Една бутилка от 10 цента, моля!
Ако пластмасата бе съществувала тогава, то щяхме да кажем, че с пластмасовите боклуци България към момента е някъде в Средновековието. С дребните изключения на обособени начинания и компании, у нас боклукът се събира от неефективна система, в която финалът най-често е на бунище или в апаратура за изгаряне. В същото време имаме плевел рециклиращ бизнес, за който се постанова да - 104,05 тона от пластмасови опаковки единствено за един ден, 9 септември.
Изглежда на ниска цена, само че в действителност е скъпо. Разходите ни за ръководство на боклука са измежду най-високите като дял от Брутният вътрешен продукт в Европа, а потребителят заплаща три пъти за него - с такса боклук, с продуктова такса за опаковката и с новата евротакса за всеки звук нерециклирана пластмаса. Тази цена остава невидима за болшинството от нас, само че казано с още топлите термини на пандемията, времето на танца в неравната борба с безконечната пластмаса завърши и идва времето на чука.
До 2025 година всички европейски страни би трябвало да събират настрана 77% от пластмасовите бутилки за еднократна приложимост, като този % би трябвало да доближи 90% до 2029 година Времето изтича и за самите производители - до 2025 година те би трябвало да имат най-малко 25% рециклиран материал в PET бутилките (в каквито се бутилират множеството марки вода и безалкохолни напитки) и 30% във всички пластмасови бутилки за питиета до 2030 година, съгласно. Всичко това трансформира преработвания PET в безценен и липсващ запас, като за година цената в Европа на балите с употребявани бутилки се повиши трикратно, а тази на преработвания PET - със 103% до 1690 евро на звук, съгласно данни на ICIS, представени от " Файненшъл Таймс ".
У нас, съгласно интернационалните отчети, действителното равнище на преработване на най-ценния пластмасов запас - PET бутилките, е не повече от 20-22% и доста надалеч от европейските цели. Казано в резюме - има огромна заплаха да изпуснем и последния трен за директивата. Решението в възходящ брой европейски страни е въвеждане на депозитна система, при която потребителят заплаща дребна такса над цената на стоката и получава парите си назад, когато върне нейната опаковка (празна бутилка или кен). Депозитните системи не са наложителни, само че на процедура са неизбежни, тъй като единствено те могат да реализират задоволително бързо задачите на директивата, споделя Анна Ларсон, шеф " Кръгова стопанска система " в интернационалната организация Reloop с експертиза в тази област.
Обикновено при депозитни системи се събират контейнери за питиета до 3 л от пластмаса, стъкло и метал. Средното равнище на събиране при към този момент въведените депозитни системи е 83%, а в 12-те европейски страни, където ги има, доближава 91%. Депозитната система не анулира нормалното събиране на боклуци, а най-хубави резултати дава в комбиниране с висок дял опаковки за многократна приложимост - в Латвия да вземем за пример 15 компании употребяват един и същи модел стъклена бутилка, което улеснява бързото им връщане в оборот.
Какво е депозитна система
В прочут смисъл познаваме тези системи от памтивека (шведите настояват, че имат депозитна система от 1884 г.) - да вземем за пример връщането на стъклени бутилки, което помним от дребни. В актуалния вид връщането нормално става през автомати или контейнери, ситуирани в магазини, молове, ритейл паркове - покрай потребителя. Бутилките се предават в първичната им форма - без да се мачкат, както нормално вършим за разделното събиране. Те пътуват в системата с богат на информация баркод и специфичен знак за складиране, което разрешава да има много точни данни за събираемостта - тук 90% са в действителност 90%, споделя Анна Ларсон. След като разчете баркода, автоматът издава ваучър със цената на депозита, с който може да се пазари - постоянно единствено в същата верига магазини, където са върнати бутилките.
За разлика от сегашната продуктова такса, която е невидима в цената на продукта, тази няма по какъв начин да бъде употребена за повишаване на стоките - търговецът е задължен да я начисли настрана на касата. Освен през автомати, в дребните магазини връщането на бутилките може да става и ръчно. При някои системи човек може да осребри купончето си, вместо да пазари с него.
Търговците предават събраните бутилки на оператора на системата, който след подбиране ги продава на рециклиращи компании. Операторът нормално е консорциум от производители, търговци и компании за ръководство на боклуци (в Румъния с 20% взе участие и държавата). Производителите и търговците са длъжни да вземат участие в системата, като нормално има критерии кой предстои на наложително включване съгласно площта (за търговците) и съгласно количеството опаковки (за производителя).
Включването в депозитна система нормално освобождава производителя от други продуктови и екотакси. Търговецът получава малко заплащане за всяка събрана бутилка, което покрива разноските му по поддръжка на автомата. Самите машини нормално са благосъстоятелност на оператора, а не инвестиция на магазина. Системата се смята за най-евтината от позиция на главния длъжник - производителят. Дори при високия стандарт на Норвегия производителят заплаща единствено 1 евроцент на бутилка, споделя Анна Ларсон.
Къде в Европа
В Европейски Съюз първата национална депозитна система е въведена в Швеция през 1984 година (първо единствено за алуминиеви кенчета), а Германия е първата огромна европейска страна, която я вкарва през 2003 година Най-новите системи са словашката - от 1 януари 2022 година, и латвийската - от 1 февруари. Румъния преди малко избра своя оператор и следва подготовка на системата. Гърция и Шотландия ще вкарат модела през 2023 година, Англия - през 2024 година, Австрия - през 2025 година (тази седмица бе разгласен размерът на депозита - 25 цента). Португалия трябваше да вкара национална депозитна система тази година, само че началото бе отсрочено за 2024 година Франция разисква депозитна система от 2019 година, само че първичното предложение се сблъска със опозиция. В Италия също текат диспути. Общо 12 европейски страни към този момент имат настоящи системи, а в 13-14 други въвеждането им се разисква.
Защо депозитна система
Депозитната система се счита за най-ефективния метод да се понижат отпадъците в околната среда (до 40% за тези, които попадат в морета и океани). Качеството на събрания материал е по-високо, а методът на събиране допуска по-лесно преработване " бутилка в бутилка " (по-ценено, защото подсигурява същинско затваряне на кръга и повече животи на пластмасата за разлика от понижаването й до текстил, с което преработването приключва). Системата разрешава да се наблюдава цялостният път на всяка бутилка, заради което 90% събираемост тук са в действителност 90%.
Страните с депозитни системи губят 4,5 пъти по-малко бутилки на човек годишно спрямо останалите - 24 против 112. Това са бутилки, заровени в депа, изгорени или захвърлени някъде в околната среда, вместо да се рециклират. У нас за 2017 година се прахосват 113 PET бутилки на човек годишно. Повече от нас изхвърля единствено Гърция. За съпоставяне, водачът Дания губи единствено пет PET бутилки на човек годишно.
Депозитната система, демонстрира пресният опит на Латвия, води и до нараснала просвета на преработване - хората избират да пазарят в магазини, които са част от нея и стартират да събират разделно и други опаковки, например от шампоан. Дори тези, които не схващат особеното наслаждение да предадеш нещо за " вторични първични материали " и да получиш в подмяна дребна сума, няма какво да губят - стига да не разхищават. Най-общо казано - боклукът ни излиза по-евтино, когато има цена.
Някои образци
- в Германия преди въвеждането на депозитна система, бутилките за еднократна приложимост са били 20% от отпадъците в околната среда (1998 г.). Приблизително 1 до 2 милиарда такива бутилки са изхвърлени през 2002 година След въвеждането на депозитна система тези бутилки на процедура изчезват от околната среда;
- в Естония преди въвеждането на депозитна система бутилките са били 80% от боклука, замърсяващ пътищата, съгласно проучване от 2003 година След въвеждането на депозитна система през 2005 година, изхвърлените бутилки доста понижават, като 2 година по-късно са под 10% от отпадъците в околната среда;
- в Литва през 2015 година са изхвърлени 113 бутилки на човек. През 2017 година, първата година с депозитна система, това количество е намаляло внезапно на 14 - от една на всеки три дни до една месечно;
- в Южна Австралия след въвеждането на тази система изхвърлените по плажовете бутилки са намалели трикратно;
- в разнообразни щати на Съединени американски щати депозитната система понижава сред 30 и 64% общото количество боклуци, изхвърлени в околната среда.
Как го направиха в Латвия
Системата влиза в действие на 1 февруари 2022 година с депозитна такса от 10 цента. Националният оператор е Depozīta Iepakojuma Operators (DIO), в който 78,31% дял имат производителите, 9,64% - търговците и 12,05% - рециклиращи компании.
Това, което прави Латвия по-различна, е амбициозният обсег - това е първата национална депозитна система, която събира общоприети стъклени бутилки за многократна приложимост. Иначе в нея се събират PET и стъклени бутилки до 3 л и кенчета до 1 л от безалкохолни питиета, бира и други ферментирали артикули с алкохолно наличие до 6%. От 2023 година обсегът ще бъде уголемен, като Латвия евентуално ще бъде втората след Финландия с включване на бутилки от по-силен алкохол.
За първите седем месеца през депозитната система са върнати над 120 млн. празни бутилки и кенчета - представете си 4,3 небостъргача " Бурж Халифа " от PET бутилки, две и половина Айфелови кули от алуминиеви кенчета и 7800 тона спестени излъчвания от стъклени бутилки. Всичко това в страна с 1,8 млн. души население.
Още през преходните месеци системата реализира 48% събираемост при заложени 24% и евентуално ще надвиши набелязаните 70% за първата година. До края на 2024 година делът на събраните бутилки би трябвало да доближи 90%, само че в действителност още следващата година ще бъде заложена 89% събираемост.
" Проблемите бяха главно в дребните магазини, където неналичието на място пречеше за монтиране на автомати и депозиране на събраните материали ", изяснява Лаура Антейна, зам.-директор на Агенцията по околна среда на Латвия. " За търговците това е спомагателен ангажимент, само че сега, в който инсталираме автомата, той става търсена стока като млякото и потребителят стартира да прави оценка магазина по достъпността на машината. Съответно - в случай че тя не работи, той ще отиде в различен магазин ", добавя Микс Стуритис, началник на DIO.
Първоначалната инвестиция е доста надалеч от спекулациите за стотици млн. евро, популяризирани у нас - 35-40 млн. евро, като 5 млн. евро костват преброителните системи и софтуерът. Инвестицията би трябвало да се върне за 7 година Системата има 1023 автомата, 168 киоска, 425 общински депозитни станции и 360 пункта в хотели, заведения за хранене и заведения.
Производителите заплащат такса за присъединяване в системата, само че пък това ги освобождава от таксата " естествени запаси " (44 цента за кг стъкло, 1,22 евро на кг пластмаса и 1,10 евро на кг алуминий). Търговците би трябвало да поемат отговорност за събирането на бутилките и да отделят скъпа повърхност за автоматите, само че пък систематичният оператор покрива разноските им с 2,1 цента за всяка събрана бутилка.
Операторът се финансира от три източника - доходи от продажбата на първични материали за преработване от събраните бутилки; такса за присъединяване в системата от производителите на напитки; депозитни такси от опаковки, които не са върнати. Той няма право да образува облага, заради което на пръв взор наподобява, че в системата е заложен абсурд - колкото повече опаковки се връщат в системата, толкоз повече би трябвало да се усилва таксата за присъединяване, с цел да компенсира понижените доходи от невърнати бутилки. " В реалност обаче нещата са по-комплексни и системата значително се саморегулира - в случай че един производител има невисок % събираемост, то това значи по-висок разход за потребителя (невърнатите 10 цента), който незабавно ще отиде другаде ", споделя Микс Стуритис.
Къде сме ние
Въвеждането на депозитна система бе част от съдружното съглашение на последното ни постоянно държавно управление, само че времето за това не стигна. Миналата година обаче бяха признати промени, които в границите на съществуващата система би трябвало да обезпечат разделно събиране на PET бутилки. От 1 януари т.г. да вземем за пример би трябвало да има контейнери за разделно събиране на пластмасови бутилки за питиета до 3 л. В над 20 града по самодейност на неправителствени сдружения има и по-отличаващи се " шишеяди ". В някои супермаркети към този момент има дори автомати за приемане на бутилки, само че покритието на всичко това е доста надалеч от национална система.
Няколко платформи лобират пред ръководещите за въвеждане на депозитна система, като измежду тях са и някои от най-големите бутилиращи компании у нас. След първичната опозиция в последно време поддръжка за системата има и от страна на организациите за оползотворяване на боклуци.
Данните за настоящето равнище на събиране и преработване са ненадеждни, заради което най-вероятно действителните проценти са много по-ниски, предизвести неотдавна. У нас в допълнение се виждат разминавания, само че въпреки всичко - отчитаме за 2019 година 50,6% преработване на пластмасови опаковки - повече от водачи като Норвегия, Германия, Дания.
ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ
- при PET бутилките, в които се съхраняват съвсем всички марки вода и газирани питиета, 58% събираемост е равна на 42% преработване. При стъклото понижението е от 76 на 66%. Това значи, че над четвърт от тежестта на една PET бала е в действителност замърсяване, както и над една осма от стъклото. Алуминиумът се трансформира минимум - от 74,5 на 69%;
- 42% от всички питиета на пазара се продават в PET контейнери, като 41,5% са за еднократна приложимост, а едвам 0,6% са за многократна. 25,5% е делът на металните контейнери, 25,5% на стъклото (17,2% за многократна приложимост, 7,3% за еднократна). 6,4% са картонени, а 1,3% са HDPE (полиетилен с висока плътност);
- производството на кен от рециклиран алуминий употребява едвам 5% от силата, нужна при използването на първична суровина. Можете да гледате 3 часа тв приемник с силата, спестена от един рециклиран кен. Използването на бутилки за многократна приложимост може да понижи излъчванията с 50%;
- на никое място в депозитните системи не вземат участие опаковките от мляко по санитарни причини; по същата причина в системите не влизат и по-гъстите плодови и зеленчукови сокове. Исландия обаче към този момент създава метод да включи и тях в депозитната си система;
- не стават за преработване и пластмасовите торбички и пластмасовите сламки. Въобще - 35% от опаковките на пазара не могат да се рециклират;
- пластмасата е може би най-кратко просъществувалото знамение в историята. Първата PET бутилка стъпва на пазара през 1985 година, а през днешния ден към този момент се чудим по какъв начин да се отървем от тях;
- в последните години върху производителите влияе и нов фактор - напън на природозащитни групи посредством съда. В Калифорния да вземем за пример една природозащитна организация води каузи против " Кока Кола " и други за подвеждащи изказвания на опаковките, че са от 100% рециклирана пластмаса.
Изглежда на ниска цена, само че в действителност е скъпо. Разходите ни за ръководство на боклука са измежду най-високите като дял от Брутният вътрешен продукт в Европа, а потребителят заплаща три пъти за него - с такса боклук, с продуктова такса за опаковката и с новата евротакса за всеки звук нерециклирана пластмаса. Тази цена остава невидима за болшинството от нас, само че казано с още топлите термини на пандемията, времето на танца в неравната борба с безконечната пластмаса завърши и идва времето на чука.
До 2025 година всички европейски страни би трябвало да събират настрана 77% от пластмасовите бутилки за еднократна приложимост, като този % би трябвало да доближи 90% до 2029 година Времето изтича и за самите производители - до 2025 година те би трябвало да имат най-малко 25% рециклиран материал в PET бутилките (в каквито се бутилират множеството марки вода и безалкохолни напитки) и 30% във всички пластмасови бутилки за питиета до 2030 година, съгласно. Всичко това трансформира преработвания PET в безценен и липсващ запас, като за година цената в Европа на балите с употребявани бутилки се повиши трикратно, а тази на преработвания PET - със 103% до 1690 евро на звук, съгласно данни на ICIS, представени от " Файненшъл Таймс ".
У нас, съгласно интернационалните отчети, действителното равнище на преработване на най-ценния пластмасов запас - PET бутилките, е не повече от 20-22% и доста надалеч от европейските цели. Казано в резюме - има огромна заплаха да изпуснем и последния трен за директивата. Решението в възходящ брой европейски страни е въвеждане на депозитна система, при която потребителят заплаща дребна такса над цената на стоката и получава парите си назад, когато върне нейната опаковка (празна бутилка или кен). Депозитните системи не са наложителни, само че на процедура са неизбежни, тъй като единствено те могат да реализират задоволително бързо задачите на директивата, споделя Анна Ларсон, шеф " Кръгова стопанска система " в интернационалната организация Reloop с експертиза в тази област.
Обикновено при депозитни системи се събират контейнери за питиета до 3 л от пластмаса, стъкло и метал. Средното равнище на събиране при към този момент въведените депозитни системи е 83%, а в 12-те европейски страни, където ги има, доближава 91%. Депозитната система не анулира нормалното събиране на боклуци, а най-хубави резултати дава в комбиниране с висок дял опаковки за многократна приложимост - в Латвия да вземем за пример 15 компании употребяват един и същи модел стъклена бутилка, което улеснява бързото им връщане в оборот.
Какво е депозитна система
В прочут смисъл познаваме тези системи от памтивека (шведите настояват, че имат депозитна система от 1884 г.) - да вземем за пример връщането на стъклени бутилки, което помним от дребни. В актуалния вид връщането нормално става през автомати или контейнери, ситуирани в магазини, молове, ритейл паркове - покрай потребителя. Бутилките се предават в първичната им форма - без да се мачкат, както нормално вършим за разделното събиране. Те пътуват в системата с богат на информация баркод и специфичен знак за складиране, което разрешава да има много точни данни за събираемостта - тук 90% са в действителност 90%, споделя Анна Ларсон. След като разчете баркода, автоматът издава ваучър със цената на депозита, с който може да се пазари - постоянно единствено в същата верига магазини, където са върнати бутилките.
За разлика от сегашната продуктова такса, която е невидима в цената на продукта, тази няма по какъв начин да бъде употребена за повишаване на стоките - търговецът е задължен да я начисли настрана на касата. Освен през автомати, в дребните магазини връщането на бутилките може да става и ръчно. При някои системи човек може да осребри купончето си, вместо да пазари с него.
Търговците предават събраните бутилки на оператора на системата, който след подбиране ги продава на рециклиращи компании. Операторът нормално е консорциум от производители, търговци и компании за ръководство на боклуци (в Румъния с 20% взе участие и държавата). Производителите и търговците са длъжни да вземат участие в системата, като нормално има критерии кой предстои на наложително включване съгласно площта (за търговците) и съгласно количеството опаковки (за производителя).
Включването в депозитна система нормално освобождава производителя от други продуктови и екотакси. Търговецът получава малко заплащане за всяка събрана бутилка, което покрива разноските му по поддръжка на автомата. Самите машини нормално са благосъстоятелност на оператора, а не инвестиция на магазина. Системата се смята за най-евтината от позиция на главния длъжник - производителят. Дори при високия стандарт на Норвегия производителят заплаща единствено 1 евроцент на бутилка, споделя Анна Ларсон.
Къде в Европа
В Европейски Съюз първата национална депозитна система е въведена в Швеция през 1984 година (първо единствено за алуминиеви кенчета), а Германия е първата огромна европейска страна, която я вкарва през 2003 година Най-новите системи са словашката - от 1 януари 2022 година, и латвийската - от 1 февруари. Румъния преди малко избра своя оператор и следва подготовка на системата. Гърция и Шотландия ще вкарат модела през 2023 година, Англия - през 2024 година, Австрия - през 2025 година (тази седмица бе разгласен размерът на депозита - 25 цента). Португалия трябваше да вкара национална депозитна система тази година, само че началото бе отсрочено за 2024 година Франция разисква депозитна система от 2019 година, само че първичното предложение се сблъска със опозиция. В Италия също текат диспути. Общо 12 европейски страни към този момент имат настоящи системи, а в 13-14 други въвеждането им се разисква.
Защо депозитна система
Депозитната система се счита за най-ефективния метод да се понижат отпадъците в околната среда (до 40% за тези, които попадат в морета и океани). Качеството на събрания материал е по-високо, а методът на събиране допуска по-лесно преработване " бутилка в бутилка " (по-ценено, защото подсигурява същинско затваряне на кръга и повече животи на пластмасата за разлика от понижаването й до текстил, с което преработването приключва). Системата разрешава да се наблюдава цялостният път на всяка бутилка, заради което 90% събираемост тук са в действителност 90%.
Страните с депозитни системи губят 4,5 пъти по-малко бутилки на човек годишно спрямо останалите - 24 против 112. Това са бутилки, заровени в депа, изгорени или захвърлени някъде в околната среда, вместо да се рециклират. У нас за 2017 година се прахосват 113 PET бутилки на човек годишно. Повече от нас изхвърля единствено Гърция. За съпоставяне, водачът Дания губи единствено пет PET бутилки на човек годишно.
Депозитната система, демонстрира пресният опит на Латвия, води и до нараснала просвета на преработване - хората избират да пазарят в магазини, които са част от нея и стартират да събират разделно и други опаковки, например от шампоан. Дори тези, които не схващат особеното наслаждение да предадеш нещо за " вторични първични материали " и да получиш в подмяна дребна сума, няма какво да губят - стига да не разхищават. Най-общо казано - боклукът ни излиза по-евтино, когато има цена.
Някои образци
- в Германия преди въвеждането на депозитна система, бутилките за еднократна приложимост са били 20% от отпадъците в околната среда (1998 г.). Приблизително 1 до 2 милиарда такива бутилки са изхвърлени през 2002 година След въвеждането на депозитна система тези бутилки на процедура изчезват от околната среда;
- в Естония преди въвеждането на депозитна система бутилките са били 80% от боклука, замърсяващ пътищата, съгласно проучване от 2003 година След въвеждането на депозитна система през 2005 година, изхвърлените бутилки доста понижават, като 2 година по-късно са под 10% от отпадъците в околната среда;
- в Литва през 2015 година са изхвърлени 113 бутилки на човек. През 2017 година, първата година с депозитна система, това количество е намаляло внезапно на 14 - от една на всеки три дни до една месечно;
- в Южна Австралия след въвеждането на тази система изхвърлените по плажовете бутилки са намалели трикратно;
- в разнообразни щати на Съединени американски щати депозитната система понижава сред 30 и 64% общото количество боклуци, изхвърлени в околната среда.
Как го направиха в Латвия
Системата влиза в действие на 1 февруари 2022 година с депозитна такса от 10 цента. Националният оператор е Depozīta Iepakojuma Operators (DIO), в който 78,31% дял имат производителите, 9,64% - търговците и 12,05% - рециклиращи компании.
Това, което прави Латвия по-различна, е амбициозният обсег - това е първата национална депозитна система, която събира общоприети стъклени бутилки за многократна приложимост. Иначе в нея се събират PET и стъклени бутилки до 3 л и кенчета до 1 л от безалкохолни питиета, бира и други ферментирали артикули с алкохолно наличие до 6%. От 2023 година обсегът ще бъде уголемен, като Латвия евентуално ще бъде втората след Финландия с включване на бутилки от по-силен алкохол.
За първите седем месеца през депозитната система са върнати над 120 млн. празни бутилки и кенчета - представете си 4,3 небостъргача " Бурж Халифа " от PET бутилки, две и половина Айфелови кули от алуминиеви кенчета и 7800 тона спестени излъчвания от стъклени бутилки. Всичко това в страна с 1,8 млн. души население.
Още през преходните месеци системата реализира 48% събираемост при заложени 24% и евентуално ще надвиши набелязаните 70% за първата година. До края на 2024 година делът на събраните бутилки би трябвало да доближи 90%, само че в действителност още следващата година ще бъде заложена 89% събираемост.
" Проблемите бяха главно в дребните магазини, където неналичието на място пречеше за монтиране на автомати и депозиране на събраните материали ", изяснява Лаура Антейна, зам.-директор на Агенцията по околна среда на Латвия. " За търговците това е спомагателен ангажимент, само че сега, в който инсталираме автомата, той става търсена стока като млякото и потребителят стартира да прави оценка магазина по достъпността на машината. Съответно - в случай че тя не работи, той ще отиде в различен магазин ", добавя Микс Стуритис, началник на DIO.
Първоначалната инвестиция е доста надалеч от спекулациите за стотици млн. евро, популяризирани у нас - 35-40 млн. евро, като 5 млн. евро костват преброителните системи и софтуерът. Инвестицията би трябвало да се върне за 7 година Системата има 1023 автомата, 168 киоска, 425 общински депозитни станции и 360 пункта в хотели, заведения за хранене и заведения.
Производителите заплащат такса за присъединяване в системата, само че пък това ги освобождава от таксата " естествени запаси " (44 цента за кг стъкло, 1,22 евро на кг пластмаса и 1,10 евро на кг алуминий). Търговците би трябвало да поемат отговорност за събирането на бутилките и да отделят скъпа повърхност за автоматите, само че пък систематичният оператор покрива разноските им с 2,1 цента за всяка събрана бутилка.
Операторът се финансира от три източника - доходи от продажбата на първични материали за преработване от събраните бутилки; такса за присъединяване в системата от производителите на напитки; депозитни такси от опаковки, които не са върнати. Той няма право да образува облага, заради което на пръв взор наподобява, че в системата е заложен абсурд - колкото повече опаковки се връщат в системата, толкоз повече би трябвало да се усилва таксата за присъединяване, с цел да компенсира понижените доходи от невърнати бутилки. " В реалност обаче нещата са по-комплексни и системата значително се саморегулира - в случай че един производител има невисок % събираемост, то това значи по-висок разход за потребителя (невърнатите 10 цента), който незабавно ще отиде другаде ", споделя Микс Стуритис.
Къде сме ние
Въвеждането на депозитна система бе част от съдружното съглашение на последното ни постоянно държавно управление, само че времето за това не стигна. Миналата година обаче бяха признати промени, които в границите на съществуващата система би трябвало да обезпечат разделно събиране на PET бутилки. От 1 януари т.г. да вземем за пример би трябвало да има контейнери за разделно събиране на пластмасови бутилки за питиета до 3 л. В над 20 града по самодейност на неправителствени сдружения има и по-отличаващи се " шишеяди ". В някои супермаркети към този момент има дори автомати за приемане на бутилки, само че покритието на всичко това е доста надалеч от национална система.
Няколко платформи лобират пред ръководещите за въвеждане на депозитна система, като измежду тях са и някои от най-големите бутилиращи компании у нас. След първичната опозиция в последно време поддръжка за системата има и от страна на организациите за оползотворяване на боклуци.
Данните за настоящето равнище на събиране и преработване са ненадеждни, заради което най-вероятно действителните проценти са много по-ниски, предизвести неотдавна. У нас в допълнение се виждат разминавания, само че въпреки всичко - отчитаме за 2019 година 50,6% преработване на пластмасови опаковки - повече от водачи като Норвегия, Германия, Дания.
ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ
- при PET бутилките, в които се съхраняват съвсем всички марки вода и газирани питиета, 58% събираемост е равна на 42% преработване. При стъклото понижението е от 76 на 66%. Това значи, че над четвърт от тежестта на една PET бала е в действителност замърсяване, както и над една осма от стъклото. Алуминиумът се трансформира минимум - от 74,5 на 69%;
- 42% от всички питиета на пазара се продават в PET контейнери, като 41,5% са за еднократна приложимост, а едвам 0,6% са за многократна. 25,5% е делът на металните контейнери, 25,5% на стъклото (17,2% за многократна приложимост, 7,3% за еднократна). 6,4% са картонени, а 1,3% са HDPE (полиетилен с висока плътност);
- производството на кен от рециклиран алуминий употребява едвам 5% от силата, нужна при използването на първична суровина. Можете да гледате 3 часа тв приемник с силата, спестена от един рециклиран кен. Използването на бутилки за многократна приложимост може да понижи излъчванията с 50%;
- на никое място в депозитните системи не вземат участие опаковките от мляко по санитарни причини; по същата причина в системите не влизат и по-гъстите плодови и зеленчукови сокове. Исландия обаче към този момент създава метод да включи и тях в депозитната си система;
- не стават за преработване и пластмасовите торбички и пластмасовите сламки. Въобще - 35% от опаковките на пазара не могат да се рециклират;
- пластмасата е може би най-кратко просъществувалото знамение в историята. Първата PET бутилка стъпва на пазара през 1985 година, а през днешния ден към този момент се чудим по какъв начин да се отървем от тях;
- в последните години върху производителите влияе и нов фактор - напън на природозащитни групи посредством съда. В Калифорния да вземем за пример една природозащитна организация води каузи против " Кока Кола " и други за подвеждащи изказвания на опаковките, че са от 100% рециклирана пластмаса.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ