Ако съм пропуснал да кажа, нека подчертая, че съм от

Ако съм пропуснал да кажа, дано подчертая, че съм от учителите, които чакаха промяната от десетилетия и изпитвам мощна мотивация да бъда част от една положителна смяна в българското обучение. Затова чета деликатни всички текстове на стандарти, препоръчани със съответните наредби. Споделям отзиви, не с цел да бъда автентичен, а тъй като желая като човек, който работи „ на терен “, да оказа помощ за превъзмогването на недомислиците и за откриването на път към ефикасни промени. Естествено, не пропуснах следващата разпоредба, с която се показва стандарта за гражданско, здравно, екологично и интеркултурно обучение. Няма да върша обширен разбор, към този момент се написа значително, със мощни причини и точни рецензии, и оферти. Следващите редове пиша като класен и преподавател, който през цялата двадесет и тригодишна процедура се е стремял да направи от учениците същински жители, виновни българи и обичащи хора. Всички тези старания са написани в наредбата и в съответния стандарт. Драго ми е да го прочета, тъй като знам, че хиляди други учители са правили същото, тъкмо като мен. Защото виновният преподавател е възрожденец и мисионер. Не цялостни глави, а съгражда души. Нямам укор към упоритостите, целите и предстоящите резултати за стандарта. Да, учебното заведение би трябвало да стартира да „ създава “ способени и смели жители, с съвременна здравна просвета, вярно отношение към природата и към културното разнообразие. Целите са страхотни, само че с цел да ги реализираме, са нужни инструментариум, реализатори и метод.

 В инструментариума откривам часа на класа. Не съм спирал да бъда класен, въртя шести клас. За всеки от тях съм употребявам минутките на този час за строеж на цивилен полезности, здравна просветеност, екологично мислене и обществено държание. В разпределението на часовете съм употребил предписани дози и мои предписания. Само че постоянно си оставях задоволително часове, с цел да бъда просто човек, като моите деца. Човек, който има ползи, страсти, лични мисли, споделя житейски образци, търси непосредственост с децата и намира тяхното доверие. Като класен съм най-близкият на тези деца в учебното заведение. За мен те не са просто субекти от графите с извинени и неизвинени (уважителни и неуважителни) отсъствия или таблици от персоналните каузи. Те са моите деца, които желая да науча да бъдат клас, да обичат, да се поддържат, да съпреживяват триумфа и успехите, да споделят отговорността за пакостите и грешките, да не предават приятелите, да не изоставят фантазиите, да разграничават положителното от неприятното, да въстават против пошлото, или казано простичко: да бъдат същински хора и положителни приятели. Дано не прозвучи като фукане, само че успявах. Имам пет страхотни класа, надавам се, че съм на същия път с шестия. Всичко това в новия стандарт е етикетирано като „ действия за поредно развиване на класа като общественост “ и пропуща толкоз доста от нещата, които съм правил и няма да се откажа да върша. Погледнах табличката с рамкови условия за часа на класа. Двадесет и четири от тях към този момент са ми ги разпределили по заложени тематики (Х клас). Общо часовете са 36 в най-хубавия случай. За моите чисто човешки занимания някакъв админ е определил едвам дванадесет часа! А дали това време ще ми е задоволително, с цел да възпитам обич, другарство, доверие, колектив, човешки полезности? Салюти за чиновника, той желае да имам годишен проект с неговите планове и единици. Аз желая да поддържам връзка човешки с моите деца. Разбира се, той ще си получи таблицата с желаните тематични единици, а децата ми ще си получат топлотата и човешкия образец. Планът ще пожълтее единствено след година, децата ми ще бъдат хора цялостен живот. 

 Реформата не е в думите, промяната е в хората, които би трябвало да я извършват. Цел на стандарта е образуване на гражданско схващане и добродетели. В още по-голяма конкретика задачата е създаване на самостоятелна и дейна персона, способна да отстоява всемирен полезности и човешки права посредством своя дейна гражданска позиция. В предстоящите резултати са записани пълномощия за груповия напън и правото да казваш „ не “, дейната гражданска позиция, справедливостта в публичния живот. Записани са условия за финансова и правна просветеност, предварителна защита на насилието, опълчване на корупцията. Колко от учителите имат легитимност и престиж, с цел да възпитат у децата всички тези полезности? За да учиш децата на колективен напън и правото на „ не “, би трябвало да го можеш самичък. За да отстояваш отбрана на човешките права, би трябвало да си го опитал. Уважение към гражданската позиция основава единствено този, който показва гражданска позиция. Да се бориш за социална правдивост е надалеч по-възпитателно, в сравнение с да приказваш за социална правдивост. Превенцията против корупцията се демонстрира с дейностите, не се коментира на доктрина. Колко учители са подготвени да кажат „ не “ на своите началници, да противодействат на корупцията в учебно заведение, града, страната, да се възпротивят на политиката на двойните стандарти и на подправената правдивост в самите учебни заведения, да отстояват гражданска позиция, която се конфронтира с дребната власт, където работят, или с огромната власт в локално или държавно ръководство? Как се предава обществен опит, който не е претърпян? По преразказ на написани указания? Що си мисля, че сме поизбързали с гражданските упования. Първо би трябвало да проветрим учебните заведения, да пуснем свежа струйка на мястото на застоялите поведенчески стандарти.

 Има единствено един работещ метод за възпитаване на гражданско държание. Да бъдем жители. Личният образец внушава и убеждава, думите постоянно досаждат. Дано не наскърбявам някого, само че немалка част от колегията изпитва боязън и следва конформистки модели на държание. Примерите са толкоз забележими през тези летни месеци. Куп предписани нови условия и отговорности. Тихо примирие и полугласна полемика. И някъде там сред примирението и шепнещото противоречие ще прашаса и стандарта за гражданско, здравно, екологично и интеркултурно обучение. Просто не ни доближават жители, които да обучат на цивилен полезности бъдещите жители.

 Няколко думи и за ученическото самоуправление като модел на гражданско обучение. Не е оригиналност, вършим го от дълго време. Аз съм измежду най-големите му апологети, интензивно вземам участие в моето учебно заведение при въвеждането на директния избор от цялата общественост и не спирам да нахъсвам децата за създаване на същински самостоятелно самоуправление. Само че рано или късно самоуправлението потегля по хлъзгавата повърхност на комсомолския учком. За учебните управления учениците са по-удобни управляеми, в сравнение с самостоятелни. Ще ни бъде нужно време, с цел да преминем от игра на народна власт към нейното упражняване.

Автор: Иво Райнов, преподавател

Гимназия с преподаване на непознати езици „ Екзарх Йосиф I “ гр. Ловеч

Инфо: www.eratosten.wordpress.com