Ако приемем, че войната в Чечения наистина е приключила, кой

Ако приемем, че войната в Чечения в действителност е завършила, кой тогава е спечелилият в нея? - пита съветският публицист Олег Кашин във връзка 20-годишнината от началото на Първата чеченска война и прави паралели с Украйна.

Град Грозни по време на Втората чеченска война

В началото я назоваха " ограничения за подсилване на държавния ред в Северен Кавказ ", след това - " интервенция за възобновяване на конституционния ред ", а по-късно - " антитерористична интервенция ". Имаше доста формулировки. Само дето никой не си отвори устата да каже, че в Чечения се води война. И руското, а както се оказа и постсъветското управление изтълкуваха обичаната фраза на късния Съюз на съветските социалистически републики " единствено да няма война " като един тип разрешение да не посочват войната с същинското ѝ име. Като че ли това трансформира нещата. Войната, която не нарекоха война. Войната, в която едната страна даже не се осмели да каже на глас против кого води война. Първо твърдяха, че се борят против незаконни формирования, после- против терористи. А в реалност водиха война против Чечения, против цялата република, която за три постсъветски години в случай че не съумя да се трансформира в самостоятелна страна, то най-малко стана обособена територия. Толкова обособена, че с цел да потвърди противоположното, Русия вкара там танкове.

Кадировска Чечения

Днешна Чечения отпред с Рамзан Кадиров е примерен район в Путинова Русия. Кадиров е най-популярният районен водач и даже неотдавнашните боеве в Грозни не навредиха на имиджа му. На този декор е напряко неловко да припомняме по какъв начин преди 20 години танковете на Севернокавказкия боен окръг пресякоха границата на Чечения. Ако тръгнем да си спомняме, ще се наложи да зададем и някои много неуместни въпроси, като да вземем за пример този: в случай че войната в Чечения фактически е завършила, кой е спечелилият в нея?

Рамзан Кадиров

Ветераните от Чеченската война не се усещат нито като герои, нито като спечелили. Ако си воювал в Чечения, бъди признателен, че си жив - и толкоз. Днешна Кадировска Чечения наподобява в действителност като победител - с нейните златни лимузини, мраморни джамии, небостъргачи и един обожаван водач. Вероятно по тази причина и формалната версия за двете чеченски войни е точно " кадировската ", съгласно която чеченският народ, дружно с съветската страна, е съумял да победи международния тероризъм на територията на републиката.

Най-пресният образец даде представителят на чеченския парламент Дуквахи Абдурахманов, който след боевете в Грозни преди няколко дни сподели следното: " Мечтите на Обама, Меркел и техните съдружници в никакъв случай няма да се осъществен, до момента в който в отбрана на ползите на Русия стоят президентът Владимир Путин и най-близкият му сподвижник - водачът на Чечения и воин на Русия Рамзан Кадиров ".

След боевете в Грозни при започване на декември, Кадиров разпореди да бъдат разрушени домовете на роднините на обвинените участници в конфликтите. Заповедта бе незабавно изпълнена, след което бяха оповестени фотоси на опожарените къщи. Никъде в съветското законодателство не написа, че някой има право да опожарява нечий дом. Но Русия към този момент е привикнала с обстоятелството, че Чечения стои над законите. Тази Чечения, в която Елцин вкара танкове, бе наричана преди време " престъпен анклав ". А по какъв начин да назовем днешна Чечения? Това вероятно никой не знае, само че е реалност, че нейното състояние в Путинова Русия се разграничава от ситуацията на който и да е различен район. Полуфеодална, тоталитарна и моноетническа - такава е Чечения през днешния ден. Настоящето ѝ е злокобно, а бъдещето - напрогледно.

Урок за Украйна

Ако се вгледаме по-задълбочено, ще забележим, че историята на руско-чеченските връзки е история на един над 200-годишен непрестанен спор, в който ту едната, ту другата страна взима връх. Двете чеченски войни от последните 20 години са просто продължение на тази дълга история, част от която са и Сталиновите депортации на чеченци през 1944 година, и тези кавказки войни, за които написа още Толстой.

Олег Кашин

През последните няколко години съветски националистически организации от граничещия с Чечения Ставрополски край неколкократно издействаха да се повдигнат монументи на военачалник Алексей Ермолов, главнокомандващ на съветските войски по време на Кавказката война през 19 век, довела до завладяването на Кавказкия район от Руската империя. Знаменитият " усмирител на Кавказ " е за мнозина знак на днешното руско-чеченско опълчване, чието развиване оттук насетне не зависи нито от височината на небостъргачите в Грозни, нито от лоялността на Кадиров към Путин.

Тази година в различен постсъветски район още веднъж се заприказва за " антитерористична интервенция ", макар че в реалност става дума за действителна война. Украинските управляващи сами се вкарват в същия капан, в който попадна и Елцин преди 20 години, когато не спираше да повтаря, че ставало дума за " ограничения за подсилване на държавния ред ". Като че ли бъдещето на Донбас зависи единствено от това дали Украйна ще успее да победи въоръжените формирования на сепаратистите, които Киев комфортно назовава терористи. Днес в Русия не е признато да се напомнят уроците от Първата чеченска война. Но кой знае, може пък Украйна да си извлече някои доста значими за нея поучения.

Олег Кашин е самостоятелен публицист. Работил е за издания като " Комерсант " и " Известия ". Бил е член на координационния съвет на съветската съпротива.