Как да ни е топло вкъщи без да включваме отоплението
Ако работите от у дома през цялата или част от седмицата, на-вероятно усещатета по какъв начин у вас става все по-хладно с настъпването на зимата. Но защото отоплението е скъпо сега (както съвсем постоянно е било), да го употребявате през целия ден, може би не е най-оптималният вид.
От позиция на еволюцията, ние сме тропически животни: когато сме голи и неподвижен, се усещаме най-удобно – на въздух към 28°C, със междинна температура на повърхността на кожата от 33°C. Но с цел да оцелеем и да действаме обикновено, би трябвало и да поддържаме телесната си температура покрай 37°C. Този развой (терморегулация) изисква тялото ни да „ усети “ температурата си – имаме датчици за задачата тъкмо под повърхността на кожата, както и в по-дълбоките тъкани като мозъка – след което да контролира по належащия метод топлината.
В студена стая рецепторите ни за мраз на кожата са първите, които се подтикват и карат кръвоносните съдове към тях да се свият, което пренасочва топлата кръв под изолиращия мастен пласт, който имаме тъкмо под кожата. Тъй като ръцете и краката изискват приток на кръв, с цел да ги поддържат топли и функционални и имат малко мастно покритие, те бързо се охлаждат – по тази причина първите елементи от нас, които усещат мраз, са крайниците, и по-конкретно пръстите.
Ако охлаждането продължи, повърхностните нерви, мускулите и ставите (особено на ръцете) могат да се увредят, което значи, че сръчността, скоростта на придвижване и чувствителността при досег ще намалеят доста. Това може да направи задания като писане и боравене съответно с телефон и компютър по-трудни, по-бавни и с повече неточности. Ефективността на работата може да бъде в допълнение нарушена и от разсейването от чувството за мраз.
Първата ни задача е да поддържаме крайниците си топли, като поддържаме притока на кръв към тях – а най-хубавият метод да създадем това е като поддържаме (или повишаваме) главната си телесна температура.
Затова няма потребност да отопляваме цяла къща или даже цялата стая. Много по-добре е да стоплим непосредствено тялото си – като първоначално стартираме с това да носим уместно облекло.
Дрехи като вълнени пуловери и клинове улавят милиони дребни джобове въздух, които ни обезпечават изолираност. Термичните облекла са отлично нещо, само че няколко пласта нормално облекло могат да свършат същата работа. Ако седим дълго време, може да ни помогне одеяло или някаква покривка върху краката и кръста. Можете да прибавим и една бутилка с гореща вода под завивката или да използвайте напряко електрическо одеяло. Не би трябвало да забравяме, че стоплянето на човек е доста по-евтино, в сравнение с цялата къща.
Тъй като температурата на ръцете и краката ни е преобладаващ фактор в чувството за топлинен дискомфорт, фокусирането върху тези области е основно. Добре е да помислим за изолиращи чорапи, чехли и домашни ръкавици без пръсти. Поставянето на ръцете под мишниците или сред краката, когато не пишем, също може да помогне. Ако желаеме малко разкош, отопляемите ръкавици и чехли също могат да бъдат удобна алтернатива.
Кръвоносните съдове на скалпа не се свиват толкоз доста, когато е студено, което значи, че доста количеството топлота може да се загуби през главата. Така че си коства да използваме шапка, нищо че наподобява необичайно да седим с нея вътре – нали задачата е да пестим пари и да ни е хубаво. Също по този начин топлота може да се загуби като се издигне изпод отдолу под облеклата и излезе през врата. Така че носенето на шал или поло също оказва помощ.
Може също да опитаме някакви физически тренировки. Около 3/4 от силата, употребена за извършения, излиза като топлота, тъй че даже няколко курса по стълбите може да генерират 100-тина вата топлота и да стартира да покачва телесната ни температура единствено след няколко минути. Кратка сесия извършения понякога може да способства обилно за нашия топлинен комфорт, а и ще е потребна за общото ни здраве.
Поддържането на хидратацията ни също е значимо за обезпечаване на притока на кръв към крайниците. Не е нужно да пием доста вода, само че наложително не би трябвало да оставаме жадни. Топлите питиета несъмнено са потребни и ще ни накарат да се „ усещаме по-топло “, само че в действителност не въздействат доста или пък за дълго на вътрешната ни температура.Трябва да одобряваме задоволително калории, които да гориме, с цел да генерираме топлота. Повечето от нас обаче ядат малко повечко от задоволително и нормално не е належащо да си сипваме „ в допълнение “, в случай че не сме заболели или недохранени по някакви други аргументи.Нашите рецептори за мраз са доста чувствителни към измененията в температурата, тъй че течението може да ни накара да усещаме по-голям мраз от действителния – което също ще ни накара да губим сила и пари. Затова би трябвало да уплътним вратите задоволително, да се уверим, че загубата на топлота към и през прозорците е сведена до най-малко, и, че таванът е добре изолиран, в случай че това е допустимо. Също по този начин, защото студените крайници предизвикват сериозен топлинен дискомфорт, предпазването от течение ще ни помогне да се усещаме по-добре.Стресът може също да понижи притока на кръв към кожата, което ще ни накара да се усещаме по-студено, тъй че е добре да опитаме да го заобикаляме, когато работим вкъщи (ако е възможно). Или да убием два заека с един патрон и когато се почувстваме уплашени, да се отдръпнем от бюрото си и да вършим извършения няколко минути. Можете даже да си сложим шапката, шала и палтото и да отидем на бърза разходка, което ще проясни главата ни и ще ни стопли.Можете да ревизирате температурата на пръстите си, като докоснете устните си – в случай че се усещат топли, значи получават задоволително кръв, в случай че се усещат студени, би трябвало да създадем нещо, с цел да ги затоплим.Ако в последна сметка ще използваме отоплението си, дано, в случай че е допустимо, да отопляваме единствено стаята, в която ще се намираме, а не цялата къща. Намаляването на термостата единствено с 1°C от 20 до 19°C може да ни спести 10% годишно от разноски за сила, а има и спомагателни спестявания, като понижим температурата до минималното целесъобразно равнище от 18°C.
