Ако попиташ колко врагове има всеки от нас, ние веднага

„ Ако попиташ какъв брой врагове има всеки от нас, ние незабавно ще ги преброим, само че правилни другари у всеки, в случай че се намерят един или двама, отново ще е добре. “
~ „ Гръцкият преподавател Сократ “, Лев ТОЛСТОЙ

Как хората да живеят дружно?

Идвали да слушат поученията на Сократ освен жителите на Атина, само че и от други градове и дори от далечни страни. Идвали да слушат Сократ в дома му, или чакали да излезе на градския площад и там се събирали към него. Събрали се един път към Сократ доста хора, остарели и млади, съграждани и чужденци. Сократ не обичал дълго да приказва самичък, а все задавал въпроси на другите. Той казвал, че както него майка му сама не го е раждала, по този начин и той самичък на нищо не учи, а единствено оказва помощ на другите да се научат. Така станало и този път. Седнал Сократ на пейката, а към него народ. Сложил Сократ ръцете си на коленете, отпуснал глава и се замислил. Всички чакали какво ще попита. Вдигнал глава Сократ и споделил:

– Кажете ми ето какво: за какво хората живеят дружно, а не самички? Сега, да вземем за пример, сред хората има противоречие, вражди, а в случай че си живее всеки самичък по себе си, не би имало с кого раздори да провокира. Струва ми се, по този начин би било доста по-добре.

И ето почнали всички да приказват.

Един споделил: Затова живеят хората дружно, тъй като им е по-изгодно. На самотния човек работата не му спори. Заедно повече неща могат да се създадат.

Друг споделил: Сам да пребивавам бих се страхувал, да се защитавам е мъчно.

Трети споделил: Скучно е да живее човек самичък, с другите е по-весело.

Четвърти споделил: И от Бога е казано човек да не живее самичък, а с други хора.

– Вярно – споделил Сократ. – Но по какъв начин е по-изгодно да живеят хората – в мир или във омраза?

– Разбира се, че в мир – дали отговор всички.

– Ето и вие по този начин мислите, и Бог по този начин е повелил, а при нас не се получава. Защо е по този начин?

Млъкнали всички и не знаели какво да отговорят. И отново заговорил Сократ:

– Аз и самичък не знам, само че няма ли да можем дружно да разберем това. Хайде, аз ще ви запитвам, а вие ми отговаряйте. Като за начало, кажете ми: от кого човек има повече изгода – от роб-наемник или от приятел-другар?

– Разбира се, че от приятел-другар – дали отговор всички.

– Робът-наемник мисли единствено за своята изгода, а не за твоята – споделил един. – А приятелят ти се грижи за тебе както за себе си.

– Робът-наемник е с теб, до момента в който му плащаш или до момента в който не изтече договорът, а когато свърши договорът или не можеш да му плащаш, си оставаш самичък – споделил различен.

– А приятелят-другар с това е скъп, тъй като в неволя няма да те изостави и последното ще показа с теб – споделил трети.

– С добър приятел и самичък по-добър ще станеш – споделил четвърти.

– Ето, че всички сме съгласни, – споделил Сократ – че приятел-другар е по-ценен от роб-наемник. Че богат, мощен, радостен, щастлив и спокоен е друг, който има доста наемници, а този, при който живеят доста другари. Вие всички, несъмнено имате повече другари, в сравнение с плебеи?

– Би трябвало да е по този начин, само че в действителност не е по този начин – споделил един.

– Ако попиташ какъв брой врагове има всеки от нас, ние незабавно ще ги преброим – споделил различен – и плебеи, и наемници също ще преброим много, само че правилни другари у всеки, в случай че се намерят един или двама, отново ще е добре.

– Но за какво е по този начин? – попитал Сократ. – Сами казвате, че приятел-другар да имаш е хубаво, а не се сприятелявате. Щом знаем, че биковете са ни нужни, ние ги развъждаме доста. Защо тогава вие не намирате другари, щом знаете, че от тях има единствено изгода, наслада и опора в злощастие?

– Ами поради това, – споделил един – тъй като хубави бикове има доста, а положителни хора –  малко. Потрябва ти бик за плуга, ще си избереш прекрасен и ще го купиш, а другар като ти потрябва, къде ще намериш добър? Хора доста, само че положителни малко.

– Вярно е това, – споделил Сократ – само че какъв бик за оран ти наричаш добър?

– Ами подобен, който оре, мощен е и е преклонен.

– А какъв човек за другар би нарекъл добър? – попитал Сократ.

– Ами подобен, който освен за себе си, само че и за близък мисли. Който, в случай че чуе, че приятелят му е болен, ще пристигна да пита би трябвало ли му нещо и в случай че има потребност, ще му помогне в стопанството, с цел да не се занемарят делата му, до момента в който е болен. Потрябват му пари – ще даде. Ето подобен човек назовавам другар.

– А по какъв начин би схванал един човек подобен ли е или не?

– По положителните му каузи.

– А тебе той по какво ще познае?

– Би трябвало по същото.

– А по кое време ще се сприятелиш с него, – попитал Сократ – когато ти бъдеш в потребност, или когато той е в потребност?

Млъкнаха всички и не знаеха какво да отговорят.

– Че по какъв начин по този начин не знаете? – споделил Сократ. – Дошъл е нов комшия, нито той тебе, нито ти него познаваш. Как ще схванеш ще бъде ли той добър другар? Ще чакаш той да ти помогне или ти ще му окажеш помощ?

– Аз мисля, по-добре да почакаш и да го опознаеш – споделил един.

– А той ще каже същото, че по-добре да изчака и да те опознае. Тогава другари в никакъв случай няма да станете.

– Прав си, Сократ – споделил различен.

– Всички желаеме хората да ни вършат добрини, а сами да стартираме не желаеме – споделил трети.

– Затова и споделяме, че бикове хубави доста, а хора положителни малко. И по какъв начин да бъдат положителни, когато ние сами не желаеме да сме положителни и заради тази причина корим другите – споделил четвърти.

И рекъл Сократ:

– Всички сме съгласни, че да живеем дружно е по-добре. И да живеем заедно е по-добре, в сравнение с да се караме. Казвате, че дружбата сред хората е най-ценна, че дружбата се състои в това да вършим положително на хората, само че сами да вършим добрини не желаеме, а единствено желаеме на нас положително да вършат. Ето поради това не живеем дружно в мир и наслада, а във омраза и беди.

Из: „ Гръцкият преподавател Сократ “, Лев Толстой, превод Ангел Йосифов Иванов, изд. Gaiana book&art studio
Изображение (заглавно): The Death of Socrates, by Jacques-Louis David, 1787