Ако обществото има сетива, трябва да разчете сигналите навреме. Още

Ако обществото има сетива, би трябвало да разчете сигналите в точния момент. Още по тематиката
И още: Путин предизвика подем на западните армии; Какво е общото сред Йордан Цонев и Майк Пенс

И още: В грабежа на КТБ има и други участници; Как се смачква вестник в Русия
Уличното принуждение

Престъпност първа усеща рецесията във властта

Разбира се, че два поредни побоя могат да бъдат безпределно несвързани един с различен. По принцип, както се знае от науката, а и от практиката, уличната, битовата, маргиналната, елементарната престъпност първа усеща рецесията във властта, дори не толкоз във властта, а във властването и незабавно зачестяват побоите, квартирните обири, обирите, разграбването или просто унищожаването на имущество из обитаемото място.

Но протичащото се може да породи и други терзания. Създава се опция обществото да се разтревожи прекомерно. Да си намерения, че всеки може да бъде идващият, като че ли се бие слепешката, малтретира се без избрана връзка с действителността - адвокати, публицисти, кой още, може би друга социална специалност, и то по този начин, че никой да не е сигурен за какво е побоят и постоянно да може да се спекулира, че има защо, няма пушек без огън.

Така се ражда суматохата в обществото. Поражда се обща неустановеност, задава се обществена неустойчивост, основава се съмнение в институциите, стартират да се чуват позиви за мощна ръка и зачестяват всевъзможни вопли, че няма страна и в това време, че страната би трябвало да се намеси.

Още по-тревожното е, че от дълго време проличава - моделът на прехода е привършен, по-нататък по този начин не може да продължава. Изсмукани са силите на страната, в действителност на държавността, стихийно е държанието на елита, плячкаджийско и лобистко е отношението на огромния бизнес, пропиляна е силата на жителите, липсва каквато и да било тактика за ръководство, всичко е един ПиаР, дори не ПиаР, а ПРопаганда, взаимно противоречаща си и прибягваща от време на време до търчи-лъжи и зажми да те лажем, с искрено безгрижие на институциите какво му е на народа и с лишена от каквато и да било логичност властова импровизация.

Затова, в случай че нашето общество има система за ранно сигнализиране, даже не система, а някакви най-малко сетива, то би трябвало да разчете сигналите в точния момент. А политическият хайлайф да осъзнае, че всички вървим като по въже, опънато сред хаоса на ръководството и анархията на публичните процеси...

---------------Мнозина не ценят свободата си и мечтаят за " мощна ръка "

Реставрация

Обществото ни е уязвимо от авторитаризъм

Фотограф:
Когато през 2009 година предупреждавахме, че масираното пазаруване на гласове, секционни комисии и систематичните злоупотреби с волята на обществено слаби и маргинализирани групи гласоподаватели е преддверие към авторитаризъм, позицията ни изглеждаше на доста хора като пресилена. Днес, осем години по-късно, става явно, че прогнозата е била акуратна. Все повече ежедневни събития към нас демонстрират, че българската олигархия е решена да се възползва от властническата вълна в Източна Европа и в света, с цел да отстрани даже формалните белези за принадлежност на българската страна към демократичните политически системи.

Години наред малцината магистрати реформисти, борещи се за изчистване на правосъдната система от контрола на проведената олигархична престъпност, са натикани в ъгъла на правозащитните институции, а медиите на мафията сипят непрекъснато мръсотия върху тях. От доста години няма никакво значение кой е на власт. Ако при Татарчев и Филчев прокуратурата бе феод, зависещ единствено на Господ, през днешния ден с сходен забележителен статут под сянката на основния прокурор се употребява цялото правосъдие.

Разпасаното държание на българската милиционерска олигархия – във всички негови измерения – води до нова вълна на всеобща безнравственост и безотговорност в обществото. Като гледат какво се случва на върха, дребни и едри мутри още веднъж излизат на улицата и безчинстват – постоянно изцяло безнаказано. Ако един народен представител може пет години да рекетира бизнеса в личния си град от името на " началството " (аферата " Суджук " ), за какво сравнима с неговия мащаб мутра да не може да бие, да граби и да законодателства към себе си? Защо в случай че върхът на мафията може да открадне четири милиарда от една банка, бандитите надолу по йерархията да се въздържат да вземат " своето си " – съгласно ранга, юмручната мощ и отбраната, оказвана зад паравана на институциите?

Българското общество е изключително уязвимо от авторитаризъм. То получи своята независимост още веднъж безплатно през 1989 година като разследване на един международен " вятър на смяната ". Затова мнозина не умеят да ценят свободата си и са подвластни на внушения, опиращи до едно и също – богатството на " мощната ръка ". Нека бъде ясно, тази мощна ръка е ръката на насилници. Тя носи беднотия, унижения и послушание на една безскрупулна олигархия на власт. Свободата, която към момента притежаваме, изисква отбрана – всеки ден и от всеки от нас. Днес живеем в ера, в която даже и принадлежността ни към обединена Европа може да не се окаже задоволителна, с цел да спре наглите със сопата – тояга, която размахват против всички и всичко, което не им е по усета.

------------Започваме да привикваме и да се бием. След време изходът ще е явен. И летален.

Боен клуб

Омразата към този момент е стандарт

Фотограф:
Циганите, бежанците, лекарите, публицистите, нотариусите, съдиите... Ситуацията в България от дълго време към този момент не се разказва единствено с тирада на омразата. Българското общество от години живее в тази ненавист. Омразата не е просто имагинерен проблем, не е просто засегнатост в обществените мрежи или ругатня на улицата. Омразата е стандарт. В началото той бе единствено вербален израз на дълбокото разделяне и тежката нетърпимост. Свикнахме да се разделяме на " ние " и " те ", без да знаем кой какъв е в действителност. Но на всички, наподобява, им е ясно, че ромите са крадливи, бежанците – терористи, лекарите – убийци, публицистите – проститутки, хората на правото – прислужници на политически ползи. Мерилото на всичко пък е суджукът. Сега започваме да привикваме и да се бием. След време изходът ще е явен. И летален.

В понеделник, след побоя над нотариуските, в обществените мрежи (рай на политиканите у нас без значение каква багра са убежденията им) се прокрадваха мнения, че несъмнено са си го заслужили. Ден по-късно се видяха мнения, че " те публицистите лъжат ". Възмущението и потресът от обективните обстоятелства, а точно, че какъвто и да си, каквото и да се е случило, никой няма право да ти чупи носа, да те унижава и да издевателства над теб, постоянно се оказват мерзко примесени с това подозрение - " ами, щом си го е заслужил ". Без изричащите тези думи да си дават сметка, че няма по какъв начин някой да заслужи да бъде обичай в центъра на София.

Ето по този начин стигаме до огромната българска драма - неналичието на правдивост, която тегне като поличба над обществото. Това общество, което заради ниска начетеност и ниско културно равнище е заринато и се самозадушава в личните си стандарти. За да е по този начин, отговорност носят и тези, които населяват високите постове в страната. Те би трябвало да носят и висока отговорност.

Но какъв образец да се чака от министър председател, който лови шарани гол до кръста, или президент, който шляпа необут и по потник. Трайните кодове, настанили се в българското схващане, са свързани с неизменимата българска " салата и ракия ", народняшкото фамилиарничене, гръмката " българщина ", кухото патриотарство. Там няма място за тези сложни, само че прекомерно наложителни и непопулярни решения, които обществото би трябвало да одобри.

Впрочем случаите от последните два дни са едно от най-ярките доказателства (и последна аларма) за какво е належащо реформиране на правосъдната система. Необходимо е, с цел да има правдивост. Справедливостта пък постепенно, само че неотменно построява критерии, а съществуването на ясни критерии може да лекува публични рани. И да сдобрява. От последното имаме неистова потребност.