем за пример не се сети по какъв начин в предпоследния работен ден на предишния парламент беше призната корекция в Наказателния кодекс, която
махна ограничаването за предварително стартиране на рецидивисти
Допреди поправката, която е в действие от февруари 2017 година, наказаните за закононарушение, което е рисков рецидив, трябваше с изключение на да са излежали най-малко 2/3 от наказването, да имат още не повече от 3 години зад решетките. Остатъкът към този момент няма значение. Явно изискванията за предварително избавление не са били в целите на политиците до момента. Едва ли някой си е правил труда да проучва правосъдната процедура по тези производства. Годишно от пандиза в България предварително излизат към 1000 души. Няма данни какъв брой от тях правят закононарушение още веднъж по-късно, с цел да се мисли за промени в законодателството. Политиците не са по анализите. Те са по крещенето, което допускат, че ще се хареса на аудиторията. Особено в предизборно време. От Висшия правосъден съвет и от прокуратурата очевидно също не са по анализите. Те също залитат по евтиния пиар. А в случай че изскочи опция и за разпра с някой неуместен арбитър, какво по-хубаво.
Случаят " Полфрийман "
се употребява съвършено с дългосрочна цел
- сломяване на последните огнища на без значение мислене в българския съд. Затова и определението на съда със удовлетворение бе яхнато от цялата политическа класа, която, вместо да понесе цялостната отговорност за положението на правосъдната власт, в този момент морализаторства на гърба на съдиите. Това е и следващ акт на възмездие към Съюза на съдиите поради техните позиции и няма нищо общо с правилата. Няколко месеца по-рано самият основен прокурор изиска стартирането от пандиза на петимата, наказани за убийството на Чората, само че тогава на никого в Народното събрание това не направи усещане. Затова внимавайте какъв съд си пожелавате. Утре вие може да сте му " клиенти ".
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ