Не се кичете с успеха на Нургюл, не я заслужавате
Ако перифразираме израз, изричан за други - по-популярни спортове, България за десетина дни беше шахмат. Мислено бяхме в Баку, където 20-годишната Нургюл Салимова записа извънреден триумф, печелейки второ място на Световната купа.
Буквално няколко хода я лишиха от първото, само че някой ден и това ще стане. Стига да е все по този начин отдадена и упорита (защото геният си го има) - а няма за какво да се съмняваме в това, скоро може да покори и най-големите върхове.
От една страна - прелестно е, че се разшумя и още ще се пошуми около посрещането й. Дай Боже да помогне за популяризирането на шаха - прелестна игра, която може да те научи на доста неща и да те ангажира да правиш нещо потребно. Дано да помогне и за решаването на някои от неволите на този спорт в България.
От друга обаче Нургюл манията за следващ път извади на показ някои български комплекси, тежките заболявания на българския спорт и на цялото ни общество. Поради което реалистичната прогноза (нека да е песимистична) споделя, че след събуждането от този делириум може и нищо да не се промени. Пак ще си я караме постарому - най-малко по този начин беше до момента.
Нургюл Салимова с медала от Световната купа в Баку. Снимка FIDE
На първо място, шумотевицата около Салимова (а преди този момент около Александър Везенков, Алберт Попов тази година, до неотдавна по Григор…) затвърди усещането, че България не е спортна нация. Отдавна не е. Спортна нация е тази, която следи спортистите освен за десетина дни, когато са на прага на нещо огромно. Тя ги следи и на по-малки надпревари, а и тогава, когато не реализират триумфи. Уважава ги. Магнитутът на вниманието, несъмнено, не може да е същият, само че все нещо е добре да има.
Спортната нация не ги назовава “туристи ”, “некадърници ”, не ги неглижира, не им брои парите, дето харчели на страната, когато не се показват “според упованията ”.
Покрай склонността ни все да гледаме в канчето на другия - какъв брой получава, каква кола кара, къде и по какъв начин живее, вниманието от спортния триумф на надареното момиче се измести към диалог за пари. Защо е сама в Баку, какъв брой коства присъединяване й, кой я финансира, стигат ли парите?
Хубаво, обществото най-сетне научи, че пет (!) федерации се борят за властта в шахмата в България. Че действително ръководство няма от години, а състезателите ни най-общо казано се оправят сами. Дано най-сетне един състезателен министър - в този момент Димитър Илиев, взема казуса драговолно и най-малко доколкото му разрешават пълномощията (защото страната не може да се меси директно и просто да назначи управление, потушавайки всички пожари) да реши комплицираната патова сититуация.
Разговорът за парите за присъединяване на една Световна купа обаче натика в ъгъла по-големият диалог. Нещо, на което постоянно сме се спирали в Клуб Z (и в списанието, до момента в който го имаше, освен в сайта) - страната няма план за спорта. Няма проект по какъв начин да го развива и той да служи на всички по верния метод. Така че хем да има шахматисти дилетанти по градинките, да има повече деца като Нургюл, вярващи в себе си, изправящи се с много по-ограничени запаси против цели щабове, финансирани от доста по-мощни страни.
За да дойдат пари, би трябвало да имаш първо план. Обикновено не идват просто по този начин, а в случай че дойдат, няма да знаеш по какъв начин да ги похарчиш оправдано.
И тук е ролята на страната, която изцяло заряза спорта в този безконечен преход. Тя би трябвало да се показва в основаването на бази - и посредством разнообразни форми на сдружения с бизнеса и клубовете, в привличането на самия бизнес, тъй че той да има тласък да финансира спорта. В стратегии за спорт измежду подрастващите, техните родители, в учебно заведение, в университетите, в образование - там, където е належащо.
Спортът е неосъществим, в случай че той отсъства на аматьорско и детско-юношеско ниво. Там е базата. Човек си дава сметка за това, когато знае, че физическото образование от години отсъства от българското учебно заведение. Учителите по физическо - в случай че ги има, би трябвало да вършат и други неща. Много учебни заведения нямат салони. Някога се правеха физзарядки, часът по физическо си беше действителен, покриваха се нормативи, имаше действителни училищен игри на много по-широка основа спрямо днешно време.
Децата с наднормено тегло бяха изключение и останалите им се подиграваха. Сега трендът от ден на ден се обръща. Причините за това са доста, само че неналичието на физическа интензивност е безспорен факт.
Даваш си сметка за доста неща, когато преминаваш около учебен двор. То градинки няма - има блокове. Все още има дечица, които играят футбол и баскетбол. Но доста повече тези места се употребяват подрастващите просто да се събират, да пият алкохол и да вършат още по-лоши неща с всякакви вещества.
Тази необятна база липсва, а оттова и естественият асортимент, който изкарва до финали на огромни шампионати и шампионати в действителност най-хубавите, най-упоритите и надарените. Така скиорът Алберт Попов, младият авто играч Никола Цолов, Везенков (той си е гръцки артикул, дано си го кажем - по тази причина стигна до НБА) ще си останат изключения, а огромни победи във футбола и волейбола - мемоари, празнувания на годишнини от достижения.
Много се изговори и за спонсорството в спорта. Как парите трябвало да идват от предприемачи, не от страната. Така е, само че върнете се нагоре в текста и отговорите ще дойдат - в случай че имате въпроси.
“Когато има триумфи, има доста искащи за фотоси. Когато търсим пари, срещаме безмълвие. ”
Това са думи на треньора на Нургюл - Живко Жеков, пред бТВ.
Дано най-малко в този момент този проблем отпадне за нея, само че какво да кажат останалите спортисти, оставени да тичат да се молят на спонсори? Последните изгубиха интерес поради цялостното неприятно позициониране на спорта в България - и като интерес, и като схващане, и като упражняване.
За какви спонсориране да приказваме, когато скоро ще навършим година, откогато най-представителната българска спортна (и музикална, пък и изобщо за шоубизнес) зала е без спонсор - “Арена София ” (доскоро “Арена Армеец ”). От октомври м.г. насам никой не желае да си постави името на нея, а там са се провеждали елитни тенис шампионати с гръмки имена, огромни шампионати по волейбол, Световни шампионати и купи, изобщо огромни надпревари в несъмнено дузина спортове.
За всичко това липсва страна. Така, както тя липсва за образованието, науката, технологиите, за бъдещето на младите хора…
Поради което управници - някогашни и сегашни, министри от кабинета “Денков - Габриел ”, всякакви корпулентни безнесмени и депутати, не се рекламирайте около големия пробив на Нургюл. Той не е ваш. Той си е неин и на най-близките й. Не сте създали нищо, с цел да помогнете на спорта, да не приказваме даже единствено на Салимова, с цел да имате и незабележим принос. Точно противоположното. Не пишете нелепи статуси в обществените мрежи, никой не ви се връзва.
Тук стигаме и до всякакви известни публицисти (не спортни), инфлуенсъри и така нататък - спрете се и вие. Някои не знаят накъде върви пешката, само че също взеха решение да понатрупат точки около Нургюл. До оня ден за някои от вас спортистите бяха “туристи ”, “тъпаци ”, “мързеливци ”…, не ли?! Толкова ли е скучно през лятото, та няма с какво друго да се занимавате? Изчерпахме ли МОЧА, сглобката във властта, водата и цените по морето?
Отново и финално към този момент - спортът се обича и когато не е по този начин трагичен и плодороден за статуси и “лайкове ”. Той се обича и когато не носи триумфи и честитки.
Когато е трябвало да го следиш и при подрастващи - без гаранция, че някой от тях ще стигне до елита за мъже или дами. Обича се и когато знаеш, че зад купите стоят хора, имената на които в никакъв случай няма да излязат в общественото пространство. И че през днешния ден гледаш и (или) отразяваш първо място или най-малко подиум, само че на следващия ден може да е 30-о.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Буквално няколко хода я лишиха от първото, само че някой ден и това ще стане. Стига да е все по този начин отдадена и упорита (защото геният си го има) - а няма за какво да се съмняваме в това, скоро може да покори и най-големите върхове.
От една страна - прелестно е, че се разшумя и още ще се пошуми около посрещането й. Дай Боже да помогне за популяризирането на шаха - прелестна игра, която може да те научи на доста неща и да те ангажира да правиш нещо потребно. Дано да помогне и за решаването на някои от неволите на този спорт в България.
От друга обаче Нургюл манията за следващ път извади на показ някои български комплекси, тежките заболявания на българския спорт и на цялото ни общество. Поради което реалистичната прогноза (нека да е песимистична) споделя, че след събуждането от този делириум може и нищо да не се промени. Пак ще си я караме постарому - най-малко по този начин беше до момента.
Нургюл Салимова с медала от Световната купа в Баку. Снимка FIDE На първо място, шумотевицата около Салимова (а преди този момент около Александър Везенков, Алберт Попов тази година, до неотдавна по Григор…) затвърди усещането, че България не е спортна нация. Отдавна не е. Спортна нация е тази, която следи спортистите освен за десетина дни, когато са на прага на нещо огромно. Тя ги следи и на по-малки надпревари, а и тогава, когато не реализират триумфи. Уважава ги. Магнитутът на вниманието, несъмнено, не може да е същият, само че все нещо е добре да има.
Спортната нация не ги назовава “туристи ”, “некадърници ”, не ги неглижира, не им брои парите, дето харчели на страната, когато не се показват “според упованията ”.
Покрай склонността ни все да гледаме в канчето на другия - какъв брой получава, каква кола кара, къде и по какъв начин живее, вниманието от спортния триумф на надареното момиче се измести към диалог за пари. Защо е сама в Баку, какъв брой коства присъединяване й, кой я финансира, стигат ли парите?
Хубаво, обществото най-сетне научи, че пет (!) федерации се борят за властта в шахмата в България. Че действително ръководство няма от години, а състезателите ни най-общо казано се оправят сами. Дано най-сетне един състезателен министър - в този момент Димитър Илиев, взема казуса драговолно и най-малко доколкото му разрешават пълномощията (защото страната не може да се меси директно и просто да назначи управление, потушавайки всички пожари) да реши комплицираната патова сититуация.
Разговорът за парите за присъединяване на една Световна купа обаче натика в ъгъла по-големият диалог. Нещо, на което постоянно сме се спирали в Клуб Z (и в списанието, до момента в който го имаше, освен в сайта) - страната няма план за спорта. Няма проект по какъв начин да го развива и той да служи на всички по верния метод. Така че хем да има шахматисти дилетанти по градинките, да има повече деца като Нургюл, вярващи в себе си, изправящи се с много по-ограничени запаси против цели щабове, финансирани от доста по-мощни страни.
За да дойдат пари, би трябвало да имаш първо план. Обикновено не идват просто по този начин, а в случай че дойдат, няма да знаеш по какъв начин да ги похарчиш оправдано.
И тук е ролята на страната, която изцяло заряза спорта в този безконечен преход. Тя би трябвало да се показва в основаването на бази - и посредством разнообразни форми на сдружения с бизнеса и клубовете, в привличането на самия бизнес, тъй че той да има тласък да финансира спорта. В стратегии за спорт измежду подрастващите, техните родители, в учебно заведение, в университетите, в образование - там, където е належащо.
Спортът е неосъществим, в случай че той отсъства на аматьорско и детско-юношеско ниво. Там е базата. Човек си дава сметка за това, когато знае, че физическото образование от години отсъства от българското учебно заведение. Учителите по физическо - в случай че ги има, би трябвало да вършат и други неща. Много учебни заведения нямат салони. Някога се правеха физзарядки, часът по физическо си беше действителен, покриваха се нормативи, имаше действителни училищен игри на много по-широка основа спрямо днешно време.
Децата с наднормено тегло бяха изключение и останалите им се подиграваха. Сега трендът от ден на ден се обръща. Причините за това са доста, само че неналичието на физическа интензивност е безспорен факт.
Даваш си сметка за доста неща, когато преминаваш около учебен двор. То градинки няма - има блокове. Все още има дечица, които играят футбол и баскетбол. Но доста повече тези места се употребяват подрастващите просто да се събират, да пият алкохол и да вършат още по-лоши неща с всякакви вещества.
Тази необятна база липсва, а оттова и естественият асортимент, който изкарва до финали на огромни шампионати и шампионати в действителност най-хубавите, най-упоритите и надарените. Така скиорът Алберт Попов, младият авто играч Никола Цолов, Везенков (той си е гръцки артикул, дано си го кажем - по тази причина стигна до НБА) ще си останат изключения, а огромни победи във футбола и волейбола - мемоари, празнувания на годишнини от достижения.
Много се изговори и за спонсорството в спорта. Как парите трябвало да идват от предприемачи, не от страната. Така е, само че върнете се нагоре в текста и отговорите ще дойдат - в случай че имате въпроси.
“Когато има триумфи, има доста искащи за фотоси. Когато търсим пари, срещаме безмълвие. ”
Това са думи на треньора на Нургюл - Живко Жеков, пред бТВ.
Дано най-малко в този момент този проблем отпадне за нея, само че какво да кажат останалите спортисти, оставени да тичат да се молят на спонсори? Последните изгубиха интерес поради цялостното неприятно позициониране на спорта в България - и като интерес, и като схващане, и като упражняване.
За какви спонсориране да приказваме, когато скоро ще навършим година, откогато най-представителната българска спортна (и музикална, пък и изобщо за шоубизнес) зала е без спонсор - “Арена София ” (доскоро “Арена Армеец ”). От октомври м.г. насам никой не желае да си постави името на нея, а там са се провеждали елитни тенис шампионати с гръмки имена, огромни шампионати по волейбол, Световни шампионати и купи, изобщо огромни надпревари в несъмнено дузина спортове.
За всичко това липсва страна. Така, както тя липсва за образованието, науката, технологиите, за бъдещето на младите хора…
Поради което управници - някогашни и сегашни, министри от кабинета “Денков - Габриел ”, всякакви корпулентни безнесмени и депутати, не се рекламирайте около големия пробив на Нургюл. Той не е ваш. Той си е неин и на най-близките й. Не сте създали нищо, с цел да помогнете на спорта, да не приказваме даже единствено на Салимова, с цел да имате и незабележим принос. Точно противоположното. Не пишете нелепи статуси в обществените мрежи, никой не ви се връзва.
Тук стигаме и до всякакви известни публицисти (не спортни), инфлуенсъри и така нататък - спрете се и вие. Някои не знаят накъде върви пешката, само че също взеха решение да понатрупат точки около Нургюл. До оня ден за някои от вас спортистите бяха “туристи ”, “тъпаци ”, “мързеливци ”…, не ли?! Толкова ли е скучно през лятото, та няма с какво друго да се занимавате? Изчерпахме ли МОЧА, сглобката във властта, водата и цените по морето?
Отново и финално към този момент - спортът се обича и когато не е по този начин трагичен и плодороден за статуси и “лайкове ”. Той се обича и когато не носи триумфи и честитки.
Когато е трябвало да го следиш и при подрастващи - без гаранция, че някой от тях ще стигне до елита за мъже или дами. Обича се и когато знаеш, че зад купите стоят хора, имената на които в никакъв случай няма да излязат в общественото пространство. И че през днешния ден гледаш и (или) отразяваш първо място или най-малко подиум, само че на следващия ден може да е 30-о.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ