Ако политическата война между Дондуков“ 1 и Дондуков“ 2 имаше

Ако политическата война сред „ Дондуков “ 1 и „ Дондуков “ 2 имаше материално изражение, минувачите щяха да събират гилзи по жълтите павета.
Същите жълти павета, на които през лятото на 2020 година президентът Радев излезе с вдигнат пестник, с цел да поведе жителите против мутрите, модела, корупцията.

Повече от три години по-късно юмрукът раздава крошета в друга посока – към „ войнолюбците “ и „ шарлатаните “, както той самичък назова „ Демократична България “ и „ Продължаваме промяната “. А ние можем да допълним - „ войнолюбците “, които го поддържаха на митингите през това лято и „ шарлатаните “, които той уточни за служебни министри, а след това те направиха партия. И още: „ войнолюбците “ и „ шарлатаните “, които приканиха симпатизантите си да поддържат Радев за втория президентски мандат и те в действителност го поддържаха.

С днешна дата и двете страни се вършат на излъгани. Радев - че не е схванал в точния момент тяхната „ шарлатанска “ природа. Те – че не са разпознали силуета на Владимир Владимирович зад думите и делата му.
„ Чий е Крим “ през днешния ден е тест, преди очевидно не беше...

Кой кого излъга, прилъга, надлъга може да е въпрос на тълкования, само че е реалност, че политическите войни на президента сменят единствено целите, темпото – не.
Резултатите също са под огромен въпрос. Ако попитаме, да вземем за пример, къде са мутрите през днешния ден, би трябвало да цитираме проф. Валери Стефанов, който споделя: „ В магическата галактика се работи със заклинания. Казваш „ Торбаланци, на работа! “ и торбаланците изскачат от торбата да свършат предоставеното. В действителността е друго – викаш „ Мутри, вън! “, само че мутрите седят отсреща и ти се присмиват. Нямат и желание да те слушат. Не единствено това, те се озъртат и се наскърбяват – изреченото проклинание не се отнася за нас, за някой различен е. По принцип – добре е политическият спор да се води с хрумвания и причини, а не с квалификации. “

Последната битка сред президент и министър председател – изцяло предстоящо - е поради ДАНС и промяната на нейния началник Пламен Тончев.
Засега никой не отстъпва. Премиерът Денков изпрати стимулирано предложение за освобождението на Тончев, президентът Радев отхвърля да подпише декрет, тъй като „ в закона за ДАНС ясно са посочени аргументите, по които може да бъде освободен ръководителят й. Сред тях не попада липса на доверие от страна на министър-председателя. По логиката на премиера самото държавно управление би трябвало неотложно да подаде оставка, тъй като голямото болшинство от българите му нямат доверие. Те и в сглобката си нямат доверие, само че са се стиснали крепко един за различен в името на оцеляването. “

Като не пропусна да спомене за „ сюжета от записа “, Радев акцентира, че не може ДАНС да е „ организация за битка и угнетяване на обективни претенции и митинги. “

С внушението, че всичко е ясно, тъй като сме го чули в „ оня запис “, президентът не разяснява всъщност претекстовете, с които министър председателят изиска отдръпването на Тончев. А те, в резюме, са следните: ръководителят на ДАНС отхвърли да в профил заместника си Деньо Денев, откъдето потегли целия безпорядък преди първия тур на локалните избори. В претекстовете на Денков се показва, че ръководителят на ДАНС е позволил в негово неявяване Денев „ да извърши дейности директно преди провеждането на локалните избори през октомври 2023 година, съдържащи неправилни квалификации и внушения на основа на непотвърдена информация, които сътвориха неустановеност и съмнение в изборния развой, обвързван с опцията за машинно гласоподаване. “

Тези дейности нарушават закона за отбрана на класифицираната информация - разбор на Държавна комисия по сигурността на информацията сочи, че незащитеното култивиране и разпространяване на сходна информация директно преди локалните избори „ несъмнено би заплашило (...) ползите на Република България, свързани с националната сигурност, и по-конкретно отбраната на конституционно открития ред. “

Казано иначе, обществено бе пусната информация с капацитет да заплаши конституционния ред. Бе вдигната тревога поради данни, които ДАНС трябваше да ревизира и да проверява преди да ги хвърли за всеобща консумация. Все отново службата е загадка и нейните отчети не трябва да имат темперамент на фейсбук статус и да се споделят свободно. ДАНС съществува, с цел да подсигурява националната сигурност, а не с цел да изпада в суматоха.
Ето тези претекстове Радев някак пренебрегва.  

При онлайн диалога си с жители през днешния ден (8 ноември) Денков сподели ясно: „ Президентът надвишава пълномощията си, той няма право да отхвърля освобождението на ръководителя на ДАНС и се трансформира в спънка пред осъществяването на конституционните отговорности на изпълнителната власт. “

Казусът наподобява е в задънена улица.

Както и цялата страна, която в продължение на три години се придвижва доста поредно към днешната невъзможност.

Първо, рецесията в партийната система и в партиите е реалност, който се видя и през ниската изборна интензивност на локалния избор.

Сглобката има виновност за апатията - когато главният ти политически зложелател стане сътрудник, гласоподавателите си взимат доверието с лихвите.
Но отговорност носи и президентът. Той ръководи през служебната власт прекомерно дълго и концентрира голямо въздействие, за което стартира необичайно оправдание – те, партиите, не съумяват да сформират кабинет. Те, партиите, са отговорни за всичко. Оттук до всеобщата ненавист към партийната система крачката е дребна и мнозина я минаха. Докато президентът, чийто контур се вижда зад някои партийни планове, остава на завет от бурята.

Второ, факт става и рецесията в изборния развой.
В резултат на гюрултията преди деня на размисъл ЦИК анулира машинното гласоподаване за първия тур. Това, което се видя през резултатите и видеонаблюдението е стряскащо. За втория тур машините бяха върнати, само че доста от тях дефектираха, а изборната интензивност напълно разумно стигна дъното. ЦИК е пред рокади. Доверието към честността на изборния развой в никакъв случай не е било доста високо в България, само че в този момент клони към нула. Дали някой има интерес да го съчетае с предизвиканата към този момент ненавист към партиите?

Трето, факт е и рецесията към специфичните служби – „ очите и ушите на страната “, без които тя, страната, към този момент е като за обмен.
Според закона ДАНС е „ профилиран орган към Министерския съвет за осъществяване на политиката по отбрана на националната сигурност. “

Могат ли в действителност министър председател и служби да работят дружно в осъществяване на политиката по отбрана на националната сигурност, когато никой на никого няма доверие? Откъде пристигна това съмнение е ясно - Тончев е избор на служебното държавно управление на президента, а президентът смяташе, че постоянното държавно управление на Денков не би трябвало да го има и с омерзение му връчи мандата. Досещате се за какво – поради „ оня запис “.

Радев стана прекомерно предвидим – нищо, което прави държавното управление не му харесва, всичко бива подложено на безпощадна рецензия, отречено, атакувано.

Няма за какво да се лъжем – Политическа партия и Демократична България желаят да обезсилят президента, той пък желае да ги смъкна от власт.

Това не е сюжет, в който едните са положителни, а другите неприятни. Това е сюжет, за който желаят да имаме вяра, че едните са положителни, а другите неприятни.
Те, ПП-ДБ, желаят да създадат промени, които да орежат пълномощията му за служебно ръководство, преди да има нови парламентарни избори. Той, президентът, желае да резервира инструмента на служебната власт, като разглоби сглобката отрано.

Кой кого? Ще забележим. Но че българското общество заплаща и ще заплаща военните разноски на спора сред управляващите е ясно. Вижда се в разделянето, в институционалния разпад, в реториката, в рецесиите.

Впрочем, министър председателят сподели през днешния ден, че идващият ръководител на ДАНС ще бъде координиран с президента, тъй че да е човек, който да бъде допустим. Това го няма в „ оня запис “. Да забележим дали Радев ще ни изненада, като одобри подадената от Денков ръка.